РЕШЕНИЕ
№ 7925
гр. София, 04.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. СтаниС.а
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. СтаниС.а Гражданско дело №
20241110156895 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № ................... г. на В. С. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. С.......................... срещу „..............“ ООД, ЕИК .................. със седалище и адрес на
управление: гр. С................ с която са предявени обективно евентуално съединени искове с
правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на
клаузата от сключения между страните Индивидуален договор за потребителски кредит №
.............11.12.2023 г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане,
кумулативно съединени с частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 65,65 лева /съобразно
изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, допуснато с протоколно определение от
12.03.2025 г./, представляваща недължимо платена сума по нищожната клауза за заплащане
на такса за експресно разглеждане по Индивидуален договор за потребителски кредит №
.............11.12.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба – 18.04.2024 г., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 11.12.2023 г. между страните е бил сключен
договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние, по силата на който
„..............“ ЕООД – като заемодател, е поел задължение да предостави на В. С. С. – като
заемополучател, заемна сума в размер на 350,00 лева за срок от 15 дни. Съгласно
уговореното в договора договорната лихва възлизала на 39 %, а ГПР – на 48,05 %. На
заемополучателя била начислена и такса за експресно разглеждане в размер на 65,65 лева,
така общата сума за връщане, включваща главница, лихва и такса за експресно разглеждане,
възлизала на 421,34 лева. Ищецът твърди, че е погасил изцяло начислената му сума.
Навежда съображения за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за
разглеждане на искането за кредит поради противоречието й с изискванията на чл. 11 и чл.
19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 10а, ал. 1 ЗПК, и като накърняваща
добрите нрави. Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.
1
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът признава, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит № .............11.12.2023 г. със соченото в исковата молба съдържание. Признава още и
извършеното от ищеца плащане на сумата в размер на 421,50 лева, с което са погасени в
цялост сумите за главница, лихва и такса за разглеждане на кредита от 11.12.2023 г. Твърди,
че с плащане от 18.04.2024 г. „..............“ ЕООД е възстановил на ищеца сумата в общ размер
на 122,52 лева – надвнесени суми по 5 броя договори за кредит, сред които и процесният.
Поддържа, че с извършеното плащане на ищеца е възстановена в цялост платената от него
сума за такса за експресно разглеждане на кредита, с оглед на което счита, че за ищеца
липсва правен интерес от воденото производство и моли за неговото прекратяване
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 3838/23.01.2025 г., и обявен за
окончателен в проведеното на 12.03.2025 г. открито съдебно заседание при липса на
възражения на страните, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т.
4 и т. 5 ГПК, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: 1./ между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит №
.............11.12.2023 г. с посоченото в исковата молба съдържание; 2./ заемодателят е предал на
заемополучателя сумата в размер на 350,00 лева; 3./ заемополучателят е извършил плащане
в полза на заемодателя в размер на 421,50 лева, с което е погасил в цялост задълженията по
договора за кредит.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Индивидуален договор
за потребителски кредит № .............11.12.2023 г., сключен между „..............“ ЕООД – като
..............р, и В. С. С. – като ..............получател, по силата на който ..............рът е поел
задължение да предостави на ..............получателя потребителски кредит в размер на сумата
от 350,00 лева, срещу насрещно задължение на заемателя да върне предоставената му сума в
срок до 26.12.2023 г., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран лихвен процент в
размер на 39 % и годишен процент на разходите от 48,05 %, като общата сума, дължима за
връщане от заемателя към датата на сключване на договора възлиза на 421,34 лева, в т. ч. и
65,65 лева – такса експресно разглеждане.
В Раздел от договора за кредит, наименуван „Такса за експресно разглеждане“, е
посочено, че индивидуално договорена и приета за разумна от страните е такса за
предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга, по искане на ..............получателя, за
експресно разглеждане от ..............ра на искането за отпускане на кредит, която гарантира
експресна обработка на кандидатурата на ..............получателя в срок до 20 минути от
постъпването му при ..............ра, ако искането е постъпило в работен ден от 09.00 часа до
18.00 часа. Ако е постъпило след този срок, искането за кредит се разглежда с приоритет в
първия следващ работен ден.
