№ 422
гр. Ботевград, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20241810200421 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Наказателно постановление /НП/ № **** от ****г., издадено И.П.Г -
Началник Група към ОДМВР София, Сектор „Пътна полиция”, упълномощен
със заповед № ****г. на МВР, с което на Н. Х. И., с ЕГН **********, с адрес
гр. Ш. ул. ,****л. **** **** ****, ап. **** на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл.178ж, ал.1, предл. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 58, т.4 от ЗДвП.
Становищата на страните:
Жалбоподателя И., чрез адв. С. И. от АК-Шумен моли Съда да отмени
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно по
съображения изложени в жалбата и становище, докладвано и приобщено в
съдебно следствие.
Въззиваемата страна - началник група – ОДМВР-София, Сектор „Пътна
полиция”, редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител. В
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН е изложил съображения за
законосъобразност на НП и прекомерност на разноските в съдебното
1
производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените
доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят Н. Х. И., видно от справката и за нарушител/водач има
множество осъществени нарушения по ЗДвП.
На 24.04.2024 г. на Н. Х. И. е бил съставен АУАН № ****, за това, че на
24.04.20248г., в 21:00 часа управлявал влекач Волво, с рег. № **** собственост
на **** ЕООД, с прикачено полуремарке Кьоел, с рег. № **** по АМ Хемус с
посока от София към Варна като от км 35 до км 39 се движел по лентата за
принудително спиране - нарушение по чл.58, т.4 от ЗДвП.
Последният му бил предявен за запознаване със съдържанието, който
жалбоподателят подписал без възражения и лично получил, обстоятелство
удостоверено с подписа му.
В законоустановения 3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били
постъпили възражения срещу акта.
Впоследствие на **** г. е било издадено обжалваното наказателно
постановление № ****, издадено И.П.Г - Началник Група към ОДМВР София,
Сектор „Пътна полиция”, упълномощен със заповед № ****г. на МВР, с което
на Н. Х. И., с ЕГН **********, с адрес гр. Ш. ул. ,****л. **** **** ****, ап.
**** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.178ж, ал.1, предл. 2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева
и лишаване от право да управлява МПС за 3 /три/ месеца, за нарушение на чл.
58, т.4 от ЗДвП.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства (АУАН, Заповед на министъра
на вътрешните работи от 02.12.2021г.; справка за нарушенията на Н. Х. И. по
ЗДвП, докладна записка, сведение, пощенски плик), както и от показанията на
свидетелите К. и К.. При проведените непосредствени разпити на
актосъставителя К. и свидетеля К. /очевидци на нарушението/ показанията им
са информативни, вътрешно логични, житейски правдиви и кореспондират с
останалия писмен доказателствен материал. Същите са относими към
2
основния въпрос в настоящото производство по реализиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
От съвкупната преценка на тези относими и достоверни доказателства
съдът формира само един извод за случилите се на 24.04.20248г., в 21:00 часа,
а именно, че жалбоподателят е управлявал влекач Волво, с рег. № ****
собственост на **** ЕООД, с прикачено полуремарке Кьоел, с рег. № **** по
АМ Хемус с посока от София към Варна като от км 35 до км 39 се движел по
лентата за принудително спиране.
Гореизложеният фактически извод не се оборва от нито едно
доказателство по делото. По същество и жалбоподателят не оспорва, че е
управлявал МПС на инкриминираната дата и част на АМ Хемус от км 35 до
км 39 по лентата за принудително спиране.
Като официален документ с доказателствена сила, съдът кредитира и
приложената по делото Заповед на МВР от 02.12.2021г., съгласно която се
установява наличието на компетентност на лицата, издали конкретните
административни актове.
От приложената по делото справка от КАТ пък се установява колко и
какви предишни нарушения на ЗДвП е имал жалбоподателя.
От правна страна:
Жалбата е подадена в срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима.
Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно
жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по
ЗДвП.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
Процесното НП се явява нищожно, тъй като не е издадено от
компетентен орган. Липсата на подпис за негов издател е именно такъв
съществен порок, който не може да бъде саниран в хода на производството. То
е връчено, без в него да е положен подпис на длъжностното лице, което го е
издало. Веднъж връчен екземпляр от документа на адресата, не може в
последствие да бъде подписан или допълнен по друг начин. Това е така,
защото вече се засягат интересите на жалбоподателя и не може по негова
жалба да бъдат санирани пропуски в негов ущърб. Прави впечатление, че дори
3
приложения по административната преписка екземпляр на НП не е подписан
от наказващия орган. Безспорно е, че едва с полагането на подпис с
химикална паста, е налице годен писмен документ, съдържащ изявлението на
държавния орган. В случая не е налице електронен документ като вид НП,
защото законът все още не допуска това.
Поради гореизложено Съдът намира, че следва да отменени
наказателното постановление като незаконосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, съдът намира претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски за основателна, до минималния размер от 400.00
лева, определен по реда на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съдът счита, че делото не се отличава с
фактическа е правна сложност. Поради изложеното, въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в този размер. Допълнително следва
да осъди ОДМВР-София, да заплати сумата в размер на 20.13 /двадесет лева и
тринадесет стотинки/лева за направени по делото разноски за заплащане на
пътни разходи на разпитания свидетел Ц. С. К., в полза на държавата, по
сметка на Районен съд Ботевград.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **** от ****г., издадено И.П.Г
- Началник Група към ОДМВР София, Сектор „Пътна полиция”,
упълномощен със заповед № ****г. на МВР, с което на Н. Х. И., с ЕГН
**********, с адрес гр. Ш. ул. ,****л. **** **** ****, ап. **** на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл.178ж, ал.1, предл. 2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за 3 /три/ месеца, за нарушение на чл.
58, т.4 от ЗДвП.
4
ОСЪЖДА ОДМВР-София ДА ЗАПЛАТИ на Н. Х. И., с ЕГН **********,
с адрес гр. Ш. ул. ,****л. **** **** ****, ап. 11 сумата от 400.00
(четиристотин) лева, разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОДМВР-София, да заплати сумата в размер на 20.13
/двадесет лева и тринадесет стотинки/лева за направени по делото разноски за
заплащане на пътни разходи на свидетел, в полза на държавата по сметка на
Районен съд Ботевград.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14 - дневен срок от съобщението му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
5