№ 563
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. С.А
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20211110165798 по описа за 2021 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба на Образувано е по молба за издаване на заповед за защита от
домашно насилие, уточнена с молба от 03.12.2021 г., на Р. Р. Иванова и чрез нея – от
малолетните Н. Р. П., Р. Р. П. и М. Р. П., срещу Т. А. С., с която се иска издаване на заповед
за защита от домашно насилие със следните мерки по чл. 5 ЗЗДН: задължаване да се
въздържа от насилие спрямо молителките, забрана да приближава тях и жилището и
училищата им, задължаване на ответника да посещава специализирани програми.
В молбата се твърди, че на 19.10.2021 г. между 07:00 и 08:00 часа в жилище в София,
кв. „Димитър Миленков“, № 35, ответникът опипвал гениталиите на молителката Р. Р. П., а
на 02.11.2021 г. ответникът чул, че молителката Р. Р. Иванова заявява в телефонен разговор
с полицейски инспектор, че ще подаде жалба, при което я заплашил, че ще я обеси и ще
извика дъщеря си и приятеля на последната да пребият молителката Р. Р. Иванова. Твърди
се освен това, че ответникът системно извършвал сексуални посегателства или опити за
такива над малолетните молителки, както и бил агресивен с първата молителка, като
злоупотребявал с амфетамини. Посочени са подобни актове в предходен период, извършен
по отношение на молителките.
Ответникът Т. С. не се явява и не депозира отговор.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
С оглед липсата на спор съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че молителката Р. Р. П. е живяла в условията на съпружеско съжителство с
ответника Т. С. на адрес гр. София, кв. „Димитър Миленков“ № 35. И трите деца, макар че
официално са с неизвестен баща са били отглеждани съвместно от своята майка и ответника
в жилището на посочения адрес.
1
В молбата се твърди, че на 19.10.2021 г. между 07:00 и 08:00 часа в жилище в София,
кв. „Димитър Миленков“, № 35, ответникът опипвал гениталиите на молителката Р. Р. П., а
на 02.11.2021 г. ответникът чул, че молителката Р. Р. Иванова заявява в телефонен разговор
с полицейски инспектор, че ще подаде жалба, при което я заплашил, че ще я обеси и ще
извика дъщеря си и приятеля на последната да пребият молителката Р. Р. Иванова.
По делото се установява, че поради констатиран риск за трите деца в ДСП –Слатина
са регистрирани следните сигнали с вх. № СИГ/Д-С-СЛ/540/02.11.2021г. относно детето Н.
Р. П.; вх. № СИГ/Д-С-СЛ/541/02.11.2021г. относно детето Р. Р. П. и сигнал с вх. № №
СИГ/Д-С-СЛ/542/02.11.2021г. относно детето М. Р. П..
По делото е приложен протокол от заседание, състояло се на 03.11.2021г. на
територията на ДСП-Слатина, в който от Отдел Закрила на детето е свикан координационен
механизъм за набелязване на конкретни мерки и действия с оглед защита м максимална
степен на интереса на малолетните От представения протокол се установява, че на срещата
са присъствали представител на 08 РУ на СДВР, ръководител на кризисен център „Света
Петка“, социален работник от детски център, директор на Д. и психолог, работещ с майката
Р. в „Дневен център за пълнолетни лица с увреждания“. Работната група е направила
оценка на риска и преценила, че по отношение и на трите малолетни деца с висок риск от
сексуална злоупотреба от страна на партньора на майката – Т. С.. Тези констатации са
потвърдени и от постъпилите два социални доклада от Д., съответно от 24.11.2021г. и
13.12.2021г., приложени по делото. Други доказателства по делото не са представени.
Молителката Р. П. не се явява, което е житейски обяснимо с оглед предмета на делото.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Молбата, инициирала производството пред СРС е подадена от лице в качеството му на
родител и законен представител на малотлетните си деца, което твърди, че те са пострадали
от домашно насилие, извършено от лице в хипотезата на чл. 3, т. 2 ЗЗДН и в рамките на
преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Искането надлежно ангажира
компетентността на сезирания съд, с оглед разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН и удовлетворява
изискванията за редовност и срочност на същата по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН.
Представена е изискуемата декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Ето защо производството се явява допустимо и съдът дължи произнасяне по
съществото на спора.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо,
емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН представлява такъв на
домашно насилие. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. За психическо и емоционално
насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. В
закона липсва легална дефиниция на понятията "психическо и емоционално насилие", но
наложеното в практиката разбиране е, че се касае за засягането на психологическата
неприкосновеност на дадено лице чрез принуда или заплахи, вербално насилие, тормоз,
сплашване, постоянно критикуване, засрамване, порицаване, използване на обидни имена и
епитети. То може да доведе до намаляване самочувствието на жертвата на насилието и до
засягане на нейното достойнство, да предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес, и др.
неприятни изживявания, накърняващи психологическото добруване, чиито аспекти са
гарантирани и от чл. 3 от ЕКЗПЧОС, провъзгласяващ правото на защита от унизително и
нечовешко третиране. Преценката за наличие на психическо и емоционално насилие е
винаги конкретна и следва да бъде извършена не само с оглед на индивидуално сочен от
молителя акт, взет изолирано, а след съобразяване на сложените между страните
взаимоотношения във времето.
Според установената практика на съдилищата декларацията по чл. 9 ЗЗДН се ползва
2
с доказателствена сила и е изцяло обвързваща съда, само и единствено при липса на
представени по делото гласни и писмени доказателства. При наличието на ангажирани
други доказателства по делата, съдът е длъжен да възприема изложените в декларацията
твърдения единствено след анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност.
При това положение, за да се проведе успешно доказване на изрично оспорените
твърдения за осъществено спрямо четирите молителки домашно насилие, същата следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че чрез действията си ответникът чрез
действия и/или думи е осъществил действия попадащи в приложното поле на чл. 2 ЗЗДН.
Съответно, върху ответника е ангажираните на доказателства, оборващи или внасящи
съмнение в изложеното в декларацията или представените от молителя доказателства.
В настоящия случай съдът приема за изцяло доказани твърденията на молителите,
че ответникът Т. С. е извършвал спрямо малолетните деца блудствени действия , които
съставляват актове на физическо и психическо насилие. Установи се, че на 19.10.2021 г.
между 07:00 и 08:00 часа в жилище в София, кв. „Димитър Миленков“, № 35, ответникът
опипвал гениталиите на молителката Р. Р. П., а на 02.11.2021 г. ответникът чул, че
молителката Р. Р. Иванова заявява в телефонен разговор с полицейски инспектор, че ще
подаде жалба, при което я заплашил, че ще я обеси и ще извика дъщеря си и приятеля на
последната да пребият молителката Р. Р. Иванова.
На съда като държавен орган, на който както по силата на Конвенцията за правата
на детето, така и по силата на вътрешното законодателство, уредено в ЗЗДт и ЗЗДН, е
възложено задължението да следи за него и да го охранява. Това обосновава извода, че в
конкретния случай прилагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не цели да предпази детето от
упражнено насилие, а да санкционира и/или елиминира съжителя а бмайката и предполагаем
баща на молителките от живота на детето. А това, както се изложи по-горе, не е смисълът и
предназначението на ЗЗДН и в дългосрочен план би навредило на правилното и здраво
психо-емоционално развитие на детето като проява на част от висшия му интерес. По
изложените съображения съдът намира, че настоящият случай се явява изключителен и са
налице предпоставките, които да дават основание за прилагането на мерките по чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗЗД и по ал. 4 ЗЗДН.
С оглед на гореизложеното, съдът прилага спрямо ответника Т. С. , като извършител
на психическо и физическо насилие, мерките по чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗЗДН, чрез които ще се
даде защита на молителите Р. Р. Иванова и чрез нея – от малолетните Н. Р. П., Р. Р. П. и М.
Р. П.. Съдът не е обвързан от искането и следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Същевременно, неизпълнението на мерките ще
доведе до влизането в действие на предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.
Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е
длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000
лева. При определянето на размера на глобата съдът взема предвид тежестта на
нарушенията, подбудите за тяхното извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Като съобрази естеството на акта на домашно насилие, данните за
системност и особена жестокост на физическото насилие, както и последиците и мястото на
извършването на акта на физическо и психическо насилие съдът налага на ответника глоба в
размер от 1000 (хиляда) лева.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Т. А. С. се осъжда да заплати
по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК молителите имат право на
разноски, направени в настоящото производство, но същите не са направили искане за
3
присъждането им, поради което такива не им се присъждат .
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу Т. А. С., роден на 22
април 1977г. с адрес в гр. София, кв. „Димитър Миленков“ № 35 като:
ЗАДЪЛЖАВА Т. А. С. , роден на 22 април 1977г., с адрес: София, кв. „Димитър
Миленков“, № 35, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от актове на домашно насилие спрямо Р. Р. П. ,
ЕГН: **********, Н. Р. П., ЕГН: **********; Р. Р. П. , ЕГН: ********** и М. Р. П., с
ЕГН: **********, четирите с адрес: гр. София, „Димитър Миленков“, бл. 19.
ЗАБРАНЯВАМ на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН на Т. А. С. , роден на 22 април
1977г., с адрес: София, кв. „Димитър Миленков“, № 35, ДА ПРИБЛИЖАВА на повече от
100 метра Р. Р. П. , с ЕГН: **********, освен в сгради на полицията, разследващите
органи и съдебни сгради, както и Н. Р. П., с ЕГН: **********, Р. Р. П. , с ЕГН: **********,
и М. Р. П., с ЕГН: **********, и тяхното жилище с адрес: София, кв. „Димитър Миленков“,
№ 35 както и учебните заведения, коит опосещават и местата за социален отдих.
УКАЗВА на Т. А. С. , роден на 22 април 1977г. че неизпълнението на настоящата
заповед от момента на връчването съставлява престъпление съгласно чл. 296, ал. 1 НК и се
наказва с до 3 години лишаване от свобода и глоба, като при нарушение ще бъде арестуван
от полицията и предаден незабавно на Прокуратурата.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Т. А. С. , роден на 22 април 1977г. с адрес: София, кв.
„Димитър Миленков“ № 35, че при неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл.
21, ал. 2 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми
органите на прокуратурата.
НАЛАГА Т. А. С. , роден на 22 април 1977г. с адрес: София, кв. „Димитър
Миленков“, № 35, на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН, глоба в размер на 1000 (хиляда) лева,
платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА Т. А. С. , роден на 22 април 1977г., с адрес: София, кв. „Димитър
Миленков“, № 35,, да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 (двадесет и
пет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок
от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение
(чл. 20 от ЗЗДН).
Преписи от настоящото решение да се изпратят на страните чрез 08 РУ на СДВР.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4