РЕШЕНИЕ
№ 2659
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. АНГ. Д.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. АНГ. Д. Административно наказателно
дело № 20221110201765 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. ПЛ. В., ЕГН:********** срещу
наказателно постановление /НП/ № АН 21-4332-027007/10.01.2022 г.,
издадено от началник сектор отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на
жалбоподателката на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
150 /сто и петдесет/ лева за извършено нарушение на чл.162, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателката признава фактическата обстановка, като посочва,
че допуснатото нарушение е поради влошено здравословно състояние.
Твърди, че процесното наказателно постановление е издадено в противоречие
със закона, тъй като е следвало да се определени като маловажен случай.
Посочва в подадената жалба, че е правоспособен водач. Моли за отмяна на
наказателното постановление и за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.
Същата се представлява от адв. М., който заявява, че поддържа жалбата и
моли за отмяна на наказателното постановление. Моли да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
1
Въззиваемата страна началник СДВР- ОПП, редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателката Д.В. от 2014 г. пребивавала на територията на
Великобритания. По време на престоя си там същата получила и ползвала
СУМПС № VELKO 856103D99US 02, което било с валидност до 23.04.2024г.
На 01.09.2021г. жалбоподателката пристигнала на територията на Република
България. След като пристигнала на територията на Република България,
здравословното състояние на жалбоподателката се влошило, като същата
многократно била приемана за лечение в различни болнични заведения.
На 05.12.2021г. около 10:36 часа в гр. София по Пернишко шосе
жалбоподателката била спряна за проверка от свидетеля А.Т. на длъжност
„младши автоконтрольор“ при ОПП СДВР, докато управлявала лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ“ 350 ЦДИ 4 Матик с рег. №
РВ0712ТС, собственост на свидетеля Венко Филипов. В хода на проверката
свидетелят Т. установил, че жалбоподателката управлявала автомобила с
посоченото СУМПС, издадено от Великобритания, която към този момент не
била членка на ЕС или страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство или от Конфедерация Швейцария, повече от три
месеца от датата на влизане в Република България, а именно от 01.09.2021г.
Освен това срокът на валидност на издаденото СУМПС на жалбоподателката
от ОДМВР$Перник бил изтекъл на 15.10.2014 г. и към този момент
жалбоподателката не разполагала с валидно българско СУМПС.
Във връзка с констатираното нарушение свидетелят Т. съставил на
жалбоподателката АУАН № 524178 от 05.12.2021г. в присъствието на един
свидетел по констатиране на нарушението и в присъствието на
жалбоподателката, която получила екземпляр от същия срещу подпис.
На 06.12.2021 г. жалбоподателката подала заявление за издаване на
българско свидетелство за управление на МПС.
Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното
наказателно постановление № АН 21-4332-027007/10.01.2022 г. от началник
сектор отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на жалбоподателката на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 150 / сто и петдесет/ лева за извършено
нарушение на чл.162, ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а именно: показанията
2
на свидетелите А.Т. и В.Ф. и от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК
– копие на британско свидетелство за управление на МПС, копие на
българско свидетелство за управление на МПС, заявление за управление на
МПС, декларация от жалбоподателката; заявление до началника на Сектор
„Пътна полиция“ за подмяна на свидетелство за управление на МПС,
епикриза от МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД, справка картон на водач- Д.В.,
епикриза от УМБАЛ „Пирогов“ ЕАД, справка от ОДМВР-Перник.
СЪДЪТ се довери на показанията на свидетелите Т. и Филипов, които
макар и не подробни, се подкрепят от писмените доказателства. Свидетелят
Т. непосредствено е възприел факта, че жалбоподателката е управлявал лекия
автомобил, посочен в АУАН "М.". Жалбоподателката не оспорва
фактическата обстановка по делото. От своя страна, свидетеля Ф. посочва, че
жалбоподателката е била с влошено здравословно състояние, като не оспорва
извършеното от нея нарушение. Настоящата съдебна инстанция намира
показанията и на двамата свидетели за логични, последователни и
убедителни. Същите се явяват подкрепени от целия събран по делото
доказателствен материал. Доказателствата са безпротиворечиви и изясняват
всички факти от значение по делото, с оглед на което съдебният състав
кредитира доказателствената съвкупност изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалбата е подадена в предвидения от закона срок за
обжалване и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни, в предвидената от
закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 от ЗАНН. Налице е и
редовна процедура по връчването им на жалбоподателя.
По съществото на спора, настоящата съдебна инстанция намира
следното: Съгласно чл. 162, ал. 1 ЗДвП българските граждани могат да
управляват моторни превозни средства на територията на Република България
с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава
- членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
3
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в
страната. Видно от всички събрани по делото доказателства
жалбоподателката е управлявала МПС на територията на Република България
със свидетелство за управление на МПС, което не е било валидно. Същата е
пристигнала в Република България на 01.09.2021г., като е следвало да
подмени притежаваното от нея СУМПС, издадено от Великобритания №
.............. в три месечен срок, а именно до 01.12.2021г. Жалбоподателката е
пропуснала да стори това (обстоятелство, за което не се спори между страни),
като е подала заявление за подмяна на СУМПС едва на 06.12.2021г.
Пропускайки да изпълни това свое задължение, настоящата съдебна
инстанция намира, че жалбоподателката В. е извършила вмененото и
нарушение, което се явява от категорията на формалните такива.
Съдът счита, че макар и в случая от доказателствата по делото да се
установи, че е извършено административно нарушение,
административнонаказващият орган не е приложил правилно закона, тъй като
е издал наказателно постановление срещу жалбоподателя, като не е приел, че
деянието е маловажен случай.
В чл. 28 ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Настоящият съдебен състав не е обвързан от решението на административния
орган, включително и относно преценката за маловажност на случая и не
може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота
фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава
всички въпроси, както по фактите, така и по правото. Изхождайки от
установените факти, че се касае за превишаване на законоустановения срок
от три месеца с пет дни, както и че се касае за първо по ред нарушение в тази
посока, съдът приема, че са били налице всички основания
административнонаказващият орган да приложи чл. 28 ЗАНН. Освен това
съдът отчете влошеното здравословно състояние на жалбоподателката към
момента на извършване на нарушението и объркването относно
приложимимия правен ред при напускане ЕС от Великобритания. В случая
обществената опасност на деянието е явно незначителна и не оправдава
ангажирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката. В тази насока съдът споделя доводите на наказаното лице.
Тъй като настоящият съд прие, че административнонаказващият
орган е бил длъжен да приложи чл. 28 ЗАНН, но не е сторил това, издаденото
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
4
Жалбоподателката следва да бъде предупредена на основание чл. 63,
ал. 2, т. 3 ЗАНН, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
Във връзка с направеното искане от страна на жалбоподателя за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
съдът съобрази, че съгл. разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат
право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Поради това и с оглед обстоятелството, че съдът
намери наказателното постановление за незаконосъобразно, както и защото
по делото са налице доказателства – договор за правна защита и съдействие, в
който е направено отбелязване, че възнаграждението е заплатено,
направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено на осн. чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК. Доколкото в административнонаказателното
производство не се дължи такса, такава не следва да бъде присъждана.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № АН 21-4332-
027007/10.01.2022 г., издадено от началник сектор отдел "Пътна полиция" при
СДВР, с което на жалбоподателката Д. ПЛ. В. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 / сто
и петдесет/ лева за извършено нарушение на чл.162, ал. 1 от ЗДвП.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 2, т. 3 ЗАНН
жалбоподателката Д. ПЛ. В., че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА СДВР- ОПП да заплати на Д. ПЛ. В., ЕГН:*********,
разноски в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6