РЕШЕНИЕ
№ ................
гр. София, 02.02.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО – VІ-5 състав, в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТАНКА БЕНИНА
при секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от
председателя т. дело № 2285/2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
част ІІ, дял І от ГПК.
В исковата молба ищецът „П.Т.С.“ЕООД, чрез синдика Н.Г.Н., излага
твърдения, че производство по несъстоятелност спрямо дружеството било открито с
решение от 27.05.2019 г. по т.д.№ 2278/2018г. по описа на СГС, ТО, VІ-18
състав, като към датата на подаване на исковата молба били отнети функциите на
органите му на управление и прекратена търговската му дейност. При упражняване
правомощията си по издирване на имуществото на несъстоятелното дружество,
синдикът установил извършени от него плащания по банков път през втората
половина на м. 10.2017г. и през м. 11.2017г. на суми в общ размер от 654 000
лв. Като основание за плащанията в платежните нареждания било посочено „по
проформа фактура № 9/04.10.2017 г.“. Ищецът излага доводи, че доколкото като
основание било посочено плащане по проформа фактура, а не по данъчна фактура и
липсва осчетоводяването му, било извършено „източване“ на несъстоятелното
дружество, без да е била получена насрещна престация. Всички плащания били
извършени в полза на ответното „Х.Е.“ЕООД, като синдикът сочи, че не разполага
с информация да са получени стоките или услугите срещу съответната цена и
поради това счита, че се касае за неизпълнен договор. На основание чл. 644 ТЗ
сочи, че с подаването на исковата молба упражнява правото си да прекрати
неизпълнения договор в изискуемата за това писмена форма на волеизявлението.
Претендира ответникът да бъде осъден да върне на ищеца получените от него 654
000 лв. по договора между тях, с оглед прекратяването му преди страните да са
изпълнили насрещните си задължения и което е с цел попълване масата на
несъстоятелността на отпаднало правно основание. При условията на евентуалност,
в случай, че ответникът оспори съществуването на договор между тях, по който да
е била платена сумата, претендира да бъде осъден да я възстанови на ищеца като
получена без основание, на неосъществено правно основание. Претендира заплащане
на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й заплащане върху главницата по главния и евентуалния иск.
Претендира разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в
установения за това срок, в който ответникът оспорва предявените срещу него
искове като недопустими и неоснователни. В тази връзка излага твърдения, че между
„П.Т.С.“ ЕООД и ответника било подписано Рамково споразумение за доставка на
телекомуникационно оборудване № 1003/2017г. на 02.10.2017г. и по силата на
което ответното дружество, в качеството си на изпълнител, се задължило да
извърши доставка по четири позиции за сумата до 600 000 лв., без ДДС.,
съгласно писмена заявка № 1 от 02.10.2017г. на възложителя „П.Т.С.“ ЕООД. Сочи, че на 25.07.2018г. било
подписано допълнително споразумение за отлагане срока на доставката до 90 дни
след датата на споразумението. Било подписано и допълнително споразумение № 2
от 05.11.2018г., с което страните по договора постигнали съгласие да подменят
заявените стоки със 763 броя лицензи за телекомуникационен сървър с единична
цена от 696.04 лв., без ДДС, които да доставят до 30 дни от подписване на
споразумението. Сочи, че в изпълнение договореното П.Т.С. ЕООД е превело по
банков път в полза на ответното дружеството следните суми – на 13.10.2017г. –
78 000 лв. и 22 000 лв.; на 16.10.2017г. – 50 000 лв.; на
17.10.2017г. – 50 000 лв.; на 19.10.2017г. – 59 000 лв.; на
20.10.2017г. – 58 500 лв.; на 23.10.2017г. – 55 000 лв.; на
24.10.2017г. – 50 000 лв.; на 25.10.2017г. – 48 000 лв.; на
27.10.2017г. – 50 000 лв.; на 30.10.2017г. – 42 600 лв.; на 31.10.2017г.
