Решение по дело №15450/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 659
Дата: 1 март 2022 г.
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20215330115450
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 659
гр. Пловдив, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330115450 по описа за 2021 година
Производството се движи по реда на чл. 235 от ГПК.
Искова молба на Е. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ************* против „Бултрако
Моторс“АД, ЕИК 1751025820019, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал.
1, предл. 3 ЗЗД
Според изложеното в исковата молба, на 21.05.2021г., ищeцът сключил с ответника
договор за доставка на МПС. Съгласно сключения между страните договор ответникът се
задължил да достави и прехвърли на ищеца собствеността върху фабрично нов лек
автомобил - марка/модел: HONDA / HR-V 2WD на стойност 46 990 лева, след като
последния зацената в брой или по банков път. Автомобилът следвало да бъде доставен в
срок до 15.06.2021г., след заплащане на определeната в чл. IV.2.1 от договора авансова
вноска в размер на 1000 лева за нов автомобил. На 28.05.2021г. ищецът заплатил
определената авансова вноска от 1000 лева чрез „Изипей“ по банковата сметка на ответника,
за което му е издадена съответната разписка № ***************. Ответното дружество от
своя страна издало фактура № ********** от 28.05.2021г. Остатъкът от цената на
автомобила, а именно сумата от 45 990 лева ищецът следвало да заплати в срок от три дни
след уведомяването му, че автомобилът е доставен. Съгласно чл.IV.5 от договора платената
сума от 1000 лева представлявала авансово плащане, а не задатък по смисъла на ЗЗД и ТЗ.
Твърди се, че след подписването на договора, на 30.05.2021г. ищецът уведомил писмено
ответника по имейл, че желае договорът да бъде прекратен , като заявил на ответника, че
следва да счита договора за прекратен от момента на получаване на предизвестието по
1
имейла си и да не предприема повече действия по изпълнението му.
Освен по имейла ищецът изпратил и уведомление за прекратяване на договора и по куриер
на 31.05.2021г., което било получено на 01.06.2021г . лично от директора на ответното
дружество – А. Д. С уведомлението ищецът поискал да му бъде върната платената от него
авансова сума от 1000 лева, за което посочил банкова сметка. Твърди се, че до настоящия
момент ответникът не е предприел действия относно връщането на платената от ищеца
авансова сума. Счита, че поради разваляне на договора с обратна сила е отпаднало
основанието въз основа, на което ответникът е получил авансовата сума, поради това
последното дължало връщането й на ищеца. Претендират се разноски.
Ответното дружество оспорва иска чрез подаден в срока по чл. 131 ГПК тговор на исковата
молба. Счита твърдението на ищеца за прекратяване на сключения между страните договор
за неоснователно и недоказано. Твърди се, че едностранното прекратяване на договора
можело да се осъществи при настъпване на обстоятелства предвидени в договора или по
силата на закона без да е свързано с неизпълнение на поетите с договора задължения.
Обстоятелства настъпването, на които да водят до едностранно прекратяване на договора
без това да е свързано с неизпълнение на поетите задължения, не били предвидени в
сключения между страните договор. Твърди се, че ищецът не е уведомил ответника, че
едностранно прекратява договора на основание предвидено в него, а твърдението му, че го
счита за развален било неоснователно и недоказано. Развалянето на договора предполагало
неизпълнение на задължение поради причина, за която длъжникът отговаря. Ищецът нито
твърдял неизпълнение от страна на ответника, нито е изпращал уведомление за разваляне на
договора поради неизпълнение на основание предвидено в него или по реда на чл.87 от ЗЗД.
Твърди се, че ответното дружество е изправна страна, тъй като е изпълнил всички
задължения по договора включително и доставка на автомобила в срок по договора –
15.06.2021г. Счита твърдението на ищеца, че с разваляне на договора с обратна сила е
отпаднало основанието, на което ответникът е получил авансовата сума и дължи връщането
й за неоснователно и недоказано. Твърди, че ответното дружество не се е обогатило
неоснователно, тъй като е използвало авансово получената сума за изпълнението на
задължението си, а именно: поръчка и доставка на автомобила, в това число плащане на
цена, ДДС, мита и такси, транспорт и др. По сключения между страните договор ответникът
е изпълнил задълженията си като е доставил автомобила, за което ищецът бил уведомен, но
същият не е заплатил остатъка от цената и не се е явил да получи автомобила. Счита, че
договорът между страните не е прекратен, тъй като не е настъпило обстоятелство,
представляващо основание за едностранното му прекратяване, предвидено в самия договор
или в закона. Същият не е и развален, тъй като ищецът не е изпратил уведомление за
разваляне на договора поради неизпълнение на основание предвидено в договора или по
реда на чл.87 от ЗЗД. Твърди се, че ответникът е изправна страна по договора, изпълнил е
всичките си задължения по него и не се е обогатил неоснователно от авансово получената
сума, същата е използвана за разходи по поръчката и доставка на а автомобила. Моли се за
отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
2
Искът е допустим . По същество , съдът съобрази следното:
В хипотеза по чл. 55 от Закона за задълженията и договорите, ищецът доказва
имущественото разместване между страните , а на свой ред ответникът – кредитор доказва
наличието на основание за това разместване.
Между страните не се спори , а и съдът го е обявил за безпорно на основание чл. 153, вр.
с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, че между ищеца и ответника е сключен договор за доставка на
МПС от 21.05.2021г., както и, че във връзка с договора ищецът е превел авансово сумата от
1000 лева; по делото има и представено копие от договора и от платежното нареждане.
Съдът приема наличието на имуществено разместване между страните, както и изначалното
съществуване на основание за това разместване – договора.
Не се спори, че ищецът е отправил до ответника волеизява за едностранно прекратяване на
договора, което е станало на дата 31.05.2021 г. Спори се обаче по отношение на това, има
ли ищецът по договора право да прекрати действието му едностранно.
В самия договор отсъства договорка, която да дава право на купувача – ищец по собствен
почин (едностранно) прекрати действието му. Договорът , макар и сключен от потребител,
не попада под никой от предвидените от Закона за защита на потребителите отделни видове
договори, от които потребителят може да се откаже от тях по собствен почин и без
специална причина (от разстояние , за разпределено във времето право на ползване на
собственост или др. под. по гл. VІІ от ЗЗП). При договора за доставка на стоки по смисъла
на чл. 103А от ЗЗП , какъвто е процесния, такова право потребителят няма.
Правото на ищеца да развали договора по смисъла на чл. 87 от Закона за задълженията и
договорите предполага неизпълнение на задължението на продавача – доставчик да достави
автомобила в договорените срокове ; такова не бе установено, вземането на ищеца като
кредитор не е било изискуемо и ответника не е бил поставен в забава да изпълни. Това е
така, тъй като предизвестието за прекратяването на договора от страна на ищеца е било
отправено до насрещната страна на дата 31.05.2021г, а насрещното задължение да се достави
автомобила е било със срок до 15.06.2021г. Последващото изпълнение на задължението на
доставчика със забава не може да санира липсата на основание за развалянето , доколкото
доставчикът е предложил изпълнение, с което същевременно е поставил и Б. в забава за
плащане на остатъка от цената.
Следователно не се установи ищецът да е имал право да развали договора поради
неизпълнение или да прекрати по друг начин действието му. При съществуващ договор,
основание за връщане на авансово полученото частично плащане отсъства, искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ответникът има право на разноски , но по делото отсъстват данни такива да са направени.
Няма и представен от ответника списък по чл. 80 от ГПК .
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
Отхвърля като неоснователен иска на Е. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
***************, да се осъди „Бултрако Моторс“АД кл. Пловдив , ЕИК 1751025820019, със
седалище и адрес на управление гр . Пловдив , ул. Пазарджишко шосе № 82 , да заплати на
ищеца сума от 1000 лева като дадена на отпаднало основание – развален или прекратен
договор за доставка на автомобил Хонда , модел HR –V 2WD от дата 21.05.2021г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4