Съгласно т. 2.1. от договора ..............рът се задължава да даде отговор на
..............получателя дали искането за отпускане на кредит е одобрено в срок от 20 работни
дни, считано от получаването му, като се свърже с ..............получателя и му даде изричен
отговор, а ако 20-ият календарен ден се пада в неработен ден, отговорът трябва да бъде
даден в първия следващ работен ден. Според т. 2.2. ..............рът дава право на
..............получателя изрично да заяви получаването на допълнителна незадължителна услуга
за експресно разглеждане на кандидатури за кредит, която гарантира получаването на
отговор до 20 минути от изпращането на искането за кредит, като услугата се предоставя
изцяло и без забавяне веднага след получаването на искането за отпускане на кредит.
Съгласно т. 2.3. в случай когато искането за отпускане на кредит постъпи извън
2
официалното работно време на ..............ра /преди 09:00 ч. и след 18:00 ч./, в неработен ден
или на официален празник, се допуска забавяне в обработката извън посочените 20 минути,
но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
кредит и ускорена процедура за отговор на такива кандидатури в срок до 1 час от началото
на първия следващ работен ден. Според т. 2.4. ..............рът не отговаря за забавяния,
възникнали поради технически проблеми или по вина на ..............получателя /например при
изключен мобилен телефон/, като ..............рът се задължава да изпълни услугата веднага,
когато това стане възможно. В т. 2.5. е уговорено, че за допълнителната незадължителна
услуга за експресно разглеждане на искането за кредит ..............получателят дължи такса за
експресно разглеждане, като общата дължима сума за допълнителната незадължителна
услуга е видима на сайта на ..............ра и е описана в условията и параметрите на договора
за кредит. Съгласно т. 2.6. таксата за експресно разглеждане на кандидатури по т. 2.5. се
дължи от ..............получателя само в случаите, когато кредитът бъде одобрен, и не се дължи,
ако искането за отпускане на кредит бъде отхвърлено. В т. 2.7. е посочено, че
допълнителната услуга за експресна обработка не е задължително условие за получаване на
кредит и не повишава шансовете на ..............получателя да получи кредит.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора за кредит, след като ..............получателят потвърди
сключването на договора посредством въвеждане на уникалния код, изпратен му със СМС от
..............ра, ..............рът незабавно превежда сумата по кредита по лична банкова сметка
на ..............получателя, а в случай че ..............получателят е заявил получаване на
сумата на ръка, в момента на потвърждаването на договора кредитиполучателят може да
получи заемната сума в офис на ............
Съгласно чл. 3 от договора връщането на дължимите суми по договора ще се
извърши по един от следните начини: 3.1. – по посочена банкова сметка на ..............ра, 3.2. –
чрез системата на ............с посочен КИН.
Съгласно чл. 4 от договора всички плащания се считат за извършени от момента
на получаването им, или от момента на превеждането на сумата по посочената банкова
сметка /на ..............ра по арг. от чл. 3/.
По делото е представено и прието Приложение № 1 към договора за кредит, в
което е обективиран Погасителен план към него. Видно от последния, погасителната
вноска е само една – в размер на сумата от 421,34 лева, платима на 26.12.2023 г., и в нея се
включват 350,00 лева – главница, 5,69 лева – лихва, и 65,65 лева – такса експресно
разглеждане.
По делото са отделени като безспорни обстоятелствата, че ..............рът е предал на
..............получателя сумата в размер на 350,00 лева, както и че ..............получателят е
извършил плащане в полза на ..............ра в размер на 421,50 лева, с което е погасил в цялост
задълженията по договора за кредит – което обстоятелство се установява и от приетата по
делото Разписка № ......../14.12.2023 г.
По делото е изслушано и прието без възражения на страните в срок по чл. 200, ал. 3,
изр. 2 ГПК заключението на вещото лице В. П. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/, което преценено по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира като
компетентно и обективно. От последното се изяснява, че в системата на „.........“ се откриват
данни за извършен паричен превод със системен код в epay.bg №
2000000406503258/18.04.2024 г. в размер на 121,09 лева с наредител „..............“ ЕООД, в
полза на В. С. С.. Към момента на изготвяне на ССчЕ /04.04.2025 г./ паричният превод все
още не е изплатен.
По делото е представена имейл кореспонденция, видно от която с имейл от 18.04.2024
г., 19:29 часа, изпратен до потребител с имейл ................. /посочен като електронна поща на
..............получателя в процесния договор за кредит/, „..............“ ЕООД е уведомило адресата
3
на съобщението, че по сметката му в ........... са били преведени надвнесени суми по 27
договора за кредит, сред които и договор № 0L00088450.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени за разглеждане при условията на
обективно евентуално съединяване искове с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. с ал. 1 и ал. 3
ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата от сключения между страните Индивидуален
договор за потребителски кредит № .............11.12.2023 г., предвиждаща заплащане на такса
за експресно разглеждане, кумулативно съединени с частичен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 65,65 лева /съобразно изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, допуснато
с протоколно определение от 12.03.2025 г./, представляваща недължимо платена сума по
нищожната клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане по Индивидуален
договор за потребителски кредит № .............11.12.2023 г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба – 18.04.2024 г., до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗД
В разглеждания случай ищецът релевира различни основания за нищожност на клауза
от процесния договор за потребителски кредит. Съгласно практиката на ВКС, която
настоящият състав споделя, когато е предявен иск за прогласяване недействителността на
сделка, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от
законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с
множество обективно съединени искове – при един петитум ищецът е заявил множество
основания за прогласяване недействителността на сделката. С оглед на основанията на всеки
един от исковете, същите следва да се разгледат при условията на евентуалност в
поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от най-тежкото към
най-лекото / в този смисъл Решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на
ВКС, III г. о./.
Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят
има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7,
ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител.
Доколкото се касае до договор за потребителски кредит, на първо място съдът следва
да разгледа наведените твърдения за противоречие на разпоредбите на ЗПК.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
сключването на процесния договор за потребителски кредит с ответното дружество, с
посоченото в исковата молба съдържание, включително на оспорената клауза от договора,
която противоречи на императивни материалноправни норми или накърняват добрите нрави.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, ..............рът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Таксата за бързо разглеждане на заявката за сключване на договор не попада в приложното
поле на чл. 10а ЗПК. Това е така, тъй като така уговореното възнаграждение е свързано
пряко с дейността на ..............дателя по усвояването и управлението на кредита, поради
което съдът приема, че предоставената допълнителна услуга на практика представлява
предварително уговорено и заплащано заедно с погасителната вноска възнаграждение с
обезщетителен характер за продължаването на срока на договора, на което ..............дателят
няма право поради изричната забрана на чл. 10а, ал. 2 и чл. 33, ал. 2 от ЗПК. От друга страна,
и без специални математически знания, е видно, че размерът на тази такса в съвкупност с
договорната лихва е в пряко противоречие с нормативното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
4
съгласно която норма ГПР на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва. Предвид това, съдът намира, че тази клауза е нищожна поради
противоречието й с императивни законови норми, но и поради противоречието й на добрите
нрави с оглед на обстоятелството, че на длъжника е начислена такса с неясна насрещна
престация, а самата клауза е предварително уговорена и няма доказателства потребителят да
е разполагал с каквато и да е възможност да повлияе върху нейното съдържание.
При горните мотиви съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 26, ал.
4, вр. ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен, поради което не са налице условията за разглеждането
на другите релевирани от ищеца основания за нищожност на клаузата за експресно
разглеждане на искането за отпускане на кредит.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
обусловена от кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални
предпоставки: 1./ сключване на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба
съдържание, включително на оспорената клауза, която противоречи на императивни
материалноправни норми или на добрите нрави; 2./ извършеното плащане на сумата от 65,65
лева по договора за потребителски кредит в полза на ответното дружество, послужило за
погасяване на начислено задължение за такса за експресно разглеждане на искането за
отпускане на кредит.
При позитивно установяване на горепосочените предпоставки, в доказателствена
тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правно основание за получаване на
платената от ищеца сума – наличието на валидни клаузи в процесния договор за заем, въз
основа на които са извършени начисления на процесната стойност, както и че е погасил
задължението.
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че ищецът е извършил плащане в полза на ответното дружество в размер на сумата от
421,50 лева, с което е погасил в цялост задълженията по договора за кредит, в т. ч. и 65,65
лева – начислена такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит.
Предвид формирания по-горе извод за нищожност на клаузата от договора,
предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане, съдът приема, че ищецът се
легитимира като ..............р на вземане в размер на 65,65 лева, представляващо платено при
начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество навежда възражение за извършено
преди завеждане на процеса плащане в цялост на претендираната сума чрез паричен превод,
извършен на 18.04.2024 г. чрез системата на „.........“, за което представя доказателства по
делото.
С писмена молба вх. № 56403/17.02.2025 г. ищецът оспорва да е получил плащане на
процесната сума чрез паричен превод, извършен на 18.04.2024 г. чрез системата на „.........“.
Следователно спорът между страните по делото се концентрира върху въпроса
погасена ли е чрез плащане претендираната сума от 65,65 лева.
Както се изясни, видно от съдържанието на процесния договор за кредит е, че в чл. 4
от него страните са се договорили, че всички плащания се считат за извършени от момента
на получаването им, или от момента на превеждането на сумата по посочената банкова
сметка /в чл. 3, т. 1 – банкова сметка на ..............ра/. В договора липсва клауза, в която да е
посочена банкова сметка на ..............получателя.
От заключението на вещото лице по ССчЕ се установи, че в системата на „.........“ се
откриват данни за извършен паричен превод със системен код в epay.bg №
5
2000000406503258/18.04.2024 г. в размер на 121,09 лева с наредител „..............“ ЕООД, в
полза на В. С. С.. Към момента на изготвяне на ССчЕ /04.04.2025 г./ паричният превод все
още не е изплатен.
От представената по делото имейл кореспонденция е видно, че с имейл от 18.04.2024
г., 19:29 часа, изпратен до потребител с имейл ................ /посочен като електронна поща на
..............получателя в процесния договор за кредит/, „..............“ ЕООД е уведомило адресата
на съобщението, че по сметката му в ........... са били преведени надвнесени суми по 27
договора за кредит, сред които и договор № ............
На първо място, съдът приема, че паричният превод от 18.04.2024 г. не може да се
приеме за извършен преди завеждане на делото, доколкото видно от щемпела на поставения
върху сезиращата съда искова молба печат на регистратурата на Районен съд – Перник е, че
последната е била депозирана по пощата на 16.04.2024 г. Следователно, във всички случаи
плащане на 18.04.2024 г. би се явило такова след завеждането на процеса, респ. ценено като
извършено в хода на висящ процес. С оглед на това съдът намира, че не е налице хипотеза
на забава на ..............ра, доколкото ищецът не е бил уведомен за извършеното плащане преди
образуване на делото.
На второ място, по делото не се твърди и не се установява хипотезата на чл. 97, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД.
На трето място, при тълкуване на волята на страните, изявена в клаузата на чл. 4 от
процесния договор за кредит, съгласно която „Всички плащания се считат за извършени от
момента на получаването им, или от момента на превеждането на сумата по
посочената банкова сметка“, съдът намира, че същите са постигнали договореност
помежду си, че правопогасителен ефект ще имат само фактически получените плащания,
ако са извършени чрез системата на „............., респ. от момента на заверяване на банковата
сметка, ако са извършени чрез банков превод. Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ЗЗД
изпълнението на задължението трябва да бъде направено на ..............ра или на овластено от
него, от съда или от закона лице, а в противен случай то е действително, само ако
..............рът го е потвърдил или се е възползувал от него. В разглеждания случай, от
неоспореното заключение на вещото лице ССчЕ се установи, че макар ответното дружество
да е извършило плащане в полза на ищеца в размер на претендираната сума, последното към
момента на изготвяне на експертизата не е получено от В. С.. Не може да се приеме, че така
извършеният от ответника и неполучен от ищеца паричен превод чрез системата на „.........“
обективира действително изпълнение, защото ищецът, в качеството на ..............р на
вземането по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, не е изразявал съгласие за получаване на плащания
по този начин – както например изрично е изразил воля за получаване на заемната сума в
чл. 2, ал. 2 от договора. Същевременно по делото липсват доказателства той да е потвърдил
изпълнението или да се е възползвал от него, поради което и соченият от ответник превод, за
който не се установява да е бил получен, съдът счита, че не е породил погасителен ефект. В
тази насока следва да се допълни, че от приложената имейл кореспонденция от 18.04.2024 г.
(л. 21) се установява, че в същата ответното дружество изрично е указало на ищеца, че
паричните средства, наредени в ".............." могат да бъдат усвоени до 14 календарни дни от
датата на изпращане на съобщението и след този срок не могат да бъдат получени. При това
положение следва извод, че до получаване на паричния превод средствата по него се
намират на разположение на изпращача, в случая на „..............“ ООД и във всеки един
момент могат да бъдат изтеглени от него /вкл. и след постановяване на съдебния акт, с
който, в случай, че се зачете плащането и искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД се отхвърли, то ищецът
не би имал средство за защита, тъй като спорът би бил разрешен със СПН/, като
същевременно ноторно известна е практиката на дружествата-посредници в платежните
услуги като „.........“ наредените парични преводи да бъдат възстановявани на наредителя в
случай, че не бъдат получени в съответен срок, поради което обективно възможно е предвид
6
изтеклия период от време от нареждането до настоящия момент средствата към днешна дата
да са възстановени на наредителя. С оглед на изложеното и предвид изричния текст на чл.
75, ал. 1 ЗЗД, съдът формира извод, че паричният превод, извършен от ответника чрез
системата на .............., няма правопогасителен ефект, поради което и искът с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да бъде уважен.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат ищецът. В случая, последният
претендира присъждане на сторените по делото разноски за платена държавна такса в
размер на 100,00 лева, които следва да се присъдят в цялост.
По делото се претендира и присъждане в полза на процесуалния представител на
ищеца на разноски по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
По искането за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА, съдът намира следното.
В практиката на ВКС, обективирана в Определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г. на ВКС, IV ГО, и др. е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната съдебна инстанция е
необходимо и достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие,
в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое
от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА, т. 1-3, като не е необходимо страната предварително да
установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.
Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен
списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на правна
помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да
получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната,
която представлява; да получи възнаграждение след влизане в сила на съдебния акт, с който
му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи от
насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1- ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22
на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната
задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да
определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване
на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените
от процесуалния представител действия. В разглеждания случай при определяне размера
съдът съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, определена от вида на
предявените искове и ангажираните доказателства в процеса, обстоятелството, че се касае за
защита по предявени две искови претенции, но произтичащи от едно спорно
правоотношение и имащи една цел – съответно да се признае нищожността на съответна
договорна клауза, респ. да се върне сума, заплатена от ищеца на основание тази клауза,
определяща и сходния предмет на доказване по делото по всеки иск, поради което за
осъществената защита по тези претенции на пълномощника на ищеца се следва едно
възнаграждение. Отчитайки конкретно извършените от процесуалния представител на
7
ищеца процесуални действия и обстоятелството, че делото е разгледано без лично явяване
на адвокат М., съдът определи размера на възнаграждението в общ размер от 300,00 лева с
вкл. ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на
СРС сумата в размер на 250,00 лева – депозит по ССчЕ.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от В. С. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. С.......................... срещу „..............“ ООД, ЕИК .................. със седалище и адрес на
управление: гр. С................ че клаузата от сключения между страните Индивидуален договор
за потребителски кредит № .............11.12.2023 г., предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждане, е нищожна поради противоречие със закона на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „..............“ ООД, ЕИК .................. със седалище и адрес на управление: гр.
С................ да заплати на В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С.......................... на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер на 65,65 лева, представляваща
недължимо платена сума по нищожната клауза за заплащане на такса за експресно
разглеждане по Индивидуален договор за потребителски кредит № .............11.12.2023 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 5,00 лева от датата на подаване на исковата молба
– 18.04.2024 г., до окончателното плащане, и ведно със законната лихва върху сумата над
5,00 лева до 65,65 лева, считано от датата на подаване на молба по чл. 214, ал. 1 ГПК –
17.02.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 100,00 лева – сторени разноски в производството по гр. д. № 56895/2024
г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА „..............“ ООД, ЕИК .................. със седалище и адрес на управление: гр.
С................ да заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, сумата в размер на 250,00 лева – депозит за вещо лице по ССчЕ, изслушана и
приета в производството по гр. д. № 56895/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА „..............“ ЕООД, ЕИК ............ със седалище и адрес на управление: гр.
С................ да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ ............. на
основание чл. 38 ЗАдв., сумата в размер на 300,00 лева с вкл. ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство и
защита на В. С. С., ЕГН **********, в производството по гр. д. № 56895/2024 г. по описа на
СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8