РЕШЕНИЕ
№ 421
гр. Велико Търново , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова
Светослав Иванов
Секретар:Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20204100500467 по описа за 2020 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на "УБ" АД
гр.София срещу Решение № 1613/19.12.2019г. на Районен съд- Велико
Търново по гр.д. № 3608/2018г., с което са прогласени на основание чл.146
ал.1 вр. чл.143 ал.1 ЗЗП за нищожни в тяхната цялост клаузите на т.9.4. и
т.9.6 от Общи условия, при конто УниКредит Булбанк АД предоставя
ипотечни кредити на физически лица, одобрени с решение на УС на
УниКредит Булбанк АД по Протокол №14/02.04.2008г., в сила от
27.05.2008г., по предявения от ищците А. С. И. , с ЕГН ********** и Ц. И. П.
- И., с ЕГН **********, двамата от гр.Р., бул.Т. С." №.., бл. «Б. К.", вх..., ет...,
отрицателен установителей иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр.
чл.143 вр. чл.146 ал.1 от ЗЗП и на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД е осъден
ответникът "У. Б." АД, ДА ЗАПЛАТИ на А. С. И., с ЕГН **********, сума
в размер на 6412,53 лв. /шест хиляди четиристотин и дванадесет лева и
петдесет и три стотинки/, представляваща неправомерно начислена и платена
без правно основание договорна /възнаградителна/ лихва по сключен между
страните Договор за банков ипотечен кредит на ФЛ
№TR73236380/09.01.2009г. за периода от м.04.2013г. до м.03.2018г. вкл.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на ИМ 27.04.2018г. до окончателното изплащане ведно с
1
присъдени разноски.
С решението е отхвърлен и предявеният от Ц. И. П.-И. против "У. Б."
АД със седалище гр.С. осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от
ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението се обжалва само в частта, с която цитираните клаузи от
договора за кредит между страните са обявени за нищожни и в осъдителната
му част.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, както следва :
Неправилен е изводът на първоинстанционния съд , че клаузите на чл.9.4
и чл. 9.6 от процесния договор за кредит не попадат в изключението
на чл. 144 , ал.3, т.1 от ЗЗП. В т. 11.2 от процесния договор е
предвидена едностранна промяан на годишния лихвен процент от
страна на банката , но никъде не е посочено, че тази промяна води до
увеличение, а се посочва, че тя ще бъде извършена на основание
конкретна клауза от ОУ на банката.
Неправилно съдът е приел, че клаузите на т. 9.4 и т.9.6 от ОУ на банката
не са индивидуално уговорени и че не са формулирани ясно и
недвусмислено. Клаузите са уговорени така, че промяната в БЛП да
зависи от фактори, стоящи извън волята на банката, като без значение
е проведеното в хода на правоотношението между страните поведение
на банката, решения на УС за включване на допълнителни
компоненти към БЛП. Според жалбоподателя критерият за
едностранна промяна на лихвения процент е обективен.
Гласните доказателства установяват, че към момента на сключване на
договора ищците са имали възможност да искат промяна в клаузите
на договора, но не са поискали това. Оттук следва, че клаузите по
договора са индивидуално уговорени.
От представените писма от КЗП е видно, че действащите през процесния
период ОУ не са съдържали неравноправни клаузи- нещо, което
първоинстанционният съд не е обсъдил.
Не е правилен изводът на съда, че през процесния период банката в
разрез с договореното е променяла едностранно договора в частта
относно условията за определяне на ГЛП. Съдът не е мотивирал
решението си по отношение на договорения между страните
фиксиран лихвен процент. Ищците са заплащали дължимите
погасителни вноски така, както те са определяни от банката в
съответствие с променения БЛП и не са възразявали. Общите условия
отнапред са били известни на двамата ищци, а това, че УС на банката
има правомощия да определя приложимия лихвен процент е въпрос
от вътрешно-организационен и оперативен характер. Решенията на
УС на банката в тази насока са съобразени с указанията на БНБ за
2
разпределение разазходите и ползите свързани с ликвидността на
банките.
