Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.04.2022 г.
В И
М
Е
Т
О Н А Н
А
Р
О
Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на седми април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14773 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е частичен осъдителен иск по чл. 430,
ал. 1 от ТЗ.
Ищецът Ю.Б. АД излага следните обстоятелства за
обосноваване на искането: сключен между страните договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL945 от 29.04.2005 г., въз основа на който са предоставени
в заем парични средства в размер на 95118 евро, усвоени изцяло на 03.05.2005 г.
и с краен срок на погасяване – 03.05.2025 г.; солидарна отговорност на
ответниците, поели задължения за лични нужди на семейството поради придобиване
на общо жилище, а не за осъществяваната от ответника Р.К. търговска дейност,
спрямо който като едноличен търговец е проведено производство по несъстоятелност;
обезпечаване на кредита със законна и договорна ипотеки върху имоти на солидарните
длъжници в режим на съпружеска имуществена общност, обуславящи и приложимост на
чл. 739, ал. 2 от ТЗ; сключване на допълнителни споразумения към договора за
кредит през периода 02.04.2017 г. – 21.06.2012 г. и просрочени 21 погасителни
вноски по кредита общо в размер на 21555.04 евро, считано от 10.02.2013 г.,
обусловили на основание чл. 18 от договора обявяването на кредита за предсрочно
изискуем от 18.11.2014 г. – изтичане на срока за доброволно изпълнение по
връчена на ответниците нотариална покана, и дължимост на главница (непогасени
заемни средства по процесния кредит) общо в размер на 75900.75 евро, от която
се претендира част в размер на 50000 евро - включващи погасителните
вноски по кредита с падеж след 11 ноември 2014 г., видно от поясненията в
допълнителната искова молба. Претендира сумата от 50000 евро, заедно със законната
лихва от предявяването на исковата молба на 11 ноември 2019 г. и разноските
по производството.
Ответниците Р.Г.К. и Е.М.К. в законоустановените
срокове са подали отговори, възразявайки че: погасителните вноски с настъпил
падеж преди 11 ноември 2014 г. са погасени поради покриването им с изтекла
5-годишна погасителна давност; погасяване по давност на целия дълг поради
настъпила предсрочна изискуемост на кредита при уговорените в договора условия
много преди твърдяната от банката дата, а именно от 10.04.2013 г.; ответникът Е.К.
оспорва автентичността на допълнителните споразумения към договора за кредит, а
ответникът Р.К. твърди и погасяване на задълженията му по кредита поради настъпилата
им изискуемост с откриването на производството по несъстоятелност за него като
едноличен търговец с начална дата на неплатежоспособност 01 януари 2011 г. по
арг. от чл. 71 от ЗЗД, а при евентуалност - от датата на решението за обявяване
в несъстоятелност по арг. чл. 617 от ТЗ, и липсата на своевременно предявени в
несъстоятелността вземания на банката, за които е приложима разпоредбата на чл.
739, ал. 1 от ТЗ. Претендира разноски.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.
235, ал.
2 от ГПК, приема следното:
По делото е
безспорно между страните, а и от представения договор за кредит за покупка на недвижим имот от 29.04.2005 г. се
установява, че на посочената дата между ищеца Ю.Б. АД (преди Българска пощенска банка АД иЮ.и Е.Д.Б.АД) и ответниците Р.К. и Е.К. е сключен договор за кредит, по силата на който банката се е задължила да предостави на ответниците кредит в размер 95118
евро за покупка на недвижим имот,
представляващ апартамент № 6, находящ се в гр. София, ул. 703, предмет на предварителен
договор за покупко-продажба от 24.03.2005 г. и нотариален акт № 137 от
29.04.2005 г. и върху който за обезпечаване на вземането на банката по кредита
е вписана законна ипотека. Усвояването на кредита е осъществено на 03.05.2005
г.,
видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като страните са се
съгласили при поемане на солидарна отговорност от двамата
кредитополучатели – съпрузите Р.К. и Е.К., погасяването му да става на месечни вноски за главница и/или лихва на 3-то число на месеца от срока на договора по погасителен план. В чл. 3 от договора страните са уговорили заплащането през първата година от срока за издължаване на кредита фиксирана годишна
лихва в размер на 5.75 %, а за всяка следваща година до крайния срок на
издължаване на кредита - годишна лихва в размер на базовия лихвен процент (БЛП)
за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване, и
