РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Монтана, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Кузманова
Членове:Олег Софрониев
Димитрина Николова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
в присъствието на прокурора К. Цв. В.
като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251600600142 по описа за 2025 година
Производство е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда рег.№ 19 на Районен съд-Монтана, постановена на
22.04.2025 година по нохдело № 1239/2024 година, подсъдимия Ц. М. А. от
село С обл. М е признат за невиновен в това, че на 11.09.2023 година в село
С обл.М в условията на домашно насилие е причинил лека телесна повреда на
П Б П изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство
на здравето и е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по
чл.131, ал.1, т.5а, във вр. с чл.130, ал.2 от НК; признат е за невиновен и в това,
че на 11.09.2023 година в село С , обл.Монтана в условията на домашно
насилие се заканил с убийство на П Б П като й казал, че ще я убие и ще я
ликвидира и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му и е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление
по чл.144, ал.3, т.1 и т.3, във вр. с ал.1 от НК.
Присъдата е протестирана. Депозирано е и допълнение към протеста
/ преди даване ход на делото във въззивната инстанция/. В тях се поддържа, че
от събраните по делото доказателства обвиненията са доказани по несъмнен и
безспорен начин, като се развиват доводи в тази насока. Искането е за отмяна
на присъдата и постановяване нова осъдителна присъда.
Въззивният съд, като прецени изложеното в протеста и материалите
по делото, намира, че не са налага провеждане на съдебно следствие във
1
въззивната инстаниця и събиране на доказателства.
В открито съдебно заседание прокурорът поддържа протеста.
Въззиваемият Ц. М. А. се явява лично и със защитника си адв. К. Б. от
АК М ; същите считат протеста за неоснователен и мол ят въззивния съд да
потвърди атакуваната първоинстанционна присъда, като адвокат Б. развива
доводи в тази насока.
Окръжен съд - Монтана, след като прецени основателността на
постъпилия протест, респ. допълнителния такъв, законосъобразността и
обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото
доказателствен материал и становищата на страните, намира за установено
следното:
Протестът е допустим, но разгледан по същество същият е
неоснователен.
Съображенията на въззивния съд са следните:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС-Монтана. По
делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и
пълнота доказателства, имащи съществено значение за правилното му
решаване. Доказателственият материал по делото, събран в хода на
досъдебното производство, проверен и приобщен от съда по реда на НПК, е
анализиран, обстойно от първоинстанционния съд.
На базата на възприетите въз основа на доказателствения материал
фактически обстоятелства първоинстанционният съд законосъобразно е
приел, че по безспорен и категоричен начин не е установено подсъдимият да е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията за
които е обвинен, а именно на посочената дата и място в обвинителния акт в
условията на домашно насилие да е причинил лека телесна повреда на П Б П
изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на
здравето и на посочената дата и място в обвинителния акт в условията на
домашно насилие се заканил с убийство на П Б П като й казал, че ще я убие и
ще я ликвидира и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му. Непълнотата на обвинителната теза се изразява в това, че
по първото обвинение не са събрани доказателства за механизма на
причиняване на леката лесна повреда. Не е установен вида, характера и броя
на ударите, за които обвинението твърди, че са нанесени от подсъдимия А. на
свидетелката П вследствие на които и е причинена описаната в съдебно-
медицинската експертиза телесна повреда. Не е изрично посочен в
диспозитива на обвинителния акт, нито в неговата мотивна част и механизма
на причиняване на телесното увреждане, като не са събрани доказателства в
тази насока и в хода на съдебното следствие. Свидетелката П изрично
заявява, че не е била бита от подсъдимия, а описаните в СМУ телесни
увреждания са в резултата на работата и във фермата. Изводът на съда, че не е
категорично доказано, че на пострадалата е нанесен побой от подсъдимия А., в
резултат на който и е причинена лека телесна повреда, се подкрепя и от
2
вещото лице изготвило медицинската експертиза, което дава свидетелски
показания, че е възможно установената телесната повреда да е причинена по
заявения от свидетелката начин. По второто обвинение не са събрани, а
същите не се посочени и в диспозитива на ОА, конкретно отправените закани
/заплахи/ с убийство. Не се установява свидетелката П да е възприела тези
закани и същите да са възбудили основателен страх у нея. Изводът на съда, че
не се установява по безспорен и категоричен начин свидетелката П да е била
заплашвана и това заплашване да е възбудило у нея основателен страх за
живота й се подкрепя и от безспорно установената фактическа обстановка по
случая, съгласно която след конфликта възникнал между нея и подсъдимия,
същата не съобщава на никого за случилото се, а отива в съседната стая и ляга
да спи. От това и поведение, при липсата на изрични свидетелски показания в
подкрепа на изложеното в обвинителния акт е невъзможно да се направи
еднозначен извод, че П е била заплашена с посегателство спрямо живота и е
изпитала страх за неговото осъществяване. Ето защо присъдата е обоснована
и не противоречи на материалния закон. При разглеждане на делото не са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до
накърняване правата на страните, които биха наложили отменяване на
присъдата.
