Р Е Ш Е
Н И Е
260449/5.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 14 състав, гражданско отделение в открито
съдебно заседание, проведено на деветнадесети април две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при
участието на секретаря Кичка Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16886 по опис на ВРС за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК
от кредитор „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление *** за установяване на ЧАСТ от вземането му от длъжника С.К.Ш., с ЕГН ********** *** по заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 7639/2020
г. в разамер на 620.75 лв. – дължима ГЛАВНИЦА по
цедиран Договор за кредит с № ***/08.09.2014 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
09.07.2020 гд. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 247.11
лв. – ЛИХВА ЗА ЗАБАВА за периода от 21.03.2017 год. до 13.03.2020 год.
Претендират се и разноски за заповедното и за исковото производство.
Не е предявен иск за установяване на вземането на кредитора
от длъжника по издадена заповед по чл.410 ГПК за сумата в размер на 109.05 лева, представляваща
ДОГОВОРНА ВЪЗНАГРАДИТЕЛНА ЛИХВА за периода от 10.10.2014 год. до 02.11.2015
год.
Твърдения от които ищецът черпи
права:
Вземането на кредитора произтича от
задължения по Договор за кредит с № ***/08.09.2014
год., сключен между кредитора „Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК ***и
кредитополучателя С.Ш.. Същите вземания
са прехвърлени с Договор за цесия от 21.03.2016 г. от „Провидент
Файненшъл България“ ООД, ЕИК ***на ищцовото дружество
„Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ***. По силата на
сключения Договор за потребителски
кредит № *** от 08.09.2014 г. между С.К.Ш. и „Провидент Файненшъл България“
ООД, ЕИК ***, кредиторът е предоставил
заем в размер на 700 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне сумата
ведно с добавка /договорна възнаградителна лихва/, съставляваща печалбата на
кредитора на 60 броя месечни вноски. Ответната страна не изпълнява задълженията
си по договора и е преустановила плащанията, като падежът на първата неплатена
вноска е на 10.10.2014 г. Считано от следващия ден кредитополучателят е
изпаднал в забава. В този случай съгласно договора се дължи обезщетение за
забава в размер на действащата лихва законна лихва. Крайният срок за изпълнението на договора е
настъпил на 02.11.2015 г. като неизплатената част от задължението е станала
изискума. С договор за прехвърляне на
парични вземания /цесия/ от 21.03.2016 г. сключен между „Провидент Файненшъл
България“ ООД, ЕИК ***и „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ***, вземането на първото
дружество е прехвърлено на второто
дружество, което става титуляр на вземанията по договора. Цедентът „Провидент Файненшъл България“
ООД е упълномощил цесионера
„Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *** да уведоми длъжника С.Ш. за прехвърляне на вземането спрямо
него чрез препоръчана пратка на „Български пощи“ на заявения адрес в договора.
Същият е посетен два пъти от пощенски служител, адресатът не е намерен и е
оставено известие за явяване за получаване. Получателят не се е явил и след изтичане на срока за
доставяне на известието същото е върнато на изпращача. Следва да се приеме, че
съгласно решение на ВКС № 123/24.6.2009 г. по т.д.№ 12/2009 г., II т.о., ТК
уведомлението за цесията е връчено на длъжника с връчването на исковата молба.
Поради неизпълнение от страна на
ответника на договорните му задължения, ищцовото дружество в качеството на цесионер
е подало заявление по чл.410 ГПК пред ВРС, същото е уважено, но ответникът е
подал възражение по чл.414 ГПК и заповедният съд е указал на заявителя, че може
да предяви иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането в едномесечен
срок. Искът е предявен за част от
вземането за 620.75 лв. дължима главница по цедиран Договор за кредит с № ***/08.09.2014
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 09.07.2020 гд. до окончателното изплащане на
задължението и за 247.11 лв. лихва за забава за периода 21.03.2017 год. - 13.03.2020 год., които суми
са предмет на делото.
Исковата молба и приложенията са
връчени на ответника по реда на чл.42, ал.2 ГПК и в определения срок ответникът
е подал отговор чрез упълномощен
процесуален представител. Оспорва в цялост исковата претенция като счита,
искът е недопустим доколкото от приложените по делото документи не може да
се установи качеството кредитор на
ищеца. Ако се приеме за допустим, оспорва иска като неоснователен.
По обстоятелствата, на които се
основава иска и възраженията срещу иска
и обстоятелствата, на които те се основават изразява следното становище:
Ищецът счита, че исковата молба е
неоснователна и оспорва изцяло предявения иск на посоченото правно основание,
както и по размер.
Твърдения и възражения в отговора:
В исковата молба се сочи, че на
08.09.2015 г. между „Провидент Файненшъл България" ООД като заемодател и С.К.Ш.
като заемател е сключен договор за потребитески
кредит. Сочи се, че по силата на Договора за кредит кредитодателят предоставя
сума в размер на 700 лева, а кредитополучателят се задължава да я върне, ведно
с добавка /договорна възнаградителна лихва/, съставляваща печалбата на
кредитора, на 60 броя равни седмични вноски.
В приложеният договор за
потребителски кредит се сочи, че общия размер на кредита е 700 лева, такса за
оценка на досие - 35 лева; общ размер на фиксираната лихва 138.06 лева, ,
представляваща 31.82 лева годишно като 48 % са ГПР и такса на услугата „Кредит
у дома - 548.08 лева.
На първо място оспорва и
възразява, като твърди, че не е длъжник
на ищцовото дружество. Никога, преди и към момента, не е имал и/или има каквито и да било отношения с
ищцовото дружество. От исковата молба е узнал, че „Ф.И." ЕАД като
заемодател е прехвърлил на ищеца вземания по договори срещу трети лица, по
силата на представения като доказателство към исковата молба договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
21.03.2016 г.
Оспорва обстоятелството, че между
него и „Ф.И." ЕАД е сключен договор
за паричен заем ***/08.09.2014 г. От приложеният договор не е виден
погасителния план, разпределен по седмици, така, както е посочено в договора.
Оспорвам договора като антидатиран.
В исковата молба се сочи, че на
21.03.2016 г., в гр. София, между „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ООД и „Ф.И."ЕАД
са сключили договор за прехвърляне на вземания /цесия/. По силата на този
договор на ищеца възмездно са прехвърлени вземанията на „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ООД, произтичащи от сключени договори.
Оспорва обстоятелството, че
вземането на ищеца е част от предмета на
договора за цесия и допълнително споразумение, както и същото да е придобито от
„Провидент Файненшъл България" ООД с цесионер "Фронтекс
интернешинъл" ЕАД. Това не е видно и от представеният от ищеца договор,
като доказателство към исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл. 99 ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземане има действие спрямо длъжника от деня когато
предишния кредитор му съобщи за станалото прехвърляне. Оспорва договора за прехвърляне на вземания и предвид
това, че част от клаузите на представеното заверено копие са заличени, което
сочи на недействителност на договора.
Твърди, че не дължи претендираната
сума, тъй като съобразно разпоредбите на ЗЗД С.К.Ш. не е бил редовно уведомен
от кредитора „Провидент Файненшъл България" ООД и кредитора „Фронтекс
интернещънъл" ЕАД за извършеното прехвърляне /цедиране/. Това е видно и от
представеният пощенски плик, както и от прилженият обр. 250 на „Български
пощи" ЕАД, както и от приложеното известие за доставяне.
Предвид горното счита, че извършената цесия
няма действие спрямо ответника, поради което искът се явява неоснователен. В
случай, че се установи, че е налице някакво задължение от ответната страна, то
задължението следва и продължава да бъде спрямо цедента „Провидент Файненшъл
България" ООД, а не към цесионера " „Ф.И."
ЕАД ЕИК ***, сочен за правоприемник на „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ООД,
както се твърди в исковата молба.
В конкретния случай процесния
договор за цесия не е придружен с описаното в същия Приложение №1, т.е. липсва
индивидуализация на прехвърлените със същия вземания, по основание и по размер
и спрямо конкретния длъжник. Приложеното по делото Приложение № 1 освен, че не
съставлява част от договора, също така не определя /индивидуализира/
прехвърлените вземания по размер и основание спрямо длъжника. В приложението е
посочена дата 21.03.2016 год., т.е. период, който към настоящия момент сочи на
изтекла погасителна давност, на която се позоваваме по-долу и правим възражение
за изтекла погасителна давност. На представеното препис-извлечение Приложение
№1/21.03.2016 г. са поставени подиписи за цедент и цесионер, предвид на което
не става ясно дали това е именно "Приложение №1", за което се сочи в
исковата молба.
Оспорва представеното
препис-извлечение именувано Приложение № 1 към договор за прехвърляне на
вземания между "Фронтекс интеренешънъл" ЕАД и Провидент Файненшъл
България" ООД към договора за цесия, тъй като същото представлява частен
документ, представен от ищеца.
Предвид гореизложеното, твърди, че
договорът за цесия е недействителен, респективно, че същия не е годен да
установи вземане в полза на ищеца.
Освен горното в случай, че не се сподели направеното възражение, че
процесния договор за цесия е недействителен, то липсата на индивидуализация на
конкретното вземане от ответника, препятства възможността да се провери дали
ищецът е носител на правото да го реализира. Считам, че не е налице и от
исковата молба не се установява материално - правната легитимация на ищеца,
което води до неоснователност на претенцията му.
В случай, че съдът приеме, че вземането на ищеца от ответника е включено
в договора за цесия, то счита, че сключеният от ищеца /"Фронтекс
интеренешънъл" ЕАД, / и предходния кредитор „Провидент Файненшъл
България" ООД, договор за цесия е нищожен, поради липса на предмет от една
страна и поради липса на уговорена по него продажна цена.
Договорът за цесия съдържа клауза
за уговаряне на цената в нарочно писмено споразумение Приложение №1, отделно от
другите договорни клаузи. Такова обаче не е представено по делото, като извадка
и частични заличавания. Изхождайки от обективираната по цесията воля на
страните, тя е насочена към сключването на договор за продажба и прехвърляне на
вземания: заглавието на договора, уговорката по § 2.1 от същия, кореспондиращо
с установената по чл.100, ал.1 ЗЗД отговорност за цедента и клаузите от
процесния договор, относно възможността да се развали договора и да се иска
обратно цената, разноските за продажбата и обезщетение за вреди. Т.е. цесията е
направена на възмездно правно основание - покупко-продажба и не е налице воля
за безвъзмездно правно основание, напр. договор за дарение. Като всеки един договор
за покупко-продажба и настоящият, за да е валидно сключен, следва по него да е
постигнато съгласие между страните относно съществените елементи на продажбата.
Съгласно легалната дефиниция по чл.183 ЗЗД с договора за продажба продавачът се
задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или едно право
срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Процесната цесия
съдържа изрично обективирани изявления на страните за прехвърляне, респ.
придобиване на вземания на цедента спрямо длъжника по договор за продажба и
прехвърляне на вземания, но не съдържа постигнато съгласие по цената, дължима
от цесионера за това прехвърляне. С оглед на това, договорът за
покупко-продажба на вземания е нищожен, поради отсъствие на съществен елемент
от съдържанието му - продажна цена.
Този извод следва от каузалния
характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява, с оглед
валидността на неговото конкретно правно основание. Независимо от
разнообразието на основанията, на които цесията се извършва (продажба, дарение,
даване вместо изпълнение и др.), определеността, респ. определяемостта на
съдържанието на престацията е изискване за действителност на всяко едно от тях.
Възражение за ненастъпила
предсрочна изискуемост на задължението:
Ответникът заявява,
че не е настъпила предсрочна изискуемост на задължението. Заповедното
производство, регламентирано в ГПК,
създава възможност за облекчен процесуален ред за снабдяване на кредитора, в
случая финансовата институция, с два документа - заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. Основанието за уважаване на заявлението, с
което стартира заповедното производство е, да е настъпила предсрочна
изискуемост на вземането, която да е обявена на кредитополучателя преди
подаване на заявлението до съда от кредитора.
В случай, че ищецът успее да
докаже претенцията си в размер, какъвто същата би имала без незаконосъобразното
превръщане на лихви, разноски, разходи, такси, и др. вземания/ формиращи общия разход
по кредита/ в главница и олихвяването на договорни лихви с договорни лихви
прогресивно и ежемесечно всяка следваща седмица, то същия би бил многократно
по-нисък от претендирания и претенцията подлежи на частично отхвърляне.
Съгласно задължителните
разрешения, дадени с т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.
дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК: По силата на чл. 60, ал. 2 Закон за кредитните
институции банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение
по реда на чл. 418 ГПК, когато "кредитът бъде обявен за предсрочно
изискуем" поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Твърди, че такова волеизявление не е
достигнало до ответника.
Съгласно практиката на ВКС в хипотезата на
предявен иск по чл.422, ал. 1 от ГПК за вземане по договор за кредит с
твърдение за предсрочна изискуемост на кредита, „ако фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание“. Според
върховните съдии кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита.
В настоящия казус липсва
уведомяване за едностранно прекратяване на договора за потребителски кредит № ***/08.09.2014
г. и за настъпване на предсрочна изискуемост на задължението преди депозиране
на заявление по чл. 410 от ГПК в съда.
В множество решения ВКС се е
произнесъл по въпроса за фактите и обстоятелствата, представляващи основанието
на заявената искова претенция по специалния иск по чл. 422 от ГПК, произтичащи
от сключения между страните договор за кредит. Всички тези решения са обединени
около едно становище, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК
за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорката, че целият
кредиф става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски;
вземането става изискуемо след като кредиторът - банкова или финансова
институция, е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявил на длъжника предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение.Предсрочната изискуемост на вземането има
действие от момента на получаване от длъжника на изявлението на неговия
кредитор.
В
този смисъл вземането,
произтичащо от процесния
договор за потребителски заем, чиято предсрочна изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, не е изискуемо, независимо, че кредиторът - ищец се е позовал на
предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита в исковата молба.
Евентуално са изискуеми само вземанията, представляващи вноски по кредита и
други акцесорни вземания, които са с настъпил падеж към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Остатъкът от кредита не е
обявен за предсрочно изискуем изрично даже с исковата молба, във връзка с която
е образувано настоящото производство, и следователно липсва изискуемост и по
отношение на тези вноски с ненастъпил падеж след подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК. В случай, че се твърди, а това не е видно от предявената ИМ, че
остатъкът от кредита е обявен за предсрочно изискуем, именно с настоящата
искова молба, т.е. след датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то искът по чл. 422 от ГПК е недопустим, тъй като ищецът разполага
с правото да предяви осъдителен иск, на друго основание, вкл. и на настъпила
предсрочна изискуемост, но различна от тази, на която кредиторът се е позовал в
проведеното заповедно производство.
Възражение и относно получаване на сумата от С. Ш.. В приложените Общи условия на договор за
паричен заем и по конкретно в чл.4 от същия е посочено, че „Кредитът се
предоставя на клиента в срок от 10 /десет/ календарни дни от сключване на този
Договор, чрез банков превод по посочена банкова сметка ***". В настоящия
случай, такива доказателства не са представени.
Възражение, че уговорената лихва,
ГПР, „Такса оценка на досие", „Такса услуга Кредит у дома" и всички
допълнително начислени такси са нищожни, поради противоричието им с добрите
нрави.
Добрите нрави са морални норми,
на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.26,
ал.1 от ЗЗД).
Понятието „добрите нрави"
по смисъла на чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД е обща правна категория, приложима към
конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите
факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително
определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна
преценка на обстоятелствата.
Една сделка противоречи на
добрите нрави, ако с нея се договарят необосновано високи цени, неравноправно
се третират икономически слабите участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, със сделката
се цели недобросъвестна конкуренция, използва се монополно положение, за да се
наложи на другата страна неизгодно условие.
Възражение за изтекла
погасителна давност на цялото процесно вземане:
Позовава се на изтекла в негова полза петгодишна погасителна давност по отношение
на всички суми, които се претендират с исковата молба. Твърди, че цялото процесно задължението по договор за паричен заем
№ ***/08.09.2014 г. е погасено по давност като договорът е сключен за срок от
60 /седмици/, а падежа на първата вноска е 15.09.2014 г.
В условията на евентуалност
заявява възражение за изтекла
погасителна давност, относно претендираните лихви, както и лихва за забава в
размер на 247,11 лева, за периода от 21.03.2017 г. до датата на подаване на
исковата молба пред съда, тъй като с изтичането на специалната тригодишна
погасителна давност, визирана в чл. 111,6. „б" и б. „в" от ЗЗД, се
погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Оспорва представените към
исковата молба писмени документи като твърди, че договора от 08.09.2014 г. е
сключен в противоречие с императивните разпоредби на закона и като такъв е
нищожен по смисъла на чл.26, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД, в евентуалност - унищожаем по
смисъла на чл.27-чл.ЗЗ от ЗЗД.
Възразява, че всички клаузи в договора и ОУ
са нищожни на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД. По изложените съображения
ответникът моли за отхвърляне на иска. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
направените в заповедното и исковото производство разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, становищата на страните и въз основа на закона приема да
установено следното от фактическа и правна страна:
Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на вземане по
заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в
настоящото производство тежестта на доказване
е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно
доказване предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието
на задължението, а в тежест на ответника
е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на
които претендира отхвърлянето на
предявения иск.
От представените с молбата писмени доказателства, а
именно договор за потребителски кредит № *** от 08.09.2014г. се установява, че ответникът
по иска С.Ш. – кредитополучател е получил от праводателя на ищцовото дружество
паричен заем в размер на 700.00 лева – главница при посочените условия на
договора при ГПР 48.00 % и ГЛП 31.82 %. Съгласно договора общия размер на
дължимата сума за връщане е 1421.14 лева, същата подлежи на връщане за 60
седмици при размер на седмично плащане 23.69 лева с изключение на последното
плащане и 23.43 лева размер на последното плащане. Падежът е всеки четвъртък,
считано от 15.09.2014 г. Договорът е подписан на всяка страница от
кредитополучателя и от кредитора. Договорът съдържа приложение 1 – уведомление
за отказ от договора. В преписката се
съдържат формуляр за кандидатстване за кредит, стандартен европ.формуляр за
предоставяне на информация, договор за прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г.,
пълномощно и потвърждение за цесия. Съгласно договора за прехвърляне на вземания,
на 21.03.2016 г. дружеството Провидент Файненшъл България ООД е прехвърлило на
„Ф.И.“ ЕАД, на осн.чл.99 и сл. от ЗЗД и съгласно споразумение между цедента и
цесионера вземанията на цедента от длъжниците по сключени договори за кредити,
индивидуализирани в приложение № 1, което е неразделна част от договора,
изготвено на хартиен носител за да бъде прикачен към договора, както и под
формата на ел.файл, съхраняван на траен носител. Цесията е потвърдена, което
потвърждение е приложено на лист 20 от делото.
В чл.2 на договора е описан неговия предмет като е посочено, че същият е
възмезден - срещу заплащане на цена. Вземанията не са индивидуализирани
доколкото съответния текст не е попълнен,
а е прикрит с коректор. Непопълнен текст има и в чл.4 ал.1, ал.4, ал.5, ал.9.
Съгласно представен
документ Приложение № 1 от 21.03.2016 г. има
запис за ищеца Ст.Ш. с посочени три имена и ЕГН. Изготвено е уведомление
за извършено прехвърляне на вземания и видно от уведомление за доставяне същото
не е връчено на адресата поради непотърсена пратка. Ответникът е уведомен от ищеца за извършената в полза на
дружеството цесия, съгласно пълномощно с рег.№ 04933/05.04.2016 г. на
нотариус М.Благоева, пом.нотариус по
заместване на В.Благоева – нотариус с район на действие - района на СРС.
Представено е пълномощно
от стария към новия кредитор за уведомяване на длъжника по сключения договор за
прехвърляне на вземания и за извършване на необходимите фактически и правни
действия за надлежно уведомяване на длъжниците. До ответника Ст.Ш. е
изготвено уведомление за замяна на
кредитора. Доказателства за получаването му от ответника не са представени в
производството.
От изисканото и приобщено по делото ч.гр.д.№ 7639/2020
г. по описа на ВРС, 14 състав се установява, че в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумите 620.75 лв. – дължима ГЛАВНИЦА по
цедиран Договор за кредит с №***/ 08.09.2014 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
09.07.2020 гд. до окончателното изплащане на задължението; 109.05 лв. – ДОГОВОРНА ВЪЗНАГРАДИТЕЛНА ЛИХВА
за периода от 10.10.2014 год. до 02.11.2015 год.; 247.11 лв. – ЛИХВА ЗА ЗАБАВА
за периода от 21.03.2016 год. до 13.03.2020 год. Заповедният съд е присъдил
разноски за заповедното пр-во в полза на
заявителя в размер на 25 лева държавна такса и 50 лева юриск.възнаграждение. С влязло в сила определение
от 26.01.2022 г. заповедта е обезсилена частично от настоящия съд за сумата
в размер на 109.05 лв. – договорна възнаградителна лихва върху
главницата за периода 10.10.2014 год. - 02.11.2015 год.
За доказване на вземането
си, съгласно указания до ищеца, дадени на осн.чл.146, ал.2 ГПК е допусната ССЕ.
От заключението на същата, което съдът
цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че размерът на усвоения кредит от ответника е 700.00
лева и същият е усвоен на 08.09.2014 г. Общия размер на извършените плащания е
190.00 лв. като на 10.09.2014 г. са заплатени 120.00 лв. и на 10.10.2014 г. са
заплатени 70.00 лв. Със сумите са погасени 8 вноски по договора - до 03.11.2014
г. вкл. Падежът на първата неплатена вноска е 10.11.2014 г. Размерът на
остатъчното задължение по договора е 620.72 лева, лихва 105.58 лева, такса
оценка на досие 33.28 лева, такса за услуга кредит у дома 475.04 лева.
При така установеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане,
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако
не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. В чл.99, ал.4 ЗЗД е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. Доказателства за връчване на уведомление на длъжника не са
налице по делото, доколкото изготвеното уведомление за замяна на кредитора не му е връчено, но предвид постъпило възражение по чл.415 ГПК
против издадената заповед за изпълнение, съдът приема, че длъжникът е бил
уведомен за извършената цесия с получаване на заповедта по чл.410 ГПК на 29.10.2020
г. – лист 24 от ч.гр.д.№ 7639/2020 г.
Както
се посочи по-горе, съдът приема, че
ответникът е бил уведомен надлежно за извършената цесия с получаване на
заповедта по чл.410 ГПК. Тъй като се касае за периодични платежи с падеж на
определена дата и вноска в определен минимален размер като изискуемостта
на връщането му настъпва от деня на престацията /плащането/ и от този момент възниква и е определено основанието за
връщане на даденото. Към датата на изготвяне на заключение на ССЕ задължението
съответства по вид и размер на исковата претенция.
Възраженията
на ответника за недължимост на същото са, че: ищецът не е длъжник на ищеца, тъй като няма сключен
договор с него; ищецът не е уведомен за
извършената цесия от кредитора и същата няма действие спрямо него;
оспорва, че вземането е част от предмета
на договора за цесия; договорът за цесия
е недействителен и не установва вземане на ищеца, тъй като липсва
индивидуализация на конкретното вземане в договора; договора за цесия е нищожен поради липса на уговорена
цена в него и уговорки, че цената е посочена в приложение № 1, тъй като такава няма в представения по делото частен
документ; няма доказателства, че приложение 1 е към конкретния договор; ненастъпила
предсрочна изискуемост; възражение за
получаване на сумата от кредитополучателя; възражение за погасяване на
вземането за главница и за лихва по давност; възражение за нищожност на
клаузата за определяне на ГЛП и такси за допълнителни услуги поради противоречие
с добрите нрави.
Разпоредбата на чл.111
от ЗЗД сочи, че с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за възнаграждение
за труд, за които не
е предвидена друга давност, вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен
договор и вземанията за наем,
за лихви и за други периодични
плащания. Легално определение на понятието „периодични
платежи” е дадено от ВКС с тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по т.д.№ 3/2011 г. на ОСГК на ВКС „периодични платежи” по смисъла на
чл.111, б.”в” от ЗЗД са задълженията
и договорите за изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени
или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията
да са еднакви.
В този смисъл задълженията за погасяване на
дълг по договор за кредит безспорно представляват периодични
платежи. Договорения срок на договора е 60
седмици, считано от 15.09.2014 г. Един календарен месец има най-малко 4 и най-много 5 седмици от което следва, че 60 седмици се
равняват на 15 месеца в първия случай и на 12 месеца във втория случай.
Последния падеж за плащане е 15.06.2015 г. Към датата на
подаване на заявлението в РС Варна – 09.07.2020 г. е изтекла тригодишната давност за лихвите за забава
върху главницата, както и е изтекла общата петгодишна давност по чл.111 ЗЗД за главницата.
Предявения иск следва да се отхвърли на
това основание.
При този извод не е необходимо да се
обсъждат останалите възражения на ответника, но за пълнота съдът намира за
необходимо да отбележи, че договора за
цесия от 21.03.2016 г. е нищожен, тъй като
в същия липсат съществени елементи, които са условие за неговата действителност,
а именно липсва предмет, изразяващ се в
непосочване на конкретното вземане
и липса на цена, доколкото ищецът
не е установил, че представеното приложение 1 е неразделна част от конкретния
договор.
В свои решения /р № 32/9.9.2010 г. на ТК и
други/ ВКС е посочил, че цесията представлява
правен способ за прехвърляне на субективни права /вземания/, по силата
на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение като кредитор става цесионерът, на когото цедентът
е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. В този смисъл
цесията като всеки договор трябва да отговаря на всички условия за
действителност на договорите. Могат да бъдат цедирани както вземания, така и
права, чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество -
чл. 99, ал. 1 ЗЗД. От правилото, установено в ал.2 на посочената норма, според
което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е
притежавал, следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а
само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната
действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния договор,
чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно
основание. Независимо от разнообразието на основанията, на които цесията се
извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността,
респективно определяемостта, на съдържанието на престацията е изискване за действителност
на всяко едно от тях. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание.
Неопределяемостта на прехвърлените бъдещи
вземания води до недействителност на цесията поради недействителност на продажбата,
на основание на която тя е извършена. Ето защо, след като в представения по
делото договор няма посочена цена и предмет, след като съдът е в невъзможност
да установи волята на договарящите страни, следва да се приеме, че вземането по
същия договор не е установено.
Налице е нищожност и на останалите основания,
които са посочени от ответника по отношение размера на ГПР, на ГЛП и начислени
такси за допълнителни услуги, но както се посочи по-горе, доколкото иска подлежи на отхвърляне на друго основание,
съдът не следва да излага допълнителни мотиви.
При
така установеното от фактическа страна от събраните в производството
доказателсва съдът намира, че с оглед вида на предявеният иск и тежестта на доказване, която носи ищецът, същият не е установил по пътя на главно и пълно доказване, че
съществува вземането му от ответника към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК на посоченото основание и че същото е
изискуемо. Предявеният установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По въпроса за разноските:
При този изход на спора, ищецът следва да
заплати на процесуалния представител на ответника възнаграждение по реда на
чл.38, ал.1, т.3, вр.чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в минимален размер
по Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения от 2004 г., което към датата на подаване на отговора е 300.00
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с пр.осн.чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление *** срещу С.К.Ш., с ЕГН ********** *** за установяване на част от
вземането му от длъжника по заповед за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч.гр.д. № 7639/2020 г. в
размер на 620.75 лв. – дължима главница по цедиран Договор за кредит с № ***/08.09.2014
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 09.07.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението; сума в размер на 247.11 лв. – лихва за забава за периода от
21.03.2017 год. до 13.03.2020 год.
ОСЪЖДА Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат Искрен Тодоров Игнатов,
гр.Варна, ул.“Самарско знаме“ 1А възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 20.09.2021 г. в размер
на 300.00 /триста/ лева, на осн.чл.38, ал.1, т.3, вр.чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Варна с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
Районен съдия: