№ 14806
гр. София, 07.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110134919 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск, предявен от П. Й. С., ЕГН **********, с адрес в
..., чрез пълномощника му адв. И. Г. Д., АК – София, със съдебен адрес в ... против ... ЕАД,
ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от Б.А.Р. и З.Н.Д..
Твърди се в исковата молба, че срещу ищеца е образувано и се води изпълнително
дело № 9511 по описа за 2014 г. на Частен съдебен изпълнител М.Б.. Първоначален
взискател по изпълнителното производство е ..., но след прехвърляне на вземането и
депозирана пред съдебния изпълнител молба, като взискател е конституирано ответното
дружество.
Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 02.06.2014 г. по търговско дело № 3260 по описа за 2014 г. на СГС, VI-11 състав
но основание решение № 2796 от 13.03.2014 г. по вътрешно арбитражно дело № 2796 по
описа за 2014 г. на .... С посочените решение, респ. изпълнителен лист, ищецът е осъден да
заплати на ... следните суми: сумата от 1 400,65 лв. – главница, ведно със законната лихва
върху нея от 13.03.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на
224,04 лв. – юрисконсултско възнаграждение и сумата от 130 лв. – съдебни и арбитражни
разноски.
Ищецът твърди, че не дължи задължението по изпълнителния лист, тъй като същото
е погасено по давност. Твърди, че последното валидно действие по принудително
изпълнение е извършено на 03.11.2015 г. – принудително събиране на сумата от 40 лв. след
запор на трудовото възнаграждение на ищеца. След тази дата не са извършвани
изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност. В този смисъл, ищецът
поддържа, че вземането е погасено по давност на 10.01.2021 г. след изтичането на
петгодишния давностен срок по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД и с оглед приложението на
разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
С тези обстоятелства, ищецът обуславя правния си интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ... ЕАД, ЕИК
1
..., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от Б.А.Р. и З.Н.Д., че не дължи на
ответното дружество сумите по изпълнителен лист, издаден на 02.06.2014 г. по търговско
дело № 3260 по описа за 2014 г. на СГС, VI-11 състав но основание решение № 2796 от
13.03.2014 г. по вътрешно арбитражно дело № 2796 по описа за 2014 г. на ..., а именно:
сумата от 1 400,65 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея от 13.03.2014 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 224,04 лв. – юрисконсултско
възнаграждение и сумата от 130 лв. – съдебни и арбитражни разноски.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства.
В съдебно заседание процесуалният представител на П. С. депозира писмено
становище, с която заявява, че поддържа предявения иск и направените доказателствени
искания. Не сочи нови доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска
като недопустим поради липсата на правен интерес. Поддържа, че изпълнителното дело е
прекратено с постановление с изх. № 42692/21.06.2022 г. Оспорва иска и по основание, като
поддържа, че вземането не е погасено по давност. Посочва, че са били предприети
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, както следва- на 21.10 2014 г. са
изпратени запорни съобщения до банките, в които ищецът има открита банкова сметка,
както и до работодателя на длъжника; на 26.09.2018 г. е депозирана молба за конституиране
на нов взискател с искане да бъде насрочен опис на движимите вещи в дома на длъжника; на
16.05.2019 г. е депозирана молба за предприемане на изпълнителни действия; на 16.09.2019
г.е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника; на 19.08.2020 г. е
депозирана молба за налагане на запор върху откритите банкови сметки на длъжника; на
17.01.2022 г. е депозирана молба за налагане на запор, в случай че бъдат установени трудови
договори на длъжника; на 09.06.2022 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на
длъжника. Сочи се, че началният момент, от който е започнала да тече погасителната
давност, е бил 26.06.2016 г. Моли да бъде отхвърлен иска като неоснователен и недоказан.
Претендира присъждане на съдебни разноски. Релевира възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
С отговора на исковата молба ответникът моли за събирането на писмени
доказателства.
В съдебно заседание ответното дружество не изпраща законен или договорен
представител. Депозира писмено становище, с което поддържа възраженията и исканията,
направени в отговора.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С изпълнителен лист, издаден на 02.06.2014 г. по търговско дело № 3260 по описа за
2014 г. на СГС, VI-11 състав, на основание решение № 2796 от 13.03.2014 г. по вътрешно
арбитражно дело № 2796 по описа за 2014 г. на ..., ищецът е осъден да заплати на ...
следните суми: сумата от 1 400,65 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея от
13.03.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 224,04 лв. –
юрисконсултско възнаграждение и сумата от 130 лв. – съдебни и арбитражни разноски.
Въз основа на изпълнителния лист и молба на взискателя от 06.10.2014 г. е
образувано изпълнително дело № 9511 по описа за 2014 г. на Частен съдебен изпълнител
М.Б.. Първоначален взискател по изпълнителното производство е ..., но след прехвърляне на
вземането и депозирана пред съдебни изпълнител молба, като взискател е конституирано
ответното дружество.
На 24.10.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на П. С. чрез
изпращането на запорно съобщение до работодателя му .... Въз основа на наложения запор
на вземане са извършвани удръжки от работната заплата на ищеца до 01.07.2016 г., когато е
2
прекратено трудовото му правоотношение с горепосочения работодател.
С договор за цесия от 04.09.2018 г. вземането по изпълнителния лист от 02.06.2014 г.
е прехвърлено от ... на ответното дружество, а с молба от 26.09.2018 г. .... е заявило искането
си за констиуиране като взискател в изпълнителното производство.
Със запорно съобщение, получено на 14.06.2022 г. от работодателя на ищеца ... е
наложен запор на трудовото възнаграждение на П. С..
С постановление от 21.06.2022 г. съдебния изпълнител е прекратил изпълнително
дело № 9511 по описа за 2014 г. на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна съдът намира предявеният отрицателен
установителен иск за допустим, но неоснователен, предвид следните съображения:
Исковата претенция е допустима. За ищеца е налице правен интерес за
установяването на недължимостта на процесното парично вземане. Срещу П. С. е издаден
изпълнителен лист и същият е бил длъжник по изпълнително дело № 9511 по описа за 2014
г. на Частен съдебен изпълнител М.Б., рег. № 838 и район на действие – Софийски градски
съд. В този смисъл правната сфера на ищеца се явява накърнена поради съществуващия в
полза на кредитора изпълнителен титул срещу П. С., който материализира вземане,
отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството,
в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед
упражняване на други свои имуществени или неимуществени права, вкл. спрямо трети лица,
които ищецът би могъл и следва да конкретизира (в този смисъл Определение № 410 от
20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о., ГК; определение № 513 от
24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о., ТК; ). Фактът, че изпълнителното
производство е прекратено, не лишава ищецът от правен интерес да отрича паричното
вземане, тъй като за лицето, в чиято полза е издаден изпълнителен лист или негови
правоприемници, е налице възможност за образуване на ново изпълнително производство.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Давностният срок, с изтичането на който се погасява вземането на ответното
дружество към длъжника е петгодишен, съгласно разпоредбата на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, тъй
като вземането е установено с арбитражно решение. Този срок започва да тече от датата на
издаването на изпълнителни лист – 02.06.2014 г., когато възниква възможността за
предприемане на действия за принудително изпълнение. Давността е спряна с образуването
на изпълнителното производство на 06.10.2014 г. и не е текла до 26.06.2015 г., когато е
прието Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, с което е обявява за
изгубило сила постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд (в този смисъл са
задължителните указания, дадени с тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ОСГТК
на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г.). С приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. на ОСГТК на ВКС е постановено, че всяко действие по принудително изпълнение
прекъсва давността и от прекъсването й започва да тече нов давностен срок. В конкретния
казус, действията, годни да прекъснат давността за наложените запори на трудови
възнаграждения на длъжника на 24.10.2014 г. и на 14.06.2022 г. и конституирането на
взискател на 26.09.2018 г. Първият запор на трудово възнаграждение се изразява в
ежемесечни удръжки от работната заплата на П. С. до 01.07.2016 г., поради което съдът
приема, че до тази дата са извършвани действия по принудително изпълнение и новият
петгодишен давностен срок започва да тече от нея. Считано от нея до следващото
прекъсване на давността – 26.09.2018 г. (когато е депозирана молба за конституиране на нов
взискател) не е изтекъл петгодишния давностен срок. Този срок не е изтекъл и от 26.09.2018
г. до датата на депозиране на исковата молба инициирала настоящето производство и до
приключване на устните състезания по делото, поради което съдът приема, че не е изтекъл
петгодишния давностен срок, погасяващ принудителното изпълнение на вземането.
3
Независимо от горното, съдът приема, че запорът на трудовото възнаграждение от
14.06.2022 г. също прекъсва давностния срок. Това действие е извършено сред прекратяване
на изпълнителното дело поради настъпила перемпция и по силата на закона (макар и
постановлението на съдебния изпълнител да е с по-късна дата), но настоящия съдебен
състав приема, че макар и действията по принудително изпълнение да извършени след
изтичането на срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, те са валидни, респ. годни да прекъснат
давностния срок.
По гореизложените съображения съдът счита, че петгодишният давностен срок не е
изтекъл, поради което отрицателния установителен иск е неоснователен.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответното дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
(триста лева).
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Й. С., ЕГН **********, с адрес в ... против ... ЕАД,
ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от Б.А.Р. и З.Н.Д. иск за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите по
изпълнителен лист, издаден на 02.06.2014 г. по търговско дело № 3260 по описа за 2014 г. на
СГС, VI-11 състав, на основание решение № 2796 от 13.03.2014 г. по вътрешно арбитражно
дело № 2796 по описа за 2014 г. на ..., а именно: сумата от 1 400,65 лв. – главница, ведно със
законната лихва върху нея от 13.03.2014 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата в размер на 224,04 лв. – юрисконсултско възнаграждение и сумата от 130 лв. –
съдебни и арбитражни разноски.
ОСЪЖДА П. Й. С., ЕГН **********, с адрес в ... да заплати на ... ЕАД, ЕИК ...,
седалище и адрес на управление в ..., представлявано от Б.А.Р. и З.Н.Д. сумата от 300 лв.
(триста лева) – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4