Фактическата обстановка безспорно установена по делото е следната:
Свидетелката П П и подсъдимият Ц. А. живели на семейни начала 22
години, като от съвместното им съжителство се родили две деца - свидетелят
М М., роден през 2005 г. и свидетелят П М., роден през 2006 г. Към месец
септември 2023 г. всички живеели в село С обл. М , ул. „хххх.“ № хх. Двамата
отглеждали животни. А. бил регистриран като земеделски производител и се
грижел за около сто крави в местна кравеферма, а свидетелката П , отговаряла
за документите.
Около 2020 година свидетелката П а започнала да тегли бързи
кредити, които не обслужвала. Причина за тегленето на кредитите била
хазартна зависимост от нейна страна. За същите не казвала на подсъдимия М.,
но тъй като била търсена от представители на колекторските фирми, М.
разбирал за тях, възстановял изтеглените от нея пари, настоявал П да
престане да тегли кредити и изразявал опасения за семейното имущество.
През есента на 2023 година подсъдимия М. научил, че свидетелката
Петрова отново е изтеглила бърз кредит, който не обслужвала и дори не била
заплатила първа вноска. В тази връзка вечерта на 11.09.2023 година двамата
отново провели разговор относно изтеглените кредити. Разговорът прераснал
в спор в резултат на който подсъдимия счупил телефона на свидетелката П .
Същата вечер Петрова отишла да спи в стаята на синовете си. На следващата
сутрин, свидетелят М М. я докарал в град М . Петрова отишла до МБАЛ М
където си извадила медицинско удостоверение в което били описани
наранявания по тялото и, като пред съдебния лекар – свидетелят И Д заявила,
че и е нанесен побой предната вечер от подсъдимия М..
3
Отишла и в РП Монтана, където и било снето сведение и въз основа
на него било образувано досъдебно производство.
След този случай П отишла за известно време в град С при своя
приятелка, но след 10-на дни се върнала и заживяла в апартамента на
подсъдимия М. в град М
В хода на образуваното досъдебно производство били разпитани
свидетели включително по реда на член 223 от НПК. Свидетелката П в
разпита си в качеството на свидетел отрича да е била бита от съпруга си на
процесната дата, не заявява да са и отправени заплахи спрямо живота и,
твърди че отношенията с подсъдимия са се подобрили. Била назначена и
изготвена съдебно-медицинска експертизи по писмени данни /съдебно
медицинското удостоверение издадено от свидетеля И Д и разпита на
свидетеля П /, видно от която на П е причина лека телесна повреда.
Към момента на съдебното производство подсъдимият А.о и
свидетелката П не живеели съвместно, но поддържат нормални отношения,
съвместно отглеждат двете си деца и П продължава да отговаря за
документацията на фермата на подсъдимия М..
В хода на съдебното следствие свидетелката П отново отрича да е
бита и заплашвана от подсъдимия. Заявява, че причинени и увреждания са от
работата във фермата с животните.
Първостепенният съд много внимателно е анализирал показанията на
свидетелите. Правилно съдът е кредитира с доверие показанията на
свидетеля д-р И о Д в който твърди, че свидетелката П е заявила пред него и
съответно той е вписал в графата „предварителни данни“ в СМУ № 158/2023
година, че уврежданията са и причинени от съпруга и. Правилно са оценени,
като доказателствен материал относно факти и обстоятелства, който макар да
са от значение за делото, са записани в медицински документ - СМУ без
материална доказателствена сила относно извършителя на престъпното
деяние, тъй като отразяват извънпроцеулно изявление на свидетелката
Петрова пред медицинско лице, по повод на извършено и освидетелствуване, а
не са дадени в рамките на процесуално-следствено действие. Видно е от
показанията на свидетеля Димитров, че той записва всяка едно обстоятелство,
което пациента заяви пред него без да извършва проверка по достоверността
на твърденията.
Правилно първостепенния съд не е кредитирал свидетелските
показания дадени от свидетелят Б В П дадени в хода на досъдебното
производство, включително по реда на член 223 от НПК, в частта им касаеща
съпричастността на подсъдимия. В свидетелските си показания в хода на
досъдебното производство заявява, че е видял дъщеря си няколко дни след
побоя, същата имала синини по лицето и тялото, за които му казала, че са и
причинени от подсъдимия А.. Същевременно в СМУ, изготвено от свидетеля
Д на следващия ден след побоя не са описани каквито и да било синини по
лицето на П В последствие в хода на съдебното следствие пред районния съд
4
свидетелят П заявява, че изобщо не си спомня да е виждал дъщеря си след
инцидента и не знае да и е нанасян побой от подсъдимия.
Правилно са кредитирани и свидетелските показания на П Б П
Същата неколкократно, както в хода на досъдебното производство, така и в
хода на съдебното следствие заявява, че не и е нанасян побой от подсъдимия
А., нито е била заплашвана от него. Причинените и увреждания са в резултат
на работата във фермата, обстоятелство което е потвърдено като възможно в
разпита на вещото лице – д-р Ф Т изготвил експертизата в хода на
досъдебното производство. Заявява, че към есента на 2023 година е била
хазартно зависима, затънала в дългове, объркана, във влошени отношения с
цялото си семейство и няма ясни и точни спомени къде и какво е говорила.
Правилно районния съд е кредитирал с доверие съдебно- медицинска
експертиза на описаните в СМУ увреждания на свидетелката П . Факт е, че
същата е ясна и изчерпателна. В съдебно заседание на вещото лице е бил
поставен въпрос възможно ли е причинените увреждания на П да са
вследствие на работа във фермата и със животни /теле/, на което експерта е
дал отговор, че е възможно.
Споделят се изводите и от въззивния съд, че анализът на фактическата
обстановка води до извода, че не са събрани безспорни и неопровержими
доказателства за виновността на подсъдимия по така предявените му
обвинения.
В настоящият казус в хода на съдебното следствие и от приобщения
доказателствен материал от досъдебното производство не са събрани каквито
и да било първични доказателства подкрепящи обвинителната теза на РП М .
Свидетелката П , пострадала, категорично заявява, че не е била бита и
заплашвана от подсъдимия. В подкрепа на обвинителната теза на РП Монтана
е събрано едно единствено прои имитров. Доказателствената стойност на
записаното в СМУ следва да бъде преценено въз основа на заявеното от
свидетеля Д , че записва каквото му бъде казано като причина за увреждането
и няма задължение да проверява тези обстоятелства, каквото е направил и
първостепенния съд. Съгласно изготвената СМЕ причинените увреждания на
свидетелката П са причинени от удари с/върху тъпи и твърди предмети и е
възможно да са както в резултат на нанесен и побой, но също така е възможно
да са причинени и по описания от нея начин – при работа с животни във
фермата.Т.е презумпцията на невиновност на подсъдимия А. не е преодоляна
от представителя на държавното обвинение. Присъдата не може да почива на
предположение. В правомощията на съда е да признае подсъдимия за виновен,
само и единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин,
какъвто извод в настоящият случай въз основа на събрания доказателствен
материал категорично не би могъл да бъде направен.
На основание чл.190 от НПК направените по делото разноски в хода
на ДП и разноските в хода на съдебното производство правилно са
постановени да останат за сметка на държавата.
5
Гореизложеното не дава основание да се отмени или измени
първоинстанционният съдебен акт. Ето защо протестът е неоснователен, а
постановената от Районния съд-Монтана присъда е правилна и следва да бъде
потвърдена.
При извършената служебна проверка МОС не намира основание за
отмяна, респ. изменение на атакувания съдебен акт, поради което на
основание чл. 338 във вр. чл. 334, т. 6 от НПК същият следва да бъде
потвърден.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл. 334, т. 6 от НПК,
окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №19 на РС- Монтана, постановена на
22.04.2025 г. по НОХД № 1239 по описа за 2024 година.
Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6