№ 7603
гр. С., 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110120067 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу С. Л. К. и
М. Л. Й., с която са предявени обективно кумулативно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
С., ул. Х. № 51, вх. А, ет. 4, ап. 11, аб. № 33***. Поддържа, че съгласно тези ОУ е
доставял на ответниците за процесния период топлинна енергия, за която не е
заплатена дължимата цена. Сочи, че качеството на ответниците на клиенти на
топлинна енергия произтича от притежаваното от тях право на собственост върху
процесния имот, придобито въз основа на наследствено правоприемство от Т. Т. К.,
чийто наследници по закон се явяват ответниците. Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди ответниците да му заплати следните суми: ответникът С. Л.
К. – сумата от 392,42 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава
от 18.04.2023 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 89,52 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 29.03.2023 г., сума в размер
на 21,50 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.03.2020
1
г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 18.04.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 5,19лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода
от 16.05.2020 г. до 29.03.2023 г .; ответницата М. Л. И. – сумата от 392,41 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 18.04.2023 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 89,52 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2020 г. до 29.03.2023 г., сума в размер на 21,49 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода 01.03.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва за забава от 18.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 5,20лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 16.05.2020 г. до
29.03.2023 г.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са подали отговор на исковата молба, в
които оспорват исковете по размер. Релевират възражение за изтекла погасителна
давност. Считат, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Д.“ ЕООД не изразява становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на всеки от ответниците
да заплати претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна
енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за
погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на
обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по
см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
2
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия Д.но с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия
за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г.
по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
3
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
В открито съдебно заседание, проведено на 05.03.2024 г. докладът по делото е
допълнен, като на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл. 153 ГПК като безспорно и
ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че ответниците са
собственици на процесния имот при сочените квоти – по ½ ид.ч. Само за пълнота
следва да се посочи, че това обстоятелство се установява от съвкупната преценка на
приложени по делото писмени доказателства: Заповед №РД41-735/04.04.1983 г. на
председател на ИК на СНС, с която процесният имот е определен като обезщетение на
Т. Т. К. като отчужден собственик данъчна декларация на Т. Т. К., в която същата е
декларирала процесния имот като свое притежание (л. 101-102), писмо от Столична
община за идентичност на адрес (л. 12) и удостоверение за наследници на Т. Т. К. (л.
37), от което се установява нейни наследници по закон да са двете и деца и ответници
по делото С. Л. К. и М. Л. К..
Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от
ответниците недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е
налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по
делото договор за извършване на услугата дялово разпределение и протокол от
проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, с което етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Въз
основа на взетото решение е сключен приложеният по делото Договор между етажната
собственост и „Дирекс“ ЕООД. Наличието на договорно правоотношение между
ищеца и третото лице помагач по отношение на сградата, в която се намира процесният
имот и за процесния период, се установява и от представените от третото лице писмени
доказателства – отчети за проверка, индивидуални справки.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено
обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти,
касаещи процесния период, са влезли в сила.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че
процесният имот е топлоснабден и присъединен към топлоразпределителната мрежа,
както и че сумите за доставена топлинна енергия, за услугата дялово разпределение и
лихва върху същите съответстват на реално доставеното количество и са правилно
начислени.
Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза стойността на
доставената топлинна енергия до имота за периода от м.05.2019 г. до м. 04.2021 г.
възлиза на сумата от 784,83 лв., а стойността на услугата дялово разпределение – на
сумата от 42,99 лв.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума, което обуславя
основателност на исковите претенции за главница за доставена топлинна енергия
срещу всеки от ответниците.
Предвид гореизложените изводи исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия се
4
явяват доказани по основание.
На следващо място, при така установената основателност на иска по основание,
следва да се обсъди направеното с отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на част от дълга за главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в сила
от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни
да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на месечните начислени суми
са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за
периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок
след това (45 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. "б", предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /
давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
В настоящия случай искът е предявен на 18.04.2023 г. Следователно в конкретния
случай давността е прекъсната и спряна, считано от тази дата, както е и спряна
давността за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., като това се отнася само до
вземанията, които не са погасени по давност, доколкото спиране и прекъсване на
давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимост на
специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност
са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 13.03.2020 г., а
непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата. В случая
погасени по давност са всички вземания за периода 01.05.2019 г. – 31.12.2019 г., а
непогасени по давност са вземанията за периода 01.01.2020 г. – 30.04.2021 г.
Според таблица № 5 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
начислените суми за главница за топлинна енергия за периода 01.01.2020 г. –
30.04.2021 г. са в размер на 591,70 лв.
Предвид гореизложените изводи и предвид установените квоти в съсобствеността
– съответно по ½ идеална част за всеки от ответниците следва да бъдат уважени за
сумата от 295,85 лв., като за разликата над сумата от 295,85 лв. до пълния предявен
размер от 392,42 лв. – срещу С. К., и до пълния предявен размер от 392,41 лв. – срещу
М. Й., следва да се отхвърлят като погасени по давност.
По делото ищецът претендира от всеки от ответниците и вземане за
възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 18.04.2023 г. до окончателното плащане.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
5
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът срещу
всеки от ответниците е основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. От
таблица № 3 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
начислената сума за услугата дялово разпределение за периода 01.03.2020 г. –
30.04.2021 г. е в размер на 42,99 лв.
По делото не се твърди и не се установява посочените суми да са погасени чрез
плащане. Същите не са и погасена по давност предвид изложените по-горе
съображения.
Съобразно квотите в съсобствеността всеки от ответниците дължи по 21,495 лв.,
следователно исковете следва да се уважат в пълните предявени размери.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху непогасената
главница за топлинна енергия съдът взе предвид, че в този период са приложими
Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр.
С., в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи
лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй
като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи
условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени
ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
На първо място на основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане по
давност се погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. Ето защо, по
отношение на погасените по давност вземания за главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.12.2019 г. не се дължи мораторна лихва на
основание чл. 119 ЗЗД. Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза
(таблица № 5), мораторната лихва върху задълженията за периода от м. 01.2020 г. до м.
04.2021 г., изчислена за периода 15.09.2020 г. – 29.03.2023 г., възлиза на сумата от
6
122,44 лв.
По делото не се твърди от ответниците, а и от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза не се установява дължимата мораторна лихва, начислена
върху главницата за доставена топлинна енергия, да е погасена чрез плащане.
Предвид изложеното по-горе, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу
всеки от ответниците следва да се уважи частично за сумата от 61,22 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 29.03.2023 г., като
за разликата над сумата от 61,22 лв. до пълния предявен размер да се отхвърли като
погасен по давност.
Искът за мораторна лихва върху възнаграждението за дялово разпределение,
следва да се отхвърли като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
обезщетение за забава в плащането на цената за услугата дялово разпределение следва
да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направеното искане за присъждане на
разноски, право на такива има ищецът и ответниците.
Ищецът претендира разноски, като представя доказателство за заплащане на 50
лв. държавна такса, 10 лв. за съдебни удостоверения, 250 лв. депозит за експертиза,
като следва да му бъде признато и вземане за сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ – в общ размер от 410 лв. Доколкото
разноските са направени общо по исковете срещу двамата другари в процеса, то
отговорността срещу тях следва да се разпредели поравно, като предвид уважената
част от исковете срещу всеки от ответниците, всеки от тях следва да заплати на ищеца
сумата от 152,58 лв., представляваща разноски за исковото производство.
Доказателство за заплащане на разноски е представено от ответника С. Л. К. – за
заплащане на сумата от 650 лв. адвокатско възнаграждение. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете срещу него ищецът следва да бъде осъден да му заплати
сумата от 166,21 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Л. К., ЕГН **********, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул.
„Я.“ 23 Б следните суми:
7
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 295,85 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.01.2020г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 18.04.2023 г. до
изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 21,50 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.03.2020 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 18.04.2023 г. до изплащане на
вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 61,22 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2020 г. до 29.03.2023 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. С., ул. Х. № 51, вх. А, ет.
4, ап. 11, аб. № 33***.
ОСЪЖДА М. Л. Й., ЕГН **********, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
*********, следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 295,85 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.01.2020г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 18.04.2023 г. до
изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 21,49 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.03.2020 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 18.04.2023 г. до изплащане на
вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 61,22 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2020 г. до 29.03.2023 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. С., ул. Х. № 51, вх. А, ет.
4, ап. 11, аб. № 33***.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „Я.“ 23 Б срещу
С. Л. К., ЕГН ********** искове:
- с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 295,85 лв. до пълния предявен размер от 392,42 лв. и за периода 01.05.2019 г.
– 31.12.2019 г., като погасен по давност;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 61,22 лв. до пълния
предявен размер от 89,52 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020
г. до 29.03.2023 г.,
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5,19лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 16.05.2020 г. до 29.03.2023 г., като неоснователен,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. С., ул. Х. № 51, вх. А, ет.
8
4, ап. 11, аб. № 33***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „Я.“ 23 Б срещу М.
Л. Й., ЕГН ********** искове:
- с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 295,85 лв. до пълния предявен размер от 392,41 лв. и за периода 01.05.2019 г.
– 31.12.2019 г., като погасен по давност;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 61,22 лв. до пълния
предявен размер от 89,52 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020
г. до 29.03.2023 г.,
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5,20 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 16.05.2020 г. до 29.03.2023 г., като неоснователен,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. С., ул. Х. № 51, вх. А, ет.
4, ап. 11, аб. № 33***.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Л. К., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* разноски в размер на 152,58 лв., представляваща
разноски в производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. Л. Й., ЕГН ********** да
заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* разноски в размер на 152,58 лв.,
представляваща разноски в производство съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* да
заплати на С. Л. К., ЕГН ********** разноски в размер на 166,21 лв.
Решението е постановено при участието на „Д.“ ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9