Решение по дело №49/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 ал. 3 от ГПК.

Образувано е по жалба от [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], Л. 3, бул. „П.В.” № , представлявано от Управителят И. Я., в качеството му на длъжник по изп. д. №307/2014г., срещу действията на ЧСИ А. Ц., с район на действие ОС Благоевград, с рег. № 701, с която се иска от съда отмяната на Постановление за възлагане с изх. № 09847 от 30.10.2014г., постановено по същото изпълнително дело.

Недоволен от извършените действия на ЧСИ А. Ц. по изп.д.№307/2014г., представителят на дружеството жалбоподател, в качеството му на длъжник по изпълнителното производство, моли съда да отмени извършената продан на движими вещи и последвалото постановление за възлагане, като незаконосъобразни и извършени в противоречие с действащото законодателство. С жалбата не са навадени оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при извършването на публичната продан, обуславящи ненадлежното извършване на същата, нито са инвокирани оплаквания за това че имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Оплакванията на жалбоподателя се основават на твърдението, че още преди образуването на изп.д.№307/2014г. по описа на ЧСИ А. Ц., [фирма] е продало движимите вещи, срещу които е насочено принудително изпълнение, на трето лице- [фирма], като това е станало въз основа на представен с жалбата писмен Договор за покупко- продажба от 30.05.2014г. Твърди се от жалбоподателя, че движимите вещи, предмет на договора за продажба, са били предадени на купувача- [фирма] на 02.06.2014г., за което е съставен Приемо- прадевателен протокол от същата дата. Така правните доводи изложени със жалбата се основават на забраната на закона, принудително изпълнение върху вещи, които в деня на описа/проданта, не са собственост на длъжника и не се намират в негово владение, а във владението на трети лица. Тъй като извършването на такова едно действие от ЧСИ е незаконосъобразно, то незаконосъобразно се явява и издаденото по- късно от ЧСИ А. Ц. по по изп.д.№307/2014г.- Постановление за възлагане с изх. № 09847 от 30.10.2014г.

Иска се с депозираната жалба, съдът да насрочи открито съдебно заседание и да допусне извършването на съдебно икономическа и съдебно- техническа експертиза, чиито задачи са подробно описани в жалбата.

След връчване на препис от жалбата и в срока по чл. 436 ал.3 от ГПК, е депозирано писмено възражение от „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ”, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „А. Ч.” № , представлявана от Председателят М. П. К., чрез пълномощника С. Е.- взискател по изп.д.№307/2014г., по описа на ЧСИ А. Ц.. Възразява се, че депозираната жалба е неоснователна, тъй като в нея не се съдържат никакви оплаквания че наддаването за извършването на публичната продан не е извършено надлежно, както и че имуществото не е възложено на най- високата предложена цена. Сочи се, че аргументите за обжалване са основание на твърдението, че в деня на описа/проданта на вещите, те не са били собственост на длъжника и са се намирали във владение на трето лице- [фирма], което твърдение се оспорва с възражението срещу жалбата от представителят на взискателя, като се твърди че към момента на описа на вещите и на тяхната продажба, същите са се намирали във владение на „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ”, в недвижим имот собственост на взискателя, както се установява от самия протокол за опис. При извършване на описа, ЧСИ А. Ц. не е намерил в имота трето лице, което да заяви че притежава правото на собственост върху тези вещи, както и да заяви че владее същите. Възразява се с писменото възражение от адв. С. Е., че представените с жалбата договор за продажба и приемо- предавателен протокол, съставляват частни документи и същите нямат достоверна дата съгласно чл. 453 т. 4 от ГПК, поради което са непротивопоставими на взискателя по изп.д.№307/2014г. по описа на ЧСИ А. Ц.. С писменото възражение се иска от съда да остави без уважение искането на жалбоподателя- [фирма] за допускане на експертизи и събиране на доказателства, както и за насрочване на открито съдебно заседание по делото, тъй като твърдените с жалбата факти са неотносими към предмета на обжалване по настоящото дело. Ето защо се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбака като неоснователна.

В мотивите си по реда на чл. 436 ал.3 от ГПК, съдия изпълнителят – А. Ц. – Частен съдебен изпълнител, с район на действие ОС Благоевград, с рег. № 701, също застъпва становище, че депозираната жалба от длъжника- [фирма], срещу извършеното възлагане на движими вещи, по изп.д.№307/2014г., е процесуално допустима, но съобразно нормата на чл. 435 ал. 3 от ГПК неоснователна. В мотивите са изложени доводи, че оплакванията на жалбоподателя с жалбата са неоснователни и основани на неверни твърдения за предаване на движимите вещи от продавача- [фирма] на купувача- [фирма]. Навеждат се възражения че представените частни документи са с недостоверна дата, като изключително удобно, в договора е посочено че плащането ще бъде извършено чрез прихващане, тъй като иначе би следвало да се извърши по банков път и би се установило, че плащане не е извършвано. Поради липса на други оплаквания, ЧСИ А. Ц. изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като твърди че договора за продажба и приемо- предавателния протокол, приложени с жалбата са съставени единствено и само за да се шиканира и забавя изпълнителния процес и да се осуети принудителното изпълнение срещу движимите вещи.

За да се произнесе, въззивният състав на ОС Благоевград, съобрази следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 307/2014г. по описа на ЧСИ А. Ц., с район на действие ОС Благоевград, с рег. № 701, е образувано по молба на взискателя „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ”- [населено място],срещу длъжника [фирма], въз основа на изпълнителен лист от 03.06.2014г., за сумата 107 759.53лв., главница по вземането, ведно със законната лихва върху тази главница за периода от 16.05.2014г. до изплащане на дължимото и разноските в гражданското производство.

След изпращане на покана за доброволно изпълнение, на 08.07.2014г. е бил извършен опис на движими вещи, намиращи се в търговски обект „РУМ- С.”, на адрес: [населено място], ЖК „С.”, собственост на взискателя- „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ”, за което е бил съставен от ЧСИ А. Ц. и протокол от същата дата. Към момента на извършването на описа, не е било направено никакво възражение пред ЧСИ А. Ц..

По искане на взискателя- „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ” Б., ЧСИ А. Ц. е започнал процедура по продаване на описаните движими вещи, като е обявил и насрочил публична продан, за което длъжника [фирма] е бил надлежно уведомен.

С обжалваното по настоящото дело Постановление за възлагане на движими вещи с изх. № 09847 от 30.10.2014г., продадените на публична продан същите са възложени на купувача- [фирма], след заплащане на предложената от дружеството цена за закупуването на имотите.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по изпълнително дело № 307/2014г. по описа на ЧСИ А. Ц., с район на действие ОС Благоевград, с рег. № 701, представено в заверен препис, намира следното:

Депозираната жалба съдържа всички изискуеми от закона реквизити съобразно разпоредбите на чл.260, 261 и 262 от ГПК, депозирана е от длъжника по изп.д. № 307/2014г. по описа на ЧСИ А. Ц., като може да се счете за редовна, тъй като е спазен установения срок по чл.436 ал.1 от ГПК за нейното депозиране пред ЧСИ А. Ц.. Жалбоподателят е процесуално легитимиран да подаде така изготвената от него жалба, тъй като е длъжник в изпълнителното производство и съобразно нормата на чл. 435 ал.3 от ГПК, е и надлежна страна, която би могла да има правен интерес от обжалване на валиден и подлежащ на обжалване акт на ЧСИ А. Ц. по изп.д.№307/2014г. по неговия опис.

Налице е според съда обаче основание поради което своевременно депозираната жалба е процесуално недопустима. С действащия ГПК законодателят значително е стеснил възможностите за обжалване на действията на съдебния изпълнител както по отношение на легитимираните да обжалват лица, така и по отношение предмета на обжалване. Съгласно чл.435 ГПК легитимирани да обжалват са само страните в изпълнителното производство-взискател и длъжник, а трети лица -единствено в хипотезата по ал. 4 и 5 на цитираната законова рапоредба. Дружеството жалбоподател е длъжник по изпълнителното производство и следователно е легитимирано да подава жалба срещу обжалваеми действия на съдебния изпълнител, каквото е и изрично посоченото в разпоредбата на чл. 435 ал. 3 от ГПК- постановление за възлагане на недвижими имоти или движими вещи, продадени на публична продан. В разпоредбата на чл. 435 ал. 3 от ГПК, законодателят освен лимитивното и изчерпателно посочване на лицата, имащи правото да обжалват Постановление за възлагане на недвижим имот, като действия на съдия изпълнителя в рамките на изпълнителното производство, значително е стеснил и предметния обхват на обжалването по реда на чл. 435 ал. 3 от ГПК, като въз основа на цитираната законова разпоредба, заинтересованите лица могат да обжалват постановлението за възлагане на недвижим имот, но само поради това че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най– високата предложена цена. Изложеното сочи на извода, че извън обхвата на съдебния контрол по чл. 435 ал. 3 ГПК са нередовности, които са били допуснати преди извършване на възлагането, както и нередовности неотносими пряко към редовността на извършеното наддаване при провеждането на публичната продан на недвижимия имот. Недопустими са оплакванията въз основа на жалбата по настоящото дело за допуснати съществени процесуални нарушения от ЧСИ А. Ц., визиращи действия му при извършването на опис на движимите вещи, действие което жалбоподателят би могъл да обжалва в установения с разпоредбата на чл. 436 ал.1 от ГПК срок, на някое от основанията посочени изрично в разпоредбата на чл. 435 ал.2 от ГПК. Недопустимо е също така обжалването на извършената публична продан, без да са наведени доводи срещу незаконосъобразни действия на ЧСИ А. Ц. по обявяването и провеждането на публичната продан на движимите вещи, основано на твърдението, че вещите са продадени от длъжника на трето лице, преди извършването на описа и проданта на същите. Съдът по настоящото дело счита, че наведените с жалбата оплаквания, основани на твърдението че вещите са отчуждени от длъжника в полза на трети лица, преди извършването на тяхната публична продан, са неотносими към предмета на настоящото дело и същите са извън предметните предели за въззивна проверка, очертани с нормата на чл. 435 ал.3 от ГПК, при изследване на въпроса дали наддаването при публичната продан е извършено по надлежния ред и дали имота е продаден на най – високата предложена от наддавачите цена. В петитума на жалбата ясно е точно е посочено, че именно Постановление за възлагане с изх. № 09847 от 30.10.2014г. е действието на ЧСИ А. Ц., което се обжалва по образуваното изп.д.№307/2014г., по което дружеството жалбоподател е длъжник. От друга страна жалбоподателят е пропуснал срока да обжалва извършения опис на движимите вещи, преди да се пристъпи към тяхната продажба от ЧСИ, като не би могъл да преодолее пропуска на срока да обжалва това действие на ЧСИ А. Ц., чрез обжалването на извършеното по- късно възлагане на продадените движими вещи. Поради изложените съображения, жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Оплакванията направени с жалбата, за това че движимите вещи, които са продадени от ЧСИ А. Ц. по изп.д.№307/2014г. не са собственост на длъжника, още преди започването на изпълнителното производство, са извън обхвата на съдебната проверка за законосъобразност по чл. 435 ал. 3 от ГПК, във връзка с искане за отмяна на Постановление за възлагане с изх. № 09847 от 30.10.2014г. по изп.д.№307/2014г., като същите са неотносими към предмета на настоящото производство. Наведените от жалбоподателя доводи обаче мотивират настоящия състав на ОС Благоевград да приеме, че е налице и друго основание за недопустимост на депозираната жалба пред съда. След като се твърди от представителят на дружеството жалбоподател- [фирма], че движимите вещи срещу които е насочено принудително изпълнение не са собственост на длъжника, тъй като са отчуждени в полза на [фирма] още преди издаването на изпълнителния лист и започването на изпълнителното производство, то длъжника няма правен интерес от обжалването на Постановление за възлагане с изх. № 09847 от 30.10.2014г. на ЧСИ А. Ц., тъй като това действие не го засяга и не му вреди. След като [фирма] е продал движимите вещи на [фирма], то тогава принудителното изпълнение е насочено срещу вещи на трето лице, което е придобило собствеността върху тях още преди образуването на изпълнителното производство. Недопустимо е длъжника да брани чужди права в настоящия процес, след като не са засегнати негови права и законни интереси. Право на третото лице- [фирма], което се легитимира като собственик на движимите вещи и твърди че същите са намират в негово владение, тъй като са му надеждно предадени от продавача. Тогава за третото лице съществува възможността да брани правата си, чрез жалба срещу действията на ЧСИ А. Ц., депозирана на основание чл. 435 ал. 4 от ГПК, каквато жалба е предмет на разглеждане по образуваното пред ОС Благоевград в.ч.гр.д. № 978/2014г. Отделно в този случай изпълнителното производство би било на третото лице [фирма] изобщо непротивопоставимо, след като същото твърди че на законно основание е придобило правото на собственост върху вещите, още преди започването на изпълнителното производство.

За пълнота във връзка с настоящото изложение следва да се допълни, че дори искането да беше процесуално допустимо, то същото е и неоснователно. Въпреки представянето от страна на [фирма] с жалбата по настоящото дело на Договор за покупко продажба от 30.05.2014г. и Приемо предавателен протокол от 02.06.2014г., твърденията на жалбоподателя, че движимите вещи, срещу които е насочено принудителното изпълнение по изп.д.№307/2014г. по описа на ЧСИ А. Ц., са били продадени и реално предадени преди това на купувача [фирма], останаха недоказани и същите се опровергават от извършените от ЧСИ А. Ц. действия по изпълнителното дело, от които се установява, че същият е описал движими вещи които се намират във владение на взискателя „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ” [населено място]. Няма как вещите да са предадени на третото лице [фирма], а в същото време те да се намират във владение на всизскателя и ЧСИ А. Ц. да е насочил реално принудителното изпълнение върху тях. Представените писмен договор за продажба, без нотариална заверка на подписите и писмен приемо-предавателен протокол, са частни свидетелствуващи документи, които нямат достоверна дата спрямо взискателя „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ”- Б., тъй като са подписани само от представителите на страните по договора за продажба- [фирма] и [фирма]. В този смисъл настоящият състав на ОС Благоевград счита, че сме изправени пред хипотезата на чл. 453 ал.1 т. 1 от ГПК, като твърдението за отчуждаването на движимите вещи, предмет на изпълнителното производство, за които не се доказва владението да е било предадено на приобритателя преди наложения запор и извършения от ЧСИ А. Ц. опис по изп.д.№307/2014г., е непротивопоставимо на взискателя по изпълнителното дело- „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ”- Б., тъй като представените за отчуждаването документи нямат достоверна предхождаща дата. Поради тези съображения, искането въз основа на доводите изложение в жалбата на [фирма] е и неоснователно.

Поради изложените съображения жалбата от длъжника [фирма], срещу Постановление за възлагане с изх. № 09847 от 30.10.2014г.,, постановено от ЧСИ А. Ц. по ИД № 307/2014г. по неговия опис, се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.

Мотивиран от горното при изложените съображения от фактическа страна и на посоченото правно основание, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМА жалба от [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], Л. 3, бул. „П. В.” №, представлявано от Управителят И. Я., в качеството му на длъжник по изп. д. №307/2014г., срещу действията на ЧСИ А. Ц., с район на действие ОС Благоевград, с рег. № 701, с която се иска от съда отмяната на Постановление за възлагане с изх. № 09847 от 30.10.2014г., постановено по същото изпълнително дело.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 1103/2014г. по описа на Окръжен съд Благоевград.

Определението подлежи на обжалване, с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му, пред Софийски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: