ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 755
гр. Хасково, 20.09.2019 г.
Окръжен
съд - Хасково, ГО, I-ви
въззивен граждански състав, в закрито съдебно
заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ХАДЖИЕВ
М.ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от
младши съдия М.И. - Г. в. ч. гр. д. № 617 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.
1, т. 1 от ГПК, във вр. чл. 262, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н.С.И.,
подадена от процесуалния й представител адвокат Добромир Добчев,
против Разпореждане от 29.07.2019г., постановено по гр.д. № 233 по описа за
2018г. на Районен съд – Димитровград, с което е върната въззивна
жалба с вх. № 8507 от 26.07.2019г. по гр. д. № 233 по описа за 2018г. на
РС-Димитровград, като подадена след изтичане на срока за обжалване.
Жалбоподателят обжалва посоченото разпореждане
като неправилно, като моли съдът да отмени същото и да даде ход на подадената въззивна жалба. Твърди, че съобщението за постановеното
решение е получено на 05.07.2019г. от съпруга й, на адреса й по лична карта,
със задължението да й предаде. Въпреки това счита, че не е била надлежно
уведомена за съдебния акт, тъй като не живеела със съпруга си на адреса в град ***,
а в гр.***. Едва на 24.07.2019г. съпругът й я уведомил за постановеното съдебно
решение, веднага след което след консултация с адвокат Д. подала въззивна жалба с вх. № 8507 от 26.07.2019г. Жалбоподателката уточнява, че не е възразявала за адреса,
на който е призовавана, тъй като не е знаела, че призовки са изпращани на него.
Явила се само на едно от проведените открити съдебни заседание по гр. д. № 233
по описа за 2018г. на РС-Димитровград, за което разбрала от съсед, друг етажен
собственик. На посоченото съдебно заседание устно упълномощила адвокат Д..,
който да защитава правата й, поради
което не се явила на следващите съдебни заседания. Уточнява, че на 24.07.2019г.
освен постановеното съдебно решение съпругът й за пръв път донесъл всички
призовки, изпращани от съда. Жалбоподателката
посочва, че живее на адреса в гр.*** от преди завеждането на исковата молба.
В
срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на частна жалба от А.П.Т.,
подадена от процесуалния му представител адвокат Диана Инджова, с който намира
частната жалба за неоснователна. Посочва, че въззивната
жалба е недопустима, тъй като е подадена след срока за обжалване. Счита, че
след като жалбоподателката не е изпълнила
задължението си да уведоми съда за промяната на адреса си, не може да твърди,
че е била нередовно призовавана и уведомявана.
Ответниците по първоинстанционното
дело не изразяват становище по подадената частна жалба.
Съдът,
след като прецени доказателствата по делото и наведените доводи, намира за
установено следното от фактическа страна:
На
12.02.2018г. е подадена искова молба от А.П.Т. с правно основание чл. 48, ал. 7
от ЗУЕС срещу останалите етажни собственици, от които е и С.И. С. В хода на
съдебното производство, след извършена справка за адресна регистрация на
ответника С., е установено, че същият е починал пред завеждане на исковата
молба на 17.01.2018г. и производството спрямо него е прекратено. В изпълнение
на указания на съда ищецът А.Т. е представил удостоверение за наследници, от
което е видно, че единствен наследник на С.И. С. е Н.И.И.,
с постоянен адрес ***.
По
молба на ищеца Т. съдът е конституирал в качеството на ответник Н.И. с
определение от 18.04.2019г., като е постановил препис от исковата молба да й бъде
връчен с указания за възможността за представяне на отговор на искова молба.
Съобщението,
с което е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея заедно с
указанията на съда за представяне на отговор на искова молба, е изпратено на
адрес гр.***. Същото е получено на 31.05.2018г. от Д.М.И., съпруг на
ответницата Н.И., със задължението да й предаде съобщението.
На
12.11.2018г. е получена призовка за явяване в открито съдебно заседание на 21.11.2018г.
от 13:30 часа от Д.М.И. със задължение да я предаде на адресата Н.И.. В
протокол от съдебно заседание по гр. д. № 233 по описа за 2018г. на
РС-Димитровград, провело се на 21.11.2018г., е отразено, че Н.И.И. е редовно призована, явила се е лично и с адвокат
Добромир Добчев от АК-Хасково, редовно упълномощен по
делото. За следващо съдебно заседание Н.И. е била редовно уведомена на
основание чл. 56, ал. 2 от ГПК. С разпореждане от 18.02.2019г. съдът е отсрочил
делото за нова дата, поради което на основание чл. 142, ал. 4 от ГПК на Н.И. е
изпратена призовка.
Призовката
за явяване в открито съдебно заседание на 12.03.2019г. от 10:30 часа отново е
получена от Д.М.И. със задължение да я предаде на адресата Н.И.. На основание чл. 56, ал. 2 от ГПК Н.И. е била
уведомена за съдебно заседание на 11.04.2019г. от 13:30 часа. В протокол от
съдебно заседание по гр. д. № 233 по описа за 2018г. на РС-Димитровград,
провело се на 11.04.2019г., е отразено, че Н.И.И. е
редовно призована, не се е явила лично и
не е изпратила представител.
За
проведеното на 09.05.2019г. открито съдебно заседание Н.И. е била уведомена на
основание чл. 56, ал. 2 от ГПК и призовка не е била изпращана. В посоченото
съдебно заседание делото е било обявено за решаване.
На
12.06.2019г. е постановено решение № 247 по гр. д. № 233 по описа за 2018г. на
РС-Димитровград. На 05.07.2019г. препис от решението е получен от Д.М.И.,
съпруг на ответницата Н.И., със задължението да й предаде съобщението.
На
26.07.2019г. Н.И., чрез адвокат Добромир Добчев, е
подала въззивна жалба срещу така постановеното решение.
С разпореждане
от 29.07.2019г., постановено по гр.д. № 233 по описа за 2018г. на Районен съд –
Димитровград първоинстанционният съд е върнал въззивната жалба като подадена след срока за обжалване на
основание чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК. За да постанови цитираното разпореждане,
съдът е приел, че жалбоподателката е била редовно
уведомена за обжалваното решение по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК. В мотивите е
изложил становище, че жалбоподателката не е уведомила съда за промяна на адреса си, както
и че не живее на адреса за призоваване и лицето, получавало призовките, не е
изпълнило задължението си да ги предаде.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Частната жалба
е подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което
е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, а обжалваното разпореждане
е неправилно.
Основният спорен момент, който следва да
се разреши, за да се даде отговор на въпроса дали въззивната
жалба е подадена извън срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, касае редовността на
връчваните призовки и съобщения по гр. д. № 233 по описа за 2018г. на
РС-Димитровград.
За разлика от отменения ГПК действащият
към момента урежда принцип за поредността за връчване
на призовки и съобщения. Съгласно чл. 38 от ГПК първо
се връчва на посочения по делото адрес, а ако адресатът не бъде намерен там –
на настоящия, а при липса на такъв – на постоянния адрес. Видно от
представеното по делото Удостоверение за наследници с изх. № 387 от
03.04.2018г., постоянният адрес на Н.С.И. ***. Този адрес е известният по
делото и на него са изпращи всички призовки и съобщения. Същевременно самата жалбоподателка не оспорва, че този адрес е адресът й по
лична карта.
Следователно
призовките и съобщенията, в частност съобщението за постановеното съдебно
решение и срока за обжалването му, са връчвани на правилния адрес, съобразно
правилата на ГПК.
На следващо място ГПК урежда и поредността на начините на връчване – на съдебен адресат,
лично или на представител, чрез друго лице или чрез залепване на уведомление.
При невъзможност да се връчи по един начин се преминава към следващия. Няма
данни по делото страната да е посочила съдебен адресат. Също така жалбоподателката посочва, че не е упълномощила писмено
адвокат Добчев да извършва процесуално
представителство по гр. д. № 233 по описа за 2018г. на РС-Димитровград, а само
устно. Разпоредбата на чл. 33 от ГПК изисква представителите по пълномощие да
са упълномощени в писмена форма с определени реквизити или ако упълномощаването
е устно, то да е направено пред съда и да е отразено в протокола. В материалите
по гр. д. № 233 по описа за 2018г. на РС-Димитровград не се съдържа пълномощно
в писмена форма, нито в протокол от съдебно заседание е отразено устно
упълномощаване. С оглед на това правилно съдът е изпращал призовките и
съобщенията на известния по делото адрес лично на страната.
При невъзможност за лично връчване на
призовките и съобщенията по реда на чл. 45 от ГПК, се преминава към следващия
предвиден в ГПК начин, а именно връчване чрез друго лице съгласно чл. 46 от ГПК. Разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ГПК регламентира кръга на лицата, чрез
които може да се връчи съобщение или призовка. Това е всеки пълнолетен от
домашните на адресата или който живее на адреса, или е работник, служител или
съответно работодател на адресата. В настоящия случай всички призовки и съобщения
са получавани от лице, което живее на адреса и същевременно е член от домашните
на адресата. Изпълнено е изискването да са посочени имената и качеството на
лицето, което получава, а именно Д.М.И., съпруг
на адресата. На съобщението за постановеното съдебно решение и срока за
обжалването му е отбелязано, че същото е получено от съпруга на адреса, с
изписване на имената му, полагане на подпис от получателя и от връчителя и отбелязване, че се задължава да го предаде,
поради което настоящият съдебен състав счита, че връчването е законосъобразно
при изпълнение на изискванията на ГПК.
Неоснователно
е възражението, изложено в отговора на частната жалба, че жалбоподателката
не е изпълнила задължението си да уведоми съда за промяната на адреса си,
поради което не може да твърди, че е била нередовно призовавана и уведомявана.
Действително чл. 41, ал. 1 от ГПК предвижда задължение за страните по делото,
когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото
или на който веднъж им е връчено съобщение, да уведомят съда за новия си адрес.
Неизпълнението на това задължение е скрепено с последиците, посочени в чл. 41,
ал. 2 от ГПК, а именно всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
За да настъпят
санкциите от неизпълнение на задължението по чл. 41, ал. 1 от ГПК за страната,
е необходимо същата да е била предупредена за тях. Видно от съобщенията и
призовките по гр.д. № 233 по описа за 2018г. на РС – Димитровград, Н.И. не е
била предупредена при връчване на първото съобщение, следователно последиците
по чл. 41, ал. 2, изр. 1 от ГПК не могат да бъдат приложени спрямо нея.
С оглед изложеното настоящата въззивна инстанция споделя
изводите на първоинстанционния съд, че жалбоподателката е била редовно уведомена за постановяване
на решение № 247 от 12.06.2019г., постановено по гр.д. № 233 по описа за 2018г.
на РС – Димитровград. Въпреки това счита, че обжалваното разпореждане следва да
бъде отменено с оглед неспазването на принципа на служебното начало (въззивната инстанция не е обвързана от наведените от
страната основания при проверка на законосъобразността на определения и
разпореждания - Тълкувателно
решение от 15.01.2019г. по т. д. № 6 по описа за 2017г. на ВКС, ОСГТК).
Съдът не е
изпълнил задължението си да съдейства на страните. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ГПК
съдът следва да разяснява на страните правата им и да им указва нужното
съдействие във връзка с направените от тях искания.
Във въззивната жалба, върната от първоинстанционния
съд като просрочена, се навеждат твърдения за приложение на чл. 46, ал. 4 от ГПК. Жалбоподателката е посочила, че действително
съдебното решение е получено на 05.07.2019г. от съпруга й на адреса в гр.***,
но същата не е живеела там, а задължението за предаване на съобщението било
изпълнено едва на 24.07.2019г. Тези твърдение по своето естество представляват
доводи за приложението на чл. 46, ал. 4 от ГПК. В посочената разпоредба е
предвидена една особена хипотеза на възстановяване на срок - адресатът може да
иска възстановяване на срока, ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да
узнае своевременно за връчването. Пропускането на срока за обжалване на решение
на съд поради неефективно предаване на призовка или съобщение от лице,
задължило се по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК, може да представлява особено
непредвидено обстоятелство и да доведе до възстановяване на пропуснатия срок –
в този смисъл Определение № 85 от 14.05.1981г. по гр.д. № 1562 по описа за
1981г. на ВС, II г.о.
Действително
във въззивната жалба не се съдържа изрична молба за
възстановяване на срок, но това е единствената правна възможност за защита на
страната. В изпълнение на задължението си по чл. 7, ал. 1 от ГПК първоинстанционният съд е следвало да даде указания на
страната да уточни дали прави искане за възстановяване на срок, евентуално да
проведе производство по чл. 64, ал. 3 от ГПК и едва тогава да се произнесе по
допустимостта на подадената въззивна жалба.
Така
мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от
29.07.2019г., постановено по гр.д. № 233 по описа за 2018г. на Районен съд –
Димитровград, с което е върната въззивна жалба с вх.
№ 8507 от 26.07.2019г. по гр. д. № 233 по описа за 2018г. на РС-Димитровград,
като просрочена.
ВРЪЩА делото на Районен съд –
Димитровград за изпълнение на указанията на съда.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.