Решение по к. адм. дело №1947/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК.

Делото е образувано по жалбата на М. Е. Я. [ЕГН] от гр. Варна, ул. ******, чрез адв. Н. М. от АК – Варна със съдебен адрес: гр. Варна, [улица]против Решение № 2210/15.06.2025 г., постановено по гр.д. № 7975/ 2024 г. по описа на РС – Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 18-9419/ 21.08.2023 г. на началника на СГКК – Варна, относно изменение на КККР за ПИ с идент. № ********.

Жалбоподателят сочи, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е спазена процедурата за придобиване на право на собственост от ползвателя. Към момента на издаване на процесната заповед видно от заключението на назначената комисия в протокол № 28/ 12.04.2023 г. по разглеждане на заявлението е установено, че не е определена оценка на земята, не е издадена заповед на кмета, не е извършено заплащане на земята от ползвателя на собственика, чрез общината в 3-месечен срок от влизането в сила на оценката, ПНИ не е приложен за имота, вписана е Е. С. като собственик, без да е посочен документ, обосноваващ собствеността и. Следователно не е осъществена процедурата по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и тази по чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Направено е искане за отмяна на оспореното съдебно решение и процесната заповед на началника на СГКК-Варна с присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – началникът на СГКК – Варна, редовно призован, не се явява и не са представлява. Не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна – Т. Т. Т., редовно призован, чрез процесуален представител поддържа депозирания писмен отговор за неоснователност на депозираната жалба.

Представителят на контролиращата страна – ОП-Варна, дава заключение, че подадената касационна жалба е неоснователна, решението на РС-Варна е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:

За да отхвърли жалбата на касатора против процесната заповед въззивният съд е приел от фактическа страна, че от доказателствата в представената по делото преписка със Заповед №РД-18- 73/23.06.2008г. на изпълнителен директор на АГКК е видно, че са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри за територията на административен район „Аспарухово“ при община Варна, приети с протокол от 23.08.2006г. на Служба кадастър Варна. Представен е протокол №28/12.04.2023г. на комисия при община Варна за проведено заседание на което е разгледано заявление рег. №АУ120149АС/05.12.2022 г. на Т. Т. Т. и е установено, че по отношение на [ПИ] с площ от 569 кв.м. по ПНИ на с.о.“****“ КР 551, землище [жк], гр.Варна за собственик е вписана Е. П. С.. Същата е призната за собственик на осн. пар.4 от ЗСПЗЗ на място с площ от 581 кв.м., съставляващо [имот номер], при граници: изток-имоти пл.№№*******, запад-полски път, север-имот пл.№* и юг-имот пл.№* с нот.акт № */ 09.12.1997 г. Комисията е констатирала, че с нот.акт № 129/ 09.12.1997 г. Е. С. е продала на Т. Т. описания имот и към момента на одобряване на ПНИ със Заповед №РД-1-7706-387/20.09.2002г. за собственик в регистъра е следвало да се отрази действителният такъв Т. Т. съгласно представения нот.акт за право на собственост. Искането на Т. да се допусне изменение на ПНИ по отношение на поземлен [имот номер] чрез заличаване на името на Е. П. С. и вписване като собственик на имота на нейно място на Т. Т. Т. е било уважено.

В представената преписка се съдържат доказателства, че промяната, която е допусната се отнася само до лицето, което е записано в регистъра на собствениците към ПНИ. Наведените възражения от жалбоподателя са неотносими към административното производство по издаване на обжалваната заповед, тъй като поставените въпроси в жалбата подлежат на изследване при приемане на плана по чл.28 ППЗСПЗЗ, и след приемането на ПНИ и влизането му в сила се преклудира възможността да бъдат разглеждани отново. В настоящия случай подлежи на изследване и обсъждане единствено въпроса имало ли е основание да бъде записано като собственик на имота лице, различно от първоначално записания такъв. Жалбоподателят не е навел такива възражения. От представените от ответника заверени копия на [нотариален акт] и № **, двата от 09.12.1997 г. се установява по безспорен начин, че Е. П. С. е призната за собственик по реда на пар.4 от ЗСПЗЗ на имот с пл.№ * в местност Ракитника, [жк], като на същата дата тя се е разпоредила със собствеността си чрез покупко-продажба в полза на Т. Т. Т.. Наведените от жалбоподателя възражения са такива по оспорване правото на Е. С. да трансформира предоставеното й право на ползване в право на собственост, като липсват доказателства такова оспорване да е било проведено в хода на процедурата по пар.4а от ЗСПЗЗ. С настоящото административно производство не се променят граници, площ или възникнало право на придобиване право на собственост, а единствено се извършва замяна на първоначалния носител на това право със заварения към момента на изготвяне на ПНИ. Заповедта е съобразена с материалния закон и отразява действителното фактическо положение съгласно представения документ за собственост. Жалбата е неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличието на правен интерес от оспорване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна при следните съображения:

Обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно.

Правната уредба за изменение на ПНИ, който е интегриран в кадастралната карта се съдържа в § 4к, ал. 8, ал. 11, ал. 12 и ал. 13 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и в чл. 28в ППЗСПЗЗ. Съгласно § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, влезлият в сила ПНИ може да се изменя на пет основания, изброени в отделни точки. Съгласно § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, измененията в тези случаи се извършват въз основа на решение на комисия, назначена със заповед на кмета на общината, включваща представители на областната администрация, на техническата служба на общината и на СГКК. В § 4к, ал. 13 от ПЗР на ЗСПЗЗ е разписано, че въз основа на решения на комисията по ал. 12, до одобряването на КК и КР - кметът на общината издава заповед за изменение на ПНИ, а след одобряване на КККР - началникът на СГКК издава заповед за нейното изменение. Съгласно чл. 28в ППЗСПЗЗ, влезлият в сила ПНИ може да се изменя в случаите по § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ по искане на заинтересованите лица до органа по чл. 28б, ал. 11 от ППЗСПЗЗ, като в случаите на § 4к, ал. 8, т. 1, т. 2 и т. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, заинтересованите лица подават искане до кмета на общината за разглеждане от комисията по ал. 12.

При съотнасяне на тази правна уредба към конкретния случай и фактите, които се установяват от доказателствата по делото, се налагат следните изводи:

Оспорената заповед, издадена от началника на СГКК-Варна е постановена от материално и териториално компетентен орган, предвид § 4к, ал. 13, т. 2 от ПЗСПЗЗ. За територия, където се намира процесният по делото имот – местност ***, [жк], има одобрен и влязъл в сила ПНИ, както и одобрени КК и КР, поради което началникът на СГКК - Варна е компетентен да издаде заповедта съобразно § 4к, ал. 13, т. 2, във вр. с ал. 8, т. 1 и ал. 12 ПЗР ЗСПЗЗ.

С оглед посочените в оспорената заповед фактически и правни основания за постановяването й е налице яснота относно юридическите факти, от които административният орган черпи упражненото от него субективно право, поради което следва да се приеме, че при издаването на заповедта е съобразена изискуемата форма.

Не се установява съществено нарушение на административно-производствените правила, което да обосновава отмяна на оспорената заповед. В тази връзка не се споделят възраженията на касатора в подадената жалба за неспазване на процедурата за придобиване на право на собственост от ползвателя.

Разпоредбата на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и предвидената с нея процедура за изменение на КККР се явява специална по отношение на нормите на ЗКИР, като същата е приложима при наличие на някое от основанията, визирани в ал. 8, т. 1-5 за изменение на ПНИ.

Решението на Комисията по § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не обвързва органа (началника на СГКК) при произнасянето му. Началникът на СГКК-Варна следва да направи самостоятелна преценка относно наличие на някоя от предпоставките по § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ за изменение на влязъл в сила ПНИ. (В този смисъл Решение № 1380/31.01.2014 г., постановено по адм. дело № 9355/2013 г., на ВАС, ІІ отд.; Решение № 4549/02.04.2014 г., постановено по адм. дело № 640/2014 г., на ВАС, ІІ отд.)

В случая административният орган е приел, че е налице хипотезата на § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което е одобрил изменение на КККР. Според посочената разпоредба влязъл в сила ПНИ може да се изменя, когато помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа съществени непълноти или грешки, като при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред.

Изменението на КККР в хипотезата на § 4к, ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ е само последица от признатата основателност на искането по реда на ал. 12. Това обаче не игнорира задължението на СГКК за всеобхватна преценка на правата на собственост на фигуриращите в регистъра като собственици.

Според нормата чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ, с ПНИ по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, като ПНИ се изработва в мащаба и въз основа на помощния план по ал. 1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена, като данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от ПНИ. Императивните материални изисквания за ПНИ са регламентирани в чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Тези правни норми визират и конкретни технически изисквания, които следва да се съобразяват както при проектиране на имотите в територия по ПНИ, така и при одобряването, съответно и изменението на ПНИ. Тъй като с този план се новообразуват имоти, той е план с конститутивно действие, който е част от сложен фактически състав по определяне на реалните граници на имотите на бившите ползватели, от една страна, и на реституираните собственици – от друга. Целта на ПНИ и необходимостта от изработването и одобряването му е да се новообразуват самостоятелни имоти за различните групи лица.

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът приема, че въззивното решение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК ответникът по касационната жалба има право на разноски. Поради липсата на такава претенция, съдът намира, че разноски не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Варненският административен съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2210/15.06.2025 г., постановено по гр.д. № 7975/2024 г. по описа на РС – Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.