Дори да се приеме, че оспорените от ищците клаузи са нищожни, това не
означава, че за една от страните възникват задължения, които не са
уговорени. Според жалбоподателя платеното от ищеца съответства на
погасителния план и разпоредбите на договора между страните са
правното основание за дължимост на платените суми. Банката е
събирала само дължими от ищците суми за процесния период ,
поради което претенцията се явява неоснователна и следва да се
отхвърли.
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба
ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност.
Оспорва наведените в жалбата доводи. Сочи, че от показанията на
разпитания свидетел не се установява възможност на ищците да влияят
върху съдържанието на договорните клаузи. Твърди, че общитеусловия ,
при които е сключен процесният договор не са индивидуално уговорени.
Обосновава тезата си, че клаузите на Общите условия, оспорени с исковата
молба, са нищожни на основание чл. 146 , ал. 1 от ЗЗП.
Посочва, че поради едностранно изменение от страна на банката на
договорните лихви по кредита те са начислявани в по- високи стойности, а
не според действителните такива, без да е ясен точният механизъм на
определянето им. Развива подробни съображения и моли съда да
потвърди решението в обжалваната му част.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно изцяло и допустимо в
обжалваната му част.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
3
Относно допустимостта.
Решението в обжалваната част отговаря на изискванията, при които
делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното
право, така, както е въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за правилно в частта му, предмет на въззивното производство.
Съображенията за този извод са следните:
Ищците А. С. И. и Ц. И. П. - И., твърдят, че с ответната банка са страни
по сключен на 09.01.2009г. Договор за банков ипотечен кредит на ФЛ
№TR73236380, по който първият ищец А. И. е кредитополучател на сума в
размер на 24 000лв. за закупуване на недвижим имот със срок за връщане на
кредита на анюитетни вноски до 30.12.2028г., а втората ищца, негова съпруга,
е солидарен длъжник. Ищците твърдят, че лихвата по сключеният и все още
действащ договор за кредит е определена да е плаваща, като ГЛП върху
редовна главница за кредита, изплащан чрез анюитетни вноски, се формирал
като сбор от приложимият за всеки следващ период на олихвяване,
променлив БЛП и непроменлива надбавка към ГЛП. Сочат, че БЛП от своя
страна се формирал от сбора между независим от Банката пазарен, базов
лихвен индекс - едномесечен SOFIBOR и измислен от ответната Банка
мерител - премия. Сочат, че към датата на сключване на договора БЛП е
7,911% и отразява сбора от SOFIBOR -6,911 и премия - 1%, а надбавката е
1,969%, по който начин ГЛП за редовен дълг към датата на сключеният
договор е определен общо на 9,88%. Твърдят, че от издаден на 30.09.2013г. от
Лихвен лист за кредит установили, че ответната Банка едностранно е
променила първоначално договорения начин за определяне на БЛП, като
промяната се отнасяла и до двата му компонента - едномесечния SOFIBOR и
премия, като Банката - кредитор изкуствено компенсирала спада на пазарния
индекс едномесечен SOFIBOR, като спряла да отразява вярно промените в
индекса от една страна, а от друга страна премията е увеличена, като от
м.април 2009 в лихвения лист фигурира въведен "минимален лихвен
процент", а в договора такова понятие не съществува, което довело до
усвояване на погасителни вноски от сметката на кредитополучателя А. И. в
размери по-големи от реално дължимите. Твърдят, че увеличението на
лихвата е резултат на неравноправии клаузи - т.9.4. и т.9.6 от ОУ по смисъла
на чл.146, чл.143 т. 10 и т. 12 от ЗЗП.
В тази връзка отправят молба до съда да постанови решение, с което да
обяви за нищожни посочените две клаузи от Общите условия на ответната
банка, на основание чл.26 ал.1 пр.1 вр. чл.143 вр. чл.146 от ЗЗП , както и да
осъди ответника да им заплати разликата между реално заплатеното от
първия ищец - кредитополучател по договора за кредит за процесния период
4
и дължимото според договора в размер на сумата от6677,52лв,
представляваща неправомерно начислена и платена без правно основание
лихва по договор за банков кредит, считано от м.04.2013г. до м.0 3.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане. Размерът на предявения осъдителен иск
е изменен по реда на чл.214 ал.1 от ГПК, и същият се счита предявен в
размер на 6412,53лв.
Претендират се съдебни разноски.
Ответникът "У. Б." АД гр.София в постъпил в законоустановения срок
отговор на исковата молба оспорва предявените искове.
Оспорва, че клаузите на т. 11.2 от договора, 9.2, 9.4, 9.6 и 9.7 от ОУ към
договора в частите, даващи възможност на Банката за едностранна промяна
на лихвения процент, включваща промяна на договорената премия и
автоматичното приложение на тези лихвени проценти, са неравноправии
клаузи по смисъла на чл.146, чл.143 т. 10 и т. 12 от ЗЗП, както и че Банката не
е имала право едностранно да променя договорения лихвен процент по
договора, тъй като това е в нарушение на сключения между тях договор.
Навежда, че оспорените клаузи по т.9.4 и т.9.6 от ОУ, при конто У. Б. АД
предоставя ипотечни кредити на физически лица, в сила от 27.05.2008г., не са
нищожни, защото попадат в изключението по чл.144 ал.3, т.1 от ЗЗП.
Депозира възражение за изтекла давност на претенцията на ищците по иска за
неоснователно обогатяване. Оспорва и размера на претендираната сума по
осъдителния иск. Претендира съдебни разноски.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26
ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.143 вр. чл.146 ал.1 от ЗЗП и чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД и
чл. 86,ал. 1 от ЗЗД.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на
установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
основателността на предявените искове и размера, в който претенциите
следва да бъдат уважени.
По оплакванията в жалбата :
Оплакването, че клаузите на чл.9.4 и чл. 9.6 от процесния договор за кредит
не попадат в изключението на чл. 144 , ал.3, т.1 от ЗЗП е неоснователно.
Предвидената в т.9.4 от ОУ промяна в ГЛП е обвързана с нарастване на
5
БЛП, с повече от 0,5 процентни пункта спрямо действащия към момента на
промяната размер на базовия, пазарен лихвен индекс. Този индекс е
обективен и е извън контрола на банката, явяваща се в случая доставчик на
финансова услуга.
Т.9.6. от общите условия, приложими към процесния договор за кредит
не посочва изчерпателно при кои независещи и извън контрола на Банката
фактори, които водят до повишаване на разходите на банката по привлечения
ресурс и по какъв начин се определя кога такова повишаване е налице, за да
възникне право за банката да измени ГЛП.
Тъй като са неясно формулирани, тези две клаузи не биха могли да
попаднат в изключението по чл. 143,ал. 3, т. 1 от ЗЗП , ако и да се касае за
сделка с финансова услуга. В случая изобщо не може да се определи по какъв
начин и от какви точно фактори, стоящи вън от волята на доставчика на
финансови услуги се влияе размерът на лихвения процент по процесния
кредит . В този случай е налице само посочване в клаузите, че критериите за
едностранна промяна в лихвения процент са обективни, но доколкото не са
конкретизирани, съдът не би могъл да провери дали действително това е така.
Категорично според настоящия състав неясното формулиране на двете
клаузи води до значително неравновесие между правата и задълженията на
банката и на ищците като кредитополучатели. Това е така, защото не е
предвидена възможност за отказ от договора от страна на
кредитополучателите при дадена за кредитора възможност да увеличи
едностранно цената за предоставения кредит. От събраните по делото гласни
доказателства изобщо не се установява, че ищците са имали възможност да
искат промяна в клаузите на договора, но не са поискали това преди
сключването му. Първо, показанията на свидетеля П. може да се счетат за
необективни, тъй като тя е била служител на ответната банка. Второ, от
показанията на свидетеля П. се установява, че клиентите на ответната Банка
нямат възможност да влияят върху клаузите на договора, които са
стандартни, има промяна само в страните, имота и ако има обезпечение.
Останалите твърдения на свидетеля не установяват, че ищците са могли да
определят индивидуално с банката условията, при които се определя размера
на лихвения процент по отпуснатия им кредит. Още по- малко според съда
ищците са имали възможност за индивидуално уговаряне на клаузи в общите
условия на банката, което дори и чисто езиково представлява нонсенс. Ето
защо съдът намира възражението на жалбоподателя, че оспорваните от
ищците клаузи в общите условия са индивидуално уговорени за
неоснователно. Представените по делото писма от КЗП не може да
обосноват извода, че в общите условия на банката, приложими към договора
за кредит, сключен с ищците, не са налице неравноправни клаузи.
6
Неравноправността на клаузите се преценява от съда.
Изложеното до тук дава основание на въззивния съд да приеме, че двете
оспорени от ищците клаузи на общите условия на ответната банка за
предоставяне на ипотечни кредити на физически лица са неравноправни на
основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
В т. 11.2 от процесния договор е предвидена едностранна промяна на
годишния лихвен процент от страна на банката, като приложението на тази
клауза е обвързано с прилагането на т. 4.9 от общите условия. Т. 9.4 от
общите условия, като вече се посочи, е неравноправна клауза, поради което
същата е нищожна и не намира приложение в отношенията между страните.
Що се касае до претенцията по чл. 55 , ал. 1 от ЗЗД, предявена от ищеца
И., същата според настоящия състав е основателна, тъй като по делото е
установено, че в следствие на приложението на нищожни клаузи от общите
условия, ответната банка е начислила и удържала от сметката на ответника
лихви по процесния договор за кредит, които са в размер по- висок от
уговорения по приложимите между страните клаузи от процесния договор.
Това обстоятелство се установява от изслушаните по делото
заключения на съдебно-икономическа експертиза и допълнителна съдебно-
икономическа експертиза. И двете заключения установяват, че през
процесния период ответната банка едностранно е изменила размера на
дължимия ГЛП по процесния кредит, като го е увеличила. Съгласно
допълнителното заключение на СИЕ ( Таблица №2 ) Банка в разрез с
уговореното в т.4.1.а от договора за кредит, при определяне и начисляване на
дължимия ГЛП не е съобразявала официално обявените процентни стойности
на базовия лихвен индекс SOFIBOR 1М, който е компонент, образуващ
променливия БЛП, който пък е елемент на ГЛП, съответно от 0,761% за
периода от м.04.2013г. до м. 12.2015г. вкл. и 0,254% SOFIBOR 1М за периода
от м.01.2016г. до м.03.2018г., като е определяла ГЛП, съобразно по-високи
стойности на БЛП и на базовия лихвен индекс, който го определя - от
м.04.2013г. до м.08.2013г. въз основа на SOFIBOR 1M от 4,258%, съответно
от м.09.2013г. до края на исковия период м.03.2018г. въз основа на SOFIBOR
1M - 6,911%. Въз основа на приетата от съда за неравноправна, ерго
нищожна, клауза на т.9.6 от ОУ, банката е увеличила премията като
компонент на променливия БЛП за периода от 30.03.2013г. до 30.08.2013г. от
1 п.п. към датата на сключване на договора на 3 %. За периода 30.08.2013г. -
30.03.2018г. премията не е увеличавана, била е 1%, съобразно договореното.
По този начин и в разрез с уговореното в приложимата към отношенията на
страните т.4.1.а от процесния договор Банката едностранно е определяла
договорната лихва при ГЛП от 9,227% за периода м.04.2013г. до м.08.2013г.
вкл., а изчисленият съгласно т.4.1.а от договора ГЛП за този исков период е
3,73%.
7
За исковия период, считано от м.09.2013г. до м.03.2018г. ответната
банка е фиксирала ГЛП на 9,88%, като този размер съвпада с размера към
момента на сключване на договора. Така не са съобразени плаващата лихва и
понижаването в стойностите на едномесечния SOFIBOR 1М. Съгласно
заключението на допълнителната СИЕ, заплатената договорна лихва е в
размер на 9984,31лв., съответно дължимата, съгласно т.4.1.а от договора е в
размер на 3571,78лв. Математическата разлика между двете стойности е
6412,53лв. Тази сума банката е получила ( като я е удържала от сметката на
ответника И.) без основание, тъй като при удържането на сумата се е
позовала на неравноправни договорни клаузи.
Така получената от банката сума подлежи на връщане, поради което
исковата претенция на ищеца И. се явява изцяло основателна. С оглед това
основателна е и претенцията за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху подлежащата на връщане сума .
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд
съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода
за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.
Същото не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и следва да се
потвърди в обжалваната му част.
По въпроса за дължимите пред първата инстанция разноски ответникът
е поискал от първоинстанционния съд изменение на решението в тази му
част, като с определение от 21.05.2020г. молбата на ответника е оставена без
уважение.
Против това определение е постъпила въззивна частна жалба от
ответника «У. Б. »АД София, с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на същото.
От определението на съда не ставало ясно какъв размер на адвокатският
хонорар е уважен от съда- този, който е платен от тях или минималният по
Наредба № 1 /2004г.
Неправилно съдът е приел, че разноските за адвокат и за СИЕ, както и
държавната такса обслужвали изцяло уважения иск и неправилно те са
присъдени в пълен обем. Те следвало да се разделят между ищците по равно.
В отговор на така подадената жалба двамата ищци- ответници по
същата, са заели становище за нейната неоснователност.
Подадената жалба е допустима, тъй като е подадена от легитимирана
8
страна, против обжалваем съдебен акт и в законоустановения срок.
Въззивният съд намира определението на първата инстанция от
21.05.2020г. за правилно. Доколкото заплатената от ищците държавна такса,
както и разноските за допусната СИЕ обслужват изцяло уважения в полза на
ищеца И. иск по чл. 55,ал.1 от ЗЗД, логично и законосъобразно е тези
разноски да бъдат възстановени на ищеца в пълния им размер. По отношение
на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът намира, че
правилни са изводите на първата инстанция за липса на прекомерност на това
възнаграждение, поради което то се дължи в пълния му размер, като се има
предвид изхода на повдигнатия пред съда спор.
Определението на първоинстанционния съд следва да се потвърди.
С оглед гореизложеното решението на първоинстанционния съд се
явява правилно и в частта му относно присъдените разноски и следва да се
потвърди.
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция жалбоподателят следва
да заплати на ответника по жалба разноски в размер на 650 лв., които
представляват заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
депозирано от жалбоподателя е неоснователно. Заплатеното на процесуалния
представител на ответника по жалба И. възнаграждение не се явява
прекомерно нито като значително надвишаващо предвидения в Наредба №
1/2004г. минимум, нито предвид фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1613/19.12.2019г. на Районен съд- Велико
Търново по гр.д. № 3608/2018г., в частта му, с която са прогласени на
основание чл.146 ал.1 вр. чл.143 ал.1 ЗЗП за нищожни в тяхната цялост
клаузите на т.9.4. и т.9.6 от Общи условия, при конто УниКредит Булбанк АД
предоставя ипотечни кредити на физически лица, одобрени с решение на УС
на УниКредит Булбанк АД по Протокол №14/02.04.2008г., в сила от
27.05.2008г., по предявения от ищците А. С. И. , с ЕГН ********** и Ц.И. П. -
И., с ЕГН **********, отрицателен установителен иск с правно основание
чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.143 вр. чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и в частта му, с
която на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД е осъден ответникът
"УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, ДА ЗАПЛАТИ на А. С. И., с ЕГН
**********, сума в размер на 6412,53 лв. /шест хиляди четиристотин и
9
дванадесет лева и петдесет и три стотинки/, представляваща неправомерно
начислена и платена без правно основание договорна /възнаградителна/ лихва
по сключен между страните Договор за банков ипотечен кредит на ФЛ
№TR73236380/09.01.2009г. за периода от м.04.2013г. до м.03.2018г. вкл.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда 27.04.2018г. до окончателното
изплащане, както и в частта му относно разноските.
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 21.05.2020г.по гр.д. № 3608/2018г. по
описа на ВТРС.
ОСЪЖДА "У. Б." АД със седалище и адрес на управление гр.С., район "В.",
пл."С. н." №., с ЕИК .. да заплати на А. С. И. , с ЕГН ********** сумата от
650лв. ( шестстотин и петдесет лева ) разноски по водене на делото пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10