ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3886
Бургас, 25.04.2025 г.
Административният съд - Бургас - XI-ти състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ |
Като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ административно дело № 20257040700434 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 215 ал. 1 във връзка с чл. 140 ал. 7 от ЗУТ.
Образувано е по жалба вх. № 2833/11.03.2025 година по описа на Административен съд – Бургас (АдмС - Бургас), подадена от Г. Г. К. с [ЕГН] от [населено място], със съдебен адрес – [населено място], [улица], вх. „Б“, ет. 1, чрез адвокат М. С. от АК – Бургас, против твърдян мълчалив отказ на главния архитект на Община Несебър по заявление (Заявлението) вх. № Н2-УТ-857/05.02.2025 година за издаване на виза по чл. 140 от ЗУТ за „консервация, реставрация и ремонт“ на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.501.151.1.1 по КККР на [населено място].
Със Заявлението (лист 52 - 55) жалбоподателят е поискал от главния архитект на общината издаване на виза за проектиране „консервация, реставрация и ремонт на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.501.151.1.1 по КККР на [населено място], за изпълнение на РППАМ № 33-00-646/14.01.2025 година, издадено от ГД „ИОКН“ при Министерство на културата.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, излага аргументи за незаконосъобразност на мълчаливия отказ. Иска отмяната му. Претендира присъждане на разноски.
От ответника е представена административната преписка по заявлението, като е представена издадена виза за проектиране от 06.03.2025 година по заявление вх. № Н2-УТ-581/27.01.2025 година, подадено от жалбоподателя (лист 37 - 40).
След като съпостави съдържанието на жалбата с представената административна преписка, настоящият съдебен състав приема за установено следното от фактическа страна.
С разпореждане изх. № 33-00-646/14.01.2025 година за прилагане на принудителни административни мерки (РППАМ) по чл. 192 ал. 1 т. 2 б. „а“ от ЗКН, издадено от служители на ГД „Инспекторат и опазване на културното наследство“ при Министерство на културата, във връзка с извършена проверка в поземлен имот с идентификатор 51500.501.151, на част от сграда недвижима културна ценност „Къща на Димитър Русиев и Олга Грамадска“, разположена в групова НКЦ „Старинен [населено място]“ на Г. К. е разпоредено: 1. Да възложи изготвяне на проекти за реставрация, консервация и ремонт на притежавани от него самостоятелен обект с идентификатор 51500.501.151.1.1 и сграда с идентификатор 51500.501.151.2 в поземления имот; 2. Да представи проектната документация в Министерството на културата за съгласувателно разглеждане по реда на чл. 84 от ЗКН; 3. В случай на отказ за съгласуване, да представи коригирана проектна документация; 4. При съгласуване, да представи проектната документация в Община Несебър за издаване на разрешение за строеж; 5. Да приключи до 6 години изпълнението на дейностите по реализация на инвестиционния проект (лист 13 - 16).
Във връзка с издаденото РППАМ, с молба – заявление вх. № Н2-УТ-581/27.01.2025 година по описа на Община Несебър Г. К. е поискал от главния архитект на общината издаване на виза за проектиране по чл. 140 ал. 3 от ЗУТ по отношение на самостоятелни обекти с идентификатор 51500.501.151.1.1 и с идентификатор 51500.501.151.2 в поземления имот (лист 38 - 40).
На 05.02.2025 година, по електронен път, Г. К. отново е поискал от главния архитект на общината издаването на виза за проектиране за същите обекти - за „реставрация, консервация и ремонт на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.501.151.1.1 и за изпълнение на РППАМ 33-00-646 14.01.2025, издадено от ГД ИОКН при МК по реда на чл. 84 от ЗКН“ (лист 52 - 55).
Главният архитект на общината не е издал исканата виза до изтичане на срока по чл. 140 ал. 7 от ЗУТ, както по първото подадено заявление (срокът е изтекъл на 25.02.2025 година), така и по второто - идентично по характер - заявление от Г. К., срокът по което е изтекъл на 05.03.2025 година.
На 06.03.2025 година главният архитект на общината е издал виза № 068/06.03.2025 година - за проектиране по чл. 140 от ЗУТ, във връзка със заявление вх. № Н2-УТ-581/27.01.2025 година и съставеното РППАМ. Във визата е посочено, че се допуска проектиране на консервация, реставрация и ремонт на самостоятелен обект с идентификатор 51500.501.151.1.1 и сграда с идентификатор 51500.501.151.2 в УПИ II-100 кв. 42 по плана на [населено място], с идентификатор 51500.501.151 по КККР, при спазване на режимите за опазване на „Старинен [населено място]“ (лист 37).
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи.
Жалбоподателят оспорва мълчалив отказ на главния архитект на общината по заявлението си от 05.02.2025 година за издаване на виза по чл. 140 от ЗУТ. Мълчаливият отказ е административен акт по смисъла на чл. 58 ал. 1 във връзка с чл. 21 от АПК.
Съгласно чл. 147 ал. 1 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.
Правният интерес следва да е пряк, непосредствен и личен. За да е пряк правният интерес, следва със самата отмяна на оспорения административен акт да бъде отстранена щета или да се предотврати настъпването на щета от неговото изпълнение. Правният интерес трябва да е непосредствен, т. е. административният акт трябва да засяга правната сфера на жалбоподателя, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения, или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. Правният интерес трябва да е личен, тъй като лицата имат право на жалба само в защита на своите субективни права, свободи и законни интереси. Правният интерес в административния процес е законово изискване и правно качество на оспорващото лице. Правният интерес е връзката на оспорващия с породените от административния акт правни последици.
При липсата на пряк неблагоприятен правопроменящ, правопрекратяващ или правогасяващ ефект на акта по отношение правната сфера на жалбоподателя, той няма правен интерес от търсената съдебна защита.
В конкретния случай, от доказателствата по делото се установява, че липсва пряко и неблагоприятно засягане или създаване на опасност от засягане на правата и интересите на Г. К.. Издадената виза по неговото първо заявление е благоприятен административен акт, с който ответникът е удовлетворил искането на жалбоподателя. В този смисъл, за Г. К. липсва правен интерес да обжалва твърдения мълчалив отказ, защото такъв отказ липсва.
Действително, визата е издадена след изтичане на законоустановения срок по чл. 140 ал. 7 от ЗУТ, както по първото, така и по второто, поред, заявление на жалбоподателя.
Според тълкувателната практика на ВАС, обаче, сроковете за произнасяне на компетентния административен орган по искания за издаване на индивидуални административни актове са инструктивни. Неспазването им няма за последица погасяване на материалната му компетентност, защото компетентността произтича от закона и изтичането на определен времеви период, с изключение на мандатността, не лишава органа от нея. След изтичане на сроковете органът не губи възможността да се произнесе по заявлението. В този смисъл е и т. 8 от Постановление № 4/1976 година по гр. д. № 3/76 година на Пленума на Върховния съд, според която за административния орган сроковете са инструктивни и с изтичането им не се преклудира възможността да се произнесе по искането, с което е сезиран, като издадения по-късно акт е действителен и подлежи на обжалване на общо основание.
Съдържанието на исканията по заявлението от 27.01.2025 година (по което е издадена визата от ответника) и по заявлението от 05.02.2025 година (по което от жалбоподателя се поддържа, че е налице мълчалив отказ) е идентично. В този смисъл, като е издал визата за проектиране по искането от 27.01.2025 година, главният архитект на общината е отговорил позитивно и на искането от 05.02.2025 година, за което в жалбата се твърди, че е отказал мълчаливо.
В пледоарията си по същество, процесуалният представител на жалбоподателя излага доводи за незаконосъобразност на издадената виза като сочи нейни юридически и фактически пороци. Тези аргументи са ирелевантни за настоящия правен спор (законосъобразността на твърдян мълчалив отказ), защото жалбоподателят има самостоятелна правна възможност да обжалва издадената виза (изричния административен акт), ако прецени, че той го засяга неблагоприятно.
Предвид цитираните мотиви, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане - поради липса на правен интерес от оспорването на административния акт.
По изложените съображения, на основание чл. 159 т. 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 15.04.2025 година за даване ход на устните състезания.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 2833/11.03.2025 година по описа на Административен съд – Бургас, подадена от Г. Г. К. с [ЕГН] от [населено място], със съдебен адрес – [населено място], [улица], вх. „Б“, ет. 1, чрез адвокат М. С. от АК – Бургас, против твърдян мълчалив отказ на главния архитект на Община Несебър по заявление вх. № Н2-УТ-857/05.02.2025 година за издаване на виза по чл. 140 от ЗУТ.
ПРЕКРАТЯВА адм. дело № 434/2025 година.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му.
| Съдия: | |