№ 534
гр. Пазарджик, 16.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20245200500626 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
Жалбоподател С. Л. Д., редовно призована, не се явява. За нея се явява
адв.Е. Б., редовно упълномощена от първата инстанция.
Ответникът Г. С. П., редовно призован, се явява лично и с адв.Ч. Ч.,
редовно упълномощен от първата инстанция.
Адв.Б.: - Да се даде ход на делото.
Адв.Ч.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се
представляват в процеса, поради което и на основание чл.142 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е въззивно – по чл.258 от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.
1
№20235220104651 по описа за 2023 година съдът е приел за установено на
основание чл.54, ал.2 ЗКИР по отношение на С. Л. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., бул. „Б.“ № 47, вх.Б, ет.2, ап.25, че Г. С. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., ул. „Г.“ № 30 е собственик на реална част с площ 98 кв. м. от
имот с идентификатор 03592.503.292 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Б., одобрени със Заповед № РД-18-34/20.05.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр. Б., ул. „Г.“
№ 30, която площ е заснета грешно в границите на имот с идентификатор №
03592.503.304, вместо в границите на имот с идентификатор №03592.503.292
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., одобрени със
Заповед № РД-18-34/20.05.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
граници на реално обособената и погрешно нанесената част заключена между
буквите А, Б, В, и Г, оцветена в жълт цвят на приложение № 3 към СТЕ,
находящо се на л.99 от делото, което приподписано от съда се явява
неразделна част от решението.
Осъдена е на основание чл.108 ЗС С. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., бул. „Б.“ № 47, вх.Б, ет.2, ап.25 да предаде на Г. С. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., ул. „Г.“ № 30 владението върху реална част с площ 98 кв. м.,
заключена между буквите А, Б, В, и Г, оцветена в жълт цвят на приложение №
3 към СТЕ, находящо се на л.99 от делото, което приподписано от съда се
явява неразделна част от решението.
Осъдена е С. Л. Д., с адрес: гр. С., бул. „Б.“ № 47, вх.Б, ет.2, ап.25, да
заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на Г. С. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. Б., ул. „Г.“ № 30 сумата в размер на 1477 лева, представляваща сторените в
производството разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от С. Д., чрез
процесуалния и представител адв. Б..
Моли обжалваното решение да бъде отменено , предявеният иск
отхвърлен и присъдени сторените разноски.
Изводът на Пазарджишки районен съд, че е установено законно
основание за заемане на придаваемата се част от имота собственост ищцата
бил неправилен. Съдът приел за установено условието за законно заемане на
имота, доколкото сумата съставляваща влязла в сила оценка на придаваемото
се дворно място е внесена съгласно чл.282 ППЗТСУ /отм/.
2
Съгласно разпоредбата на чл.282,ал. 1 ППЗТСУ /отм. С ДВ бр.1 от
2.01.2001 г/, сумата на обезщетението по влязла в сила оценка се внася в
Държавна спестовна каса и се предава веднага на правоимащите по нареждане
на техническата служба на общината.
В удостоверение изх.1682/14.10.2021 год. изд. от Община Б. било
удостоверено ,че регулацията на УПИ Х-304- собственост на ответницата е
частично приложена към УПИ IX-305 съгласно протокол №18/22.11.1984
г.;Заповед №104/03.IV.1984 г. и 2 бр.разписки, но нямало данни за уредени
регулационни сметки с УПИ XV-306 и УПИ IX-292 в кв.105 - собственост на
ищеца. Уреждане на регулационните сметки касаело единствено и само
плащане на дължимото обезщетение на правоимащия - собственик на
имота,част от който се придава по силата на дворищнорегулационния план
към съседен имот.
Ищецът представил Приходна квитанция №147079 от 15.1.1991 г.
издадена от кметство М.Б. , в която е вписано , че е за сума 300 лева и е
направено вписване „внесени са 100 лева да си ги вземе".
При тези данни не се установявало твърдението на ищеца ,че е заплатил
придаваемото му се дворно място, защото законът предвижда определен ред
за това, който не е спазен . Не се твърди и не са представени доказателства
сумата да е внесена в ДСК и да е била на разположение на правоимащия,
поради което се доказва и верността на удостовереното в У-ние
изх.1682/14.10.2021 год. изд. от Общ.Б. ,че не са уредени регулационните
сметка за придаваемото се дворно място.
По делото е приет и Протокол №2 от 12.11.1996 год. на комисията по чл.
265 ППЗТСУ,по повод заявлението на Г. С. П. вх.№АБ-00-37/2.11.1996 г., за
оценка на процесното придаваемо се по регулация дворно място, оспорен от
ищеца ,което оспорване Пазарджишки районен съд приема, че не е проведено
успешно. Според решаващия съд това доказателство не променя извода му за
извършено плащане с приходната квитанция от 15.1.1991 г. и е неотносимо
към спора, тъй като е доказано плащането с приходна квитанция от 15.1.1991
год.
Доказателството било относимо, тъй като според закона- чл.283
ППЗТСУ /отм/ ,ако в тригодишен срок от деня , когато оценката е влязла в
сила, правоимащите не са обезщетени, всяка от заинтересованите страни е
3
можела да поиска да се направи нова оценка. В случая като заинтересован
ищеца е поискал нова оценка. Ако е платено обезщетението съгласно
протокол №7/14.VIL1990 г. той не би могъл да иска нова оценка за
придаваемото се дворно място. Чрез това искане от ищеца и издаване на
Протокол N22 от 12.11.1996 год. на комисията по чл. 265 ППЗТСУ се
потвърждавало заявеното от ответницата, че регулационните сметки не са
уредени - т.е. тя не е получила дължимото обезщетение. Не се твърди и не се
представят доказателства за платено обезщетение съгласно П-л №2
/12.11.1996 г. на комисията по чл.265 ППЗСТУ/отм/ по предвидения в закона
ред.
Прието е като доказателство и Искане до Нотариуса при Районен съд
Пазарджик от 5.05.1992 год. за издаване на нотариален акт за недвижим имот,
придаден към парцел по дворнищнорегулационния план, но не се представя
издаден акт по регулация на основание чл.134,ал.3 ЗТСУ/отм/. Акт за
придаваемо се дворно място по регулация се е издавал само след като
условията за заемане на имота са изпълнение. Условието за заемане на
придаваемото се дворно място е представяне на доказателства че е изплатено
обезщетението на правоимащия по реда чл.282,ал. 1 ППЗТСУ /отм. С ДВ бр.1
от 2.01.2001 г/ сумата на обезщетението по влязла в сила оценка да е внесена в
Държавна спестовна каса и е предадена на провоимащите.
Счита за основателно твърдението на ответницата, че е започната, но не
е приключвала процедура за уреждане на регулационни сметка и прилагане на
дворищно-регулационния план одобрен със Заповед №485/1979 год. на
гр.Б.,кв."Б. З." по силата, на който част от имот № 304 в кв.105 от 100 кв.метра
-собственост на доверителката ми- се е придавало към парцел IX-292 в кв.105
собственост на ищеца.
По силата на този план , урегулирания парцел IV- 229, в квартал 22 е
заснет като имот пл. номер №304 и за него е отреден парцел парцел Х-304, в
квартал 105 по плана на гр. Б., кв. "Бл.З." . Съгласно действащите към онзи
момент норми по ЗТСУ /отм/ при изготвянето на нов дворищно -регулационен
план регулационните линии, по приложен предходен план се заснемат като
имотни граници , т.е. регулационните граници на урегулирания парцел IV-
229, в квартал 22 се приемат и са заснети като имотни граници на
новозаснетия имот пл.№ 304 и за него е отреден парцел Х-304, в квартал 105
4
по плана на гр.Б., кв."Бл.З." . По силата на приетия план за дворищна
регулация през 1979 год. части от имот пл.№304 са се придавали към съседни
имоти , а части от съседни имоти са се придавали към новообразувания
парцел Х-304.
В срок е постъпил писмен отговор на жалбата от ищеца в
първоинстанционното производство Г. П..
Счита жалбата за неоснователна и моли да бъда потвърдено
първоинстанционното решение.
По делото нямало спор, че ищецът – Г. П., по силата на Нотариален акт
за дарение на недвижим имот от 05.02.1993г., №167, том 1, н.д.№299/1993г., по
описа на РС-Пазарджик е собственик на следния недвижим имот- ПИ с
идентификатор - 03592.503.292 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Б. одобрени със Заповед № РД-18- 34/20.05.2011год. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Б.,ул.“Г.
“№30 с площ от 979 кв.метра, с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана и начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/ с
номер по предходния план: пл.№292, съставляващ парцел IX, кв.105 по
кадастралния и регулационния план на гр.Б. от 1979г., ведно със сграда с
идентификатор 03592.503.292.1 със застроена площ от 24 кв.м.,
представляваща - Друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда
и сграда с идентификатор 03592.503.292.2 със застроена площ от 86 кв.м.,
представляваща - Жилищна сгрда-еднофамилна при съседи на същия:
03592.503.306; 03592.503.304; 03592.503.9535; 03592.503.276; 03592.503.332;
03592.503.290; 03592.503.525.
Ответника по делото – С. Д., по силата на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 20.03.1975г., №156, том 9, н.д.№3291/1975г., по описа па
PC-Пазарджик била собственик на съседния - ПИ с идентификатор -
03592.503.304 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б.
одобрени със Заповед № РД-18-34/20.05.2011 год. на Изпълнителния директор
на АГКК.
От приетата по делото техническа експертиза се установило, че при
действието на ЗТСУ със Заповед 485/1979г., на зам. председателят на ОНС-
Пазарджик е одобрен Кадастрален и регулационен план на гр. Б., според
който имота на ищеца съставлявал - парцел IX-292, а имота на ответника
5
парцел Х-304 и двата от кв.105.
Според предвижданията на този план от имот пл.№304 собственост на
ответника се предават към имота на ищеца 100 кв.м, като според него
кадастралната и регулационна граница между двата имота е линия започваща
от източния ъгъл на построената сграда №1 в имот с идентификатор -
03592.503.292, собственост на ищеца и завършваща в лицето на процесния
имот, права линия.Видно било от заключението на вещото лице , че този план
е одобрен за цялото населено място, като в частта на процесиите имоти е
приложен, като запазил действието си и по настоящем съгласно §6 от ПРЗУТ
Това обстоятелство се потвърждавало и от писмените доказателсва -
протокол №7 от 14.07.1980г., на комисията по чл.265 от ППЗТСУ, от който е
видно, че същата е определила цената на придаваемите 100 кв.м от имот с пл.
№304, от кв.105 ,собственост на ответника, към парцел IX-292, кв.105,
собственост на ищеца, в размер на 300лв., конто пари са внесени от
праводателите му с квитанция №147079 от 15.01.1991г., поради което
одобрения регулационен план се явява приложен в тази част.
От приетото по делото писмо с вх. № 14445/06.06.2024г. от Община Б.,
се установило, че в Община Б. не открито да е подавано и налично в архива на
Община Б., изисканото от нас заявление с вх. № АБ00- 37/02.02.1996 г., във
връзка с представеният от ответника и и оспорен от нас - Протокол № 2 от
12.03.1996 г. на Комисията по чл. 265 от ППЗТСУ . Това определяло оспорения
от ищеца протокол, като такъв с невярно съдържание. Липсвала каквато и да е
логика при наличие на протокол на комисията по чл.265 от ППЗТСУ и
квитанция №147079 от 15.01.1991г., за изплатена сума и писмо изх.№АБ-00-
277/05.05.1992г., до Нотариус при PC-Пазарджик, ищецът да иска нова оценка
на придаваемото място.
Тези твърдения се подкрепяли и от показанията на разпитания по делото
св. Василев живеещ в съседния имот с пл.№ 276.
Счита , че не следва да се кредитират показанията на свидетелката
Илиева, сестра на ответницата, тъй като на първо място същата е
заинтересована и на второ място заявеното от нея не кореспондира със
събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице.
От анализа на заключението на техническата експертиза и обясненията
на вещото лице в съдебно заседание се установявало, че при изготвяне на
6
кадастралната карта на гр.Белов през 2011г., неправилно е била заснета
имотната граница между собствения на ищеца имот с идентификатор -
03592.503.292 и имота на ответника с идентификатор- 03592.503.304 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б. одобрени със Заповед
№ РД-18-34/20.05.2011год. на Изпълнителния директор на АГКК, като не е
отразена действителната кадастрална граница но кадастралния и
регулационния план от 1979г. одобрен със Заповед 485/1979г., съобразно който
имота на ищеца е съставлявал - парцел IX, кв.105, като линия започваща от
източния ъгъл на построената сграда №1 в имот с идентификатор -
03592.503.292, собственост на ищеца и завършваща в лицето на процеспия
имот, права линия, вместо като линия започваща от южния ъгъл на
построената сграда №1. Вследствие на което част от процесния имот с
идентификатор -03592.503.292, в размер на 98 кв.м., неправилно е заснета към
поземлен имат с идентификатор-03592.503.304 собственост на ответника, като
се намалява лицето на имота на ищеца. Освен това след поставянето на
телената ограда от 11.07.2023г., ищецът нямал достъп до процесиите 98 кв.м.
неправилно заснети към имот идентификатор- 03592.503.304.
Съгласно § 5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР, регулационните линии по приложен
дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни
граници на поземления имот. Ищецът подръжа ,че плана от 1979 ггодина ,
предвиждащ придаване на дворно място от имота на ответницата към имота
на ищеца е приложен, поради което границата между имотите на страните, в
спорната й част, следва да е съобразно приложението на дворищно
регулационния план от 1979г.
Праводателите на ищеца били заплатили цената на придавемото място
от 300 лева за което обстоятелство имало издадена не само - квитанция
№147079 от 15.01.1991г., но и Писмо изх.№АБ-00-277/05.05.1992г., до
Нотариус при PC-Пазарджик.
Установено било по делото , че условието за законно заемане на имота е
изпълнено, доколкото сумата, съставляваща влязла в сила оценка на
придаваемото място е внесена, съгласно чл. 282 ППЗТСУ /отм./. Налице били
всички основания за издаване на нотариален акт за собственост по регулация,
като такъв не е представен от ищеца, но това не е пречка за приключване на
отчуждителната процедура. Без правно значение били доводите на ответника,
7
че процесното място е оградено от много години, като от показанията на
свидетелката на ответницата се установява, че „от около 80 г.“, т.е. още преди
влизането в сила на регулационния план от 1979 г. по който то се придава по
регулация в собственост на праводателите на ищеца, че никога не е ползвано
от тях, респективно от ищеца и че винаги е било част от имота на ответницата.
Предвид на факта, че придаваемото се място е само в размер на 98 кв.м. и
представлява реална част от имот, то няма как да бъде придобито в
собственост по давностно владение. Тези изводи се подкрепяли и от
посоченото от експерта в констативно съобразителната част от експертизата,
че със Заповед №485/28.03.1979 г. на зам. Председателя на ОНС-Пазарджик, е
одобрен Кадастрален и регулационен план на гр. Б.. част XIX. Пазарджишки
окръг. Одобреният Регулационен план бил за цялото населено място. Съгласно
§ 6. (1) от Преходните разпоредби на Закон за устройство на територията
(ЗУТ) този Регулационен план е запазил действието си.
Относно доводите на жалбоподателката ,че представения по делото протокол
№ 2/12.03.1996 г. по чл.265 от ППЗТСУ, по повод заявление вх. № АБ-00-
37/02.11.1996 г. от ищеца доказвал, че реституционната процедура не била
приключила, ответникът го намира за неотносим към спора и оспорването му
било доказано ,като се има предвид приетото по делото писмо с вх. №
14445/06.06.2024г. от Община Б., според което не е установено да е подавано
изисканото заявление с вх. № АБ(Ю- 37/02.02.1996 г., във връзка с
представеният от ответника и и оспорен Протокол № 2 от 12.03.1996 г. на
Комисията по чл. 265 от ППЗТСУ .
Адв.Б.:- Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната жалба.
Нямам други доказателствени искания. Представям списък на разноските.
Адв.Ч.: - Нямам възражения по доклада. Оспорвам въззивната жалба.
Поддържам писмения отговор на същата. Нямам доказателствени искания.
Представям списък на разноските.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
8
Адв.Б.: - Уважаеми окръжни съдии, аз заявих вече, че поддържам
жалбата изцяло по изложените доводи твърдейки, че не е извършено плащане
такова, каквото се изисква. Развила съм и доводи в този смисъл и в подкрепа
на моите доводи ще посоча едно решение по гр.д. № 77/2021г. на Първо гр.
отделение, в което ясно съдът развива доводи за това до приемането на ЗТСУ,
как се е извършвало плащане за обезщетение на придаваемите се по регулация
дворни места, съответно промяната, която се въвежда с приемането на ЗТСУ
и респективно приложението на чл.282, където категорично се казва как става
внасянето на сумата на правоимащото лице, чийто имот се отчуждава, тъй
като това не е търсимо, а е дължимо задължение и за да се изпълни това
задължение то трябва да бъде преведено по сметка в ДСК, за да е в
патримониума на заинтересованото лице, което в случая не е направено. Тази
приходна квитанция в кметството не удостоверява плащане. Няма нотариус,
който към 1991 година да подпише нотариален акт за придаваемо свободно
място в регулация ако не се съдържат данни за извършено плащане, ето защо
не е издаден нотариалният акт, за който е направено искане, тъй като данните,
с които е разполагал пазарджишкият нотариус сочат за внесени в Община - Б.
и не е издаден нотариален акт, а факт е, че моята доверителка не е получавала
сума. Няма представени доказателства дори от кметството, точно обратно,
Общината издава, че регулационните сметки не са уредени. Решението е
неправилно и ще Ви моля да го отмените, да отхвърлите предявените искове и
присъдите сторените разноски. Съществува и една друга възможност
доброволно уреждане, но трябва да представят доказателства, че са платили
доброволно на доверителката ми тази сума, няма такива доказателства.
Грешното изпълнение на едно парично задължение не погасява изпълнението,
не може да се приеме , че е изпълнено, щом като не е изплатено по Закона,
който повелява как следва да бъде внесена тази сума. Изложила съм доводи
затова. Доверителката ми се е снабдила в хода на административното
производство с този втори протокол, с който вече има нова оценка, там не се
твърди да е внесена тази оценка. Генералното ми становище е отпочната, но
не приключила процедура, която съм заявила, няма плащане, няма за вземане,
мисля че се подкрепя от данните по делото.
Адв.Ч.: - Уважаеми окръжни съдии, от името на моя доверител моля да
отхвърлите жалбата като неоснователна и оставите решението на
9
първоинстанционния съд в сила като правилно и обосновано и ни присъдите
направените по делото разноски пред настоящата инстанция, съгласно
договорът, който съм представил с писмения отговор. Считам, че
първоинстанционният съд не е допуснал визираните в жалбата процесуални
нарушения, обсъдени са по отделно и съвкупност събраните по делото
доказателства и в тази връзка вътрешното убеждение е подчинено на тях. В
тази насока по отношение всички направени възражения от страна на
жалбоподателя съм изложил подробно съображения в писмения отговор, но с
оглед днес направените изявления ще взема само кратко становище. Това
решение, което се цитира няма нищо общо с настоящия случай , тук не се
касае за грешно внесена сума, сумата е внесена по реда на Правилника за
приложение на закона за териториално селищно устройство по сметката която
е заявена от съответната общинска администрация, и не случайно в тази
насока не случайно Общинска администрация е издала писмо изх. № АБ-
00277 от 05.05.1992г., което е изпратено именно във връзка със снабдяването
им с констативен нотариален акт. Това, че доверителят ми не се е възползвал
от правото си да си изкара констативен нотариален акт, това е негово право,
но не и задължение. Що се касае за пореден път да се направи опит да се
внуши на съда, че доверителят ми е направил второ искане, ние сме
оспорили истинността на това искане, което е представено от ответника по
делото, никога не е представяно от нас. Не случайно поискахме, с оглед
оспорване на неговата истинност, да се представи заявлението, с което ние сме
поискали това второ искане. В тази връзка общинска администрация
отговори, че няма такова заявление, подадено от доверителя. Няма как да ни се
вменява, че ние сме направили това искане.Това искане не изхожда от нас. С
оглед на всички твърдения, които съм изложил в писмения отговор
поддържаме, че жалбата е неоснователна.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок – до 16.11.2024г..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:59 часа.
10
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11