№ 441
гр. София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110153343 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от СЛ. Д. П. срещу „Ц,,,,,,т“ ЕАД, с
която е предявен иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. с чл. 358, ал.2, вр. с чл. 188, т. 1
КТ, с който е поискано да бъде отменена Заповед № 16 от 16.08.2021г., с която е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“ на СЛ. Д. П..
Ищецът СЛ. Д. П. твърди, че е в трудово правоотношение с ответника Ц,,,,,,т ЕАД,
по силата на което изпълнява длъжността „Контрольор по редовността на пътниците“ в
отдел „Контрол по редовността на пътниците“, дирекция „Маркетинг и стопанска дейност“.
Поддържа, че със заповед № 16 от 16.08.2021г. на изпълнителния директор на Ц,,,,,,т ЕАД ,
му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Счита, че заповедта като правен акт е
нищожна, поради това, че не съдържа разбираема правна воля на издателя си. Твърди, че
заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е мотивирана. Твърди да не е извършил
дисциплинарно нарушение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът сочи, че оспорената заповед е законосъобразна,
както и че е издадена от компетентен орган, при налагане на наказанието са взети предвид
дадените от наказания служител обяснения, установено е по безспорен начин в какво се
изразява нарушението, кога и къде е извършено.
По същество съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. с чл. 358, ал.2,
вр. с чл. 188, т. 1 КТ, с който е поискано да бъде отменена Заповед № 16 от 16.08.2021г., с
която е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на СЛ. Д. П..
В тежест на ответника е да докаже, че са спазени формалните изисквания за
ангажиране на дисциплинарната отговорност, както и че ищецът виновно е извършил
описаните нарушения на трудовата дисциплина.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Не е спорно между страните , поради което съдът приема за доказан факта, че
страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът изпълнява
длъжността „Контрольор по редовността на пътниците“ в отдел „Контрол по редовността на
пътниците“, дирекция „Маркетинг и стопанска дейност“.
На 30.06.2021г., СЛ. Д. П. е бил определен да работи по график първа смяна от 06:30
1
ч. до 15:00ч. по маршрут „Метро 1“ в екип с М. Н. И Ц. М. В часовия интервал от 08:50 ч. до
09:15 ч. М. Н., ръководител на отдел „Вътрешнофирмен и финансов контрол“, пътувайки в
метрото като гражданин, а не в изпълнение на работните си задължения, сваля от метро
влака С.Д. с цел да констатира, че работи самостоятелно. След което М. Н. се свързва с
екипа, част от който са Н. Б., А. Л. и М. С. – служители на сектор „Вътрешен контрол“ при
„Ц,,,,,,т“ ЕАД, за да констатират извършеното нарушение. По време на проверката е
констатирано, че последният е извършвал самостоятелна проверка на пътниците, а не в
екип. Това става ясно от предоставените материали по делото, от свидетелските показания и
страните не спорят в това отношение.
На 07.07.2021г. до изпълнителния директор на „Ц,,,,,,т“ ЕАД е изпратен Доклад с вх.
№ ВК-2453/07.07.2021г., съставен от М. Н.. В документа е записано, че ищецът е извършвал
самостоятелно проверки на пътници, както и че в присъствието на А. Л. последният се е
държал непристойно и е употребявал неуместни фрази. Посочено е също, че М. А. Н. и Ц. Е.
М. също са извършвали самостоятелно проверки. С доклада е направено предложение за
налагане на дисциплинарно наказание по отношение на СЛ. Д. П., М. А. Н. и Ц. Е. М..
На 30.07.2021г. е изпратена покана за даване на обяснения на С.П. от Д. Д.,
изпълнителния директор на „Ц,,,,,,т“ ЕАД, видно от предоставените материали по делото –
покана за даване на обяснения изходящ № ВК-2453/3/3007/2021г.
На 02.08.2021г. е постъпило обяснение от С.П. по Доклад с вх.№ ВК-
2453/07.07.2021г. В обяснението си ищецът заявява, че екипът се е движел в едно превозно
средство, но в отделни вагони, поради час пис. Също така пояснява, че е говорел по-високо,
тъй като е носел плътна предпазна марка, поради наличието на много хора в метрото.
Твърди, че не е използвал нецензурни думи и фрази.
Със Заповед РД-15-3М-16 от 16.08.2021г. на изпълнителния директор на „Ц,,,,,,т“
ЕАД е наложено наказание на ищеца на основание на чл. 188, т. 1, във връзка с чл.187, ал.1,
т.3, т.7 и т.10 от КТ, а именно „забележка”, за това че ищецът е нарушил трудовото
дисциплина, като на 30.06.2021г. е извършвал самостоятелно проверка на пътници в отделен
вагон на метрото и се е държал непристойно и е употребявал неуместни фрази към екипа на
проверяващите.
В заповедта са посочени още Правилник за вътрешния трудов ред, Инструкция за
реда и начина на работа на служителите от отдел „Контрол по редовността на пътниците“,
Вътрешните правила за етично поведение на работниците и служителите на „Ц,,,,,,т“,
длъжностна характеристика, както и Заповед № РД-09-313/03.12.2013г. на Изпълнителния
директор на „Ц,,,,,,т“ ЕАД. Всички посочени актове са предоставени от ответника като
материали по делото.
По въпроса относно мотивирането на заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана
заповед. Съгласно константната и задължителна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК-
Решение № 849/12.02.2011г. на IVг.o., № 266/26.09.2011г. по гр. д. № 311/2011 г. на III г.о.,
432/07.11.2011г. по гр.д. № 65/2011 г. на IV г.о. и др. е прието, че мотивирането на заповедта
е изпълнено при наличие на данни за еднократност на наказанието, спазване на сроковете по
чл. 194 от КТ и осигуряване на възможност на работника или служителя да се защити
ефективно чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който не буди съмнение
относно съществените му белези от обективна и субективна страна. Също така е прието, че
задължителните реквизити по чл. 195, ал.1 от КТ могат да се съдържат, както в един акт,
така и да препращат към друг, стига той да е станал достояние на работника или служителя
по време на дисциплинарната процедура и преди връчване на самата заповед.
В случая не е спазено изискването за мотивиране на заповедта.
На първо място, в мотивите на заповедта липсва пълно описание на фактите,
индивидуализиращи конкретни нарушения на трудовата дисциплина - непристойно
държание и употреба на неуместни фрази. Не е посочено в какви конкретни действия се
изразява непристойното поведение, както и в какви конкретни изрази се изразяват
съответните употребени неуместни фрази. Работодателят не е посочил в какво се изразява
нарушението с индивидуализиращите го като акт на конкретно поведение признаци от
2
обективна и субективна страна. От свидетелските показания също не се уранови
непристойно поведение или фраза от страна на ответника.
На второ място, в съставения протокол, приложен по делото, не е констатирано
непристойно поведение или употреба на неуместни фрази.
На следващо място, М. Н. е инициирал проверка на С. П. без да е в качеството си на
служител на „Ц,,,,,,т“ ЕАД. Същият заявява в свидетелските си показания, че е пътувал като
гражданин към работното си място, когато е взел решението да направи проверка на С. П. и
да го свали от съответния градски транспорт.
Съгласно показанията на свидетелката М. Н., които съдът напълно кредитира, тъй
като намира за безпристрастни, М. Н. не се е легитимирал или показал служебната си карта
по никакъв начин по време на процесното събитие.
Всичко изложено обосновава извода на съда, че в хода на дисциплинарното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават изцяло
оспорваната заповед.
За пълнота обаче съдът ще разгледа и въпроса по същество има ли нарушение,
какво е то и от кого е извършено.
Съдът намира, че естеството на работа на ищеца видно от длъжностна
характеристика и от свидетелските показания, не предполага извършване на проверките в
екип да се осъществяват в един и същи вагон на метро влака. Няма вътрешен правилник или
друг акт на работодателя, който да поставя като изискване към служителите на „Ц,,,,,,т“ да
извършват проверки на пътниците в екип, като се намират в един вагон на съответното
превозно средство или поне такъв акт не е представен по делото като доказателство.
Единственото изискване е екипът по време на проверките да се намира в едно и също
превозно средство на градски транспорт. От предоставените материали по делото, както и
от свидетелските показания, става ясно, че СЛ. Д. П., М. А. Н. и Ц. Е. М. са извършвали
проверки в екип в едно превозно средство. Ответникът по делото също потвърждава, че
последните са извършвали проверка в едно превозно средство, но в различни вагони.
Установи се също по безспорен начин от показанията на свидетелите, че практиката
при проверка на едно превозно средство с няколко вагона е да се разделят проверяващите по
вагони. Съдът намира това за ефективно и съответно на нормативните правила.
Изискването за обективност и безопасност са спазени.
Работодателят е уведомен за тайната практика на проверяващите, но не е предвидил
инструкция за точно тази хипотеза, поради което съдът приема, че изрично правило за
поведение не е предвидено.
На следващо място, липсват доказателства по делото ищецът да е употребявал
неуместни фрази или да е имал непристойно поведение. До този извод съдът достигна, като
констатира, че в протокола за нарушение не са отбелязани такива действия от страна на
ищеца, в заповедта тези твърдени действия не са индивидуализирани по никакъв начин и в
свидетелските си показания М.Н. категорично отрича ищецът да е имал непристойно
поведение или да е употребявал неуместни фрази. Освен това свидетелят М.Николов в
открито съдебно заседание заявява, че е възникнал спор между него и П., но нито твърди, че
ищецът е имал непристойно поведение, нито че е употребил неуместни фрази.
По тези съображения съдът приема, че ищецът не е извършил нарушение на
трудовата дисциплина, като е извършвал проверки на пътниците в екип и не е имал
непристойно поведение или употребявал неуместни фрази и изрази.
По разноските:
Ищецът претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закон за
адвокатурата. Съгласно чл.38, ал.2, вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, вр. с чл.7, ал.1,
т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 600лв. на
представляващия ищеца адвокат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ дисциплинарното наказание „Забележка” на СЛ. Д. П., с ЕГН **********,
наложеното със Заповед № 16 от 16.08.2021г. на изпълнителен директор на „Ц,,,,,,т“ ЕАД.
ОСЪЖДА „Ц,,,,,,т“ ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на адвокат З.Н., сумата от 600
лв., представляващи адвокатско възнаграждение за безплатно осъществявана правна помощ
на основание чл.38, ал.2 от Закон за адвокатурата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4