О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260302
гр. Пловдив, 04.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание на четвърти март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТКО
МИНЕВ ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
след като се запозна с докладваното от чл. съдия Петко Минев
ВЧНД № 237/2021г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243 ал.8 НПК.
Постъпил е протест от прокурор
при РП – Пловдив срещу Определение от 06.01.2021г. на Районен съд – Пловдив, по
ЧНД № 5479/2020г. по описа на ПРС, 7 н.с., с което е отменено постановление на Районна
прокуратура – Пловдив от 24.08.2020г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т.
1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство
по досъдебно производство № 91/2019г. по описа на 02 РУ при ОДМВР – Пловдив,
водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.
В протеста се твърди, че атакуваното
определение на ПРС е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Излагат се доводи
за мотивираност на постановленето за прекратяване на наказателното
производство, за проведено пълно и всестранно разследване от страна на РП –
Пловдив, както и за несъставомерност на деянието по чл. 323, ал. 1 от НК.
Алтернативно се посочва, че дори и да е бил осъществен състава на чл. 323, ал.
1 от НК, то са налице основания за ненаказуемост по чл. 323, ал. 3 от НК – деецът незабавно е възстановил
първоначалното фактическо положение след предупреждение от съответния орган. На
тази база прокурорът изразява становище, че е напълно ненужно връщането на
делото за извършване на допълнителни действия по разследването – установяване и
разпит на свид. В.Б.и А. К., тъй като това не би довело до различен краен извод
относно приложението на чл. 323, ал. 3 от НК. С тези доводи се иска отмяна на
определението на ПРС и постановяване на ново, с което да бъде потвърдено
постановлението на РП – Пловдив за
прекратяване на наказателното производство като правилно и законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд,
проверявайки законосъобразността и
обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за установено
следното:
Протестът на РП – Пловдив е
процесуално допустим, тъй като е подаден в законоустановения 7-дневен срок от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледан по същество същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН
по следните съображения:
Досъдебното производство е било образувано с
постановление на РП – Пловдив от 12.02.2019г. за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК за това че на 16.11.2018г. в гр. П. самоволно,
не по установения ред е осъществено едно оспорвано от другиго – В.П.М. от гр. П.
свое или чуждо, действително или предполагаемо право в немаловажен случай.
В хода на разследването Районна прокуратура – Пловдив е приела за установена следната фактическа
обстановка:
Пострадалите по делото (ищци по гр. дело № 2857/2018г.
по описа на Районен съд – гр. Пловдив) са собственици в шестетажна жилищна сграда, находяща се в гр.П., на ул. „***“ № 12.
Въпросната сграда е построена на основание
преотстъпено право на строеж в УПИ XII - 4.8 в кв.42-стар, 256-нов по плана на
Втора градска част гр. Пловдив, одобрен със Заповед № 4126/21.07.1954г. и
строително разрешение № 656/04.11.1961 г. Поземлен имот с идентификатор
56784.518.1135 по кадастралната карта и регистър/КККР на гр.
Пловдив бил собственост на Община Пловдив.
От друга страна, със Заповед № OA - 903/18.06.1992г.,
изменена със Заповед № OA - 1862/14.09.1994г.
на Община - гр.Пловдив на наследодателите на ответниците по гр. дело №
2857/2018г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив била възстановена собствеността върху
триетажна сграда, находяща се в
гр. П., на ул. ***№ 39 ведно с дворното място. Този имот се
водел под идентификатор 5678.518.1142 и бил частна собственост. Между двата
посочени поземлени имота - с ИД 56784.518.1135 и
с ИД
5678.518.1142 имало междублоково
пространство, по отношение на което възникнал спор за собственост и ползване
между собствениците на имотите.
Със заповед № РД - 18 - 48/03.06.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК-София били одобрени кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Пловдив, като в нея били отразени ПИ с
идентификатор 56784.518.1135 и с идентификатор 5678.518.1142. Посочената
заповед била обжалвана от С.Т.Ц. и П.В.В.и други (18 жалбоподатели), част от които ищци по гр. дело № 2857/2018г., по
отношение на границите на двата поземлени имота чрез СГКК - Пловдив до
Административен съд – гр. Пловдив. Съгласно Решение № 1457/22.08.2011г.,
постановено по адм. дело № 2041/2010г., I - во адм. отделение, XI състав на АС –
гр. Пловдив,
влязло в законна сила на 19.11.2011г., Заповед № РД - 18 - 48/03.06.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК - София за одобряване на КККР на гр. Пловдив
била отменена, в частта ѝ за имоти с ИД56784.518.1135 и ИД 5678.518.1142, а делото върнато на
административния орган за произнасяне съобразно дадените в мотивната част на
това решение указания.
Указанията в посоченото по-горе решение били изпълнени
от СГКК - Пловдив, като била издадена друга нарочна заповед - Заповед № КД - 14
- 54/10.04.2013 г. на Изпълнителния директор на АГКК - София за одобряване на
нови обекти-поземлени имоти с ИД 56784.518.1135 и ИД 5678.518.1142 и промяна на
границите на поземлен имот с ИД 56784.518.1176 по КККР на гр. Пловдив.
Новоиздадената заповед отново била обжалвана пред Административен съд – гр. Пловдив от част от
пострадалите по делото, респ. ищци по гр. дело № 2857/2018г. по описа на
Районен съд – гр. Пловдив, като било образувано административно дело №
1425/2014г., I адм. отделение, III състав на АС – гр. Пловдив. Впоследствие
било постановено Решение № 899/08.05.2015 на АС – гр. Пловдив, с което Заповед
№ КД-14-54/10.04.2013 г. на изпълнителния директор на АГКК - София била обявена
за нищожна, а преписката му била върната за ново произнасяне. От своя страна
изпълнителният директор на АГКК - София, чрез адв. М., обжалвал с касационна
жалба решение № 899/08.05.2015 на АС – гр. Пловдив.
С Решение № 2429/02.12.2015г. по адм. дело № 1425/2014
г., III състав на АС - гр. Пловдив молбата на изпълнителния директор на АГКК -
София, с което било направено искане на основание чл.176 от АПК за допълване на
решението по повод направено конкретно искане - за посочване, че отмяната на
Заповед № КД - 14 - 54/10.04.2013г. на изпълнителния директор на АГКК - София е
частична и единствено и само по отношение на ПИ с идентификатор 56784.518.1135
и 5678.518.1142, била оставена без
уважение. С касационна жалба, подадена отново чрез адв. М., изпълнителният
директор на АГКК - София обжалвал Решение № 2429/02.12.2015 г. по адм. дело №
1425/2014 г., III състав на АС - гр. Пловдив пред Върховния административен
съд.
След това с Решение № 11686/02.11.2016г. по адм. дело
№ 4017/2016г. на II отделение на ВАС било обезсилено Решение № 899/08.05.2015
на АС – гр. Пловдив постановено по адм. дело № 1425/2014г., адм. Отделение, III състав на АС – гр. Пловдив, като съдът оставил
без разглеждане жалбата на пострадалите по настоящето делото (ищци по гр. дело
№ 2857/2018г. по описа на PC - гр.Пловдив) срещу Заповед № КД-14-54/10.04.2013
г. на Изпълнителния директор на АГКК-София. Със същото решение съдът обезсилил
и Решение № 2429/02.12.2015г. по адм. дело № 1425/2014г., I адм. отделение, III
състав на АС – гр. Пловдив, като вместо това оставил без разглеждане
искането на изпълнителния директор на АГКК София за допълване на решение №
899/08.05.2015 на АС - гр. Пловдив. Решението било окончателно и влязло в
законна сила. С това цитираната Заповед № КД-14-54/10.04.2013г. на
изпълнителния директор на АГКК – София била приложена изцяло и влязла също в
законна сила.
Останали недоволни от решението на върховната
инстанция, съсобствениците на на жилищната сграда, намираща се в гр.П., на ул. *** № 12 направили редица общи събрания на
етажната собственост, на които взели категорично и единодушно решение да продължат да
търсят правата си по съдебен ред, тъй като считали, че с издаването на Заповед
№ КД 14-54/10.04.2013г. на Изпълнителния директор на АГКК - София се засягали
правата им. Това засягане и накърняване на правото им на собственост се изразявало в това че била
допусната грешка в КККР на гр. Пловдив – била неправилно заснета границата
между ПИ с идентификатор 56784.518.1135 и 5678.518.1142 /1/, била погрешно
нанесена разделителната линия между двата имота, която не съответствала на
действителния обем на правата на собственост, респ. на ползване на всяка от
двете страните. За целта упълномощили адв. И.М., който изготвил искова молба,
входирана на 21.02.2018г. в Районен съд – гр. Пловдив с конкретно искане - за
определяне на граници между два поземлени имота, на основание чл.54, ал.2 ЗКИР
вр. чл.124, ал.1 от ГПК.
На 15.02.2019г. с нотариален акт № 23, том I, per. №
712, дело № 21 от 2019г. за констатиране на право на собственост върху недвижим
имот /констативен НА/ лицата И.Д.Г. - Ч.; Г.Б.Г., Б.В.Г.; Р.Г.; И.Г.; К.С.Г.; Е.Б.Г.;
А.Л.Г.; А.С.О.; Е.Х.С.; В.К.С.; Е.А.С.; Е.А.С.; Б.М.Г.; М.Л.Т.; Л.Д.Й.и А.Д.Й.
били признати за собственици по
наследство и реституция на ПИ с идентификатор 5678.518.1142, с адрес - гр.П., ул."***" № 39, с площ - 2221 кв.м. (л.48 -
л.49, том III). Това обстоятелство било отразено в скица на поземлен имот № 15
- 349369/от 18.04.2019г. на СГКК - Пловдив (л.50, том III).
От справка - отговор с изх. № 94012 -
25625/15.03.2019г. на кмета на Район "Централен", Община - Пловдив е,
че съгласно чл.151 от ЗУТ, не се изисква разрешение за строеж за изграждане на леки прозирни огради и
плътни огради с височина на плътната част до 0.6 м. в рамките на поземления
имот. От страна на районната администрация е извършена проверка на място, от
която не било установено извършване на каквито и да било строителни дейности
към датата на проверката (л.62, том III).
Видно от справка - отговор с изх. № Ц - 4093 - 00 -
257/15.05.2020г. е, че в имот 1467, ПИ с идентификатор 5678.518.1142 по КККР на
гр.Пловдив едноетажна постройка се ползва като детски център. Посочва се, че
пред постройката, но не по границата на имота е изградена ажурна ограда. Не са
представени строителни книжа и документи за законосъобразно ползване на
едноетажната постройка, както и за изградената ажурна ограда. Към момента на
проверката строителни дейности не са били извършвани (л.52 - л.53, том III).
В началото на м. август 2019г. ответниците по гр. дело
№ 2857/2018г. по описа на Районен съд - гр.Пловдив, явяващи се съсобственици на
ПИ с ИД 5678.518.1142, намиращ се на ул. “***“ № 39 в гр.П. получили преписи от подадената пред ПРС искова молба.
Не след дълго, на 16.08.2019г., на 23.08.2019г. и на 27.09.2019г. в Районен съд
– гр. Пловдив
постъпили отговори по нея.
Междувременно с оглед изпълнение на влязло в сила
Решение № 11686 от 02.11.2016г. по адм. дело № 4017/2016г. на II отделение на
ВАС, респ. Заповед № КД - 14 - 54/10.04.2013г. на Изпълнителния директор на
АГКК - София, адв. П.Х.от АК - гр.Пловдив - назначена за пълномощник на
ответниците по така заведеното и образувано гр.дело № 2857/2018г. се снабдила
със скица на ПИ с № 15 - 177606/от 23.03.2018г., издадена от СГКК - Пловдив.
След това на 01.11.2018г. сключила договор за изработка на ограда на ПИ с ИД
5678.518.1142, намиращ се на ул. „***“ № 39 в гр. Пловдив, след извършване на геодезично
заснемане. Изпълнител по сключения договор бил св. И.А.. Такова заснемане било
направено, а на 16.11.2018г. бил издаден протокол за трасиране, означаване и
координиране на поземлен имот с ИД 5678.518.1142.
В изпълнение на възложената задача на три пъти - на
03.12.2018г., на 07.12.2018г. и на 11.12.2018г. св. И.А. и двама негови
работници - В.Б. и А. К. (неразпитани по делото) маркирали участъците, на които
следвало да се поставя оградата и предприели активни действия в тази насока -
издълбали дупки в земята с дълбочина от около 60 — 70 см., поставили метални
колове и ги укрепили с бетон. А в последния ден, на 11.12.2018г., започнали
закрепване и на оградни пана. Недоволни от извършващата се дейност живущите в
сградата, находяща се на ул."***" № 12 в гр.П. съсобственици сигнализирали на тел.
112.
Адресът бил посетен и трите пъти от служители на 02 РУ
при ОДМВР – гр. Пловдив. На 03.12.2018г. се отзовали св. Р.П. и
колегата му П.К.; на 07.12.2018г. и на 11.12.2018г. - св. П.П.и колегата му П.Р.
и св. В.С.. След намесата на полицейските органи всички поставени елементи от
оградното съоръжение били отстранени и извършването на строителни дейности било
преустановено до изясняване на спорните въпроси по съответния ред пред съда. Въпреки
това, на 11.12.2018г. били съставени протоколи за предупреждение на посочените
като изпълнители И.А., В.Б. и А. К., а бетонните съоръжения били премахнати. От
този момент в процесния имот не били извършвани никакви други строителни
действия от когото и да било. Независимо от това живущите в сградата, намираща
се на ул."***" № 12 в гр.Пловдив подали сигнал до Районна прокуратура
- гр.Пловдив с оглед данни за евентуално извършено престъпление по чл.323, ал.1
от НК.
ПРС е приел изцяло горната
фактическа обстановка, като е приел, че тя се подкрепя от всички събрани
доказателства. Първата инстанция не е възприела извода на прокурора за липса на
извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК. Анализирайки събраните по делото
доказателства ПРС е изложил мотиви защо приема, че е налице висящ съдебен спор,
в рамките на който са извършени самоуправните действия. Районният съд е
констатирал непълнота на разследването, тъй като по делото не били разпитани в
качеството на свидетели В.Б. и А. К., а същите са участвали и в трите деяния на
03.12.2018г., 07.12.2018г. и на 11.12.2018г. ПРС е отменил постановлението за
прекратяване на наказателното производство, като е дал указания тези двама
очевидци да бъдат разпитани дали поставяйки въпросната ограда са били наясно от
субективна страна за наличието на висящ съдебен спор. ПРС не е споделил и
изложените от прокурора при РП – Пловдив мотиви за липсата на висящ съдебен
спор, а оттам – и за несъставомерност на деянието. Първата инстанция е
констатирала и липсата на произнасяне по всяко от трите деяния, за които се
твърди, че осъществяват състава на чл. 323, ал. 1 от НК, като в тази насока е
преценил като основателно възражението на жалбоподателя.
Въззивният състав намира, че
атакуваното определение на ПРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При самостоятелен прочит на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, ПОС намира, че е проведено непълно разследване и следва да бъдат
разпитани в качеството на свидетели В.Б. и А. К., които са очевидци и участници
в поставянето на оградата. В тази насока следва да бъдат изпълнени указанията
на ПРС, с които въззивната инстанция се солидаризира. Според ПОС е налице висящ
съдебен спор, в рамките на който на три отделни дати са осъществени действия от
страна на А., Б.и К.. Следва да се изясни дали на всяка от трите дати същите са
знаели за наличието на този спор от субективна страна. Едва след изясняване на
този въпрос прокуратурата може да вземе информирано решение, излагайки
конкретни мотиви за всяко от тези три деяния налице ли е съставомерност по чл.
323, ал. 1 от НК или не. Неоснователно е възражението на прокурора, че възможното
приложение на чл. 323, ал. 3 от НК води автоматично до извода, че не следва да
бъдат събрани коментираните по-горе доказателства. Приложението на тази
привилегирована разпоредба изисква определени предпоставки и не се прилага
повторно. В случая следва да се изясни дали на първата и втората от трите дати А.,
Б.и К. са били предупредени от органите на полицията и дали са продължили
осъществяването на конкретни действия след тези предупреждения. Ако се установи
преустановяване на самоуправни действия следва да се установи дали това е
станало доброволно и по собствени подбуди или е в изпълнение на задължително
полицейско разпореждане.
Изцяло се споделят мотивите
на първоинстанционния съд, с които отменя атакуваното постановление. Същите
няма да бъдат преповтаряни. Ето защо определението на РС – Пловдив следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно, а протестът на РП – Пловдив да бъде
оставен без уважение като неоснователен.
Водим от горното и на
основание чл. 243, ал. 8 от НПК съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение
от 06.01.2021г. на Районен съд – Пловдив, по ЧНД № 5479/2020г. по описа на ПРС,
7 н.с., с което е отменено постановление
на Районна прокуратура – Пловдив от 24.08.2020г., с което на основание чл. 243,
ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 91/2019г. по описа на 02 РУ при ОДМВР
– Пловдив, водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.