Р Е Ш
Е Н И Е
28.06.2018
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Казанлък, гражданска
колегия, в публично заседание на 25.06.2018г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Е. С., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 616 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен иск с правно основание чл. 127, ал.2 от СК вр. чл. 143,
ал. 2 от СК.
Ищецът твърди, че с ответницата по
делото заживели на съпружески начала в началото на 2017г. в собственото му
жилище в с. А., общ. П.. На *** г. се родил синът им С.С.М. с ЕГН **********.
Твърди, че ответницата още в началото на
бременността заявила, че не искала да бъде майка и желаела да направи аборт.
Сочи, че той бил против и я разубедил.
Детето се родило в седмия месец и поради това два месеца било отглеждано
в кувьоз в болнично заведение. След изписването на детето от болницата,
ответницата престанала да се интересува от детето, което го принудило да извика
майка си, която да помага с отглеждането му.
Твърди, че на *** г. когато се прибрал в
дома си, разбрал, че ответницата събрала багажа си и се прибрала при близките си в град С.
Моли съда на осн. чл. 127, ал. 2 и чл.
143 СК да постанови решение, с което да
предостави детето С.С.М. с ЕГН **********
да живее при него на адреса, посочен в исковата молба; да предостави на него
упражняването на родителските права спрямо С.С.М., като бъде определен режим на лични контакти на ответницата със
сина им, както следва: всяка втора и четвърта неделя от месеца от 10,00 часа до
16,00 часа в негово присъствие до навършване на тригодишна възраст на детето,
като след навършване на тази възраст режимът налични контакти на майката с
детето им да бъде, както следва: всяко втора и четвърта събота и неделя от
месеца от 09,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя с преспиване между дните, както
и двадесет дни през лятото, когато това не съвпада са платения годишен отпуск
на бащата; да осъди ответницата да заплаща чрез него като баща и законен
представител на непълнолетното им дете С.С.М. с ЕГН ********** ежемесечна
издръжка в размер на 130,00 лева, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от депозиране
не исковата молба в РС-К. до настъпване на законни основания за нейното
изменение или прекратяване.
В
срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран
писмен отговор от ответника.
Заинтересована
страна - А.Д. “С.п.”, гр. К. редовно призовани, не се явяват и не
изпращат представител. Изготвят социален доклад, приложен по делото.
От събраните по делото доказателства
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
С.С.М. и Й.М.К. нямат сключен граждански брак. Видно от
твърденията на ищеца, в исковата молба,
страните заживяват на семейни начала в началото на 2017 г. в собственото
жилище на ищеца, находящо се в село А., общ. П..
Видно от представеното и прието по
делото заверено копие от Удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № *** г. от община К., област С., детето С.С.М. с ЕГН **********, е
родено на *** г. в гр. Казанлък, от майка Й.М.К. с ЕГН ********** и баща С.С.М. с ЕГН **********.
От представеното удостоверение за доходи
на ищеца С.С.М., издадено от ЕТ „П.“ , е видно, че средномесечният му брутен
доход за периода от юни 2017 г. до май 2018 г. е в размер на 335 лева.
По делото липсват доказателства за
доходите на ответницата.
По делото е представен социален доклад, изготвен от АСП Д. „С.п.“ – К.
в заключението на който се сочи, че на база извършено проучване служителите на
отдел „Закрила на детето“ установили, че
след настъпилата фактическа раздяла между родителите, грижа по отглеждане,
възпитание и задоволяване нуждите на малолетното дете С. се полагали от неговия
баща, с помощта на родителите му. Констатирали, че г-н М. съумявал да изпълнява
родителските си ангажименти и осигурявал на детето достатъчно добра среда за
неговото емоционално, психическо и физическо развитие. Били осигурени за детето
подходящи условия, задоволявали се базисните му потребности, била осигурена
здравна грижа и сигурна среда. Бащата заявил желание да се грижи за детето,
като посочил, че имал необходимите жилищни условия, доходи и подкрепяща среда,
за да осигури добро развитие на малолетното дете.
В показанията си пред съда, свидетелят
Р. Р., водим от ищеца, без родство със страните, твърди, че познава ищеца от
неговото раждане. Завеждала е Здравната служба, а отделно от това живеела в
съседство с ищеца. Сочи, че ответницата е родила дете – момче, през месец ***
г., като през месец *** г. без причини си е заминала за гр. С. Твърди, че за
детето С. се грижи баща му, както и бабата на детето. Заявява, че от февруари
месец, спрямо детето е нямало никаква заинтересованост от страна на майка му.
В
показанията си пред съда, свидетел Н. П., водим от ищеца, без родство със
страните, твърди, че познава ищеца още от дете, а ответницата когато е дошла да
живее в село А.. Сочи, че двамата живеели на семейни начала. Заявява, че като
бременна ответницата е напуснала селото. Сочи, че след раждането му ответницата
е показала изключителна незаинтересованост към детето. Твърди, че за детето С.
се е грижел баща му и майката на баща му (бабата на детето). Заявява, че през
месец февруари ответницата без причини е напуснала семейното жилище и до
настоящия момент нито се е обаждала,
нито се е интересувала по повод детето.
В
проведеното открито съдебно заседание, ищецът С.М., редовно призован, се явява
лично и с процесуалния си представител адв. И.Н.,***, поддържа исковата молба.
Ответникът,
редовно призован, не се явява в откритото съдебно заседание и не взема становище
по молбата.
От
така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:
По исковете с
правно основание чл. 127, ал.2 от СК вр. чл. 143 от СК:
Разпоредбата
на чл. 127 ал. 1 от СК предвижда, че когато родителите не живеят заедно, те могат
да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да
поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението
им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от
Гражданския процесуален кодекс. Алинея две на същия член гласи, че ако
родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд
по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК.
Законът не съдържа
обстоятелствата, които са от значение за определяне на мерките по упражняване
на родителските права. Определянето на мерките по отношение на родителските
права, следва да става съобразно обстоятелствата на конкретния случай. Това
означава, че са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от
обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от
най-разнообразно естество. По-съществени от тях са: възпитателски качества на
родителите; моралният облик на родителя; грижи и отношение на родителите към
децата; желанието на родителите; привързаност на децата към родителите; полът и
възрастта на децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови
и други материални условия на живот, както изисква ППВС № 1/1974г..
Съдът следи служебно за
интересите на ненавършилите пълнолетие деца, поради което той е длъжен служебно
да събере относимите доказателства за правнорелевантните факти, като
осъществява тази си функция в защита на публичния интерес.
По делото се установи, че малолетното
дете на страните С.С.М. е на 8 месеца, няма навършена една година.
От събраните по делото
доказателства, от социалния доклад и от разпита на свидетелите, по безспорен и категоричен начин се установи,
че майката трайно се е дезинтересирала от родителските си задължения спрямо
своя син, като от раздялата си с неговия
баща, грижите по отглеждането, възпитанието и издръжката на малолетното дете са
поети от ищеца и неговите родители. Ответницата се е самоосвободила от грижите по
отглеждането и възпитанието на детето без основателна причина.
По делото не се установява
невъзможност или негодност на бащата да
полага нужните грижи и внимание за детето си, поради което съдът приема, че
същият разполага с необходимите качества да обгрижва дете на тази възраст
заедно с помощта на неговите родители.
В процесният случай не бяха
констатирани някакви провинения на бащата, които да са отречени от морала и
обществото, дори напротив- той изразява своето желание, привързаност и обич към
сина си.
Бащата е осигурил спокойна и
благоприятна среда за развитието на детето. Същият всеотдайно и ежедневно
полага грижи в отглеждането на детето, като задоволява всичките му потребности, като е активно подпомаган от своите родители. В
същото време се установи, че ответницата още по време на съвместното
съжителство с ищеца е заявявала, че не желаела да ражда това дете, като още през бременността си е
искала да направи аборт. Дори след неговото раждане - по данни на свидетелите и социалния доклад майката
самоволно е напуснала семейното жилище (*** г.), като с това съдът счита, че с
това тя се е отказвала да полага грижи за новороденото. След раздялата между
страните, ответницата изцяло е
пренебрегнала задълженията си като майка, въпреки че в същността на жената
природно е заложено да бъде изцяло отдадена на детето си и да бъде неотлъчно до
него, ответницата не е проявила тази всеотдайност. Ответницата е поставила
личното щастие пред интересите и нуждите на детето С., като се е прибрала
при близките си в град С. през *** г.
Всички тези обстоятелства мотивират съда
да предостави упражняването на родителските права спрямо детето С.С.М. на
бащата С.С.М.. Детето следва да живее при бащата на адреса, на който той живее в
село А., община П.. Майката следва да
има възможност да осъществява лични контакти с детето. Режимът се определя
както в интерес на майката, така и в интерес на детето, поради което при
определянето му, съдът изхожда от действителното поведение на заинтересованите
от този режим субекти, целите, които той има /да поддържа връзката
дете-родител/ и отражението, което той има върху всеки от тези субекти. Предвид
обстоятелството, че детето е на сравнително ниска възраст – седем месеца, мотивират
съда да приеме, че подходящият режим на лични контакти на детето С.С.М. с ЕГН **********,
с майката Й.М.К. следва да бъде, така както е поискан в исковата молба, а
именно: всяка втора и четвърта неделя от
месеца от 10,00 часа до 16,00 часа в присъствието на бащата до навършване на
тригодишна възраст на детето, като след навършване на тази възраст режимът
налични контакти на майката с детето им да бъде, както следва: всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца от 09,00 часа в събота до 17,00 часа в
неделя с преспиване между дните, както и двадесет дни през лятото, когато това
не съвпада са платения годишен отпуск на бащата.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА:
Съгласно чл. 143, ал.
2 СК "родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си", като размерът на дължимата издръжка се определя
"според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи" съгласно чл. 142, ал.
1 СК. Настоящото производство
е образувано след 01.10.2009г., т.е. след влизане в сила на новия Семеен
кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от същия минималната издръжка на
едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. С
Постановление № 316 от 20.12.2017г. на Министерски съвет, считано от
01.01.2018г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната, която е
увеличена на 510 лв., от което следва, че гарантирания от СК минимален размер на издръжката не
може да е под 127,50 лева. Право на издръжка имат лицата, които са
неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл. 139 СК).
По делото не се спори и се
установи от представеното удостоверение за раждане, че ответникът е майка на малолетния С..
С оглед възрастта си,
малолетното дете е дефинитивно неработоспособно, като няма данни да разполага
със собствено имущество /което не се и твърди/, поради което и има право на
издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават
такава (чл. 140, ал.
1, т. 2 СК) поради липса на лица от първи ред.
Нуждите на малолетния С., на
седем месеца, се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не
е необходимо да се обосновават специално.
По делото не се установи
детето да има нужда от средства за разходи, различни от обичайните за дете на
неговата възраст.
Майката е човек в трудоспособна възраст и няма данни
да страда от заболяване, което да пречи на работоспособността й и може да издържа детето си. По делото не са
събрани данни, че същата съжителства с
друго лице, както и да има алиментни задължения за издръжка на други деца.
Съдът, след
като взе предвид, че ответницата е в
най-близък степен на родство с малолетния, както и възрастта му, нуждата от
храна, облекло и други потребности, настоящият съдебен състав намира, че
претендираната с исковата молба сума в размер на 130,00 лв., е минималната
според действащото законодателство, за което намира, че майката следва да бъде
осъдена да заплаща сина си месечна издръжка в размер на 130,00 лв., а
останалите ведно с ежедневните грижи следва да бъдат осигурявани от бащата.
Така присъдения размер на издръжката ще се дължи от депозиране на исковата
молба в съда - 07.03.2018 г. до настъпване на основания за изменение или
прекратяване.
Съгласно чл. 242, ал.
1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението,
когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО:
До
приключване на устните състезания, ищецът е направил искане за присъждане
разноски по делото. Видно от Договор за правна защита и съдействие С.С.М. има
разноски за един адвокат в размер на 400 лв.
За завеждане на иска е заплатил и 50 лева държавна такса по сметка на
РС- Казанлък. Ответницата по делото няма направени разноски.
Съгласно
чл. 78 ал.1 от ГПК ответницата ще следва да заплати на ищеца съдебни разноски
по делото в размер на 450,00 лв., съразмерно с уважената част на иска.
Ответницата
ще следва да заплати по сметка на Районен съд- К. и 187,20 лв. окончателна
държавна такса върху размера на така присъдената издръжка.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОСТАНОВЯВА детето С.С.М., ЕГН ********** да живее при
баща си С.С.М., ЕГН ********** на
адрес: ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права, спрямо детето С.С.М., ЕГН **********
на бащата С.С.М., ЕГН **********,
като дава възможност на майката Й.М.К.,
ЕГН ********** да осъществява режим на лични контакти със сина си: всяка втора и четвърта неделя от месеца от 10,00 часа до 16,00 часа
в присъствието на бащата до навършване на тригодишна възраст на детето, като
след навършване на тази възраст режимът налични контакти на майката с детето да
бъде, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09,00
часа в събота до 17,00 часа в неделя с преспиване между дните, както и двадесет
дни през лятото, когато това не съвпада са платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА Й.М.К., ЕГН ********** *** да
заплаща на детето С.С.М., ЕГН **********
чрез неговия баща и законен представител
С.С.М., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 130 лв. /сто и тридесет лева/, считано от 07.03.2018 г. до настъпване на законни
основания за нейното изменение или прекратяване.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал.
1, хип. I ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му
относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Й.М.К., ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РАЙОНЕН СЪД- К.
окончателна държавна такса в размер на 187,20
лева (сто осемдесет и седем лева и двадесет стотинки).
ОСЪЖДА Й.М.К., ЕГН ********** *** да заплати на С.С.М., ЕГН ********** сумата
от 450,00 лева /четиристотин и петдесет
лева и нула стотинки/, представляващи направените по делото съдебни и
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – С.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: