РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. София, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20211110213338 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на ЮЛ. П. СТ. срещу наказателно
постановление/НП/ № 21-4332-016701/13.08.2021г., издадено от началник
група към СДВР, О„ПП” при СДВР, с което на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца за нарушение на 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
ЗДвП.
В жалбата НП се атакува като незаконосъобразно поради нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Счита се, че
административнонаказателното производство е образувано и се е развило
неправилно, тъй като е издаден АУАН и това производство не е прекратено.
Жалбата съдържа оплакване, че постановлението за отказ да се образува
досъдебно производство не е съобщено на жалбоподателя. Счита се, че е
нарушен чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като в НП не се съдържа подробно
описание на нарушението. Поддържа се, като се излагат подробни
съображения, че е следвало да се приложи чл. 28 ЗАНН. Моли се за отмяна на
НП.
1
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от
адв. Д., която моли за отмяна на НП по съображенията в жалбата и
показанията на разпитания свидетел. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна О”ПП”–СДВР, редовно призована, не се
представлява и не изразява становище.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 29.04.2021г. в гр. София по ул. „Николай Хайтов“ с посока на
движение от бул. „Драган Цанков“ към ул. „Тинтява“ срещу бензиностанция
„Петрол“ при извършена полицейска проверка било установено, че ЮЛ. П.
СТ. управлява МПС – товарен автомобил „Щ“ с номер на рама , което не е
регистрирано по надлежния ред, като няма регистрационни табели.
Установява се, че МПС - товарен автомобил „Щ“ с номер на рама е било
закарано с товарен автомобил – влекач, за да бъде регистрирано по
надлежния ред. Впоследствие регистрацията не могла да бъде осъществена на
29.04.21г. и било необходимо товарният автомобил да напусне двора на ОПП-
СДВР. Натоварването на автомобила на влекача било невъзможно в двора на
ОПП-СДВР, поради което товарният автомобил бил преместен на собствен
ход от Ю.С. до мястото, където бил паркиран влекача.
Веднага след напускането на товарния автомобил на двора на ОПП-
СДВР по отношение на същия, както и на неговия водач била предприета
проверка, което било възприето и от св. М.
На Ю.С. е съставен АУАН № 262466/29.04.21г. за нарушение на чл. 140,
ал. 1 ЗДвП, който му е връчен на същата дата.
На 27.07.21г. е издадено постановление за отказ за образуване на
досъдебно производство, деловодно изведено на 28.07.21г., като препис от
постановлението е изпратено на ОПП-СДВР.
На 13.08.21г. е издадено обжалваното НП № 21-4332-016701/13.08.21г.,
с което на ЮЛ. П. СТ. е наложена глоба в размер на 300 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
2
на приетите по делото писмени доказателства, както и въз основа на гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля М М.
Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат
фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват
противоречия и несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги
кредитира в цялост, като не се налага обстоен анализ на доказателствата.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са
следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, видно от приобщените по делото заповеди № 8121з-
515/14.05.18г. и № 8121к-13120/23.10.19г. на министъра на вътрешните
работи и акт за встъпване в длъжност.
Съдът, след като извърши цялостна служебна проверка на
процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, не намира нарушения на процедурата, обуславящи отмяната
му. Следователно наказателното постановление не страда от формални
пороци, обуславящи неговата отмяна, и следва да бъде разгледано по
същество.
В издаденото НП са посочени задължителните реквизити, каквито се
изискват съгласно разпоредбата на чл. 57 ЗАНН. Нарушението е ясно и точно
описано, като словесното и цифровото му описание не оставя съмнение
извършването на какво нарушение се вменява на жалбоподателя. Доводите
на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения съдът
намира за неоснователни. Съобразно чл. 36, ал. 2 ЗАНН без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите,
когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е
отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия
орган. Процесният случай е точно такъв, като не е необходимо съставяне на
АУАН за образуване на административнонаказателното производство. В
случая АУАН е бил съставен, тъй като нарушението е установено от
полицейски органи в резултат на полицейска проверка, като са предприети
3
съответните действия по служба, а именно – съставяне на АУАН.
Впоследствие след запознаване с преписката прокурорът е отказал образуване
на досъдебно производство и е препратил преписката на ОПП-СДВР.
Съставянето на АУАН не опорочава административнонаказателното
производство и не нарушава правото на защита на наказаното лице. Просто в
случая съставянето на АУАН не представлява необходимо и първо
процесуално действие за образуване на административнонаказателно
производство, тъй като приложима е хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН. Не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя от факта, че постановлението
на прокурор не му е било връчено, още повече че същото се съобщава само
на лицата, посочени в чл. 213, ал. 1 НПК.
Съдът счита, че е доказано, че жалбоподателят е извършил нарушение
на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която разпоредба по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. В настоящия случай се установи, че
товарният автомобил, управляван от жалбоподателя, не е бил регистриран по
надлежния ред и не е имал регистрационна табела, като нарушението е било
извършено умишлено, тъй като водачът е съзнавал, че напуска двора на ОПП-
СДВР, че се движи по път, отворен за обществено ползване, без
регистрационни табели, който не е регистриран в ОПП-СДВР, при пряката си
цел товарният автомобил да бъде натоварен на влекача, който го е докарал,
тъй като това е било невъзможно в двора на ОПП-СДВР.
Съдът споделя доводите в жалбата, че административнонаказващият
орган е следвало да приложи чл. 28 ЗАНН, тъй като процесното нарушение е
маловажно. Същото разкрива много по-ниска степен на обществена опасност
от други нарушения от същия вид. Факт е, че водачът С. е управлявал МПС
без регистрационни табели пред сградата на ОПП-СДВР, но това е било
единствено по причина, че на процесната дата не се е осъществила
регистрацията на товарния автомобил, както и поради факта, че е било
технически неизпълнимо товарният автомобил да бъде натоварен на влекача в
двора на ОПП-СДВР. Именно и поради това в каквато насока са и
показанията на св. М, жалбоподателят С. е преместил на собствен ход
товарния автомобил извън двора на ОПП-СДВР, за да бъде същият натоварен
на влекача, управляван от св. М, дошъл за да помогне за транспортирането на
4
товарния автомобил „Щ“. Всички факти и обстоятелства при извършване на
процесното нарушение сочат, че обществената му опасност е значително по-
ниска в сравнение с други нарушения от същия вид. Поради това
ангажирането на административнонаказателна отговорност на
жалбоподателя не съответства на обществената опасност на нарушението,
като е следвало да бъде приложен чл. 28 ЗАНН, С нарушението не е засегнат
съществено обектът на обществените отношения, които нормата на чл. 140,
ал. 1 ЗДвП охранява. Поради това и административното наказание, което
освен всичко не е и минимално, е необосновано и несъразмерно с
обществената опасност на нарушението.
С измененията в ЗАНН /изм. бр. 109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г./ в
чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН е предвидено, че съдът може да постанови решение, с
което да отмени НП и да предупреди нарушителя, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
В процесния случай при преценката на съда, че случаят е маловажен по
смисъла на чл. 28 ЗАНН, НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно и следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 63, ал. 2,
т. 2 ЗАНН.
При този изход на делото съобразно чл. 63д (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020
г., в сила от 23.12.2021г.) в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед на това
въззиваемата страна СДВР следва да бъде осъдена да заплати направените от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като
жалбоподателят е бил представляван от адвокат в съдебното производство.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК и
приобщения по делото договор за правна защита и съдействие, съдът прие, че
СДВР следва да бъде осъдена да заплати на ЮЛ. П. СТ. 450 лева разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение.
5
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 ЗАНН,
Софийски районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-016701/13.08.2021г.,
издадено от началник група към СДВР, О„ПП” при СДВР, с което на ЮЛ. П.
СТ. е наложена глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца за нарушение на 140, ал. 1 ЗДвП на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя ЮЛ. П. СТ., че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на ЮЛ. П. СТ. 450 лева разноски за
адвокатско възнаграждение за съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6