№ 1211
гр. София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501257 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по ВЖ на пълномощника на С. Г. И. срещу решение №17/26.02.2024г.
по т.д. №106/2022г. на ОС гр. Враца, в частта от същото с която е отхвърлен предявеният иск
за заплащане на неимуществени вреди от смъртта в резултат на ПТП на нейния баща над
присъдената сума от 35 000лв. до претендираната от 98 000лв. Възразено е в жалбата, че
освен признатия от ищцата факт, че баща й не е пресичал на пешеходна пътека, не са
установени други действия или бездействие от него, които да са довели до настъпване на
ПТП – то, в резултат на което е загинал. С изложеното обосновава неправилност на извода
на първоинстанционния съд за негов принос от 50% за вредоносните последици. В този
контекст жалбоподателката твърди, че тя сама е съобразила негово съпричиняване от 30% и
е предявила иска си за неимуществени вреди, които оценява на 130 000лв., за сумата от
98 000лв.
Втората група възражения във ВЖ са насочени срещу определения размер на
обезщетението от гледна точка на действително търпените болки и страдания от И.. Счита,
че те са доказани от показанията на свидетелките, които не са обсъдени от съда задълбочено.
Поради това и поради несъобразяване на обстоятелствата, свързани с обществено
икономическите условия в страната и нивата на застрахователно покритие, счита че
обезщетението е занижено.
По изложените съображения иска да бъде отменено решението в обжалваната му част
и да бъде уважен изцяло искът й. Претендира и законна лихва върху обезщетението от
30.09.2020г. до окончателното плащане и разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е депозирал отговор на ВЖ, в който
поддържа възражението си за причиняване на вредите от пострадалия Г. Ц., резултата от
пресичане на пътното платно на място, където няма пешеходна пътека и в непосредствена
близост до паркирал лек автомобил. Обосновава възражението си с фактите, описани в
мотивите на присъдата по НОХД №76/2021г. по описа на ВОС. Ответникът счита, че
1
правилно първоинстанционният съд е определил, приложимия процент на съпричиняване в
казуса на 50%. Излага доводи за правилно приложение на критерия справедливост при
индивидуализиране на дължимото обезщетение на ищцата.
Във въззивното производство не са приети нови писмени доказателства.
Софийският апелативен съд, след анализ на доказателствения материал, приобщен от
първоинстанционния съд, извежда следната фактическата обстановка:
Видно е от удостоверение за наследници № 5258/15.05.2020 г., издадено от община
Враца, че след смъртта си на 11.05.2020 г. Г. Ц. Ц., с ЕГН ********** е оставил за законни
наследници съпругата си Б. Ц., сина си О. Ц. и дъщеря си С. Г. И. - ищца в делото.
Установява се от влязлата в законна сила на 30.06.2022 г. присъда №60 от 15.06.2022 г.
по НОХД 76/2021г. по описа на ОС гр. Видин, че водачът на автомобил марка „Тойота“
модел „Авенсис“ с ДКН ******** С. Н. М. е признат за виновен в причиняването по
непредпазливост на смъртта на Г. Ц. Ц., с ЕГН ********** на 11.05.2020г. около 09:30часа в
гр. Видин, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване на първа
помощ на пострадалия, което е престъпление по чл. 343а, ал.1, б.“б“ във вр. с чл. 343а, ал.1,
б.“в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК във вр. с чл. 20, ал.2, предл. шесто. Обстоятелствата,
посочени в присъдата за поведението на пострадалото лице Г. Ц. Ц., са че той е пресичал
пътното платно от дясно на ляво по посока на движението на автомобила.
В Констативния протокол за ПТП с пострадали лица №70/2020г., съставен от
служител на сектор „ПП“ – ОДМВР – Видин след посещение на мястото на ПТП, е
удостоверено, че участници в него са ППС марка „Тойота“ модел „Авенсис“ с ДКН
********, управляван от С. Н. М. и пешеходецът Г. Ц. Ц., който е загинал.
Не е спорно и е обявено за ненуждаещо се от доказване, че ответникът е имал
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил „Тойота“ модел „Авенсис“ с
ДКН ******** с „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и процесното ПТП е настъпило в срока на
покритие на застрахователната полица.
От приетото като доказателство копие от писмо вх. № 94-Р-113/30.06.2020 г. се
установява, че ищцата е отправила застрахователна претенция към ответника за репариране
на неимуществените й вреди от смъртта на нейния баща Г. Ц., в резултат на ПТП с ППС,
застраховано при него. Последният е уведомил пълномощника на ищцата с писмо изх. № О-
92- 8725/09.07.2020 г., че тъй като преписката не е комплектована, ще отложи произнасянето
по размера на дължимото обезщетение. С второ писмо изх. № О-92-12440/30.09.2020 г.
застрахователят е съобщил на ищцата, че отлага произнасянето по искането за
обезщетението, защото не се е снабдил с всички документи по случая. Ответникът не е
представил доказателства за определяне и заплащане на застрахователно обезщетение.
Като свидетели са разпитани близки приятелки на ищцата, които общуват с нея много
години и имат преки впечатления за отношенията й с нейния баща и за преживяванията й
след внезапната му смърт. Показанията са логични и не си противоречат, както и не
противоречат на други доказателства в делото, поради което съдът им дава вяра.
Свид. Ц. установява, че Г. Ц. е бил любящ и грижовен баща и голям авторитет за
дъщеря си. Сочи, че те са общували ежедневно, както докато са живели в общо семейство с
него, така и след като С. И. е създала свое. Същите са били в един и същи град, срещали са
се почти постоянно, той е помагал в отглеждането на децата й. Твърди, че се е отнасял към
нея със спокойствие, доброта и мъдрост. Сочи също, че до смъртта си е бил в добро здраве и
не е пиел лекарства.
Относно емоционалните преживявания на дъщерята след загубата на баща й
установява, че е била в шок и е трябвало да мине време след събитието, за да започне да
споделя пред нея мъката си и това, че се чувства съкрушена. Твърди, че в погледа и в
излъчването й е останала тъга.
Втората свидетелка Н. е разбрала няколко дни след катастрофата от ищцата за
случилото се и външният израз на емоциите й е бил монотонно споделяне за трагедията.
2
Твърди, че е изглеждала като в транс. Знае, че баща й Г. е бил жизнен и работещ човек, като
дори е правил сам ремонт в жилището си, когато се е случило ПТП - то.Това е предизвикало
изживяване на смъртта му като внезапно и неочаквано събитие за ищцата. Сочи, че двамата
са имали много добри отношения като баща и дъщеря, защото е споделяла с него повече
отколкото с майка си. Споделя впечатлението си, че продължава да й е много тежко от
липсата на баща й и особено по време на празници.
За да се произнесе по въззивната жалба, съставът на САС съобрази следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
С оглед на правомощието си да провери правилността на същото в рамките на
оплакванията във въззивната жалба, решаващият състав изходи от предмета на иска срещу
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, чиято правната квалификация е по чл. 432, ал.1 от КЗ във
вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД. По силата на първата норма, лице увредено от пътно -
транспортно произшествие може да претендира обезщетяване на претърпените вреди от
застрахователя, при който делинквентът има застраховка “Гражданска отговорност”.
Предвид това, пострадалият от ПТП следва да установи, че има вземане за непозволено
увреждане срещу водача на МПС (елементите от фактическият състав на непозволеното
увреждане) и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на увреждането и ответника -
застраховател.
В контекста на изложеното следва да се посочи, че е изпълнено условието на чл. 432,
ал.1 от КЗ във вр. с чл. 380 от КЗ, защото преди предявяване на съдебната претенция,
ищцата е заявила писмена такава пред застрахователя. Изложеното прави съдебното
производство допустимо.
Пострадалата в случая е дъщеря на загинал в ПТП, която съгласно трайно
установената съдебна практика е от кръга лица, които имат право на обезщетение при загуба
на близък човек.
Пред въззивната инстанция не са спорни елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, както и съществуването към датата на ПТП – то на валидно
застрахователно правоотношение между ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и
деликвента С. Н. М., установени с писмените доказателства.
Спорно в делото е дали починалото от ПТП – то лице – баща на ищцата, е
допринесъл непосредствено за настъпването му.
Категорично е установено в делото, че причината за ПТП – то е поведението на
водача на лекия автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с ДКН ********, който на
11.05.2020г. около 09:30часа в гр. Видин, е причинил по непредпазливост смъртта на Г. Ц.
Ц., като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване на първа помощ на
пострадалия, като деянието му е резултат от нарушение на правилата за движение по
пътищата в чл. 20, ал.2 от ЗДвП, изискващи от него като водач на МПС при избиране на
скоростта на движение да се съобрази с интензивността на движението, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Независимо от влязлата в
сила присъда и доказаното противоправно поведение на водача, решаващият състав счита за
необходимо да посочи, че същият има основна роля в настъпването на ПТП – то, тъй като е
следвало да съобрази обстоятелството, че в непосредствена близост до мястото на
инцидента е имало строителен хипермаркет, което предполагат повишен пешеходен трафик.
Заедно от изложеното и като съобрази задължителната сила на осъдителна присъда
на наказателния съд, съгласно чл. 300 от ГПК, въззивният състав счита, че и пострадалият
пешеходец е допринесъл за настъпване на ПТП - то. Приносът му се състои в
обстоятелството, че е пресичал пътното платно на място, което не е пешеходна пътека, нито
е имало светофарна уредба за пешеходци. По този начин той не е съобразила поведението си
с нормата на чл. 113, ал.1 от ЗДвП, изискваща от пешеходците при пресичане на платното за
движение да преминават по пешеходни пътеки. Това поведение на Г. Ц., според настоящия
3
състав обосновава признаване на съпричиняване от 30% за настъпване на вредоносните
последици по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Апелативният състав не споделя възприетите от окръжния съд 50 процент на
съпричиняване в казуса от страна на пешеходеца, тъй като водачът на процесното ППС има
основна роля в настъпването на ПТП – то, както и защото е следвало да съобрази
обстоятелството, че в непосредствена близост до мястото на инцидента е имало строителен
хипермаркет, което предполагат повишен пешеходен трафик. Заедно с това, практиката на
съдилищата е определила като правно значим житейския факт, че пешеходците са най -
уязвимите участници в движението.
Решаващият състав намира за необоснован изводът на ВрОС, че пострадалият е
съпричинил вредите и с това, че е предприел пресичане, като е изкочил внезапно на пътното
платно зад паркирал автомобил, тъй като това обстоятелство не е доказано. Съдът се е
позовал на мотивите на присъда №60 от 15.06.2022 г. по НОХД 76/2021г. по описа на ОС гр.
Видин, без да съобрази, че те не са задължителни за гражданския съд по смисъла на чл. 300
от ГПК. В обективните признаци на престъплението, за което е осъден деликвентът се
включват деянието и противоправността му, извършено от осъденото лице, а не от
пострадалото от деянието. Поради това в гражданското производство, което разглежда
гражданските последици от деянието, подлежи на установяване поведението на пострадалия
в контекста на заявените възражения от ответника. Ответникът, чиято е доказателствената
тежест, не са направили искания за приобщаване на доказателства за тези обстоятелства,
както пред първоинстанционния съд, така и пред въззивния. Ето защо настоящият състав
счита, че не следва да съобразява по – голямо съпричиняване от посоченото по - горе.
Спорът пред въззивната инстанция е развит и по отношение на справедливия размера
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от пострадалата в резултат на
смъртта на баща й от процесното ПТП, като последната претендира такова в размер на
98 000лв., получено след редуциране с 30 % на справедливото според нея обезщетение от
130 000лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване
на претърпените от деликта психически болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни
обстоятелства около самото произшествие, интензитетът, степента и продължителността на
болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и обществото и общественото възприемане на
критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във
връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Първата група обстоятелства, които съдът отчита, за да определи справедливото
обезщетение, са внезапното и неочаквано настъпване на смъртта на Г. Ц., което е довело
ищцата до състояние на шок, т.е. до невъзможност за нея да възприеме, оцени и реагира
адекватно на случилото се. Свидетелките установиха, че тя е била тъжна, съкрушена и
безразлична към всичко, с оглед монотонността в поведението й. Не е могла да даде външен
израз на емоциите си и се е нуждаела от по – дълъг период от време, за да започне да говори
за трагедията. Това поведение, според житейския и професионален опит на съдебния състав,
сочи на дълбоко емоционално преживяване на личната трагедия.
Установено е от същите показания, че нейната мъка не е отшумяла и смъртта на баща
й е оставила траен отпечатък върху поведението й защото, свидетелката Ц. твърди, че в
погледа й е останала тъга.
Заедно с това ищцата е загубила един от стълбовете в живота си, защото според
показанията на свидетелките той е бил нейният разбиращ и подкрепящ родител. Помагал й е
в отглеждането на децата, продължавали са да общуват често и така са запазили фамилната
връзка и след създаването на самостоятелно семейство и домакинство от С. И..
При индивидуализиране на размера на обезщетението, съдът отчита, че бащата на
4
ищцата е бил на възраст от 78год. На следващо място, към момента на настъпване на ПТП –
то през 2020г. икономическите условия в страната не се характеризират с интензитет на
инфлацията и значително поскъпване на живота. Относимо е и обстоятелството, че макар С.
И. да е загубила баща си, тя не е останала напълно лишена от родителска обич и помощ, тъй
като майка й е жива.
С оглед на изложените обстоятелства, Софийският апелативен съд приема, че
справедливото обезщетение е в размер на 120 000лв., а обезщетение от 130 000лв. е
необосновано високо.
Обезщетението от 120 000лв., намалено с приетия процент на съпричиняване, следва
да е в размер на 84 000лв. Горното налага отмяна на обжалваното решение в
отхвърлителната му част за разликата над 35 000 лв. до размера от 84 000лв. и уважаване на
иска за тази разлика.
По отношение на претенцията за присъждане на мораторна лихва не е налице жалба и
искане за ревизиране на атакувания първоинстанционен акт, поради което в тази част е
влязъл в сила.
С оглед изхода от въззивната проверка, на ищцата С. И. следва да бъдат присъдени
разноски, направени от нея за адвокатско възнаграждение за адв. П., съразмерно на
уважената част от ВЖ, което възлиза на 3 803лв.
Съразмерно на неуважената част от ВЖ на С. Г. И. и с оглед депозирането единствено
на отговор на същата, ищцата следва да заплати на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД,
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 50лв.
Предвид частичната отмяната на отхвърлителната част на първоинстанционното
решение и уважаване на иска в тази част, следва да бъдат коригирани определените от
окръжния съд разноски, като бъде отменено обжалваното решение в частта за присъдените
такива над 595лв.
Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати по
сметка на САС допълнителна държавна такса върху размера на уважения иск за
неимуществени вреди от 1 960лв.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №17/26.02.2024г. по гр.д. №106/2022г. на ОС гр. Враца в частта, в
която е отхвърлен искът на С. Г. И., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж.к. „***“, бл.**, вх.*,
ап.**, представлявана по пълномощие от адв. Р. П. от САК срещу "ДЗИ-Общо застраховане"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул.
"Георги Бенковски"№3 за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания от настъпилата на 11.05.2020г. в гр. Видин на ул. "Широка" смърт на
пешеходеца Г. Ц. Ц., баща на ищцата, при ПТП с водач С. Н. М., управляващ лек автомобил
"Тойота Авенсис" с рег. №********, за разликата над сумата от 35 000лв. до сумата от
84 000лв., ведно със законната лихва върху сумата считано от 30.09.2020г. до окончателното
изплащане на задължението и постановява :
ОСЪЖДА "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Средец, ул. "Георги Бенковски"№3 да заплати на С. Г. И., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ж.к. „***“, бл.**, вх.*, ап.**, представлявана по пълномощие от
адв. Р. П. от САК сумата от още 49 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от настъпилата на 11.05.2020г. в гр. Видин на ул.
"Широка" смърт на пешеходеца Г. Ц. Ц., баща на ищцата, при ПТП с водач С. Н. М.,
управляващ лек автомобил "Тойота Авенсис" с рег. №********, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 30.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
5
ОТМЕНЯ Решение №17/26.02.2024г. по гр.д. №106/2022г. на ОС гр. Враца в частта, в
която е осъдена С. Г. И., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж.к. „***“, бл.**, вх.*, ап.**,
представлявана по пълномощие от адв. Р. П. от САК, да заплати на "ДЗИ-Общо
застраховане" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Средец, ул. "Георги Бенковски"№3 сума в размер на 2081.86 лева, разноски по делото,
съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Средец, ул. "Георги Бенковски"№3 да заплати на С. Г. И., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ж.к. „***“, бл.**, вх.*, ап.**, представлявана по пълномощие от
адв. Р. П. от САК, разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в
размер на 3 803лв.
ОСЪЖДА С. Г. И., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж.к. „***“, бл.**, вх.*, ап.**,
представлявана по пълномощие от адв. Р. П. да заплати на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. "Георги
Бенковски"№3 юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 50лв.
ОСЪЖДА "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Средец, ул. "Георги Бенковски"№3 да заплати по сметка на
Софийския апелативен съд допълнителна държавна такса върху размера на уважения иск за
неимуществени вреди от 1 960лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1 – месечен срок от
връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6