Р
Е Ш Е
Н И Е № ..…
Гр. София, 03.12.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на тридесети
септември две хиляди двадесет и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Райна Мартинова
Мл.
съдия : Калина Станчева
при секретаря Екатерина Калоянова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 9061 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 75990/24.04.2020
г., СРС, 54 с - в по гр. д. № 11886/2018 г.
признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че Х.С.Н., ЕГН ********** и С.Д.Н., ЕГН **********,
дължат на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, сумата от по 1 369, 74 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.07.2013 г. до 09.09.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.
к. „*******, аб. № 357296, ведно със законната лихва от подаване на заявление -
30.08.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
49398/2016г. на СРС, 54 състав, като исковете са отхвърлени за разликата над
сумата от по 1 369, 74 лв., спрямо всеки от ответниците, до пълните предявени размери
от 3 120 лв. и за периода от 10.09.2014 г. до 30.04.2015 г., както и изцяло са
отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от сумата от по 352, 13 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 31.08.2013 г. до 08.07.2016 г. спрямо всеки от ответниците
(разделно).
Страните са
осъдени съразмерно за заплащане на разноски по делото.
Недоволни от
решението са останали ответниците Х.С.Н.
и С.Д.Н., които го оспорват в
уважените срещу тях части с две въззивни жалби, подадена чрез представителя им,
в които се излагат идентични съображения. В жалбите се поддържа, че в
производството неправилно е прието, че клиент на ищеца е И.Г.В., починала на
09.09.2014 г., а двамата ответници като нейни наследници би трябвало да
отговарят само за част от задължения - за периода 01.07.2013 г. до 09.09.2014 г. Сочи се, че по
делото не е проведено доказване от страна на ищеца, че наследодателката на
двамата ответници изобщо има качеството на собственик или ползвател на имота
през исковия период или на лице, с която е сключен писмен договор за доставка
на ТЕ съгласно ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС и от там, че е придобила
качеството битов клиент на ищеца. Излагат се доводи, че нито наследодателката,
нито ответниците притежават качеството на собственици на имота и на потребители
на ТЕ. Поддържат освен това, че договорът между ЕС и „Т.с.“ ЕООД е нищожен, тъй
като в сградата няма ЕС, а собственик на цялата сграда е трето лице. Молят
да се отмени решението в уважените срещу ответниците части и да се отхвърлят
изцяло исковете. Претендират разноски.
Въззиваемата
страна, ищецът „Т.С.“ ЕАД, не е подала писмен в срока по чл. 263 ГПК. В молба
подадена преди съдебно заседание, оспорва жалбите като поддържа, че са
неоснователни, а решението на СРС в оспорените части е правилно, законосъобразно
и мотивирано, съобразено с практиката на съдилищата. Претендира разноски,
включително за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност
на разноски на насрещната страна.
Третото лице
помагач „Т.с.“ ЕООД, не взема становище по въззивните жалби.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по
делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно
по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно ТР № 1/09.12.2013
г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, при проверката
на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено
като основание за обжалване.
Решението не е
оспорено от ищеца в частите, в които исковете по главницата и лихвите са отхвърлени,
поради което в тези
части решението е влязло в сила.
В случая съдът
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо постановено.
Относно
единствения довод, поддържан в жалбата, че в производството не е доказано, че
ответниците са потребители на ТЕ в периода - т. е., че имат качеството на собственици
или ползватели на процесния имот в периода, въззивният състав намира следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) „битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Не следва нищо по -
различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1
от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците,
респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови
нужди дължи цената й“.
Следователно
законът е предпоставил възникването на качеството потребител на ТЕ от пълното и
главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен
ползвател или лице, което е поискало откриване на партида на свое име при
доставчика.
В писмените отговори на исковата молба, подадени по реда на чл. 131 от ГПК,
ответниците са оспорили изрично наличието на облигационно правоотношение с
ответното дружество по доставката на ТЕ и качеството си на клиенти
(потребители) на такава, поради което ищецът е следвало да установи, пълно и
главо, че те са собственици, или ползватели на имота на някакво основание, или
лица, които са поискали откриване на партида на имота на свое име, а от там, че
са потребители на ТЕ в исковия период.
За разлика от СРС настоящият състав намира, че по делото не са представени
никакви годни писмени доказателства, от които да се установява, че ответниците Х.С.Н.
и С.Д.Н. са собственици или вещни
ползватели на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. *******,
аб. № 357296, за целия исков период - м. 07.2013 г. - м. 04.2015 г. Този факт е
следвало да са докаже от ищеца пълно и главно, за което са му дадени указания
от СРС.
Пред СРС е представено единствено удостоверение за наследници от 19.05.2015
г., съгласно което двамата ответници са наследници на лицето И.Г.В.– Н. - Х.С.Н.
е дъщеря, а С.Д.Н. - неин съпруг.
Настоящият състав приема, че от обстоятелството, че за процесния период
партида с № 357296 за имота е била открита на И.Г.В., не следва извод, че това
е лицето, с което е налице облигационна връзка с ищеца относно доставката на
ТЕ. По делото не са ангажирани доказателства, от които да са направи еднозначен
извод, че наследодателката на двамата ответници е била собственик на процесния
имот в исковия период, нито такива, че тя е подала молба – заявление, с което е
направила искане за откриване на партида на нейно име за имота. Съгласно
материалния закон и даденото от ВКС тълкуване, само при такава хипотеза може да
се приеме, че между клиента (потребител) и доставчика на ТЕ е възникнало
облигационно правоотношение.
Въззивният състав не споделя изводите на СРС, че от подадената от ответницата
Х.Н. декларация от 26.11.2015 г. (много след исковия период), с която заявява,
че е съгласна да се извърши смяна на партидата на имота от майка й И.Н. на баща
й - С.Н., както и от подадената молба - декларация за откриване на партида от С.Н.,
пак от 26.11.2015 г., следва признание на неизгодния за ответниците факт, че И.Н.
е била потребител на ТЕ в имота за процесния период.
Подадените декларации касаят волеизявление за възникване на облигационно
правоотношение с ответника С.Н. за период след 26.11.2015 г., т. е. много след
исковия.
Както е отбелязал и СРС по делото не са представени никакви годни писмени
доказателства за собственост на имота, нито на името на наследодателката на
ответниците И.Н., нито на името на самите ответници. Представения пред СРС списък на етажните
собственици към протокол от проведено Общо събрание на ЕС не е писмен документ,
който да установя качеството на ответниците или на тяхната наследодателка на
собственици на имота. Ищецът не е представил други годни писмени доказателства
(писмени договори, нотариални актове) за установяване на посочения релевантен
за спора факт. Още по-малко се
установяват правата на двамата ответници върху имота и че те са равни.
Предвид изложеното, въззивният съд не споделя извода, че ответниците И.Г.В.- Н. ответниците Х.С.Н. и С.Д.Н. следва
да отговарят за задълженията за доставена в имота топлинна енергия за част от
исковия период - от 01.07.2013 г. до 09.09.2014 г. (до смъртта на
наследодателката им), в качеството на нейни наследници по закон.
Настоящият въззивен
състав приема, че ищецът не е провел доказване на относимия към спора факт, че
ответниците са собственици или носители на вещното право на ползване върху
имота, според изискванията
на закона (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) или респективно са
лица, които са поискали откриване на партида на свое име. В противоречие със
събраните доказателства СРС е приел, че се установява, че ответниците са страна
по облигационното правоотношение с ищеца за доставка на ТЕ в имота през
процесния период и дължат стойността й.
Предвид изложеното в съвкупност следва, че в производството не е проведено
доказване, че между ищцовото дружество и ответниците е възникнало облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот
през процесния период и ищецът не е доказал пасивната
материалноправна легитимация на ответниците да отговаря по исковете.
Ето защо както главният иск, така и акцесорният - за установяване дължимост на суми за лихва за забава върху
главното вземане са недоказани, а от там – изцяло неоснователни. При липса на
първата основна предпоставка за възникване на вземането, без правно значение е
да се обсъждат по същество количествата и стойността на топлоенергията ползвана
в имота през процесния период.
Доколкото
изводите на настоящият състав не съвпадат с тези на СРС, решението следва да се
отмени в частта, в която са уважени обективно и субективно съединените искове
по чл. чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ срещу Х.С.Н. и С.Д.Н., като
постановено в противоречие с материалния и процесуален закон и исковете срещу тях
да се отхвърлят изцяло. Този извод касае и частта от решението, в която
ответниците са осъдени за заплащане на разноски за исковото и заповедно
производства.
По разноските пред СРС :
Предвид промяна в изхода от спора, в полза на двамата ответници следва да се
присъдят пълните размери на разноските, направени пред СРС.
СРС
е присъдил на ответника С.Д.Н. разноски за адвокатско възнаграждение за
заповедното производство в размер на 492, 38 лв. като е възприел становището,
че адвокатско възнаграждение от 640, 30 лв. за това производство не е
прекомерно. Настоящият състав намира, въпреки промяна в изхода на спора, че
адвокатското възнаграждение се дължи общо за двата предявени иска и присъденото
вече от СРС е достатъчно да възмезди извършените от адвоката процесуални
действия в заповедното производство, които се състоят единствено в подаване на
възражение по чл. 414 ГПК. За това възражение
не е поставено изискване в закона да бъде мотивирано, като то може да се подаде
и на бланка. Поради изложеното, съдът намира, че не следва да се присъждат
допълнителни разноски на ответника С.Н. за заповедното производство.
Разноските
за заповедното производства за ответницата Х.Н. и общо за двамата ответници за
исковото производство са присъдени в решението на основание чл. 38, ал. 1, вр.
с ал. 2 ЗАдв в полза на представляващия двамата ответници в това производство -
адв. Г..
Предвид цялостното
отхвърляне на исковете, според въззивният състав в полза на адв. Г. следва да
се присъдят още 94 лв. - адвокатско
възнаграждение за безплатна правна помощ на ответницата Х.С.Н. за заповедното
производство и още общо 187 лв. - адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ на двамата ответници Х.С.Н. и С.Д.Н. за исковото производство.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора,
право на разноски отново имат ответниците. Съдът намира обаче, че в тяхна полза
следва да се присъдят само разноски за държавна такса в размер на общо 54, 78
лв., тъй като до приключване на устните състезания пред СГС не са представени
доказателства - договори с ответниците
за оказване на безплатна правна помощ и за въззивното производство. Поради това
не може да се приеме, че в полза на адв. Г. се дължат разноски на основание чл.
38, ал.1, вр. с ал. 2 ЗАдв за СГС.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 75990/24.04.2020 г., СРС, 54 с - в по гр. д. №
11886/2018 г. признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че Х.С.Н., ЕГН ********** и С.Д.Н., ЕГН **********,
дължат на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, сумата
от по 1 369, 74 лв. (всеки), представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.07.2013 г. до 09.09.2014 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, аб. № 357296, ведно със законната
лихва от подаване на заявление - 30.08.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 49398/2016 г. на СРС, 54 с-в и Х.С.Н., ЕГН ********** и С.Д.Н., ЕГН ********** са осъдени
за заплащане на разноски в полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* за исковото и
заповедното производства и вместо това ПОСТАНОВЯВА
:
ОТХВЪРЛЯ обективно и субективно съединените искове, с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, за
признаване за установено, че Х.С.Н., ЕГН ********** и С.Д.Н., ЕГН **********,
дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата
от по 1 369, 74 лв. (всеки), представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.07.2013 г. до 09.09.2014 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, аб. № 357296, ведно със законната
лихва от подаване на заявление - 30.08.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 49398/2016 г. на СРС, 54 с-в.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в цялата останала неоспорена от ищеца част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: *** да заплати на адвокат Е.М.Г. от САК, с
адрес ***, на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗАдв, вр. с чл. 7, ал.2
НМРАВ, както следва : още 94 лв. - адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ на ответницата Х.С.Н. за заповедното производство и общо
187 лв. - адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
ответниците Х.С.Н. и С.Д.Н. за исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
с адрес и седалище на управление:*** Б да заплати на Х.С.Н.,
ЕГН ********** и С.Д.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Г.,
разноски за държавна такса за СГС в размер на общо 54, 78 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на третото лице помагач на ищеца „Т. с.” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.