Р Е Ш Е Н И Е
№...........................
гр. *****, 13.05.2016г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 5-ти състав в публично заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при
участието на секретар Кр.Г., като разгледа
докладваното от съдията гражданско
дело № 20490 по описа за 2014г. на СГрС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 вр. с
чл. 124 и сл. от ГПК(в сила от
01.03.2008г).
Образувано е по искове, предявени с искова молба вх. № 153327/19.12.2014г. на И.К.С., ЕГН **********, с адрес: *** със съдебен адрес:*** срещу ЗД“Б. И.“АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр.*****, ул. „*****“ № ** и съдебен адрес:*** с която е
поискала от съда да осъди ответника на основание на чл. 226 от КЗ (в сила от 01.01.2006г.,
отм) вр. с чл. 45, чл. 51 , чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД да му
заплати сумата от 60 000лв.,
ведно със законната лихва от увреждането-26.07.2014г.,
до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени на 26.07.2014г. в гр.Петрич на
кръстовище между ул. „Битоля“ и ул. „Струма“ от виновно противоправно
поведение на Д.Н.П. като водач на лек автомобил „ Фолксваген Голф“, рег. № *****,
застрахован при ответника ЗД“Б.И.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“
полица №02114000944210/27.03.2014г. Навел е твърдения, че 26.07.2014г. в гр.Петрич
управлявал мотоциклет „Дерби Джи пи“, като водач на застрахован пир ответника
автомобил не го пропуснал независимо че ищец се движел по път с предимство и
реализирал ПТП в следствие на което ищецът получил увреждания : травматичен
шок, контузия на главата, счупване на оципитална
кост, контузия на мозъка, контузия на гръдния кош, контузия на лявото бедро, субарахноидална хеморагия в ляво челно-париетално,
справедливо обезщетение за вреди от които било в размер на 60 000лв. Оспорил е
възражението на ответника за съпричиняване, като е
посочил, че твърдяно поведение няма връзка с вредите защото мотоциклети не са
снабдени с обезопасителни колани иищецът
като водач на такъв няма задължение и възможност да постави такъв. Процесуалния
представител на ищеца е поискал да му се присъди възнаграждение като адвокат
представлявал ищеца безплатно.
Ответникът в
предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че не съществува
валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по
договор, по който са платени застрахователни
премии по него, водач на автомобил не бил провел поведение, от което да
са настъпили процесните вреди, размер на иска бил
завишен, а и ищец с поведението си допринесъл за настъпването на вредите, като
се движел без поставен обезопасителен колан. Претендирал
е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е прието извлечение от регистъра на
Гаранционния фонд съгласно което на 27.03.2014г. ответникът е сключил договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 02114000944210 за срок от една
година считано от 27.04.2014г., като няма данни същата да е прекратена
предсрочно.
По делото са приети констативен протокол за ПТП №
22/26.07.2014г., носещ подпис на съставителя му – служител на МВР,
Постановление от 17.11.2014г. по
досъдебно производство № 361/2014г. на РУП-Петрич, протокол за оглед на
местопроизшествие, носещ подпис за съставител – служител на МВР, съгласно
които на 26.07.2014г. около 22,00ч. в
гр.Петрич на кръстовище на ул. „Битоля и ул. „Струма“ е настъпило ПТП с участие
на автомобил „Фолксваген голф“, рег. № *****, управляван от Д.П. и мотоциклет
Дерби Джи Пи“, управляван от ищеца, при което мотоциклетист се е движел по път
с предимство и водач на автомобил не го пропуснал и реализирал ПТП, при което
ищецът получил травматични увреждания, имало е осветление на пътя от уличните
лампи, кръстовището било с двулентов път с изтрита
маркировка на пътя, асфалтова настилка, досъдебното производство е прекратено
поради искане на ищеца за същото, което било достатъчно с оглед на
инкриминирано деяние.
По делото са приети неоспорени от страните епикриза от 01.08.2014г, издадена от МБАЛ „Р.“ЕООД, амбулаторни
листове от 01.10.2014г., 06.10.2014г., , 16.02.2015г., 27.02.2015г.,
09.03.2015г., 16.03.2015г., съгласно която ищецът е бил приет за лечение в болница на 26.07.2014г. за 6 дни
, поставена е диагноза „травматичен шок“, фрактура на главата, субарахнодиална хеморагия, контузия
на ляво бедро и гърди, в които области имал болки, още от октомври 2014г. се е е оплаквал от нарушен усет за вкус и мирис, главоболие,
през 2015г. сее оплаквал от главоболие и безсъние. В епикризата
изрично е посочено, че при прегледа в болницата крайниците са с пълен обем на
движение .
Разпитата по делото св. Стоилова е заявила, че е майка на ищеца, същият бил пострадал
при ПТП, видяло го веднага в болницата, бил неадекватен, с охлузвания, останал
в реанимацията за около 10 дена, изписали го но ищецът не можел да се движи
сам, оплаквал се от главоболие, световъртежи и независимо че нямал увреждания по
крайниците, които да му пречат да се движи, всъщност не можел заради
световъртеж и главоболие. Посочила е, че ищецът не можел да се храни добре,
нямал вкусови усещания, оплаквал се от силно глабвоболие,
включително и в момента, не можел да пътува, ставало му лошо, а и като виждал
как се движат колите без да спазват дистанция реагирал.
С прието по делото заключение по съдебно-медицинската
експертиза, което съдът кредитира изцяло като вярно и задълбочено,
неопровергано от други доказателства по делото, вещото лице след запознаване с
документи по делото и преглед на ищеца,
е посочило, че в причинна връзка с процесното ПТП са травмите на ищеца: травматичен шок,
счупване на тилна кост на черепа, субарахнодиален
кръвоизлив в ляво, контузия на мозъка, следтравмена церебрастения, като с най-голяма тежест била контузията на
мозъка, но най-продължителна била церебрастенията.
Посочило е че проведеното лечение е консервативно, към момента при него е
проявен церебрастенен синдром, което е усложнение на
здравословното му състояние и се проявява с бърз двустранен нистагъм
при поглед странично постепенно изчерпващ се, сухожилни
и надкостни рефлекси з зона на дясна предмишница,
патологични рефлекси „бабински в ляво (+), отстлабени рефлекси коремни. Посочило е че ищецът и към
момента се нуждае от лечение, такова било предписано от невролог на
05.02.2016г. Вещото лице е посочило че възстановителния период при ищеца е
продължил около 10-11 месеца, след което е имало период от 2-3 месеца през
който лечение не е провеждано, но отново са се появили оплаквания от
световъртеж, главоболие, нестабилност и виене на свят, неспокоен сън, лечението
е започнало отново на 05.02.2016г. , като това лечение следва да продължи за
около 3-4 месеца, като след това прогнози са че и проявеното усложнение- церебрастенен синдром, ще бъде излекувано и
възстановяването ще бъде пълно.
Разпитан по делото св. П. е заявил, че познава ищеца, преди
около година двамата участвали в ПТП, при което свидетелят управлявал автомобил
„Голф“ по път без предимство и на кръстовището имало знак „Стоп“, свидетелят
спрял, огледал се, но не видял да има приближаващи превозни средства и навлязъл
в кръстовището и изведнъж се появил мотоциклет, управляван от ищеца, движещ се
по пътя с предимство, свидетелят спрял колата на средата на кръстовището и
мотоциклетът се ударил в спрялата кола. Мотоциклет се движел с около 40-50км/ч.
С прието по делото заключение по съдебно-автотехническа
експертиза което съдът кредитира изцяло като вярно и задълбочено, неопровергано
от други доказателства по делото, вещото лице след запознаване с документи по делото, е направило извод, че причината за
ПТП е навлизането на автомобила в кръстовището без да даде предимство при знак
Б-2-стоп на движещия се по път с предимство мотоциклет, мотоциклет
не е снабден с предпазни колани, удар е
настъпил по средата на кръстовището, при удар мотоциклет е бил със скорост от
50км/ч, а автомобил – 40км/ч.
С оглед на
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2014г., съдът приема, че приложимият
закон за процесния случай е Кодекса за застраховане в
сила от 01.01.2006г., отм).
Предявените главни
искове са с правно основание чл.
226, от КЗ( в сила от 01.01.2006г., отм) вр. с чл. 45 и сл., чл.
52,чл. 51 и чл. 86 от ЗЗД.
За да бъде уважени така предявените искове по делото следва да се установи кумулативно
наличие на следните предпоставки: деликт, извършен от
лице, което е застраховано към момента на деликта по
застраховка „ГО” при ответник, вреди,
причинени на ищеца от този деликт, който представлява
застрахователното събитие, обстоятелства, които да обосноват определяне по
справедливост на размер на неимуществени вреди, за които е предявена претенция,
че имуществото му е намаляло с определена сума, съответно е пропуснал да
увеличи същото с определена сума, което увеличение със сигурност щеше да
настъпи, ако не беше настъпило процесното ПТП,
причинно-следствена връзка между вредите и ПТП, за които предпоставки ищецът
следва да проведе пълно и главно доказване. В негова тежест е да докаже и
обстоятелствата, закрепени в оспорените от ответника писмени документи,
неносещи подпис на ответника.
При така депозирания отговор и при така направени
възражения от ответник в негова
тежест е да установи, че ищецът е провел поведение, за което е навел твърдения-че
е бил без поставен обезопасителен колан, като същото
е противоправно, като това поведение обективно е
допринесло за настъпването на вредите.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал.1 от КЗ със
застраховката Гражданска отговорност застрахователят се задължава да покрие в
границите на определена от застрахователния договор сума отговорността на
застрахования за причинени от него вреди на трети лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 267, ал.1, т. 1 вр. с чл. 268, ал.1, т. 2 от КЗ застрахователят по
застраховка ГО на автомобилисти покрива отговорността на застрахования за причинени на трети
лица, вреди вследствие на притежаването
или използването на МПС, включително имуществени и неимуществени вреди от
телесно увреждане, но без причинени
имуществени вреди на пътник в това МПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 267, ал.2 от КЗ
застраховката ГО на автомобилисти покрива и отговорността за вреди, причинени
от лице, което не е изрично упълномощено да управлява автомобила, ако то не е
придобило владението върху автомобила чрез кражба, престъпление по чл. 346 от НК или грабеж.
Застрахователния риск при тази отговорност е
опасността от възникване на гражданска отговорност на застрахования.
Задължителните елементи на застрахователното събитие са виновното противоправно деяние, вредата и причинната връзка между
тях. При задължителното застраховане по ГО на МПС на застраховане подлежат
собствениците на МПС и ползвателите на
МПС на законно основание (арг. по чл. 257, ал.2 от КЗ). Само те са застраховани и само за причинени от тях вреди – лична или на
техни вещи, може да се ангажира отговорността на застрахователя. При
застраховката гражданска отговорност на автомобилисти на обезщетение подлежат
всички вреди, причинени на трети лица, за които отговаря водачът или
собственикът на МПС – за вреди от лично действие или за вреди от вещи.
Съгласно разпоредбата на чл.226 от КЗ увреденият,
спрямо който застрахователят е отговорен, има право на иск пряко срещу
застрахователя за обезщетение, като застрахователят може да прави всички
възражения, произтичащи от договора за застраховка, с изключение на тези по чл.
207, ал. 3 и ал. 4, както и по чл. 224, ал. 1 от КЗ.
Съдът приема, че от приетото по делото извлечение от
регистъра на Гаранционния фонд, по делото се установява, че към 26.07.2014г.
ответникът и водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № ***** са били
обвързани от валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“. Същото
установява, че тази полица е декларирана от ответника по реда на чл. 292 и сл.
от КЗ , като няма деклариране на данни от ответника за прекратяване на
действието й, поради което и съдът приема, че към 26.07.2014г. ответник е
покривал отговорността на водача на Фолксваген Голф“ по застраховка „Гражданска
отговорност”. Документите, издадени от „Гаранционния фонд са въз основа на
подадени от застрахователите данни в „Информационния център”, като те са
официални документи. До доказване на противното същите удостоверяват обстоятелствата,
посочени в тях – арг. по чл. 292, ал. 3 и чл. 295,
ал. 7 от КЗ. Справката от Гаранционния фонд сочи данни, предоставени от
ответника като застраховател и в същата се индивидуализира номер на полица,
период на покритие, рег. № на МПС, рама и други негови белези. (В този смисъл
Определение № 455/16.07.2010г. по т.д. № 618/2009г. на ВКС, ТК, ІІ-ро отд.; Решение №
1021/27.06.2011г. на САС, ІІ-ри състав
по гр.д.0 482/2011г.; Решение № 615/05.07.2010г. по гр.д.№ 156/2010г. на САС,
ІV- ти състав). В случая доказателства от ответника които да оборят доказателствена сила на удостоверявания на Гаранционния
фонд не са ангажирани, поради което и съдът приема, че оспорванията
на ответника не са основателни. Към горното следва да се добави, че за да се
освободи застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” от задължение за
плащане на обезщетение поради прекратено действие на договора за застраховка
пред ІІІ-ти лица, то същият следва своевременно да е декларирал тези данни пред
гаранционния фонд и то преди да е предявена претенцията към него, за което по
делото не са ангажирани доказателства.
Съдът приема, че от приетия по делото констативен
протокол, протокол за оглед на местопроизшествие,
събрани гласни доказателства, епикриза, заключения по
съдебно-автотехническа експретиза
и съдебно-медицинска експертиза, по
делото се установява, че на 26.07.2014г. в гр.Петрич на кръстовище на ул.
Струма и ул. Битоля“ водач на застрахован пир ответника автомобил е нарушил
правила за движение като движейки се по път без предимство и при знак „Стоп“ е
отнел предимство на ищеца, управлявал мотоциклет, като не го е пропуснал в
следствие на което е настъпило ПТП при което ищецът е получил : травматичен
шок, счупване на тилна кост на черепа, субарахнодиален
кръвоизлив в ляво, контузия на мозъка, следтравмена церебрастения, контузия на ляво бедро и гърди, в които
области имал болки. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля П. като
резултат от личните му впечатления, логични и последователни, както кредитира и заключенията по съдебните експертизи като задълбочени, неопровергани от други
събрани по делото доказателства, неоспорени от страните.
С оглед гореизложеното съдът приема, че застрахован при ответника водач на автомобил е нарушил правила за
движение по пътищата, поради което и доколкото презумпцията на вина не е
оборена по делото от ответника, то отговорността на ответника за
претърпени ищеца вреди от поведението на
застрахования при него водач на „Фолксваген“
може да се ангажира.
По
възражението за съпричиняване:
При така направено възражение ответник е въвел като предмет на делото и отговорността
на пострадалия като допълнителен елемент от фактическия състав на отговорността
на застрахователя. За да има основание за прилагане на института на чл. 51,
ал.2 от ГПК поведението на пострадалия следва да е в причинна връзка с
настъпването на самото ПТП или в причинна връзка с настъпването на вредите,
съответно за увеличаване на размера на вредите. В двете хипотези поведението на
пострадалия следва да е противоправно, но не е нужно
да е виновно, като това поведение следва да води до настъпване вредоносния
резултат като го обуславя в някаква степен. Поемането на предвидим и реално
очакван риск или неговото неоправдано игнориране е обективен принос , който е противоправно поведение и е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат. Поетият риск и реализираният риск следва да е идентичен.
( В този смисъл т. 7 от ТР № 1/23.12.2015г. на ОСГТК).
В тежест на ответника при така направени възражения е
да установи наличие на съпричиняване от страна на
пострадалия, тоест да ангажира доказателства, че увреденият е извършил
действия, допринасящи за настъпване на вредоносния резултат. Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия
и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното
поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия,
дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде
определено като съпричиняване на вреда по смисъла на
чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли
вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредба на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Принос по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД ще е налице винаги, когато с
поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването по чл. 51, ал.2 от ЗЗД има обективен
характер и това изрично е провъзгласено с Постановление № 17/1963г. Този институт се прилага и по отношение на
недееспособни лица, ако те са допринесли за настъпване на вредоносния резултат.
Това е така, защото приложението на чл. 51, ал.2 от ЗЗД изисква изследване на
причинната връзка между резултата и поведението на пострадалия, но не и вината
на пострадалия. При хипотезата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД не се изследва и вината
на лицето, под чийто надзор е недееспособния. Поведението на пострадалия и на
лицето, под чийто надзор е той, ако е недееспособен, е от значение при
приложението на чл. 51, ал.2 от ЗЗД само,
за да се направи разграничение по размер на вредите, намиращи се в
причинна връзка с виновно поведение на пострадал и на делинквент.
В конкретния случай съдът приема за установено по
делото от прието заключение по автотехническата експертиза,
че мотоциклет не е бил снабден с обезопасителни
колани. Установено по делото е и обстоятелство, че ищец не е бил с поставен
такъв. Това поведение, обаче, на ищеца не е противоправно
и това е така, защото няма мотоциклетисти нямат задължение и техническа
възможност да ползват обезопасителни колани.
При така възприето съдът приема, че възражението на
ответника за съпричиняване е неоснователно.
По размера
на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно
разпоредбите на чл. 51 и чл. 52
от ЗЗД, които съдът приема за приложими в случая за размера на
обезщетението, на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното
поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл.
51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В случаите на увреждане пострадалият
понася страдания, които пораждат за него правото да търси обезщетение за
неимуществени вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените болки,
страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на
правото, но и съобразявайки новонастъпили
обстоятелства - следва да се прецени обществено-икономическата конюнктура към
увреждането, за да съответства това обезщетение на социалната справедливост, за
да може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени
вреди и да ги компенсира. Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не
за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и
страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968г.
на Пленума на ВС; Решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г., ІІ-ро Т.О.; Решение 0917/1999г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение
0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на ВКС; Решение №764/10.12.1999г. по
н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът приема, че от прието по делото заключение по
съдебно медицинската експертиза, показанията на свидетеля Стоилова, епикирза, амбулаторни листове по делото се установява , че
в следствие на процесното ПТП ищецът на млада от 21 години е претърпял травматичен
шок, счупване на тилна кост на черепа, субарахнодиален
кръвоизлив в ляво, контузия на мозъка, следтравмена церебрастения, контузия на ляво бедро и гърди, в които
области имал болки, най-тежката травма от които е контузията на мозъка, но
най-продължителна е церебрастенията, която е
усложнение на здравословното състояние в следствие на уврежданията от ПТП,
възстановителния период е общо около 14-15 месеца, който още не е приключил –
проведено лечение е било за 11-12 месеца и предстои още 3-4 месеца лечение,
през целия период при ищеца има главоболие, световъртеж, нестабилност, но
прогнозите са че при провеждане и завършване на вече започналото медикаментозно
лечение и проявилото се усложнение ще бъде излекувано. Съдът изцяло кредитира
показанията на св.Стоилова, като резултат от личните и впечатления,
неопровергани от другите доказателства по делото, подкрепени от приети епикриза, амбулаторни листове. Съдът кредитира изцяло
заключението на вещото лице по медицинскатата експертиза,
като задълбочено и неоспорено от страните, неопровергано от другите
доказателства по делото. При така
установеното съдът приема, че справедливия размер на обезщетението е 40 000лв. За да определи този
размер съдът съобрази тежестта на травмите, дългия период на възстановяване, но
и обстоятелството че този възстановителен период не е съпроводен с интензивни
болки и неудобства, които да обосноват извод за по-голям размер на
обезщетението, отделно съдът съобрази и оптимистични прогнози за пълно възстановяване
на ищеца без остатъчни следи от уврежданията. При определяне на размера съдът
съобрази социално-икономическите условия и лимитите на сумите по застраховка „Гражданска отговорност” към юли 2014г.
При така възприето съдът приема, че по делото е
установено валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на
сумата от 40 000лв., поради
което и с оглед липсата на доказателства
за погасяване на това задължение на, то съдът приема, че иска за сумата от 40 000лв. следва да се уважи.
По исковете за
обезщетение за забава за плащане на главница, за която съдът прие, че иск е
основателен:
Вземането е възникнало от деликт
и изискуемостта му настъпва и без покана до длъжника от момента на откриване на
дееца, което в случая съвпада с настъпване на ПТП. Застрахователят отговаря
като деликветна и приложими досежно
забава са разпоредбите за деликта.
При така възприето съдът приема, че ответник е
изпаднал в забава на плащането на главниците, за която съдът прие, че иск е
основателен от момента, в който се претендира- 26.07.2014г. до изплащането им.
По отговорността за разноски :
С оглед изхода на делото по искове съдът приема, че
разноските следва да се възложат в тежест
страни съобразно уважената част от исковете, при съобразяване на
обстоятелство, че ищецът е освободен от задължение за заплащане на държавна такса и разноски на основание на чл. 83, ал.2 от ГПК, както и че е представляван от адвокат безплатно по делото.
При така възприето съдът приема, че ответник следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГрС сумата от
1600лв. за държавна такса и сумата от 193,34лв. разноски за вещо лице.
Ответник следва да бъде осъден на адв. Д.Н. сумата от 1553,33лв. - възнаграждение за
представителство по делото на ищеца. Представения договор сочи, че услуги са
безплатни на основание на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв,
и това е достатъчно за да му се присъди възнаграждение, без съдът да изследва
дали действително са били налице основанията за предоставяне на безплатна
адвокатска защита. Наличието на основанията за предоставяне на безплатна
адвокатска защита е въпрос на добросъвестно упражняване на адвокатски права от
адвоката, а и в случая ответник не е оспорил наличието на такива основания. В
случая претнеция на адвокат е за минималния размер и
въз основа на същия и с оглед на изхода на делото съдът приема, че в тежест на
ответника следва да се постави сумата от 1553,33лв.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 193,34лв. разноски за вещо
лице, сумата от 26,66лв. разноски за свидетел , както и сумата от 1999,80лв.
разноски за адвокат.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД“Б.И.“АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр.*****, ул. „*****“ № ** и съдебен адрес:*** да заплати на И.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***
със съдебен адрес:*** на основание на
чл. 226 от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм) вр. с чл. 45, чл. 51 , чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД да му
заплати сумата от 40 000лв.,
(четиридесет хиляди лева), ведно със законната лихва от увреждането-26.07.2014г., до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени на 26.07.2014г. в гр.Петрич на кръстовище между ул. „Битоля“ и
ул. „Струма“ от виновно противоправно поведение на Д.Н.П.
като водач на лек автомобил „ Фолксваген Голф“, рег. № *****, застрахован при
ответника ЗД“Б.И.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“ полица №02114000944210/27.03.2014г.
като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за горницата над 40 000лв. до
предявения размер от 60 000лв. и за лихва върху тази горница.
ОСЪЖДА ЗД“Б.И.“АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр.*****, ул. „*****“ № ** и съдебен адрес:*** да заплати на адвокат
Д. Й.Н. с адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК вр.
с чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от общо 1553,33лв (хиляда петстотин
петдесет и три лева и 0,33лв) адвокатско възнаграждение съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА И.К.С., ЕГН **********, с адрес: *** със
съдебен адрес:*** да заплати на ЗД“Б.И.“АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.*****, ул. „*****“ № ** и
съдебен адрес:*** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от общо 2069,79лв(две хиляди шестдесет и девет лева и 0,79лв) разноски по делото
съобразно отхвърлената част от исковете .
ОСЪЖДА ЗД“Б.И.“АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр.*****, ул. „*****“ № ** и съдебен адрес:*** на основание на чл. 78, ал.1 вр.
с ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 1793,34лв(хиляда
седемстотин деветдесет и три лева и 0,34лв) разноски за държавна такса и вещи
лица.
Решението може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: