О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260436 Година 2020, 29 септември гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на двадесет и девети септември година две хиляди и двадесета,
в закритото
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА
МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия Даниела
Михова
въззивно гражданско дело № 1984 описа за 2020
година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на
„Анхиало 2010” ООД със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, обл.Бургас,
ул.“Бунар Хисар“ №1, ЕИК *********, против решение № 116 от 14.05.2020 г. по
гр.д.505/2019 г. по описа на Районен съд Поморие. С молба от 21.09.2020 г. въззивникът
е уточнил, че обжалва решението на ПРС в частта, с която е прието за установено
по отношение на въззивника-ответник „Анхиало 2010” ООД, съществуването на
вземане в полза на ищеца „Пи Ем Ай” ЕООД гр.София, ЕИК *********, по заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №175/14.05.2019 г. по ч.гр.д. №378/2019 г. по описа
на ПРС, за сумата 11 990,16 лв, произтичащо от неизпълнение на парично
задължение -неплащане на възнаграждение по договор за изработка, за която сума
е издадена фактура № 87/30.05.2018 г. от ВНВ Трейд ЕООД; 1049,14 лв -
представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 13.06.2018 г. до 23.04.2019 г„ и законната лихва върху
главницата от 13.05.2019 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с
която „Анхиало 2010” ООД е осъдено да заплати на ищеца „Пи Ем Ай” ЕООД съобразно
с уважената част от иска: 1612,05 лв., представляващи разноски в исковото
производство, и 932,35 лв., представляващи разноски в заповедното производство
по ч.гр.д. №378/2019 г. по описа на ПРС.
Твърди се, че
решението на ПРС в обжалваната част е необосновано и неправилно – постановено в
противоречие с чл.26 и чл.266 от ЗЗД.
По-конкретно се
твърди, че първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил възраженията на
ответника, въведени с отговора на исковата молба, за нищожност на договора за
цесия поради нееквивалентност на престациите, както и за това, че по делото не
е доказано изпълнението на договора за изработка на дренажната система, което
изпълнение да породи дължимост на заплащане на цената на изработеното. Отново
се излагат съображения за нищожност на договора за цесия поради противоречие с
добрите нрави. Излагат се твърдения и за неизпълнение от страна на дружеството-изпълнител
на договорните му задължения по договора за изработка и за липсата на
представени доказателства за такова изпълнение. Твърди се, че като е изградил
изводите си за основателност на иска само и единствено на база представената
данъчна фактура, първоинстанционният съд е постановил необосновано и неправилно
решение, тъй като данъчната фактура има правно значение само за отношенията,
възникващи във връзка със задължението за начисляване и плащане на ДДС.
Претендира се отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част като неправилно и постановяване
вместо него на решение, с което искът се отхвърля като неоснователен и
недоказан.
Няма
искания по доказателствата. Претендират се разноски.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.
В
законовия срок против въззивната жалба е подаден писмен отговор от въззиваемия „Пи Ем Ай” ЕООД
гр.София, ЕИК *********. Въззивната жалба се оспорва като
неоснователна и недоказана. Твърди се, че са правилни и обосновани изводите на
първоинстанционния съд, че договорът за цесия не е нищожен. Изложени са подрони
съображения, защо според въззиваемия, договорът не противоречи на добрите
нрави. Въведени са твърдения, че за ответника липсва правен интерес да оспорва
договора за цесия, след като така или иначе дължи сумата по договора. По
отношение на възраженията за неизпълнение на договора се твърди, че договорът
между ответното дружество и ВНВ Трейд ООД е бил за изработване на дренажна
система, а не за нейното монтиране в имот на ответника, поради което
възраженията, че системата не е била предадена са ирелевантни са спора, още
повече, предвид осчетоводяването на данъчната фактура от двете дружества.
Претендира се потвърждаване на решението на ПРС в обжалваната част и присъждане
на съдебно-деловодни разноски.
Отново е заявено искане за приемане като
доказателство на Протокол за установяване на реално извършени доставки, за
който се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е
преклудирана възможността за представянето му.
С нарочна молба въззиваемият е поискал допускане на
обезпечение на предявения иск чрез запор на банковите сметки на въззивника в: Интернешънъл Асет Банк, Първа
Инвестиционна Банка АД, Инвестбанк АД, Уникредит Булбанк АД, Общинска Банка АД,
Райфайзенбанк България ЕАД, Обединена Българска Банка АД, Централна
Кооперативна Банка АД, Прокредит Банк България ЕАД, Алианц Банк България АД,
Банка ДСК АД, Юробанк България АД. Твърди се, че предвид постановеното от
първоинстанционния съд решение, искът е вероятно основателен, както и, че е налице
обезпечителна нужда, тъй като, видно от представената от въззиваемия с отговора
на въззивната жалба справка от Имотния регистър, ответникът се е разпоредил с
всичси свои имоти в полза на свързано с него дружество, поради което за
въззиваемия ще е налице затруднение да реализира правата си по бъдещото
решение.
По доказателственото искане съдът
намира, че същото следва да бъде уважено. Действително приложеният към
въззивната жалба Протокол
за установяване на реално извършени доставки не е представен от ищеца с
исковата молба, но същият е представен в първото по делото открито съдебно
заседание, с оглед разпределената от съда доказателствена тежест. Ето защо
съдът намира, че искането за приемане на този протокол като доказателство по
делото не е било преклудирано, съотв.е налице основание по чл.266, ал.3 от ГПК
за приемането му като доказателство във въззивното производство.
По направеното от въззиваемия искане за допускане на
обезпечение на предявения иск, съдът намира следното:
За да се допусне обезпечение на предявения иск, съгласно
чл.391 от ГПК, следва да са налице следните предпоставки: да съществува
опасност без обезпечението за ищеца да бъде невъзможно или да се затрудни
осъществяването на правата по решението, и искът да е подкрепен с убедителни
писмени доказателства, или да бъде представена гаранция в определения от съда
размер съгласно чл. 180 и 181
от Закона за задълженията и договорите.
В настоящия случай съдът приема, че са налице
изискуемите предпоставки за допускане на исканото обезпечение, тъй като на
първо място искът е подкрепен с писмени доказателства, а и постановеното в
полза на ищеца решение от първоинстанционния съд говори за допустимост на иска
и за неговата вероятна основателност. На второ място, съдът отчита, че искът е
за признаване съществуването на вземане, при което за ищеца винаги е налице
обезпечителна нужда.
С оглед наличието на обезпечителна нужда и
евентуалната основателност на предявения иск, съдът намира, че исканото
обезпечение следва да бъде допуснато, като поисканата от въззиваемия
обезпечителна мярка – запор на банковите сметки на ответника, съдът намира за
подходяща с оглед обезпечителната нужда.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на „Анхиало 2010” ООД със
седалище и адрес на управление в гр.Поморие, обл.Бургас, ул.“Бунар Хисар“ №1,
ЕИК *********, против решение № 116 от 14.05.2020 г. по гр.д.505/2019 г. по
описа на Районен съд Поморие. С молба от 21.09.2020 г. въззивникът е уточнил,
че обжалва решението на ПРС в частта, с която е прието за установено по отношение
на въззивника-ответник „Анхиало 2010” ООД, съществуването на вземане в полза на
ищеца „Пи Ем Ай” ЕООД гр.София, ЕИК *********, по заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК №175/14.05.2019 г. по ч.гр.д. №378/2019 г. по описа на ПРС, за
сумата 11 990,16 лв, произтичащо от неизпълнение на парично задължение
-неплащане на възнаграждение по договор за изработка, за която сума е издадена
фактура № 87/30.05.2018 г. от ВНВ Трейд ЕООД; 1049,14 лв - представляващи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
от 13.06.2018 г. до 23.04.2019 г„ и законната лихва върху главницата от
13.05.2019 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която „Анхиало
2010” ООД е осъдено да заплати на ищеца „Пи Ем Ай” ЕООД съобразно с уважената
част от иска: 1612,05 лв., представляващи разноски в исковото производство, и
932,35 лв., представляващи разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№378/2019 г. по описа на ПРС.
Насрочва
делото за открито съдебно заседание на 16.11.2020 г. от 14,30 ч., за която дата
да се призоват страните.
Приема като доказателство представения с
отговора на въззивната жалба Протокол за установяване на реално извършени доставки.
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ
на предявения „Пи Ем Ай” ЕООД гр.София, ЕИК ********* против „Анхиало 2010” ООД
със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, обл.Бургас, ул.“Бунар Хисар“
№1, ЕИК ********* иск за приемане за установено по отношение на „Анхиало 2010”
ООД, съществуването на вземане в полза на ищеца „Пи Ем Ай” ЕООД гр.София, ЕИК
*********, по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №175/14.05.2019 г. по
ч.гр.д.№ 378/2019 г. по описа на ПРС, за сумата 11 990,16 лв, произтичащо
от неизпълнение на парично задължение -неплащане на възнаграждение по договор
за изработка, за която сума е издадена фактура № 87/30.05.2018 г. от ВНВ Трейд
ЕООД; 1049,14 лв - представляващи обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода от 13.06.2018 г. до 23.04.2019 г„ и законната
лихва върху главницата от 13.05.2019 г. до окончателното изплащане, както и в
частта, с която „Анхиало 2010” ООД е осъдено да заплати на ищеца „Пи Ем Ай”
ЕООД съобразно с уважената част от иска: 1612,05 лв., представляващи разноски в
исковото производство, и 932,35 лв., представляващи разноски в заповедното производство
по ч.гр.д. №378/2019 г. по описа на ПРС, чрез обезпечителна мярка ЗАПОР ВЪРХУ БАНКОВИТЕ СМЕТКИ на
„Анхиало 2010” ООД със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, обл.Бургас,
ул.“Бунар Хисар“ №1, ЕИК ********* в Интернешънъл Асет Банк, Първа Инвестиционна Банка АД,
Инвестбанк АД, Уникредит Булбанк АД, Общинска Банка АД, Райфайзенбанк България
ЕАД, Обединена Българска Банка АД, Централна Кооперативна Банка АД, Прокредит
Банк България ЕАД, Алианц Банк България АД, Банка ДСК АД, Юробанк България АД, ДО РАЗМЕРА ОТ 13 039 лв (тринадесет
хиляди и тридесет и девет лева).
Препис от настоящото определение да се връчи на
страните.
Определението, в частта, с която е допуснато
обезпечение на предявения иск, подлежи на обжалване с частна жалба пред
Бургаски апелативен съд в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването
му, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за наложената
обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.
В останалата си част, определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.