– 48 500 лв.; на 23.11.2017 г. – 42 400 лв., при което общият размер
на получената сума възлиза на 654 000 лв. Сочи, че на 03.12.2018г. между
дружествата съконтрахенти бил подписан протокол за предаване на
телекомуникационно оборудване – 783 броя лицензии, като на датата на
предаването им били издадени Фактура № **********/03.12.2018 г. на стойност от
544 999.32 лв., без ДДС, като са приспаднати извършените плащания. В тази
връзка ответникът твърди, че е изпълнил точно и в срока за това задълженията си
по договора, поради което счита, че не е налице заявеното от ищеца основание за
прекратяване на договора. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
По делото е постъпила допълнителна искова молба в установения
срок за това, в който ищецът заявява, че не оспорва твърденията на ответника за
подписано между него и „П.Т.С.“ ЕООД споразумение № 1, като оспорва наличието
на валидно сключено споразумение № 2, като прави възражение за нищожност на
същото поради невъзможен предмет, доколкото такава стока /предмет на
споразумението/ не съществува, като ответникът никога не е притежавал такава,
същата не съществува в правния мир, като освен това стоката е описана
ненадлежно, при недостатъчното й индивидуализиране. Оспорва с
приемо-предавателния протокол да е било извършено реално предаване на стоката,
описана в него. В този смисъл, излага твърдения, че предмет на договора между
търговските дружества е съобразно подписаното от тях рамково споразумение и
споразумение № 1, а именно доставка на телефонни централи, която не е била
извършена и което се явява основание за прекратяване на договора на заявеното
от ищеца основание.
По делото е постъпил отговор на допълнителната искова молба
в установения за това срок, в който ищецът оспорва изложените от ищеца доводи в
подкрепа на възражението му за нищожност. В тази връзка сочи, че предметът на
договора, а именно „предоставяне на лиценз за телекомуникационен сървър“,
означава лиценз за инсталиране и използване на софтуер на сървърен компютър,
като счита същия за възможен и реален.
Предявен е пряк
осъдителен иск от „П.Т.С.“ЕООД /н./, чрез синдика Н.Г.Н., против „Х.Е.“ЕООД, с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, във връзка чл. 644, ал. 1 ТЗ,
както и при условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
С решение № 973/27.05.2019г., постановено по т.д. №
2278/2018г. по описа на СГС, ТО – VІ-18 състав, е открито производство по
несъстоятелност на П.Т.С. ЕООД, като е обявена неплатежоспособността на
дружеството и началната дата на това състояние – 31.12.2017 г.
По делото са представени платежни нареждания,
удостоверяващи извършени плащания от П.Т.С. ЕООД в полза
на Х.Е. ЕООД, съответно – по проформа фактура №
9/04.10.2017г. за сумата от 78 000 лв. с дата на плащане – 13.10.2017г.; по
проформа фактура № 9/04.10.2017г. за сумата от 22 000 лв. с дата на плащане –
13.10.2017г.; по проформа фактура № 9/04.10.2017г. за сумата от 50 000 лв. с
дата на плащане – 16.10.2017г.; по проформа фактура № 9/04.10.2017г. за сумата
от 50 000 лв. с дата на плащане – 17.10.2017г.; по проформа фактура №
9/04.10.2017г. за сумата от 59 000 лв. с дата на плащане – 19.10.2017г.; по
проформа фактура № 9/04.10.2017г. за сумата от 58 500 лв. с дата на плащане – 20.10.2017г.;
по проформа фактура № 9/04.10.2017г. за сумата от 55 000 лв. с дата на плащане
– 23.10.2017г.; по проформа фактура № 9/04.10.2017г. за сумата от 50 000 лв. с
дата на плащане – 24.10.2017г.; по проформа фактура № 9/04.10.2017г. за сумата
от 48 000 лв. с дата на плащане – 25.10.2017г.; по проформа фактура №
9/04.10.2017г. за сумата от 50 000 лв. с дата на плащане – 27.10.2017г.; по
проформа фактура № 9/04.10.2017г. за сумата от 42 600 лв. с дата на плащане – 30.10.2017г.;
по проформа фактура № 9/04.10.2017г. за сумата от 48 500 лв. с дата на плащане
– 31.10.2017г.; по проформа фактура № 9/04.10.2017г. за сумата от 42 400 лв. с
дата на плащане – 23.11.2017г. Представени са и фактури на стойност сумите по
извършваните авансови плащания, като фактурите са издадени на датата, на която
е било извършено преводното нареждане, посочена като дата на плащане в съответните
про-форма фактури.
Представено е Рамково споразумение
за доставка на телекомуникационно оборудване № 1003 от 02.10.2017г.,
сключено между П.Т.С. ЕООД – в качеството му на възложител и в полза на Х.Е.
ЕООД – в качеството му на изпълнител, с предмет – доставката на оборудване
описано в четири позиции – позиция 1 – телефонни централи; позиция 2 –
процесорни и интерфейсни платки за телефонни централи; позиция 3 – телефони и
позиция 4 – друго офис и комуникационно оборудване, резервни части и аксесоари.
По силата на споразумението по заявка на възложителя изпълнителят е приел да
доставя телекомуникационно оборудване за сумата до 600 000 лв., без ДДС, на 6
месеца, съгласно писмена заявка и техническа спецификация по заявката, подадена
от възложителя по дадена позиция от договора. Установен е срок на валидност на
споразумението – 2 години. В чл. 14 от споразумението е предвидено заплащането
от страна на възложителя да става авансово по цена съобразно договора, сключен
въз основа на споразумението, като изпълнителят дължи да извърши доставката до
90 дни от получаване на плащането.
Представено е и Допълнително споразумение към Рамково
споразумение за доставка на телекомуникационно оборудване № 1003 от 02.10.2017г,
което е сключено на 25.07.2018г. и по силата на което страните по него са се
договорили стоката по Заявка за Доставка № 1 от 02.10.2017 г. да бъде доставена
от изпълнителя до 90 дни след датата на споразумението.
С Допълнително споразумение към Рамково споразумение за
доставка на телекомуникационно оборудване № 1003 от 02.10.2017г., което е
сключено на 05.11.2018г. е постигнало съгласие между страните за подмяна на
поръчаната от възложителя стока със 783 броя лицензи за комуникационен сървър
на единична цена от 696.04 лв. до 30 дни след датата на това споразумение.
Видно от представената Про-форма фактура № РІ00000009 от
04.10.2017 г. с получател П.Т.С. ЕООД и доставчик Х.Е. ЕООД, същата е издадена за доставката на стока на
обща стойност от 654 000 лв., с включен ДДС.
За удостоверяване получаването на стоката е представен Приемо-предавателен
протокол от 03.12.2018 г., в който е отразено извършената доставка от представител
на Х.Е. ЕООД на представител на П.Т.С. ЕООД на 783 броя лицензи за
комуникационен сървър на флашки, като протоколът е двустранно подписан.
По делото е изслушана и съдебно-техническа експертиза
/СТЕ/, заключението по която не е оспорено от страните и съдът кредитира като
компетентно изготвено. От заключението по експертизата се установява, че в
практиката съществува стока „лиценз за комуникационен сървър“, като е възможно
същата да бъде предмет на покупко-продажба и чрез нея съответното лице,
придобило лиценза, разполага с правото на управление над софтуерния продукт,
който е бил закупен. В констативно-съобразителната част в заключението се сочи,
че лицензът за сървърен софтуер дава правото на потребителите на устройствата
за достъп до сървъра, на който е инсталиран софтуерният продукт. По този начин притежателят
на сървърния лиценз може да определя и контролира броя на копията на дадена
програма, разрешение за използване въз основа на лицензните права. В устното си
изложение вещото лице уточнява, че в допълнителното споразумение не е
конкретизиран продуктът, като не е описано какво се продава, посочено е само
„лиценз“.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
В разпоредбата на чл.
644 ТЗ е предвиден специален законоустановен способ за прекратяване на договор,
сключен между несъстоятелния длъжник и трето лице, като активно легитимиран да упражни
така предвиденото потестативно право е синдикът. При кумулативното съединяване
на конститувния иск по чл. 644 ТЗ с осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД, активно
легитимиран по последния се явява несъстоятелното дружество, с оглед
претендираното връщане в патримониума му на неоснователно отнетото имущество.
Правото на синдика да прекрати договора, сключен от длъжника в производството
по несъстоятелност не е обвързано с момента на сключването на договора, с
неговия предмет, вида на сделката, като единствено необходимо е да е налице
частично или пълно неизпълнение от някоя от страните по него към момента на
отправяне на волеизявлението за прекратяване, което е предоставено изцяло на
негова преценка. В този смисъл синдикът следва да съобрази как неизпълнението
се отразява върху имущественото състояние на длъжника и попълването на масата
на несъстоятелността.
От писмените
доказателства по делото се установи възникнала облигационна връзка между П.Т.С.
ЕООД и ответното дружество по сключен между тях договор за доставка на
телекомуникационно оборудване. Правата и задълженията на страните по договора
са уредени в представеното по делото Рамково споразумение от 02.10.2017 г.,
като в същото е предвидено извършването на доставката на оборудване на стойност
до 600 000 лв., без ДДС, което изпълнителят дължи на всеки шест месеца, като е
предвидено оборудването да бъде конкретизирано в писмена заявка и техническа
спецификация към нея, подадена от възложителя за извършването на съответната
доставка.
Поръчката за доставка
съдът приема, че е била направена с адресираната от П.Т.С. ЕООД до ответното Х.Е.
ЕООД Заявка за доставка № 1, в която се сочи, че е първата такава по сключеното
между страните Рамково споразумение № 1003/2017 г., която заявка ответникът
изрично признава, че е получил в изложеното от него в отговора на исковата
молба. Видно от обективираното в заявката, а и безспорно е между страните, че същата
съдържа техническа спецификация относно оборудването, което се иска да бъде
доставено, а именно 500 бр. Мини ІР РВХ Телефонни централи, обслужващи до 1000
поста едновременно, като са вписани съответните технически характеристики. В
представената по делото Про-форма фактура от 04.10.2017 г. се съдържа цената
определена от изпълнителя за заявената доставка, възлизаща на 654 000 лв., която
съдът приема като оферта за сключване на сделката между страните. От
представените по делото платежни нареждания се установява, а и безспорно е
между страните извършеното плащане на сумата в пълния размер посочен от
изпълнителя, като плащането е било авансово, т.е. преди извършването на
доставката и в изпълнение на чл. 14 от Рамковото споразумение. Изплащането на сумата до пълния й размер е
било извършено с няколко парични превода и на падежа по про-форма фактурите,
като съответно извършилият превода изпълнител е издал ФАКТУРИ за счетоводното
отчитане на постъпващите суми и които са съответни на посочените като стойност
във фактурите. С оглед извършеното авансово плащане, за изпълнителя е
възникнало задължението да извърши доставка на заявеното оборудване в срок от
90 дни от плащането, като последната вноска от общо дължимата сума е била
преведена 23.11.2017г. След изтичане срока
на доставката и доколкото такава не е била извършена от изпълнителя, между
страните е било постигнато Допълнително споразумение от 25.07.2018 г. за отлагане срока на доставката до 90 дни след
датата на споразумението. Отново след изтичане на така определения срок за
изпълнителя, е било подписано друго Допълнително споразумение от 05.11.2018 г.,
в което страните са постигнали съгласие поръчаната от възложителя стока по
Заявка № 1 от 02.10.2017 г. да бъде подменена със 783 броя лицензи за
комуникационен сървър на единична цена от 696.04 лв., като е установен срок за
доставката 30 дни от датата на споразумението. Получаването на доставката в
така определения срок е удостоверено в подписан от представители на дружеството
– възложител и дружеството – изпълнител Приемо-предавателен протокол от
03.12.2018 г., като в документа е индивидуализирана приетата от възложителя
доставка на 783 броя лицензи за комуникационен сървър на флашки, което описание
съвпада с вписаното в Допълнително споразумение №2. В деня на подписване на
приемо-предавателния протокол е издадена Фактура № 00000000123 на стойност от 544
999.32 лв., като е приспадната внесената авансово сума до пълния размер на посочената
като дължима по фактурата.
Предвид така
възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че е налице
изпълнение на процесния договор от страна на ответното дружеството в качеството
му на изпълнител по договора, като е извършил доставката на заявеното от
възложителя оборудване. Съгласно предвидената в чл. 9 ЗЗД свобода на
договаряне, страните в правоотношението са постигнали съгласие относно
преуреждане на условията по договора, касаещи срока на изпълнение, както и предмета
по първоначалната заявка, като безспорно е валидно изразеното съгласие от всяка
от тях в този смисъл. С подписваните допълнителни споразумения са предоговаряли
първоначално установеното съдържание в договора в отделни негови части, като
всяко следващо споразумение се явява приложимо като актуално при последващото
изпълнение по договора, като обвързва страните с вписаното в него съдържание.
Неоснователно се явява
заявеното възражение от страна на ищеца за нищожност на договора в Допълнително
споразумение № 2 поради невъзможен предмет. В този смисъл съдът приема
индивидуализирането на стоката предмет на доставка в допълнително постигнатото
съглашение между страните за надлежно, като в подкрепа на това е и подписаният
впоследствие приемо-предавателен протокол, удостоверяващ съгласието на
възложителя с получената от него доставка и съответствието й с поръчаното от
него. По делото не се спори, че споразумението и протокола за приемането на
стоката са подписани от надлежно представляващи страните по договора лица.
Макар и формално вписаното в споразумението относно предмета на доставката да
не конкретизира по надлежния за това начин стоката, съобразно предвиденото в
договора в този смисъл, а именно писмена заявка с технически характеристики, съдът
приема, че доколкото в отношенията между страните е ясно поръчаното от
възложителя, стоката е надлежно индивидуализирана, доколкото такава е целта на
описанието, което е предвидено да се съдържа в заявката. Изпълнителят е
доставил, а възложителят е приел, като и двете страни са изразили съгласие
относно обекта на изпълнение. В този смисъл необосновани се явяват доводите на
ищеца, че предметът на договора е станал неясен при допълнителното му
договаряне със споразумението.
Неоснователно се явява
и възражението на ищеца относно непредаването на стоката при подписване на
протокола за това, доколкото възложителят е заявил съгласието си в този смисъл с
подписване на документа и което се явява извънсъдебно признание на неизгоден за
него факт /с оглед твърденията на ищеца/, ползващо се материална
доказателствена сила.
С оглед
гореизложеното, съдът приема, че изпълнителят – ответното дружество се явява
изправна страна в договора му с П.Т.С. ЕООД. От друга страна, установи се
надлежно извършеното плащане от страна на последното в качеството му на
възложител и в размер на стойността по извършената доставка, поради което е
налице изпълнение и от страна на ответното дружество. При това положение, не се
установява да са налице предпоставките на чл. 644 ТЗ за прекратяване на
процесния договор, а именно неизпълнението му от една от страните по него,
което да се явява увреждащо масата на несъстоятелността, поради което искът се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен се явява
и осъдителният иск по чл. 55 ТЗ, с оглед предявяването му за връщане на неоснователно
полученото от ответната страна при прекратяване на договора, за което се
установи, че не са налице законоустановените предпоставки. Установи се надлежно
изпълнение по договора, поради което не се установява да е налице неоснователно
разместване на блага в имуществената сфера на търговците страни по сделката. Искът,
като неоснователен, също следва да бъде отхвърлен.
Не се дължи
произнасяне по заявения при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, предявен, в случай, че бъде установено, че между страните не
съществува договор с предмет обективираното в процесната про-форма фактура, доколкото
съдът прие наличието на сключен такъв.
Относно
разноските: В приложение разпоредбата на чл. 620, ал. 7 ТЗ, в тежест на масата
на несъстоятелността следва да бъде възложена дължимата държавна такса за
производството в размер на 4% от материалния интерес по предявения осъдителен
иск в размер на 26 160 лв., платима по бюджетна сметка на СГС.
Въпреки наличието на предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК,
във вр. чл. 621 ГПК, на ответника не се дължат разноски, доколкото не
претендира такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „П.Т.С.“ЕООД /н./, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, офис 12, чрез синдика Н.Г.Н., против „Х.Е.“ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, офис 111, иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД, във връзка чл. 644, ал. 1 ТЗ, за осъждане на ответника
да заплати сумата от 654 000 лв.
– получена на отпаднало основание и платена по проформа фактура № 9/04.10.2017
г. с извършени плащания, съответно на сумата от 78 000 лв. с дата на плащане –
13.10.2017г.; на сумата от 22 000 лв. с дата на плащане – 13.10.2017г.; на
сумата от 50 000 лв. с дата на плащане – 16.10.2017г.; на сумата от 50 000 лв.
с дата на плащане – 17.10.2017г.; на сумата от 59 000 лв. с дата на плащане –
19.10.2017г.; на сумата от 58 500 лв. с дата на плащане – 20.10.2017г.; на
сумата от 55 000 лв. с дата на плащане – 23.10.2017г.; на сумата от 50 000 лв.
с дата на плащане – 24.10.2017г.; на сумата от 48 000 лв. с дата на плащане –
25.10.2017г.; на сумата от 50 000 лв. с дата на плащане – 27.10.2017г.; на
сумата от 42 600 лв. с дата на плащане – 30.10.2017г.; на сумата от 48 500 лв.
с дата на плащане – 31.10.2017г.; на сумата от 42 400 лв. с дата на плащане –
23.11.2017г.
ОСЪЖДА
„П.Т.С.“ЕООД
/н./, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, офис 12, чрез синдика
Н.Г.Н., да заплати на основание чл.
620, ал. 7 ТЗ, във вр. 77 ГПК, по бюджетна сметка на Софийски градски съд
сумата от 26 160 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: