№ 632
гр. Б., 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120203763 по описа за 2021 година
Производството пред БРС е по реда на чл.59-чл.63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на «С.» ООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на
управление ул.»... чрез представляващия О. Я. против Наказателно постановление
№К20_129-F561204/14.10.2020г на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Б., с
което за нарушаване на чл.96 ал.1 вр. чл.180 ал.2 от Закона за данъка върху добавената
стойност (ЗДДС) и на основание чл.180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 4512,25 (четири хиляди петстотин и дванадесет лева и 25
стотинки) лева.
Недоволен от Наказателното постановление, жалбоподателят го обжалва изцяло, като
сочи, че при неговото издаване е нарушен чл.34 ал.3 от ЗАНН, което го прави
незаконосъобразно. Счита, че нарушението е маловажен случай като представя писмени
доказателства за друг АУАН издаден по-рано, където било отчетено, че към датата на
издаването му задължението за регистрация по ДДС било отпаднало.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не явява се лично. За него се
явява упълномощен адвокат. Не се сочат нови доказателства. Поддържа се жалбата и се
моли за присъждане на направени разноски.
Ответникът по жалбата–ТД на НАП Б., също редовно призована, се представлява от
ЮК, който оспорва основателността на жалбата и моли да бъде потвърдено наказателното
постановление. Не представя нови доказателства. Моли за присъждане на ЮК
възнаграждение.
1
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните
и като обсъди събраните доказателства намира, жалбата за процесуално допустима като
подадена от легитимирано лице, пред надлежен съд и депозирана в 7 дневен преклузивен
срок, а след преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид възраженията
и доводите на страните и съобрази закона, приема от фактическа и правна страна следното:
Административната отговорност на дружеството–жалбоподател е за това, че следвало
да подаде заявление за регистрация по чл.96 ал.1 от ЗДДС до 07.03.2019г, тъй като за
периода от 01.03.2018-28.02.2019г формирало облагаем оборот в размер на 50 146,80 лева.
Оборотът за периода от 22.03.2019г до 31.08.2019г (датата на отпадането на основанието за
регистрация по ДДС) е в размер на 27 073,54 лева. За периода от изтичането на срока, в
който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявление за
регистрация и не се е регистрирало по ЗДДС в законоустановения срок. Мястото на
подаване на заявление за регистрация по ЗДДС за всяко регистрирано в ТД на НАП –Б. лице
е сградата на ТД на НАП.
Горните обстоятелства били установени след като свидетелят Л.-Й. извършила ревизия
на дружеството и в хода на тази ревизия отчела допуснатото административно нарушение.
Но нито в акта, нито в НП е посочено кога е станало известно на контролния орган това
нарушение–не посочен акта, с който е завършила ревизията.
За периода от 01.03.2018г–до 28.02.2019г ДЗЛ формирало облагаем оборот в размер на
50 146,80 лева и е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 07.03.2019г.
След този седмодневен срок започвал да тече нов 14 дневен срок, от който щяла да започне
регистрацията на лицето и това било до 22.03.2019г. В този 14 дневен срок ДЗЛ следвало да
отчита продажбите си по ЗДДС. Когато обаче, както в случая, ДЗЛ не се регистрирало
извършило нарушение на чл.96 ал.1 от ЗДДС и контролният орган издал АУАН, а на база на
него и НП, с което наложил имуществена санкция на основание чл.180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС
в размер на невнесеното ДДС-в случая 4512,25 лева изчислен на основание чл.67, ал.2 от
ЗДДС.
Проверяващият Т.М. Л.-Й. в качеството й на инспектор по приходите в ТД на НАП-Б.
установила, че търговецът- жалбоподател в качеството си на задължено лице не е начислило
ДДС в периода от 28.02.2019г (деня, в който е следвало да се регистрира) до 07.03.2019г
включително, и с това е нарушило материалния закон по чл.180 ал.2 ЗДДС и в присъствието
на представляващия търговеца на 24.07.2019 г съставила АУАН №F561204 (лист 27 от
делото).
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения по акта (лист 8 от
делото).
Като е взел предвид събраните по преписката доказателства–писмени, както и
2
съставения акт и писмените възражения по него, административнонаказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление (лист 26 от делото), в което при пълна идентичност
с описателната част и с правна квалификация различна от акта (посочена като нарушена е
нормата на чл.96 ал.1 вр.чл.180 ал.2 ЗДДС), и на основание чл.180 ал.2 от ЗДДС на
дружеството –жалбоподател е наложена имуществена санкция 4512,25 лева.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира
свидетелските показания на свидетелите Йорданов и А. като ги намира за безпристрастни и
последователни.
Съгласно нормата на чл.63 ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е дали правилно е
приложен законът, както процесуалният, така и материалният, независимо от основанията
посочени от жалбоподателя-аргумент на чл.314 ал.1 НПК вр.чл.84 ЗАНН. В изпълнение на
това си прамовомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от кометентни за това
административни органи съгласно представената Заповед №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г (лист
28-30 от делото).
Изрично в Заповедта е посочено в т.1.2 , че НП по чл.178 от ЗДДС се издават от
директорите на Дирекция «Обслужване» в ТД на НАП, а съгласно т.2.1 всички органи по
приходите са компетентни да установяват нарушения по ЗДДС и да съставят актове.
Нарушението е подробно описано, но не е посочено обаче кога е установено. Съдът
отчита, че нито в акта, нито в наказателното постановление е посочено на коя дата е
констатирано нарушението. Единствено е посочен периодът, за който ДЗЛ е било длъжно да
подаде молба за регистрация по ДДС. Сочи се, че изтичането на срока по чл.96 ал.1
изречение първо ЗДДС е бил до 07.03.2019 г. Следователно нарушението се счита за
извършено чрез бездействие в деня, следващ деня на изтичането на законовия срок, т.е на
08.03.2019г. Налице е нарушение на императивните правила на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.т.5 от
ЗАНН. Неотразяване на датата на откриването на нарушителя (нарушението) пречи на съда
да провери дали е спазен срокът по чл.34 ал.1 ЗАНН.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго
формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които
трябва да съдържат съответните актове. В конкретния случай в акта, като нарушена е
посочена препращащата разпоредба на чл.180, ал.2 от ЗДДС и на основание същата норма
на търговеца е наложена имуществена санкция. Съгласно чл. 180, ал.2 от ЗДДС "ал.1 се
прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за
регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок", като съгласно ал.1
"Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон
срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена
3
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък,
но не по-малко от 500лв.". С оглед на горното и видно от обстоятелствената част на
наказателното постановление, от начина по който е описано установеното нарушение, не
става ясно за какво точно е санкционирано лицето, сочено като нарушител - за това, че не се
е регистрирало по ЗДДС в срока по чл.96, ал.1 ЗДДС, за това, че не е начислило ДДС, или и
за двете.
Описаните нарушения в НП са самостоятелно уредени с отделни правни квалификации
- по чл. 96, ал.1 от ЗДДС и по чл.86, ал.1 от ЗДДС, като в НП е посочена само първата. В
случая в наказателното постановление е посочена като нарушена единствено и само нормата
на чл.180, ал.2 от ЗДДС, която е санкционна и предвижда налагане на наказание на лице,
което не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е
регистрирало по този закон в срок. В този смисъл неясно остава, за какво нарушение точно
била санкциониран жалбоподателя, тъй като правната квалификация на същото не може и
не следва да се извежда по тълкувателен път от посочената в НП санкционна норма.
Също така, ако наказващият орган е приел, че нарушението се изразява в неначисляване
на дължим данък, то същият е следвало да посочи кога е извършено това нарушение. Като
дата е посочено единствено кога лицето е следвало да се регистрира по закона на основание
чл. 96 ЗДДС, но не става ясно дали това е крайният срок, до който е следвало да се начисли
и данъкът, който се твърди да се дължи. Посочването на датата на извършване на
административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на
нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл.34 от ЗАНН в
административнонаказателното производство. Времето на извършване на
административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален
закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. Това е особено наложително в настоящия случай, тъй като
санкцията е наложена за неначисляване на данък, поради липса на регистрация в срок, но
следва да се има предвид, че е възможно едно лице да не се регистрира в срок, но в
последствие да начисли дължимия данък съгласно законовите изисквания (естествено след
като вече се е регистрирало). Иначе казано, следва да бъде посочен както крайният срок за
регистрация, така и крайният срок за начисляване на дължимия данък, като при тяхната
съпоставка може да се прецени дали е приложима разпоредбата на чл. 180, ал. 2 ЗДДС. В
случая съдът не може да направи тази преценка, а и самият жалбоподател е лишен от
възможността адекватно да упражни правото си на защита.
Тук е мястото да се посочи, че начисляването на ДДС е сложен фактически състав
изискващ кумулативното изпълнение на три условия, като първото е издаване на документ,
в който да се посочи данъка на отделен ред, второто е да се включи този документ в
дневника на продажбите за съответния данъчен период и на трето място, включване на
размера на данъка в справка декларация за съответния период, като тогава данъкът се счита
за начислен, по който начин и самото дружество се задължава към бюджета в размера на
начисления ДДС. Нормата на чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС указва императивно как се
4
изпълнява задължението начисляване на ДДС – чрез извършване на няколко последователно
действия, всяко с определен срок. Това от своя страна означава, че за да съответства
описанието на нарушението на изискването за пълнота следва както в АУАН, така и в НП
изрично да се посочи – до кога (като дата) е следвало задълженото лице да извърши всяко
едно от действията (до кога да издаде протокол по чл. 117 ЗДДС; докога е следвало да го
включи в дневника си за продажби и до кога да включи размера на данъка в справката за
съответния период). В процесните АУАН и НП такова описание липсва, поради което и
настоящият състав счита, че в случая е налице самостоятелно процесуално нарушение
засягащо правото на жалбоподателя да разбере в какво се „обвинява”.
В обобщение на гореизложеното настоящият състав приема, че в хода на
производството са били допуснати съществени нарушения на закона, поради посочените
аргументи, поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено.
Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производство по ал.1 страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото съдът следва да осъди
НАП-Б. да заплати на жалбоподателя направените в хода на съдебното производство в тази
инстанция разноски в размер на 200 лева съгласно представения договор за правна защита и
съдействие.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 и ал.3 от ЗАНН, Б.кият районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №К20_129-F561204/14.10.2020г на директора
на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Б., с което за нарушаване на чл.96 ал.1 вр. чл.180 ал.2
от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.180 ал.2 вр. ал.1
от ЗДДС на «С.» ООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул.»... чрез
представляващия О. Я. е наложена имуществена санкция в размер на 4512,25 (четири
хиляди петстотин и дванадесет лева и 25 стотинки) лева.
ОСЪЖДА ТД на НАП да заплати на на «С.» ООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и
адрес на управление ул.»... чрез представляващия О. Я. съдебни разноски в размер на 200
лева за адвокатски услуги.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5