№ 178
гр. Севлиево, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20214230200455 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят „ЧАКАЛА“ ЕООД гр. Севлиево, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Дунав“ № 11, представлявано от
С.И.С., е обжалвал наказателно постановление № 35-0001136 от 28.09.2021 година на
Директора на РД «АА» - Плевен, с което за извършено нарушение по чл.7а, ал.2, предл.
трето и на основание чл. 96г, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/ му е
наложено наказание имуществена санкция в размер от 3000.00 лева. В жалбата се
твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при нарушение на
материалния и процесуалния закон, в подкрепа на което се излагат подробни
съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени наказателното постановление изцяло.
За ответника по жалбата – РД „АА” - Плевен, редовно призован, не се явява
представител при разглеждане на делото. В писмото, придружаващо
административнонаказателната преписка се прави искане наказателното постановление
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следната фактическа обстановка:
Дружеството-жалбоподател „Чакала“ ЕООД притежавало лиценз на Общността
№ 9818 до 11.07.2028 година и извършвало международен превоз на товари.
На 17.09.2021 година служители на РД „АА“ - Плевен извършили комплексна
проверка на „Чакала“ ЕООД гр. Севлиево в офиса на дружеството и при проверка на
1
документите, при която установили, че на 05.04.2021 година дружеството е допуснало
осъществяването на международен автомобилен превоз на товари /ел. кабели/ от
Германия до България със съчленено ППС – влекач „Ивеко“ с рег. № ЕВ *** ВК и
полуремарке с рег. № ЕВ *** ЕВ, видно от международна товарителница CMR от
05.04.2021 година, като описаният превоз е извършен от Г.И.И. с ЕГН: **********,
който към момента на извършване на превоза не е притежавал валидно удостоверение
за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
което се потвърждавало от направената справка от регистъра за психологически
изследвания на водачите. За това констатирано нарушение свидетелят А.М. съставил
срещу дружеството – жалбоподател АУАН № 294850 от 17.09.2021 година, в който
описал посочените по – горе обстоятелства, които квалифицирал като нарушение на
чл. 7а, ал. 2, предложение 3 от ЗАвП. Към акта били приложени CMR от 05.04.2021
година; Справка в Регистър на психологическите изследвания на водачите за
явяванията на психологическо изследване на Г.И. и разпечатка от дигиталния тахограф
и от картата на водача. Актът бил подписан от представляващия дружеството –
жалбоподател, като в графата за възражения същият посочил, че няма такива. В срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения от жалбоподателя срещу
акта за установяване на административно нарушение.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Началник на Областен отдел „АА” гр. Плевен с № 35-0001136 от
28.09.2021 година. АНО напълно се е съгласил с фактическите констатации, посочени
в АУАН и ги е възпроизвел изцяло в обстоятелствената част на НП. След описване на
констатираното нарушение наказващият орган е приел, че „ЧАКАЛА“ ЕООД,
представлявано от жалбоподателя, е нарушил разпоредбите на чл. 7а, ал. 2,
предложение 3 от ЗАвП, за което и на основание чл. 96г, ал. 1, предложение второ от
ЗАвПр му е наложил административно наказание имуществена санкция в размер на
3000,00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
показанията на свидетелите П.П. и А.М. и писмените доказателства – АУАН № 294850
от 17.09.2021 година; обжалваното наказателно постановление; Извлечение от
дигиталната тахографска карта и от картата на водача Луканов; ЧМР; справка от
Регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията на
психологическо изследване на Г.И. и Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 година на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени
и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 12.10.2021 година. Жалбата е постъпила в деловодството на наказващия орган на
2
19.10.2021 година, тоест в законоустановения срок, поради което същата е допустима и
следва да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено
копие от горецитираната заповед на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това
по силата на чл. 92, ал. 1 във вр. с чл. 91 от ЗАвтП, предвид заеманото от него
длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, предл.трето от ЗАвт.П. Според тази
разпоредба: “Лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи
превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с
водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този
закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата“.
Санкционната норма, приложена от наказващия орган, е тази по чл. 96г, ал. 1 от
ЗАвтП, съгласно която: „Който назначи на работа или допусне водач, който не
отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или
имуществена санкция в размер 3000 лв.”.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Явява се
негов процесуален представител, който поддържа жалбата и искането за отмяна на
обжалваното НП. В жалбата и в съдебно заседание се твърди, че НП е
незаконосъобразно и неправилно, в подкрепа на което се развиват няколко
съображения.
Жалбоподателят оспорва описаната в акта и наказателното постановление
фактическа обстановка и твърди, че НО е записал, че Г.И. не отговаря на изискванията
за психологическа годност, без да посочи на кое точно изискване не отговаря същия. В
тази връзка се твърди, че на жалбоподателя било нарушено правото на защита, тъй
като на същия не ставало ясно за какво му се ангажира административно-наказателната
отговорност. Съдът намира това възражение за основателно, тъй като както в АУАН,
така и в НП наказващият орган не е посочил на кое точно изискване за психологическа
годност не отговаря водача, а се е задоволил да посочи само, че към момента на
извършване на превоза водачът не е притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност, без да конкретизира в какво се изразява валидността и по –
точно без да посочва датата, до която е било валидно удостоверението. Вярно е, че е
посочил, че липсата на валидност са потвърждава от справката в регистъра, но
3
непосочването на конкретната дата на валидността на удостоверението води до
непълно описание на нарушението и съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на санкционираното
лице, тъй като същото е изправено пред невъзможност да разбере за какво точно
нарушение е санкциониран.
При проверка на законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление съдът констатира, че е налице неяснота относно мястото на извършване
на нарушението. В наказателното постановление наказващият орган е посочил само
мястото на извършване на проверката, което обаче безспорно не е мястото на
извършване на нарушението, тъй като доколкото в случая е санкционирано
юридическо лице и то за нарушение, свързано с управленската дейност на
дружеството, то мястото, на което тази дейност се извършва, е седалището на
дружеството. Последното е в гр. Севлиево, ул. „Дунав“ № 11, а не на мястото, където е
констатирано нарушението и посочено в обжалваното наказателно постановление. При
това положение следва да се приеме, че непосочването на мястото на извършване на
нарушението винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила,
ограничаващо правото на защита на санкционираното лице, и води до
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
На следващо място в жалбата се твърди, че нарушението не е описано в пълнота,
което също е довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, тъй
като с обжалваното наказателно постановление е посочено, че е нарушен чл. 7а, ал. 2,
предложение трето от ЗАвП, която норма е бланкетна и при това положение е
следвало да бъде запълнена чрез препращане към конкретно правило за поведение,
което се приема да е било нарушено. Съдът намира това възражение за състоятелно,
тъй като посочената като нарушена правна норма задължава лицата, извършващи
превози за собствена сметка, да осъществяват превоз на пътници и товари само с
водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от
Закона за автомобилните превози и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата. В случая наказващият орган е посочил последната разпоредба, въз основа на
която е издадена наредба, регламентираща изискванията за водачите, без да
конкретизира обаче коя нейна разпоредба приема, че е нарушена. Това съставлява
съществено процесуално нарушение, което е довело до нарушаване правото на защита
на санкционираното лице, тъй като същото не може да разбере за какво точно
нарушение е бил наказан.
Обобщавайки изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно само на тези
основания.
4
За по – голяма правна прецизност съдът следва да обсъди и последното
възражение, посочено в жалбата срещу наказателното постановление, в което се
твърди, че субект на нарушението може да бъде само физическо лице, но не и
юридическо такова, тъй като дружеството няма как да осъществи състава на
нарушението при условията на допустителство. Съдът не приема това възражение за
основателно, тъй като законодателят е предвидил с приложената санкционна норма да
се наказва всеки, който назначи на работа или допусне извършването на превоз от
лице, което не отговаря на изискванията, т.е. всяко едно юридическо лице,
извършващо горепосочените действия, може да бъде адресат на приложената
санкционна норма. В случая ясно е посочено, че «Чакала» ЕООД гр. Севлиево е
допуснал осъществяването на международен превоз на товар, което означава, че той
ясно и конкретно е посочил изпълнителното деяние на нарушението.
Съобразявайки изложеното до тук и посочените нарушения на процесуалните
правила, допуснати от наказващия орган и актосъставителя, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото наказващият орган следва да заплати на жалбоподателя
направените от него разноски по делото за адвокат в размер на сумата от 450,00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0001136 от 28.09.2021 година на
Директора на РД «АА» - Плевен, с което на „ЧАКАЛА“ ЕООД гр. Севлиево, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Дунав“ № 11,
представлявано от С.И.С., за извършено нарушение по чл.7а, ал.2, предл. трето и на
основание чл. 96г, ал. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено наказание
имуществена санкция в размер от 3 000.00лв. /три хиляди/ лева, като НЕПРАВИЛНО
И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“ гр. София да
заплати на „ЧАКАЛА“ ЕООД гр. Севлиево, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Севлиево, ул. „Дунав“ № 11, представлявано от С.И.С., направените по
делото разноски за адвокат в размер на сумата от 450,00лв. /четиристотин и петдесет/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6