РЕШЕНИЕ
№ 1105
гр. Пловдив , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330101689 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени обективно и субективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД, от М. Н. Ч. против Д. Д. ИВ., ИВ. П. ИВ., Н.П. И. и Д. П. ИВ.. Делото
първоначално е било образувано под № 846 по описа за 2020 г. на РС Велинград, като
след направено от ответниците възражение за местна подсъдност е прекратено и
изпратено на РС Пловдив по подсъдност.
Ищцата твърди, че по наследство от ***** си И. А.Ч. е собственик на 1/4 идеална
част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****, представляващ първия
жилищен етаж от сграда с площ от 96 кв.м., находяща се в гр.*****. Наследодателят на
ищцата от своя страна бил собственик на имота по силата на договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № *****, с който ***** на ***** и З. Г. С. му е подарила
описания имот. Наследодателят на ищцата имал три **** от предишен брак. С
нотариален акт от ***** г. бившата ***** на наследодателя Т. Т. Д., заедно с ****та си
се снабдили с констативен нотариален акт за собственост, като пред нотариуса
представили удостоверение за наследници, в което ищцата не фигурирала, като
впоследствие извършили делба на този имот и се разпоредили с него в полза на трето
лице. През 2004 г. в полза на ищцата било постановено решение, по силата на което
тази делба била прогласена за нищожна, тъй като не била участвала тя като наследник
на наследодателя. С решение от 20.04.2012 г. процесният имот е изнесен на публична
продан. С нотариална покана от 10.09.2010 г. ищцата оправила до ответниците искане
1
да освободят съсобствения им недвижим имот или да и заплащат обезщетение за
ползване в размер на 150 лв. месечно за полагаемата и се 1/4 идеална част от имота, от
ползването на която била лишена. Излага твърдения, че през всичките години и към
момента ответниците ползвали имота и не я допускали до него, те държали и
ключовете от него, като за ***** бил назначен един от ответниците Д. П. ИВ.. Предвид
изложените твърдения предявява настоящите искове, с които претендира заплащане на
обезщетение за лишаване от ползването за периода от 16.10.2015 г. до 16.10.2020 г. или
60 месеца по 150 лв. месечно в общ размер от 9000 лв. От всеки един от ответниците
претендира заплащане на сумата от 2250 лв. Предявява искове и за осъждане на
ответниците да и заплатят и лихва за забава за същия период в размер на общо 4570,83
лв. или от всеки от четиримата ответници по 1142,70 лв. Моли за присъждане на
законната лихва върху вземането от датата на исковата молба до окончателното му
изплащане. Предвид изложените съображения моли за уважаване на исковете и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците със
становище за неоснователност на предявените искове. Твърдят, че ответниците И., Н. и
Д. И.и нямали дори ключ от имота, като ключ имал само Д.И.. Той преглеждал и
поддържал имота, като никой не живеел в него за исковия период. Никой от страните
по делото за делба не искал ключ от Д.И., като ключ е бил изпратен доброволно на
съдебния изпълнител. Посочената от ищцата нотариална покана не била получена от
ответниците. Оспорват твърдението, че ищцата е лишена от правото да ползва имота,
като същата е могла да иска разпределение на имотите и да го ползва при условията на
чл.344, ал.2 ГПК. Посочват, че ищцата образувала изпълнително дело едва през 2019 г.
Претенцията за заплащане на обезщетение за ползване била неоснователна за периода
от 02.09.2019 г. до 16.10.2020 г., защото Д.И. като ***** имал право на възнаграждение
и не дължал обезщетение. Молят за отхвърляне на предявените искове и присъждане
на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По правната квалификация на иска:
Съдът е сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл.59
ЗЗД, предявени от собственик на ¼ идеална част от недвижим срещу ответниците, за
осъждането им да заплатят обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната
от ищеца идеална част от имота. С доклада по чл.146 ГПК съдът е дал погрешна
правна квалификация на иска, а именно по реда на чл.31, ал.2 ЗС, която норма урежда
специален ред за защита срещу неоснователно обогатяване на съсобственик, който е
лишен от ползването на съсобствен имот, срещу останалите съсобственици, които
2
ползват и неговата част от имота. Доколкото по делото не се твърди, а и не се доказа
страните да са съсобственици на процесния имот, то правната квалификация на иска не
е по реда на чл.31, ал.2 ЗС, а по реда на чл.59 ЗЗД. Разликата в доказателствената
тежест между двата иска е наличието на допълнителни предпоставки за уважаване на
иска по чл.31, ал.2 ЗС, а именно – отправяне на покана до ответниците, преди
завеждането на делото. По иска по чл.59 ЗЗД не е необходимо да се отправи покана от
собственика по ползващия чуждия имот. И по двата иска обаче в тежест на ищеца е да
установи, че е собственик на ¼ идеална част от имота, че ответниците са ползвали
притежаваната от него част, без да имат основание за това, поради което да се
обогатили за сметка на обедняването на ищеца, както и размера на претенцията, която
се равнява на средния пазарен наем на имота, каквато доказателствена тежест е указана
в доклада на съда. Макар да е определена погрешно правната норма, под която следва
да се подведат исковете, с доклада е разпределена доказателствена тежест, която
съответства и на иска по чл.59 ЗЗД, който е предявен.
По същество на исковите претенции:
Фактическият състав на предявения иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за ползването на определена вещ включва следните
материалноправни предпоставики (юридически факти), а именно: ищецът да е
собственик на вещта; вещта да се ползва от ответника; липса на правно основание за
ползване на вещта; настъпило в резултат на ползването обедняване на ищеца и
обогатяване на ответника; да не е налице друг ред, по който обеднелият да защити
правата си.
По делото не е спорно, а и се установява от ангажираните доказателства, че
ищцата е собственик на ¼ идеална част от имота по наследство от И. А.Ч., видно от
нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** и удостоверение за наследници –
л.22 от гр.д. №846/ 2020 г. на РС Велинград. След смъртта на наследодателя неговите
**** са се снабдили с нотариален акт за право на собственост на недвижим имот –
констативен № ***., с който са признати за собственици на имота при квоти по 1/3
идеална част. Посочените съделители са извършили доброволна делба на имота с
договор № *****, като в дял на С. И. Ч. се пада процесния недвижим имот – целия
първи етаж с площ от 96 кв.м. в жилищната сграда в гр. В. Впоследствие с нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. С. Ч. се е разпоредил с имота в
полза на П. И. И. – наследодател на ответниците. По предявени от ищцата искове с
решение от 30.05.2006 г., по гр.д. № 355 по описа за 2004 г., влязло в сила на
04.09.2009 г., е обявен за нищожен на основание чл.75, ал.2 ЗН договора за делба, като
сключен без участието на един съсобственик, обявена е недействителността на
сделката за прехвърляне на имота на наследодателя на ответниците на основание чл.76
ЗС, както и е допуснато извършването на делба на процесния имот между ищцата и
съсобствениците А. Ч., Б. Ч. и С. Ч., при равни квоти – по ¼ идеална част. Видно от
3
съдебното решение, като страна по иска по чл.76 ЗС, заявен от ищцата като
инцидентен в първото по делото съдебно заседание, е конституиран наследодателят на
ответниците – П. И. И., поради което като негови универсални правоприемници,
последните са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението. С решение №
133/ 20.04.2012 г. по гр.д. № 355 по описа за 2004 г. на РС Велинград, постановено във
втората фаза на съдебната делба, влязло в законна сила на 10.07.2012 г., процесният
имот е изнесен на публична продан. С влизане в сила на решението по делбата е решен
въпросът със съсобствеността на имота, като е произвело и своя ефект постановеното
решение по иска по чл.76 ЗН, с което се прогласява относителната недействителност на
правната сделка на разпореждане със сънаследствен имот. Поради това ищцата е
собственик на ¼ идеална част от процесния имот, а придобивното основание на
ответниците е отпаднало след влизане в сила на решението във втората фаза на делбата
за изнасяне на имота на публична продан – 10.07.2012 г. и те не са собственици на
имота.
Следващата материалноправно предпоставка за уважаване на предявения иск е
фактът на ползване на имота от ответниците за процесния период. За доказване на това
обстоятелство ищцата ангажира гласни доказателствени средства. От разпита на
свидетелката Й. А. А. – Д., ***** на ищцата, се установява, че ищцата не пребивава в
имота от 1998 г. Изяснява, че ***** и е отправяла покана до ответниците да и плащат
наем, защото нямала достъп до имота. Заявява, че имотът се ползвал от „едно
семейство“, без да уточнява кое е това семейство. Дава сведения, че е пробвала да
влезе в имота преди години, но в къщата имало „господин, който й се накарал.“
Свидетелката не изяснява кой е бил човекът, който е заварила в имота, а само посочва,
че пред къщата е имало паркирана кола, но отново не установява чия собственост е
била колата. От така ангажираните доказателства не се установява, че именно
ответниците са ползвали процесния имот за периода от 2015 г. до 2020 г. Показанията
на разпитаната свидетелката са неясни, непоследователни и неподкрепени от останалия
събран по делото доказателствен материал. Освен това, при тяхната оценка, съдът взе
предвид роднинската връзка на свидетелката с ищцата и възможната нейна
заинтересованост, съгласно нормата на чл.172 ГПК.
В действителност, по делото са налице данни, че в даден момент от време (преди
постановяване на решението за извършване на делбата през 2012 г.) ответниците са
ползвали имота. Това е така, доколкото в делбеното производство те са направили
искане за присъждане на извършените от тях подобрения в имота, което не е допуснато
от съда. След този момент обаче и във времевите рамки на исковия период от 2015 г.
до 2020 г., не се установи ответниците да са живели в имота или да са го ползвали по
друг начин.
Ответникът Д.И. П. е назначен за ***** на имота, изнесен на публична продан,
с постановление от 02.09.2019 г. на съдебния изпълнител по изп. дело № ***** на
4
ЧСИ**, рег. №***. Процесуалната фигура на *****а е уредена в нормата на чл.470,
ал.1 ГПК, съгласно която ако длъжникът отказва да приеме за пазене вещта или ако
съдебният изпълнител прецени, че тя не трябва да остане у него, вещта се изземва от
съдебния изпълнител и се дава за пазене на взискателя или на *****, назначен от
съдебния изпълнител. За периода от 02.09.2019 г. ответникът Д.П. е имал достъп до
имота, в качеството си на негов ***** за целите на обявената публична продан. Този
достъп обаче не би могъл да се квалифицира като „ползване“, за което да бъде
задължен за заплащане на обезщетение. Напротив, с назначаването му за ***** за този
ответник е налице правно основание да има достъп до имота, каквото (правно
основание) трябва да липсва, за да е основателен искът на ищцата.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявените главни
субективно съединени искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата
обезщетение за лишаване от ползването за процесния имот са неоснователни, като
недоказани. Поради това следва да се отхвърлят. На отхвърляне подлежат и
предявените акцесорни искове по реда на чл.86, ал.1 ЗЗД.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат ответниците на основание
чл.78, ал.3 ГПК, в размер на 830 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Н. Ч., ЕГН: **********, адрес: гр. ***** против
Д. Д. ИВ., ЕГН: **********, ИВ. П. ИВ., ЕГН: **********, Н.П. И., ЕГН: ********** и
Д. П. ИВ., ЕГН: **********, всички с адрес: гр. *****, за осъждане на всеки от
ответниците да заплати на ищцата сумата от по 2250 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от нея ¼ идеална част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****, представляващ жилище,
апартамент с площ от 96 кв.м., находящ се в гр. *****, ет.*, за периода от 16.10.2015 г.
до 16.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 19.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от по
1142,70 лв. – обезщетение за забава за периода 16.10.2015 г. до 16.10.2020 г.
ОСЪЖДА М. Н. Ч., ЕГН: ********** на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати
на Д. Д. ИВ., ЕГН: **********, ИВ. П. ИВ., ЕГН: **********, Н.П. И., ЕГН:
********** и Д. П. ИВ., ЕГН: ********** сумата от 830 лв. (осемстотин и тридесет
лева) – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6