№ 12583
гр. С., 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110167858 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 181, ал. 1, вр. чл. 142, ал.1, т. 2
ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът О. И. А. твърди, че от 05.12.2017г. работи по служебно правоотношение
като държавен служител като към момента на предявяване на исковете заема
длъжността „началник“ на сектор „Труд и работна заплата“ към отдел „Финансово
осигуряване“ при Столична дирекция на вътрешните работи на МВР, поради което и
на основание чл.181, ал. 1, вр. чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР счита, че се дължи левовата
равностоиност на храната за периода от 01.12.2020г. до 30.11.2023г. в размер на 4640
лв., представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна в размер на 120 лв.
всеки месец за периода 01.12.2020 – 31.07.2023г. и в размер на 200 лв. за всеки месец за
периода 01.08.2023г. – 30.11.2023г. Твърди, че за процесния период не е
предоставяна храна в натура, нито пък е изплащана неината левова равностоиност,
дължима по чл.181, ал. 1 ЗМВР. Моли съда да осъди Столична дирекция на
вътрешните работи, при условията на евентуалност Министерство на вътрешните
работи да заплати сумата от 4 640 лв., представляваща левова равностоиност на
храната, дължима на основание чл.181, ал. 1, вр. чл.142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 11.12.2023г. до окончателното плащане,
както и лихва за забава в размер на 738,74 лв., дължима за периода от 01.01.2021г. до
10.12.2023г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК главният ответник Столична дирекция на вътрешните
работи е депозирал отговор на исковата молба, с които оспорва исковете. Твърди, че не
е надлежен ответник, като счита, че исковете следва да бъдат предявени срещу
Министерство на вътрешните работи. Излага доводи, че спрямо държавните служители
по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, какъвто се явява и ищецът, приложение намира ЗДСл, като
ЗМВР се прилага само в случаите, изчерпателно изброени в чл.142, ал.4 ЗМВР, сред
които не попада разпоредбата на чл.181, ал.1 ЗМВР. Поддържа, че условията и редът за
1
предоставяне на сумите и доволствията по чл. 181, ал. 1 – 3 ЗМВР се определят с
наредби на министъра на вътрешните работи. В случая е приложима Наредба №8121з-
773/01.07.2015г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата
равностоиност на служителите на МВР, като ответникът твърди, че изрично още в чл.1
от наредбата е посочено, че същата се прилага единствено по отношение на
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 3, т.е. от обхвата са изключени
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба е депозиран и от евентуалния
ответник Министерство на вътрешните работи. Твърди, че не е надлежен ответник,
като счита, че исковете следва да бъдат предявени срещу Столична дирекция на
вътрешните работи, тъи като тои е работодател на ищеца. Поддържа, че на държавните
служители по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР, включително на ищеца, не е изплащана левовата
равностоиност за храна, поради обстоятелството че на същите е определена
индивидуална основна заплата, включваща и левовата равностоиност на храната по
чл.181, ал.1 ЗМВР. Твърди, че нормата на чл.181, ал.1 ЗМВР не следва да се разглежда
чрез съпоставяне с останалите норми в ЗМВР, доколкото законодателят изрично е
определил статутът на служителите по чл. 143, ал. 1, т. 2 ЗМВР да е по ЗДСл, в които
не се предвижда предоставянето на храна или левовата равностоиност. Моли съда да
отхвърли предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл.181, ал.1, вр. чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже в кумулативност
следните предпоставки: съществуване на служебно правоотношение с ответника в
рамките на исковия период, по силата на което е работил като държавен служител,
както и размера на левовата равностоиност на храната.
Безспорно между страните по делото, а и видно от приетата по делото кадрова
справка за ищеца, в която последователно са описани заеманите от нея длъжности –
понастоящем на длъжност „началник“ на сектор „Труд и работна заплата“ към отдел
„Финансово осигуряване“ при Столична дирекция на вътрешните работи на МВР /л.
83/ е, че за процесния период между ищеца и Столична дирекция на вътрешните
работи е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е
заемала длъжност по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР. Съгласно чл.61, ал.2 КТ за длъжности,
определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от
по-горестоящия спрямо работодателя орган, като в тези случаи трудовото
правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност.
Цитираната разпоредба е приложима по аналогия и при действието на Закона за
държавния служител и другите закони, уреждащи държавна служба, когато
служебното правоотношение възниква от акт на компетентен орган по назначението,
който е част от структурата на едно учреждение, но служебното правоотношение се
осъществява в рамките на друго такова (в посочения смисъл – решение
№99/03.07.2019г. по гр. д. №1876/2018г. на ВКС, IV ГО; решение №11/27.01.2016г. по
гр. д. №3330/2015г. на ВКС, IV ГО; решение №470/28.02.2014г. по гр. д. №3253/2013г.
на ВКС, IV ГО и др.). В настоящия случай орган по назначението на ищеца като
държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР е министърът на вътрешните
работи, а предприятието, в което са заеманите от нея длъжности е в Столична дирекция
на вътрешните работи, поради което и материално-правно легитимиран да отговаря по
2
предявените искове е главният ответник Столична дирекция на вътрешните работи.
Със заповеди № 8121з-1464/31.12.2019г., № 8121з-1410/30.12.2020г., №8121з-
1723/31.12.2021г. и № 8121з-130/31.01.2023г. на основание чл. 181, ал.4, вр. ал.1 ЗМВР
министърът на вътрешните работи е определил на служителите от МВР по чл.142, ал.1,
т.1 и 3 и ал.3 ЗМВР през годините от 2020г. до 2023г. да се изплаща левовата
равностойност на храната в размер на 120 лв. месечно, съответно считано от
01.08.2023г. – левовата равностойност на храната е в размер на 200 лв. месечно,
съгласно заповед № 8121з-1400/05.09.2023г. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1
ЗМВР служителите на МВР са държавни служители-полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението /т.1/; държавни служители /т.2/ и лица,
работещи на трудово правоотношение /т.3/. От събраните по делото доказателства се
установява, че през процесния период страните по делото са били обвързани от
служебно правоотношение, като ищецът е имал статут на държавен служител по
смисъла на чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.4 ЗМВР
статутът на държавните служители по ал.1, т. 2 се урежда със Закона за държавния
служител и с чл. 56, чл. 151, ал.1 и 7 , чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал.
1, чл. 186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и чл. 233 от този закон. В чл.1 ЗМВР е предвидено, че
този закон урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството
на Министерството на вътрешните работи /МВР/ и статута на служителите в него.
Настоящият съдебен състав счита, че цитираната разпоредба е обща и се отнася и до
служители на ЗМВР със статут по чл.142, ал.1, т.2, доколкото не са налице изрични
норми, които да изключат приложението ѝ по отношение на тези служители.
Съгласно чл. 181 ЗМВР на служителите на МВР се осигурява храна или левовата
равностойност. В цитираната норма не е предвидено изключение на определена
категория служители от системата на МВР и конкретно за държавните служители,
какъвто е и ищецът. Обстоятелството, че в чл.1 от Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015г.
за условията и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на
служителите на Министерството на вътрешните работи е посочено, че с нея се
определят условията и редът за осигуряване на храна или левовата равностойност на
служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗМВР и по § 86 от ПЗР на ЗИД на
ЗМВР, не променя този извод, тъй като законът не е делегирал на министъра на
вътрешните работи да определя кои служители следва да получават храна или парична
равностойност, респективно да ограничи кръга на работещите с право да получат храна
или парична равностойност, а само да определи условията и реда за предоставяне на
сумите и доволствията по чл. 181, ал. 1- 3 ЗМВР /ал. 4 на чл. 181 ЗМВР/.
Дори да се приеме, че е налице противоречие между разпоредбата на чл.1 от
Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015г. за условията и реда за осигуряване на храна или
левовата равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи и
специалния ЗМВР, то следва да се приложи разпоредбата на нормативния акт от по-
висока степен, т.е. чл. 181, ал. 1 ЗМВР.
На следващо място, освен буквалното и граматическо тълкуване на посочената
разпоредба, следва да бъдат съобразени и принципите на управление на държавната
служба в МВР и най-вече тези за забрана за дискриминация и обективност, тъй като в
противен случай дългогодишни държавни служители от системата на МВР биха били
поставени в неравностойно положение спрямо другите служители на МВР, които са
назначени по трудово, респективно по служебно правоотношение по ЗМВР. Не би
отговаряло на принципите и духа на закона тълкуване, при което за сходни длъжности
на лицата по трудови правоотношения се осигурява храна или се изплаща левовата
3
равностойност, а на тези по служебно правоотношение по чл.142, ал. 1, т. 2 ЗМВР – не.
Нещо повече, според § 69 от ПЗР на ЗМВР /в сила от 01.02.2017г./ служебните
правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от ЗИД на
ЗМВР, и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за
държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с
изключение на тези от Медицинския институт на МВР и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се
преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане на
този закон в сила. Следователно, на служителите, чиито правоотношения по силата на
закона се преобразуват в служебни такива по ЗДСл, също се дължи левова
равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, или – изрично ЗМВР урежда, че в
хипотези на преобразуване по силата на закона на правоотношенията със служителите
в такива по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР се дължи левова равностойност за неосигурена
храна. Такова следва да бъде разрешението и при сключването на служебно
правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР предвид разпоредбата на чл. 181, ал. 1
ЗМВР и с оглед справедливото и равно третиране на работниците и служителите в
системата на МВР.
Изложеното обосновава извод, че притежаваното от ищеца качество на служител
по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР поражда правото на същия да получи от работодателя си
храна или левовата равностойност, предвидени в специалните разпоредби, уреждащи
правния статут на лицата, работещи в системата на МВР. Съгласно чл.4 от Наредба №
8121з-773 от 01.07.2015г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата
равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи, служителите
на МВР, на които не се осигурява храна, получават ежемесечно левовата
равностойност, която се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните
работи.
В случая не се спори между страните, че през исковия период ищецът е полагала
труд, като включително и към момента на предявяване на исковете продължава да
заема длъжността „началник“ на сектор „Труд и работна заплата“ към отдел
„Финансово осигуряване“ при СДВР на МВР. Не се твърди и установява да е била
осигурена храна, като, видно от представено удостоверение от 24.04.2024г. от
началник на отдел „Финансово осигуряване“ /л. 119/, за целия процесен период от м.
декември 2020г. до м. ноември 2023г. О. А. не е отсъствала от работа поради някоя от
причините, посочени в чл. 7 от Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015г. за условията и
реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на МВР,
които да обосноват неизплащане на дължимото.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало
вземане за левовата равностойност на храната. Размерът и доволствията, които се
дължат на всички служители на МВР в това число и на ищеца, се определят ежегодно
със заповед на Министъра на вътрешните работи. В процесните заповеди е посочено,
че се отнасят за служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал.3 ЗМВР.
Доколкото обаче се достигна до извод, че ответникът дължи левовата равностойност на
неосигурена храна и на служителите по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР, каквото качество
несъмнено има и ищецът, и предвид липсата на правна уредба относно нейния размер,
то по аналогия съответно приложение следва да намерят правилата именно на
посочените подзаконови нормативни актове.
В случая от представените по делото заповед № 8121з-1464/31.12.2019г. (в сила от
01.01.2020г.), заповед № 8121з-1410/30.12.2020г. (в сила от 01.01.2021г.), заповед №
8121з-1723/31.12.2021г. (в сила от 01.01.2022г.), заповед № 8121з-130/31.01.2023 г. (в
4
сила от 01.01.2023г.) и заповед №8121з-1400/05.09.2023г. (в сила от 01.08.2023г.) се
установява размерът на полагащата се сума за непредоставената безплатна храна, а
именно – по 120 лв. месечно за периода от 01.12.2020г. до 31.07.2023г., съответно по
200 лв. за периода от 01.08.2023г. до 30.11.2023г. Следователно, дължимото
обезщетение за неосигурена храна за периода от 01.12.2020г. до 30.11.2023г. /36 пълни
месеца/, се равнява на сумата от общо 4 640 лв., поради което предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже изпадането на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Съгласно чл. 20, ал. 2 от Вътрешни правила за заплатите на държавните служители
по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, периодичността за изплащане на заплатата на служителите
е до два пъти месечно – авансово до 12-то число на месеца и окончателно до 27-мо
число през текущия месец. Предвид определения падеж на изпълнение /до 27-мо число
на съответния месец/, с изтичането на срока ответникът е изпаднал в забава по
отношение плащането на вземането за паричната равностойност за храна за всеки
месец. От допълнителното заключение на приетата ССчЕ, което съдът изцяло
кредитира като компетентно изготвено въз основа на доказателствата по делото и при
съобразяване на приложимата нормативна уредба, се установява, че дължимата
мораторна лихва за процесния период от 01.01.2021г. до 10.12.2023г., считано от
момента на изпадане на ответника в забава, е общо в размер на 741,92 лв. С оглед
диспозитивното начало и претенцията на ищеца, предявеният иск се явява изцяло
основателен за сумата от 738,74 лв. и следва да бъде уважен.
По исковете срещу Министерство на вътрешните работи:
С оглед уважаването на предявените искове срещу главния ответник Столична
дирекция на вътрешните работи и несбъдването на вътрешно процесуалното условие,
не следва да се разглеждат исковете срещу евентуалния ответник Министерство на
вътрешните работи.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. Същата претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв., което
е действително заплатено на адв. Т. Дечева, видно от договор за правна защита и
съдействие от 13.05.2024г., представляващ разписка за получената сума /л. 207-гръб от
делото/. В представения по делото списък по чл. 80 ГПК е отразено, че така посочената
сума е уговореният адвокатски хонорар без ДДС.
Ответникът СДВР своевременно е възразил по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
Предвид предмета на делото, неговата правна и фактическа сложност, както и
събраните по делото доказателства и разглеждането му в едно съдебно заседание,
съдът намира направеното възражение за основателно, като адвокатското
възнаграждение на ищеца следва да бъде намалено до размера от 1 000 лв., която сума
следва да бъде присъдена като разноски в настоящото производство. При преценката
си съдът съобрази приложимата редакция на Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът СДВР следва да заплати по сметка на
5
съда разноски в общ размер на 535,60 лв., от които 235,60 лв. държавна такса по
уважените искове и 300 лв. – депозит за ССчЕ.
Евентуалният ответник МВР има право на разноски по делото, доколкото
претенцията спрямо него не се разглежда предвид уважаването на исковете срещу
главния ответник, но с оглед изрично изявление на процесуалния му представил в
проведеното о.с.з. на 28.05.2024г., че не претендира разноски, такива не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СДВР при МВР, адрес: гр.С., ул. „А. I“ №.., да заплати на О. И. А., ЕГН
**********, на основание чл.181, ал.1, вр. чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР сумата от 4 640 лв.,
представляваща сбор от левовата равностойност на ежемесечно дължимите суми за
полагащата се и неосигурена от работодателя храна за периода от 01.12.2020г. до
30.11.2023г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 11.12.2023г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 738,74 лв.,
представляваща лихва за забава, дължима за периода от 01.01.2021г. до 10.12.2023г.,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1 000 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК СДВР при МВР, адрес: гр. С., ул. „А. I“
№.., да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 535,60 лв. държавна
такса и разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6