Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 03.12.2018г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 11315 по описа за
2018г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 19.02.2018г., гр.д.16436/17г., СРС, 76 с-в
признава за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.415 ГПК вр. чл.150
ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че И.С.Н. *** ЕАД сумата 1 149.82 лв. – стойност на
топлинна енергия за периода 01.05.2014г. – 30.04.2015г., ведно със законна
лихва, считано от 15.06.2017г. и сумата 210.96 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2014г. – 02.06.2017г., отхвърля исковете за главница и лихва за горницата
до пълните предявени размери съответно от 1 943.59 лв. и 430.05 лв., като
осъжда ответника да заплати на ищеца сумата 55.88 лв. – разноски за заповедно
производство и сумата 389.99 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответника по тях И.С.Н.. Счита за недоказано количеството на
доставената топлинна енергия. Експертизите са основани на едностранно съставени
документи от ищеца. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на
друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Т.С.” ЕАД не изразява
становище.
Третото лице помагач на ищеца – „Б.“ ООД не изразява
становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е
допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В отговор на оплакванията по жалбата, съдът
приема следното:
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане
само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема
фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото
производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и
по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд,
срещу които има оплаквания.
Неоснователно е оплакването, че експертизите са
основани само на едностранно съставени от ищеца документи и не е съобразено
количеството и качество на доставена топлинна енергия. Видно от приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица проверяват едновременно
изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител документация за начислени
суми, изравнявания и технологични загуби. В съдебно-техническата
експертиза са установени прогнозните стойности на ползвана топлинна енергия при
съобразяване отчета на индивидуалните разпределители и при констатация за
спазване на действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането на
постъпила топлинна енергия в абонатната станция, след приспадане на
технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие
с приложимата нормативна уредба.
Технологичните разходи са коригирани съгласно методиките за дялово
разпределение. ССЕ при съобразяване на изравнителните сметки на дяловия
разпределител изчислява окончателната стойност на неплатените и дължими
главница и лихва. Исковете за признаване съществуване на вземанията за главница
и мораторна лихва са основателни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва
да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло
в сила.
Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и
не установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.02.2018г., гр.д.16436/17г., СРС, 76 с-в
в частта, с която признава за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК вр.
чл.415 ГПК вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че И.С.Н. *** ЕАД сумата 1 149.82
лв. – стойност на топлинна енергия за периода 01.05.2014г. – 30.04.2015г.,
ведно със законна лихва, считано от 15.06.2017г. и сумата 210.96 лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2014г. – 02.06.2017г.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач
на ищеца – „Б.” ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.