Присъда по дело №1814/2023 на Районен съд - Плевен

М О Т И В И:

Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна
прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимите М.О.С., за това,
че на 05.08.2023 г. в гр. Долна Митрополия, обл. Плевен, от паркинг за
велосипеди пред кафе-аператив „Карамел“, противозаконно отнел чужда
движима вещ – 1 бр. електрически скутер/тротинетка/, марка „Segway
Ninebot“, модел „F2plus E“, с фабриен номер ****, на стойност 1070 лева, от
владението на собственика В.М.Д. от *****, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 194, ал. 1 от
НК.
Районна прокуратура – Плевен, редовно призована, се представлява от –
прокурор Г.И..
Подсъдимият М.О.С., редовно призован, се явява лично. За него се
явява служебен защитник адв. Е.Г. от АК - Плевен, назначен в хода на
бързото производство, редовно призован.
В открито съдебно заседание по искане на подсъдимия М.О.С. и на
неговия защитник – адв. Е.Г., съдът е разгледал съдебното производство по
реда на диференцираната процедура по Глава XXVII от НПК „Съкратено
съдебно следствие”, съгл. ТР №1 от 06 април 2009 год..
След като подсъдимият в съдебно заседание се признава за виновен по
повдигнатите му обвинение, като изцяло признават фактите, посочени в
обстоятелствената част на обвинителният акт и дават съгласие да не се
събират доказателства за тях, производството е разгледано по реда на чл.371,
т.2 от НПК.
Съдът, като взе предвид становището на защитника на подсъдимия и на
самия подсъдим, намери за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.370 от НПК - съкратено съдебно следствие
в производството пред първата инстанция и решение за предварително
изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези:
Първата - служебно от съда.
Втората - по искане на подсъдимите.
В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и
условията за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а именно
- когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в
обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът счете, че искането на подсъдимите чрез техните защитници е
направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което
следва да се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди
1

предварително изслушване на подсъдимите.
На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди
предварително изслушване на страните в частност на подсъдимите.
Подсъдимият М.О.С. признава изцяло фактите, описани в обвинителния
акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.
Изрази и желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно
следствие.
На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия
М.О.С. правата му по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направените от него
самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на
присъдата.
Съдът, с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие,
запита подсъдимия М.О.С., дали признава изцяло фактите и обстоятелствата
изложени в обвинителния акт и дали е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти.
Отговорът на подсъдимия М.О.С.:
„Признавам се за виновен, съжалявам за извършеното. Признавам
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
съм съгласен да не се събират нови доказателства за тези факти.“
Отговорът на подсъдимия М.О.С.:
„Признавам се за виновен. Не желая да се събират допълнителни
доказателства за факти изложени в обвинителния акт. Известни са ми тези
доказателства и не ги оспорвам. Известно ми е, че самопризнанието ще се
ползва при постановяване на присъда.“
При това положение, след като съдът установи съобразно изискванията
на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което
подсъдимия направи в съдебно заседание, относно фактите и обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт изцяло се подкрепят от събраните на
досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съдът след като се убеди, че са налице условията за провеждане на
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, разпореди да продължи
разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.
371, т. 2 от НПК.
След даване ход на съдебното следствие и докладване на обвинителния
акт по реда на чл. 276, ал. 1 от НПК, съдът запита подсъдимия дали поддържа
изразеното по време на предварителното изслушване становище и желаят ли
да даде обяснения по обвинението.
Отговорът на подсъдимия М.О.С. бе следния:
2

„Разбирам обвинението за какво е. Признавам изцяло изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен съм да бъдат ползвани
събраните доказателства от досъдебното производство при постановяване на
вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371, т. 2 от НК.”
Съдът на основание чл. 283 от НПК прочете и приобщи към
доказателствата по делото всички писмени материали намиращи се в бързо
производство - пр. преписка № 4930/2023 г. по описа на РП – Плевен, които
имат характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически
данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното
изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.
След като не се направиха искания за нови съдебно следствени
действия, с оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа
и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и
даде ход на съдебните прения.
Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.
При направените от подсъдимия, цялостно признание на фактическите
обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно
следствие, счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна
извършването на престъпното деяние, при възведената правна квалификация
по отношение на подсъдимите.
Предлага на съда на подсъдимия М.О.С. да се определи наказание
лишаване от свобода, което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, да бъде отложено с
изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимия М.О.С. – адв. Е.Г., при проведеното
съкратено съдебно следствие и направено признание на всички факти по
обвинението, излага доводи основно във връзка с индивидуализацията на
следващото се наказание. Моли при определяне на наказанието на
подзащитния му, да се вземе предвид доброто му процесуално поведение.
Подсъдимият М.О.С. поддържа казаното от защитника си, като моли за
налагане на минимално наказание, което законът предвижда.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК,
обсъждайки направените от подсъдимите самопризнания в хипотезата на
чл. 372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички факти от
обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено от
фактическа страна, така както и се твърди в същия, а именно:
На 05.08.2023г., вечерта, подсъдимият М.О.С. се намирал в гр. Долна
Митрополия, обл. Плевен. Минавайки покрай кафе- аперитив „Карамел“,
видял паркиран на паркинг за велосипеди, пред заведението, електрически
скутер /тротинетка/, марка „Segway Ninebot“, модел „F2plus E“, с фабриен
номер ****. Решил да открадне тротинетката и да я продаде, а с парите да си
3

закупи храна. В изпълнение на моментно взетото решение, подсъдимият
М.О.С. отнел тротинетката и се отдалечил от мястото на деянието
установявайки своя фактическа власт върху нея. Отишъл заедно с вещта пред
дом на ул.******. В двора на адреса се намирал свидетелят Е.В., в компания
на други лица. Подсъдимият М.О.С. поискал сумата от 10.00 лева от
свидетеля Е.В., за да си купи нещо за ядене, казвайки му, че ще остави
тротинетката, за да се зареди. Взел парите и оставил тротинетката на мястото.
Междувременно собственикът на отнетата вещ- свидетелката В.Д.
установила, че тротинетката е открадната. Подала сигнал за случая на тел.
112. На място се явили полицейски екип на РУ Долна Митрополия-
свидетелите Е.В. и Ч.Ч..
От проведени незабавни издирвателни мероприятия бил установен
извършителят на деянието – подсъдимият М.О.С.. Същият признал пред
полицейските служители, че е откраднал тротинетката, тъй като е искал да я
продаде и с парите да си закупи храна.
Електрическият скутер, предмет на престъплението, е установен и
приобщен като веществено доказателство по делото.
В хода на бързото производство е била назначена и изготвена съдебно-
оценителна експертиза, от която е видно, че стойността на електрическия
скутер, предмет на престъплението, към момента на извършване на деянието
е в размер 1070,00 лева.
Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по
реда и при условията на чл. 371, т. 2, във вр. чл. 373, ал. 3 от НПК.
Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът
изложи е безспорно и несъмнено установена, за което се цениха направените
в съдебно заседание самопризнания от подсъдимия, подкрепени от
приложените към досъдебното производство и приобщени по надлежния ред -
чл. 283, във вр. чл. 373 от НПК писмени доказателствени средства. Гласните
доказателства, са пряко и косвено относими към фактите, релеванти за
обвинението и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Поради изложеното и съдът прие, че направеното
от страна подсъдимия М.О.С. признание относно всички релевантни факти по
обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви
доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2
и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и
правни изводи при постановяване на присъдата.
От правна страна, съдебният състав е мотивиран да приеме следното:
Анализът на фактическата обстановка, изведена в хипотезата на чл.
4

373, ал. 3 от НПК, сочи за безспорно установено осъществяването от страна
на подсъдимия М.О.С. деяние, което от обективна и субективна страна,
консумира изцяло признаците на престъпния състав по чл. 194, ал. 1 от НК.
Доказано е безспорно от обективна страна, че подсъдимият М.О.С.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин
доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и
водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение
във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в
следния смисъл:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото,
съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с
горните деяния подсъдимият М.О.С. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението от общ характер, наказуеми по чл.194, ал.1
от НК, поради следното:
Обект на престъплението по чл.194, ал.1 от НК са обществените
отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на
собственост и правото на владение и държане върху движими вещи.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице – подсъдимият
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
От обективна страна, предметът на престъплението по чл. 194, ал. 1 от
НК е чужда движима вещ, която не е нито собствена, нито във владение на
подсъдимия и за отнемането е липсвало съгласие от страна на владелеца.
Изпълнителното деяние за престъплението на подсъдимия М.О.С. е
отнемането на вещта чрез действие, което се изразява в прекратяване на
фактическата власт върху нея от страна на собственика и установяване на
фактическа власт от подсъдимия М.О.С..
Деянията за което беше признат подсъдимия М.О.С. за виновен,
правилно е било квалифицирано.
От субективна страна, престъплението е извършено с вина под формата
на пряк умисъл, като дееца е съзнавал противообществения характер на
своето деяние и е целял настъпването на обществено-опасните последици, а
именно – подсъдимият е съзнавал, че лишават от фактическа власт
собственика на чуждата движими вещи, предвиждал е преминаването в своя
фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на
престъплението, като е имал намерение противозаконно да я присвоят.
При условията на чл.373, ал.3 НПК съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направените самопризнания от подсъдимия и доказателствата от досъдебното
производство, които ги подкрепят.
Налице са условията на чл.303, ал.2 НПК и съдът намира, че
обвинението е доказано по несъмнен начин. Страните не спорят по фактите и
5

обстоятелствата на обвинението, затова и съдът не счита, че следва да излага
мотиви в тази насока.
Причините за извършване на деянието от подсъдимия М.О. е незачитане
на установения правов ред, ниско правосъзнание и стремеж за
облагодетелстване по лек и престъпен начин без труд.
Санкцията на чл. 194, ал. 1 от НК предвижда за извършеното от
подсъдимия престъпление наказание лишаване от свобода до 8 години.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът определи
отегчаващите вината обстоятелства – миналите му осъждания, завишената
степен на обществена опасност на деянието и дееца и смекчаващи такива –
оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото,
изразеното пред съда съжаление за извършеното.
При така отчетените обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия
М.О.С. наказание "Лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца,
което на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, е
намалено с 1/3 и съдът определи наказание лишаване от свобода в размер
на 1 /една/ година.
При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът намира,
че е съобразено с целите по чл.36 НК при отчитане разбира се изискванията
на чл. 373, ал. 2 от НПК, респ. степента обществена опасност на конкретното
деяние и степента обществена опасност на подсъдимия М.О.С..
Съдът намира наложеното наказание и за съответно по смисъла на чл.
35, ал. 3 от НК.
С оглед вида на наложеното наказание на подсъдимия съдът намери, че
в случая не е налице законна пречка за приложението чл. 66, ал. 1 от НК и
затова отложи изпълнението на наложеното му наказание за изпитателен срок
от три години
Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът може да отложи
изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако
лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер и ако намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието
ефективно.
Съобразно съдимостта на подсъдимия М.О.С. към момента на
извършване на процесното деяние, с оглед на което е допустимо отлагането
на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода.
Освен това условното осъждане в процесния случай не противоречи на
изискванията на обща и лична превенция.
Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието.
Независимо, че дава приоритет на личната превенция, във всички
случаи съдът, за да приложи чл.66, ал.1 от НК, следва да направи
констатация, че и с условното наказание “лишаване от свобода” може да се
6

въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на
обществото.
В настоящия случай подобен извод би могъл да бъде направен.
Съдът прецени, че е възможно постигане целите на генералната и
специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК, и без
ефективно изтърпяване на наказанието при изпитателен срок към средния
размер, предвиден в посочената разпоредба, а именно 4 /четири/ години.
В този смисъл е и константната практика на ВКС /Решение №
401/2002г. на ВКС, Решение № 528/1993г. на ВКС, Решение № 386/1973г. на
ВКС и др./.
Определеният размер на това наказание, съдът намира за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на подсъдимия М.О.С..
Освен това, съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и
други престъпления, а също така ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенция, визирани в разпоредбата на
чл.36 от НК.
С оглед така направените фактически и правни констатации, с
оглед вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на закона, съдът
постанови своята осъдителна присъда в този размер.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
7

Номер на акта:	104
Дата:	24 август 2023 г. (в сила от 11 септември 2023 г.)
Съдия:	Красимир Маринов Димитров

Дело:	20234430201814
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 август 2023 г.

Присъда по дело №1814/2023 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите