№ 563
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Ж. Троянова
при участието на секретаря Антоанета Н. С.ова
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело №
20221100101436 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за З.то (КЗ) от С. С. Г.
срещу „ЗАД ОЗК - З.“ АД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди
от ПТП, настъпило на 19.08.2021г. в гр.София, при което водач на лек автомобил „Киа
Сийд“ с рег.№ СВ **** КМ, застрахован по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ (ГО) с ответника, е увредил ищцата, като пешеходец.
Ищцата твърди, че на 19.08.2021г. е била ударена от л.а. „Киа Сийд“ с рег.№ СВ ****
КМ, който се движел по ул. „Жечо Гюбюшев“ с посока на движение от бул. „Ал.Малинов“
към ул. „Радко Димитриев“ в гр.София, докато пресичала пътното платно в района на бл.**.
Пояснява, че след удара била настанена в МБАЛ „Св.Анна“ АД, където останала за лечение
до 25.08.2021г. и където установили, че в резултат на произшествието получила
травматични увреждания, изразяващи с в мозъчно сътресение със загуба на съзнанието,
контузия на главата тилно, разкъсно-контузна рана окципитално (т.е. тилно), периорбитален
хематом вдясно, както и контузия на дясно коляно и на торакса вдясно. Твърди, че
непосредствено след инцидента почувствала временна загуба на зрение, а после главоболие
и гадене, като през болничния престой не е ставала от леглото, поради силен световъртеж,
придружен с повръщане. Заявява, че след изписването й това състояние продължило, поради
което отново е постъпила за болнично лечение за периода 17.09.2021г. - 24.09.2021г., по
време на което била подложена на медикаментозна терапия. Съобщава, че продължително
време след събитието имала силно главоболие, световъртеж с повръщане и нестабилност в
походката, задари което страдала от безсъние, била раздразнителна, трудно се
съсредоточавала, изпадала в нервни кризи от безпомощното си състояние, налагащо
ползване на чужда помощ и невъзможност за самостоятелно обслужване. Поддържа, че
1
отговорността на водача на увреждащия автомобил била застрахована по договор за
задължителна застраховка ГО в ответното дружество, поради което на 22.10.2021г.
отправила искане до застрахователя за определяне и изплащане на обезщетение за
причинените от събитието вреди, но такова не е било заплатено и до настоящия момент.
Предвид изложеното, предявява иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 26000.00
лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
уведомяване на „ЗАД ОЗК – З.“ АД за произшествието до окончателното плащане.
Претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение, дължимо при условията на
чл.38 ЗА.
Ответникът не оспорва, че е страна по валидно застрахователно правоотношение по
договор ГО за автомобила към датата на ПТП. Оспорва механизма на ПТП, вината на
застрахования водач, вредите и пряката им причинно-следствена връзка с произшествието,
както и техния размер. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата с твърдение, че е предприела внезапно пресичане на
платното за движение на превозни средства на необозначено място. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Констативен протокол № К-388/19.08.2021г. на ОПП – СДВР, съставен
при посещение на местопроизшествието, в който е отразено, че пострадала от удар с л.а.
„Киа Сийд“ с рег.№ СВ **** КМ е С. С. Г., която била транспортирана до МБАЛ „СВ.Анна“
АД с работна диагноза комоцио, контузия на главата и кръвонасядане на дясна околоочна
област.
Видно от приложена епикриза от болничното заведение, ищцата е постъпила в
съзнание, с неврологични смущения, изразяващи се във временна загуба на зрение, гадене и
главоболие, с рана в тилната област, която обработили по спешност. Документът отразява
проведено медикаментозно лечение за овладяване на световъртеж и препоръка за спазване
на домашен режим.
Видно от епикриза от същата болница, пострадалата е била приета за лечение за
периода 17.09.2021г. - 24.09.2021г. с диагноза доброкачествен позиционен пароксизмален
световъртеж , което състояние е резултат от ЧМТ от произшествието.
Приложени са два броя болнични листа за домашен режим за лечение на мозъчно
сътресение за периода 19.08.2021г. - 14.10.2021г., както и амбулаторен лист от 01.11.2021г.
относно извършен преглед по повод световъртеж, при който е описано обилно повръщане
при поставяне на главата на ищцата надясно, заради което била назначена терапия с
препарат „Вестибо“.
Установява се от приложени АУАН от 19.08.2021г. и НП от 01.09.2021г., в сила от
18.11.2021г., че на водача е било наложено административно наказание глоба за нарушение
на чл.116 ЗдвП, който текст го задължавал да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците. Актът и постановлението сочат, че непосредствено преди удара пешеходецът,
2
който пресичал от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, вече е бил
преминал средата на пътното платно. Същото обстоятелство е отразено и в приложената
скица.
Не се спори и обстоятелството е отделено за безспорно с доклада по делото, че за
увреждащото МПС към датата на ПТП е бил валиден договор за задължителна застраховка
ГО с ответника по полица № BG/23/32000003329292 от 2020г.
Видно от молба на ищеца от 22.10.2021г., до ответника е била предявена
извънсъдебна претенция за обезщетяване на причинените от произшествието
неимуществени вреди. Не са представени доказателства за определяне и изплащане на
търсеното обезщетение, респ. за отказ от плащане. В самата молба се съдържат данни за
банковата сметка, по която може да бъде изплатено обезщетението, което опровергава
твърдението на ответника, че пречка за изпълнение на задължението му към увредения е
непредставянето на банкова сметка от пострадалия (така в отговора на исковата молба).
Спорни по делото са всички релевантни обстоятелства, освен наличието на валиден
договор ГО за увреждащото МПС, а именно: механизма на ПТП, вината на водача,
наличието на поведение у пострадалия, съпричиняващо вредоносния резултат, характера и
размера на вредите и пряката им причинно-следствена връзка със събитието.
За изясняване на спорните по делото въпроси са изслушани и приети като
неоспорени заключения на автотехническа и медицинска експертиза, от които се
установява, че:
Произшествието е настъпило на улица „Жечо Гюмюшев“ в гр.София, която е
двупосочна, с една лента за движение във всяка посока, на 10-11 метра след
изкуствена неравност легнал полицай в посока от бул. „Ал.Малинов“ към ул. „Радко
Димитриев“ и на 5.70-5.80 м. в дясно от левия край на платното за движение.
Причина за удара е субективното поведение на водача на автомобила, който не е
възприел пресичащият от ляво на дясно спрямо неговата посока пешеходец, въпреки,
че е могъл да я забележи, тъй като участъкът е прав, т.е. няма препятстващи
видимостта прегради.
На мястото на произшествието няма обозначена пешеходна пътека.
Причиненото при удара увреждането се изразява в мозъчно сътресение, контузия на
главата тилно, на торакса вдясно, на дясното коляно, както и на меките тъкани в
тилната област, където е установено наличието на разкъсно -контузна рана.
Пострадалата е търпяла интензивни болки след инцидента и по време на болничното й
лечение след удара, а подобрение е настъпило едва след осмия месец, като
понастоящем е възстановена, но е възможно и занапред да чувства главоболие и да
страда от световъртеж. Към днешна дата има нарушения в паметта, което е възможно
да е резултат от преживения стрес.
Разпитан по делото като свидетел е водачът И. Ф., който заявява, че ударът е
настъпил в лявата част на автомобила, като ищцата е пресичала от ляво на дясно пътното
3
платно спрямо посоката на движение на превозното средство. Пояснява, че е възприел
пресичащите от дясно на ляво други пешеходци по същото време и на същото място и след
като те преминали продължил движението си, като не забелязал пресичащата в
противоположна посока жена. Уточнява, че в района няма пешеходна пътека, но
непосредствено преди местонастъпване на удара е преминал през препятствие легнал
полицай, поради което е шофирал с не повече от 20 км/ч.
Разпитан е свидетеля И.С., син на пострадалата, който заявява, че инцидентът е
настъпил рано сутринта около 7 ч., когато майка му отивала на работа, но узнал за
произшествието по-късно, към 14.00 ч., когато получил обаждане от болницата. Пояснява,
че веднага посетил болничното заведение, но не го пуснали при майка му, поради което я
видял едва при изписването, когато я намерил обезобразена, със синини. Уточнява, че майка
му не е можела да ходи след удара и продължително време след това, като почти два месеца
е прекарала на легло и с памперс, след което е започнала да прави по няколко крачки, но
винаги с придружител. Състоянието й било нестабилно, оплаквала се от силен световъртеж,
често повръщала, въпреки приема на лекарства. Посочва, че след 7-8 месеца от инцидента
излязла навън за първи път, но с чужда помощ, като и до днес не излиза самостоятелно.
Посочва, че преди произшествието майка му работила като счетоводител към строителна
фирма, макар и пенсионер, но след събитието преустановила работа окончателно, тъй като
преди ходила на работа пеша и била напълно самостоятелна, а сега това не е възможно.
Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, прави следните
правни изводи:
По допустимостта на исковата претенция
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ (три месеца
от предявяване на претенцията извънсъдебно), откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. По
делото са налице данни за заявено пред ответника искане за заплащане на обезщетение от
22.10.2021г., като не са налице данни за отговор на адресата в указания от закона
тримесечен срок. Предвид изложеното, исковата претенция се явява допустима.
По отношение на иска по чл. 432, ал.1 КЗ
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и
главно доказване наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка ГО между деликвента и ответника; настъпване на застрахователно събитие -
ПТП, което да е резултат от виновното и противоправно поведение на водача на
застрахованото МПС; вида и размера на причинените вреди, които стоят в пряка причинно-
следствена връзка от произшествието. В тежест на ответника е било да установи плащане,
съответно наличие на обстоятелства, изключващи или намаляващи отговорността на
4
застрахователя. Така разпределена е била и доказателствената тежест на страните с доклада
по делото.
От приложените писмени доказателства съдът счете за доказано настъпването на
застрахователно събитие – ПТП, както и че същото е резултат от противоправното и
виновно поведение на водача на застрахования автомобил, който е нарушил задълженията
си на участник в движението по чл.116 от ЗдвП да охранява живота и здравето на
пешеходците. Съгласно посочената разпоредба, водач на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, като при нужда е длъжен да намали и
дори да спре, за да ги предпази. Това задължение произтича и от правилото на чл.20 от
закона, съгласно който водачът винаги е длъжен да избира съобразена с пътната обстановка
скорост на движение.
В настоящия случай, се установи, че водачът е възприел пресичащите пътното платно
пешеходци от дясно на ляво по посоката му на движение, изчакал е тяхното преминаване и е
продължил движението си, без да забележи, че по същото време и на същото място, но от
ляво на дясно, е пресичал друг пешеходец, поради което го ударил. Горното сочи на
невнимание от страна на водача, който е следвало да се увери, че на пътя няма други
пешеходци, преди да продължи движението си – поведение, което е било дължимо, т.е.
водачът е бил длъжен и е могъл да съобрази местоположението на ищцата, още повече, че
същата вече е била навлязла на пътното платно, предвид това, че ударът е настъпил след
като тя е преминала повече от половината от ширината на платното – така и в АУАН, НП,
схемата на произшествието към КП и заключението на вещото лице. При това положение,
водачът е имал обективната възможност да възприеме пресичащия пешеходец и да намали, а
при нужда – да спре, за да предотврати удара. Тази възможност не е била компрометирана
нито от препятствия, нарушаващи видимостта (произшествието е настъпило на прав път),
нито други фактори, които да го затрудняват. Събитието е произтекло в светлата част на
денонощието, на оживен път, в жилищен квартал, по време, когато хората се придвижват до
работните си места и появата на пешеходци, пресичащи уличното платно, е очаквано тяхно
поведение.
Установи се от приложените медицински документи, от изготвената съдебно-
медицинска експертиза и от показанията на свидетеля С., че в резултат на удара
пострадалата е постъпила по спешност в МБАЛ „Св.Анна“ АД, където е установено мозъчно
сътресение със загуба на съзнанието, контузия на главата тилно, както и разкъсно -контузна
рана в същата област, контузия на дясно коляно и на торакса в дясно. Уврежданията са
наложили хоспитализирането й, провеждането на медикаментозна терапия, повторно
хоспитализиране, поради неотшумяващо главоболие и силен световъртеж, придружен с
повръщане, нестабилност в стоеж. Проведено е домашно лечение със стабилизиране на
пострадалата едва на седмия-осмия месец. Уврежданията са причинили на ищцата
страдание, заради което не е било възможно да се грижи за себе си, да посреща основните си
нужди, да се движи свободно навън, да работи, да се среща с други хора. Доказа се, че
инцидентът се е отразил трайно и неблагоприятно по отношение на психиката й. В резултат
5
на настъпилото събитие, пострадалата станала нервна и некомуникативна. Не можела да се
придвижва без чужда помощ, все още изпитвала болки в главата и страдала от световъртеж.
Преустановила окончателно работа.
Телесните увреждания и търпените болки и страдания във физически, психически и
емоционален план са в пряка причинно-следствена връзка с произшествието. Отговорността
за обезщетяване на същите е на деликвента, респ. на ответника като застраховател по
договор за застраховка ГО за увреждащото МПС.
С оглед изложеното, исковата претенция се явява основателна.
Изхождайки от доказателствата по делото и постановките на ППВС № 4/1968г.
относно критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди
като резултат от травматични увреждания, а именно: възрастта на пострадалата (68 години),
характера на вредите (мозъчно сътресение и контузия на главата, довели до продължителен
и постоянен световъртеж с повръщане и силно главоболие), продължителността на
възстановяването (2 месеца постелен режим, 8 месеца възстановителен период),
интензивността на болките, последиците от произшествието (нестабилност в походката и в
стоежа, налагащо придружаването й, преустановяване окончателно на работата), съдът
намери, че справедливият размер на дължимо обезщетение е в размер на 18000.00 лева.
Съдът намери възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия за неоснователно. По смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД съпричиняване е налице,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди – така
решение № 165/26.10.2010г. по гр.д. № 93/2010г. на ВКС, II ТО. Съпричиняването е
обективно участие в процеса на настъпване на вредата и не зависи от субективния елемент
вина (така ТР № 1/23.12.2015г. на т.д.№ 1/2014г. на ОСТК на ВКС). От приложените
доказателства се установи, че С. Г. не е пресичала на пешеходна пътека, но в близост не е
имало обозначена такава. С оглед обстоятелството, че е предприела пресичане на двулентов
път, който обслужва вътрешно-кварталното пространство, поради което интензивността на
движението не е голяма, то поведението й не съставлява нарушение на правилата за
движение. Нещо повече, същата е предприела пресичане, след като по същото време и на
същото място други пешеходци са пресичали платното и те са били възприети от
деликвента, поради което очаквано за нея е било, че той ще изчака и нейното преминаване.
Водачът от своя страна е можел и е бил длъжен да съобрази хода й, тъй като тя вече е била
на платното за движение, когато той е продължил движението си в участъка от пътя.
Непосредствено преди удара водачът е преминал през препятствие, известно като легнал
полицай, чиято функция е именно предупреждение към водачите за наличие на опасност в
района, който е жилищен. Предвид изложеното, не е налице съпричиняващо вредоносния
резултат поведение у ищцата.
Недоказано остава и възражението, че ищцата е предприела внезапно пресичане на
пътя. Не са налице данни за пресичане тичешком, а и това поведение, с оглед възрастта й, е
малко вероятно. Внезапността е изключена и от установеното в процеса обстоятелство, че
6
водачът е изчаквал пресичането на други пешеходци, но не е видял ищцата, която пресичала
в противоположна на другите лица посока. Фактът, че ударът е настъпил, след като тя е
преминала повече от половината от ширината на пътното платно, обосновава извод, че
внезапност няма.
Обезщетението следва да се присъди ведно със законна лихва от 22.10.2021г., а
съображенията за това са следните:
Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното
увреждане. Застрахователят обаче отговаря от един по-късен момент. Съгласно
разрешението, даденото с Решение на ВКС № 128/04.02.2020г. по т.д.№ 2466/2018г. на I ТО
по така поставения въпрос, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка ГО, в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото
лице пред застрахователя, а не от момента на увреждането. Разрешението е дадено с оглед
изискването на чл.380 КЗ пострадалият да отправи първо претенция до застрахователя и ако
той откаже уважаване на искането му или не се произнесе до три месеца, да има право да
предяви иск пред съда. В този смисъл, тримесечният срок е такъв, след изтичането на който
искът на пострадалия пред съда се явява допустим, но не е срок за отложено плащане по
претенцията.
По разноските
При този изход на спора по делото отговорността за разноски следва да се разпредели
по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът не е направил разходи по водене на делото. Направено е искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на представлявалият страната адвокат
при условията на чл.38 ЗА. Дължимото за осъщественото безплатно процесуално
представителство възнаграждение е ****.00 лева (чл.7, ал.2, т.4 НМРАВ). От тях в тежест на
ответника се възлагат 1890.00 лева, съобразно уважената част от исковата претенция.
В хода на процеса са направени разходи от бюджета на съда, които са в размер на
300.00 лева – възнаграждения на вещи лица. От тях ответникът следва да заплати на
Софийския градски съд 207.69 лева. Ищецът не дължи разноски към бюджета на съда, тъй
като е бил освободен от заплащането им по реда на чл.83, ал.2 ГПК.
Разноските на ответника са 450.00 лева – 300.00 лева депозити за вещи лица и 150.00
лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено по НЗПП.
От тях в тежест на ищеца се присъждат 138.47 лева, съобразно отхвърлената част от иска,
тъй като, макар страната да е била освободена за разноски в производството, тя е винаги
отговорна за разноските на насрещната страна.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд, Първо гражданско
7
отделение, I-6 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, „ЗАД ОЗК - З.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, да заплати на С. С. Г., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр.София, бул. **** (чрез адв.Г. Й.), сумата 18000.00 лева
/осемнадесет хиляди лева/ – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на
ПТП на 19.08.2021г. в гр.София, причинено виновно от водача на застрахования при
ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ л.а. „Киа
Сийд“ с рег.№ СВ **** КМ, ведно със законната лихва от 22.10.2021г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълния предявен размер от
26000.00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗА, „ЗАД ОЗК - З.“ АД,
ЕИК ****, да заплати на адвокат Г. Й., с адрес: гр.София, бул. ****, сумата 1890.00 лева –
адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално
представителство на ищеца С. С. Г. по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „ЗАД ОЗК - З.“ АД, ЕИК ****, да заплати
на Софийския градски съд сумата 207.69 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, С. С. Г., ЕГН **********, да заплати на
„ЗАД ОЗК - З.“ АД, ЕИК ****, сумата 138.47 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8