надбавка от 4.8 пункта. Посочено е, че към момента на сключване на процесния
договор БЛП на банката е в размер на 3.5 %, т.е. лихвеният процент по кредита след
първата година от срока за издължаването му е 8.3 %. Уговорено е също, че при
просрочие на дължимите погасителни вноски и предсрочна изискуемост кредитополучателят
дължи лихва в размер на лихвата за редовна главница, уговорена за съответния
период, плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
За уреждане на отношенията по така сключения между страните договор са
представени допълнителни споразумения от 02.04.2007 г. (изключен от доказателствата
по делото), 16.05.2007 г., 03.04.2009 г., 31.05.2010 г., 18.07.2011 г.,
28.02.2012 г. и 21.06.2012 г., с които са уговорили допълнително обезпечение за
вземанията на банката по кредита и различни условия за лихвения процент и за
погасяването на задълженията по процесния договор. Допълнителното обезпечение по
кредита страните са уговорили в допълнителното споразумение от 03.04.2009 г. и
въз основа на него същите за сключили договор за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот (еднофамилна двуетажна сграда в гр. София, ул. *****)
по нотариален акт № 199 от 03.04.2009 г. за обезпечаване на вземанията на
банката по процесния договор за кредит, включително и при условията на изрично
посочените в нотариалния акт допълнителни споразумения от 02.04.2007 г. (изключено
на основание чл. 183 от ГПК от доказателствените средства по делото с определение
от 03.02.2021 г.) и 03.04.2009 г.
Нови условия за погасяването на кредита са постигнати между страните с
останалите допълнителни споразумения към процесния договор. С допълнително
споразумение от 31.05.2010 г. страните са констатирали дължимост на сумите:
792.66 евро - просрочена главница; 1006.32 евро - просрочена лихва; 7.67 евро -
просрочени такси и 71339.40 евро - редовна главница (или общо главница в размер
на 72132.60 евро), и са уговорили кредитополучателят да внесе сумата от 420
евро, с която да се погасят частично просрочени задължения, а след плащането й
останалите задължения да бъдат преоформени чрез натрупване към редовната главница
по кредита. Уговорено е кредитополучателят – ответниците по производството, да
ползва 12-месечен период на облекчено погасяване, през който се начислява лихва
в размер на 6.93 % и се заплащат месечни вноски в размер на 420 евро, като след
изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената,
но непогасена през този период лихва, и се дължи лихва в размер на БЛП за
жилищни кредити в евро плюс надбавка 0.53 пункта. Подобни уговорки са предвидени
и в допълнителни споразумения от 18.07.2011 г. и 28.02.2012 г., предмет на
анализ от заключението на съдебно-графическата експертиза, видно от
фотоснимките на оспорените документи, въпреки допуснатата за един от тях
техническа грешка относно датата на неговото съставяне („22“ вместо „28“), от
което се установява, че подписът върху тези споразумения за кредитополучател и
ипотекарен длъжник не е изпълнен от ответника Е.К..
С ново допълнително споразумение от 21.06.2012 г. страните са
констатирали дължимост на сумите: 843.54 евро - просрочена лихва и 74549.82
евро - редовна главница, и са уговорили всички плащания във връзка с кредита да
се преоформят чрез натрупване към редовната главница, като кредитополучателят –
ответниците по производството, ползва 6-месечен период на облекчено погасяване със заплащане на равни месечни погасителни
вноски в размер на 20 евро, след изтичане на който върху дълга се натрупва начислената,
но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва в размер на БЛП за
жилищни кредити в съответната валута, намален с 8.13 пункта. Дължимата лихва
след периода на облекчено погасяване е уговорена със споразумението в размер на
БЛП за жилищни кредити в евро – 8.45 %, плюс надбавка от 1.61 пункта, или към
датата на споразумението лихвеният процент по кредита възлиза в размер на 10.06
%.
С нотариална покана с рег. № 4311 от 24.10.2011 г. на нотариус В.Б.банката е уведомила ответниците Р.К. и Е.К. като кредитополучатели, че поради забава в погасяванията на задълженията по договора за кредит от 29.04.2005
г. и съобразно уговорените в него условия, кредитът е обявен за предсрочно изискуем от 22.10.2014 г., като им е предоставен 7-дневен срок за изпълнение на всички им задължения
по кредита общо в размер на 91667.45 евро, от които главница в размер на 75900.75
евро. Видно от разписките, поканата е връчена на ответниците на 10.11.2014 г.
По делото са приети заключения на основна
и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, които съдът възприема за достоверни като изготвени въз основа на всички приобщени и относими към процесния договор доказателствени средства и дадени с него изводи по поставените задачи въз основа на ясен анализ на установените от тях данни. Вещото лице изяснява, че последната
внесена от кредитополучателите сума по кредита е направена на 21.01.2013 г. в
размер на 25.20 евро, с която е погасена главница в размер на 15.60 евро, възнаградителна
лихва в размер 4.40 евро, лихва върху просрочена главница – 0.09 евро и такса
за просрочие – 5.11 евро, като последната изплатена месечна вноска по кредита е
с падеж 10.01.2013 г. През процесния период към първоначално усвоената
сума в размер на 95118 евро са капитализирани задължения по допълнителните
споразумения, възлизащи общо в размер на 4833.06 евро, от които капитализирани
лихви и такси в размер на 3815.50 евро и главници - 1017.56 евро. Според
заключението погасените суми по процесния кредит за главница възлизат в размер на
24050.31 евро, в т.ч. чрез капитализиране – 1017.56 евро, като реално
заплатените суми за главници (без капитализации) възлизат в размер на 23032.75
евро (24050.31 евро - 1017.56 евро). Непогасената главница по процесния договор
за кредит и споразуменията към него е в размер на 75900.75 евро (99951.06 евро –
24050.31 евро), като непогасената главница по процесния договор за кредит (без
капитализирани лихви и такси) е в размер на 72085.25 евро (95118 евро - 23032.75
евро реално платена главница или 75900.75 евро дължима главница с капитализация
- 3815.50 евро капитализирани лихви и такси). Установява се от заключението, че
към посочената от банката в исковата молба дата за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита - 18.11.2014 г., дължимата и непогасена главница по кредита
е в размер на 75900.75 евро, от която падежирала и просрочена главница – 6371.78
евро, и редовна главница - 69528.97 евро, а към датата на изготвяне на заключението
- 30.11.2020 г., дължимата и непогасена главница по кредита е в размер на 75900.75
евро, от която падежирала и просрочена главница – 37344.49 евро, и редовна
главница – 38556.26 евро.
Според
заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза размерът на
усвоената главница по процесния договор за кредит, изключвайки допълнителните
споразумения от 02.04.2007 г., 18.07.2011 г. и 28.02.2012 г., е в размер на 97985.60
евро, в т.ч. чрез капитализиране на лихви и такси – 2074.94 евро, а на
погасената главница общо в размер на 23825.41 евро, в т.ч. чрез капитализиране –
792.66 евро, като реално заплатените суми за главници (без капитализации) възлизат
в размер на 23032.75 евро (23825.41 евро – 792.66 евро). Вещото лице
изяснява, че дължимата и непогасена главница по процесния договор за кредит към
18.11.2014 г. е в размер на 74160.19 евро (97985.60 евро – 23825.41 евро), включваща
падежирала и просрочена главница от 9568.35 евро и редовна главница – 62516.90
евро, като непогасената главница (без капитализирани лихви и такси) към същия
момент възлиза в размер на 72085.25 евро (95118 евро първоначално усвоена
- 23032.75 евро реално платена главница или 74160.19 евро дължима главница с
капитализация - 2074.94 евро капитализирани лихви и такси). Към датата на
изготвяне на заключението - 30.03.2021 г., дължимата и непогасена главница по
кредита е в размер на 74160.19 евро, включваща падежирала и просрочена главница
към 30.03.2021 г. от 40182.63 евро и редовна главница - 33977.56 евро.
Представени са по делото и актове от
т. дело № 153/2013 г. на ОС – София, от които се установява, че за
осъществяваната от ответника Р.К. търговска дейност като едноличен търговец с
фирма ЕТ Р. – Р.К. е проведено производство по несъстоятелност, открито с решение
от 29.11.2013 г. по чл. 630 от ТЗ с начална дата на неплатежоспособност – 01 януари
2011 г. Едноличният търговец е обявен в несъстоятелност и е прекратена
дейността му с решение от 10.06.2014 г. по чл. 710 от ТЗ, като е постановено и
осребряване на имуществото му от масата на несъстоятелността. При осъществяването
на последното чрез изготвяне на сметка за разпределение банката е направила
възражение пред съда по несъстоятелност относно продажната цена на ипотекиран в
нейна полза недвижим имот в режим на СИО, прекратена при равни дялове с
откриване на производството по несъстоятелност за едноличния търговец по арг.
от чл. 27, ал. 5 във вр. с чл. 28 от СК. Така направеното възражение е прието от
съда по несъстоятелността за неоснователно поради липса на доказателства за
поемане на солидарна отговорност от съпрузите и отсъствието на своевременно
предявено от банката вземане в производството по несъстоятелност. Производството
по несъстоятелност е прекратено и едноличният търговец е заличен, видно от
вписванията в ТР, въз основа на решение от 30.04.2018 г. по чл. 735 – 736 от ТЗ.
Други доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон срокове.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Предявен е частичен осъдителен иск по чл. 430,
ал.
1 от ТЗ.
При този иск съобразно правилото на чл.
154, ал.
1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес в тежест на ищеца е да установи, че между страните е имало валидно правоотношение, възникнало въз основа на сключен помежду им договор за банков кредит, по който ищецът е изпълнил задълженията си и отпуснал на ответника заетата парична сума по договора за кредит и съответно за ответника е възникнало задължението за връщане на парична сума поради настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
В разглеждания случай по делото се установи, че между ищеца Ю.Б. АД и ответниците Р.К. и Е.К. е възникнало валидно правоотношение по договор за банков кредит от 29.04.2005
г.,
въз основа на който банката се е задължила и е предоставила на ответниците кредит в размер на 95118
евро за закупуване на недвижим имот при годишен лихвен процент в размер на 5.75
% за периода от 1
година от усвояване на кредита –
т.е. до 03.05.2006 г.,
и в размер на 8.3
% за останалия срок на кредита, който кредит е следвало да се погаси на 240
месечни вноски, дължими на 3-то число на съответния месец, считано от неговото усвояване.
При наличието на валидно сключен между страните договор за кредит ответниците Р.К.
и Е.К. е следвало да извършват плащания за погасяване на валидно възникналите за тях парични задължения в срок. По делото се установи по категоричен начин, че към момента на получаване от ответниците като кредитополучатели по процесния договор за кредит на ясното и недвусмислено изявление на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита – 10.11.2014
г., те са забавили плащанията на 21
месечни вноски по кредита с падежирани дати от 10.02.2013
г. до 10.11.2014
г. В т.
18 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато искът по чл.
422, ал.
1 от ГПК е за вземане, произтичащо от банков кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, което трябва да е изрично и недвусмислено, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Волеизявлението следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.
60, ал.
2 от ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита.
Така дадените задължителни разрешения несъмнено са приложими и при осъдителен
иск по чл. 430 от ТЗ за предсрочно изискуемо вземане по договор за банков
кредит, какъвто е и предявеният в настоящото производство, и водят до извод за
неоснователност на наведените от ответниците възражения за настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита от 10.04.2013 г. поради забавата в
плащанията на три последователни месечни вноски.
В клаузата на чл. 18 от процесния договор за кредит, възпроизведена и в т. III от договора за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, е предвидено, че при допусната забава в плащанията на месечна
вноска или друго задължение от процесния договор за кредит банката може да направи кредита изцяло или частично за предсрочно изискуем и че последната настъпва при забава в плащанията на три
последователни месечни вноски от датата на падежа на последната вноска. С поканата от 24.10.2014
г.,
обективираща волеизявление на представител на банката с изрично и недвусмислено позоваване на забавата в плащанията именно по процесния договор за кредит, банката е упражнила правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Така изразеното от
нея волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, обективирано в посочената покана, и изпадането на ответниците -
длъжници по процесното кредитно правоотношение, в забава за плащането на месечните вноски по договора, обуславяща правото на банката да изиска предсрочно връщане на кредита, водят до несъмнения извод, че предсрочната изискуемост в случая е породила действие от момента на получаването на поканата от ответниците
– 10.11.2014 г.,
а не от посочената в поканата от банката дата – 22.10.2014 г., за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем или от датата на изтичане на дадения срок за
доброволно изпълнение на всички задължения по договора – 18.11.2014 г. Видно от
волеизявлението на представителя на банката в нотариалната покана, банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и то е породило
действие именно с уведомяване на длъжниците по кредитното правоотношение (ответници
по производството) с връчването на поканата за обявената предсрочна изискуемост
на кредита. Последната обективира волеизявлението на банката като
кредитор по процесното кредитно правоотношение за упражняване на уреденото й в
чл. 432 от ТЗ преобразуващо право за изменение на договора в частта за срока за
изпълнение на задължението за връщане на предоставената в заем парична сума и
поражда действие само с достигането си до насрещната страна. Даденият с поканата
срок за доброволно изпълнение е не само за забавените плащания на месечните
вноски по кредита, които са обусловили правото на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем съобразно постигнатите в процесния договор за кредит
уговорки и от неизпълнението в който срок банката да прави кредита предсрочно
изискуем. Този срок е за изпълнение на всички задължения по кредита – за
вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и за
вноските, станали предсрочно изискуеми, въз
основа на упражненото от ищеца Ю.Б. АД право да направи кредита предсрочно
изискуем и обявяването на предсрочната му изискуемост с връчването на поканата
на ответниците – 10.11.2014 г. По тези съображения съдът намира за
неоснователни доводите на ищеца за настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита с изтичането на дадения на ответниците допълнителен срок за доброволно изпълнение.
Неоснователно
е също и възражението на ответника Р.К. за настъпване на изискуемостта на
кредита с обявяване на неплатежоспособността му като едноличен търговец от 01
януари 2011 г. по арг. от чл. 71 от ЗЗД. В
полза на кредитора е предвиденото в чл. 71 от ЗЗД преобразуващо право да измени
договора в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на
предоставената в заем парична сума, като го преобразува от срочен в безсрочен.
Изложеното обаче не води и не би могло до води до извод, че само наличието на
обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или
предвидени в закона, сред които и неплатежоспособността на длъжника, без волеизявление
на кредитора да упражни правото си да направи предсрочно изискуемо вземането, представлява
юридически факт, водещ до предсрочна изискуемост на кредита.
Размерът на остатъка от предоставената в
заем по договора парична сума (главница) към 10.11.2014 г. е 72085.25
евро (74160.19 евро - 2074.94 евро капитализирани лихви и такси), от която
9568.35 евро като част от месечните вноски по погасителния план по процесния договор за
кредит с настъпил падеж –
периода от 03.06.2010 г. до 10.11.2014 г., и сумата 62516.90 евро като част
от месечните вноски, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпване
на предсрочната изискуемост от договора за кредити и с настъпването на която е
променена изискуемостта на тези вноски. Този размер на заетите по процесния
кредит парични средства е определен при уговорените при сключване на договора и с валидно
сключените към него допълнителни споразумения лихвени проценти и съобразявайки извършените от ответниците плащания,
погасяващи вземанията на банката за главница по погасителните вноски с падеж до
03.06.2010 г. включително (видно от таблица по задача 2 от заключението на
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза).
Въпреки че ищецът има право на вземане в размер на сумата 72085.25 евро срещу
ответниците, които съгласно уговореното помежду им отговарят при условията на
солидарност, това негово вземане не може да бъде удовлетворено по принудителен
ред чрез използване на държавна принуда, тъй като претендираните вземания за главница
както по вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост
– 10.11.2014 г., така и по вноските, станали предсрочно изискуеми, са покрити с
давност поради неупражняването им в 5-годишния давностен срок от настъпването
на тяхната изискуемост - момента на падежа на съответната вноска, респ. момента
на тяхната предсрочна изискуемост – 10.11.2014 г.
В решение № 45 от 17.06.2020 по т. дело № 237/2019 г. на ВКС, ТК, II
т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК - след допускане на касационното
обжалване, е прието, че уговорката между страните за връщане на предоставена
като кредит парична сума на погасителни вноски не превръща вземанията за
главница по погасителни вноски по договор за банков кредит в такъв за
периодични платежи и за изпълнение на задължението за връщането на заетата сума
приложение намира на общата 5-годишна давност, началният момент на течението на
която на основание чл. 114 от ЗЗД е моментът на изискуемостта на съответната
вноска. Когато вземането на банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни
вноски, изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни
моменти по силата на постигнатото от страните съгласие, което има силата на
закон между тях. За съответната част от главницата изискуемостта настъпва с
изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част кредиторът
може да търси изпълнение, включително и по съдебен ред, поради което бездействието
му се санкционира с течение на давностния срок по отношение на тази част от
вземането по кредита.
Настоящото производство е образувано по подадена на 11 ноември 2019 г.
искова молба, която обаче не е имала съгласно чл. 116, б. „б” от ЗЗД прекъсващо
действие по отношение теченето на общата погасителна давност, тъй като към този
момент, при упражненото от ищеца Ю.Б. АД право да направи процесния кредит
предсрочно изискуем и настъпилата му предсрочна изискуемост с обявяването й на
длъжниците (ответници по производството) на 10.11.2014 г., вземането за
главница е погасено изцяло поради покриването му с петгодишната давност. Тази
давност е изтекла както за вземанията за главница по вноските с падеж преди
датата на настъпване на предсрочната изискуемост – 10.11.2014 г., възлизащи в
размер на 9568.35 евро, така и за вземанията за главница вноските, станали
предсрочно изискуеми на 10.11.2014 г. и възлизащи в размер на 62516.90 евро. Погасяването на вземането за главница по процесния
договор за кредит поради неупражняване от ищеца Ю.Б. АД на правото му на
вземане за предоставените в заем парични средства води до неоснователност на
така предявения частичен иск и като такъв същият следва да се отхвърли.
Искът срещу ответника Р.К. се явява неоснователен и поради проведеното производство
по несъстоятелност за осъществяваната от него дейност като едноличен търговец с
фирма ЕТ Р. – Р.К., в което ищецът Ю.Б. АД не е предявил вземането за главница по
процесния договор за кредит. Въпреки че вземането не е възникнало във връзка с
осъществяваната от него търговска дейност като едноличен търговец, доколкото
масата на несъстоятелността е обхващала всички секвестируеми имуществени права
на длъжника, независимо кога са били придобити – преди или след откриване на
производството по несъстоятелност, и ½ част от вещите и ограничените
вещни права в режим на съпружеска имуществена общност – арг. от чл. 614, ал. 1,
2 и ал. 4 от ТЗ, непредявяването му от банката в производството по несъстоятелност
и прекратяване на последното с решение по чл. 735, ал. 1 от ТЗ има за последица
погасяване на самото право на вземане на банката от длъжника Р.К. съгласно чл.
739, ал. 1 от ТЗ. Именно отговорността на едноличния търговец както с цялото му
лично имущество, така и с половината от имуществото - съпружеска имуществена общност,
предпоставят участието в производството по несъстоятелност и на кредитори, вземанията
на които не са свързани с търговската дейност на едноличния търговец. Затова липсата
на предявено от банката вземане за главница, част от което е станало изискуемо
след откриване на производството по несъстоятелност за търговеца, в
прекратеното производство по несъстоятелност има за последица несъществуването
на вземането от длъжника Р.К.. С възприемането на противното, доколкото едноличният
търговец е физическо лице и вписването или заличаването в регистъра не влияе на
правосубектността му, би се създала възможност за изпълнение на задължения,
възникнали преди прекратяване на производството по несъстоятелност въз основа
на новопридобито от него имущество, немислима като последица за останалите
търговци (юридически лица), каквато идея не може да се изведе от нормите на търговската
несъстоятелност, които третират търговците по еднакъв начин, независимо от
правноорганизационната им форма, освен в изрично предвидени от закона случаи.
Следователно с приключването на производството по несъстоятелност на едноличния
търговец се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ и личните му дългове
като физическо лице. В тази насока и тълкувателните разяснения, дадени в мотивите
на т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. по тълк. дело № 2/2018 г.
на ОСТК на ВКС. Непредявяването на вземането в производството по несъстоятелност
води и до неприложимост на чл. 739, ал. 2 от ТЗ.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника
Е.К. сумата от 300 лева, представляваща разноски по исковото производство за
възнаграждение за вещо лице.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.Б. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против Р.Г.К., ЕГН **********, и Е.М.К., ЕГН **********, двамата
с адрес: ***, иск по чл. 430, ал. 1 от ТЗ за осъждането им
солидарно да заплатят сумата от 50000 евро, представляваща част от дължимата заета парична сума (главница) общо в
размер на 75900.75 евро по договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL945 от 29.04.2005 г.
ОСЪЖДА Ю.Б. АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.М.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 300 лева,
представляваща разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова