Решение по дело №676/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 1003
Дата: 4 октомври 2019 г. (в сила от 25 октомври 2019 г.)
Съдия: Любомир Иванов Генов
Дело: 20193230100676
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

                                        РЕШЕНИЕ №….

гр. Добрич, 04.10.2019 г.

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                   

 

   Добричкият районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:           

     

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ

 

при участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №676 по описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:

    

      Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.52 от Закона за здравното осигуряване във връзка с чл.79 и сл. от Закона за задълженията и договорите.     

    Образувано е по искова молба на УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ “СВЕТА МАРИНА”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.“Х. Смирненски“ №1, представлявана от изпълнителния директор проф. д-р ***, срещу Х.П.К. с ЕГН ********** *** по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.52 от Закона за здравното осигуряване във връзка с чл.79 и сл. от Закона за задълженията и договорите за признаването за установена дължимостта на сумата от 2200 (две хиляди и двеста) лева, представляваща стойността на оказаното му в периода от 11.08.2018 г. до 13.08.2018 г. лечение по клинична пътека №114 в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение при МБАЛ“Света Марина“ЕАД, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (08.11.2018 г.) до окончателното плащане, а също и за направените в заповедното и настоящото производство съдебно-деловодни разноски. В исковата си молба ищецът е посочил, че ответникът е постъпил в болницата на 11.08.2018 г. с остра дихателна недостатъчност и изразена хипоксемия; установено е, че същият е с прекъснати здравноосигурителни права поради неплащане на дължимите вноски; на 13.08.2019 г. пациентът е подписал информирано съгласие, с което е декларирал, че му е известна стойността на лечението по клинична пътека №114 в размер на 2200 лева; на ответника е проведено необходимото лечение, за което поради липсата на здравни осигуровки дължи на ищеца сумата от 2200 лева; настоява се за уважаването на предявения иск.

       В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба и доказателствата към нея ответникът чрез особения представител е посочил, че предявеният иск е допустим, като по основателността ще вземе становище в съдебното заседание след събирането на всички доказателства; счита, че представените две заповеди на изпълнителния директор на ищцовото дружество не касаят настоящия казус, тъй като в тях никъде не е отразена цена по клинична пътека №114, по която ответникът дължи процесната сума. В началото на съдебното заседание процесуалният  представител на ответника се е запознал с посочената заповед относно цената по клинична пътека №114.

     В съдебното заседание ищецът чрез своя пълномощник е заявил, че искът за заплащане на проведеното лечение е безспорно доказан; настоява за присъждането на направените разноски в заповедното и настоящото производство, както и законната лихва от датата на подаването на заявлението до окончателното плащане.  

     В съдебното заседание ответникът чрез назначения особен представител е посочил, че по делото са събрани всички доказателства относно искането на болницата, че ответникът дължи търсената сума в размер на 2200 лева; той лично е подписал декларация, че дължи тези пари за лечението си.

    Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:  

     Предявеният иск е процесуално допустим и основателен.

     Съгласно представените направление за хоспитализация и епикриза (на лист 4-6 от делото) на ответника Х.П.К. през периода от 11.08.2018 г. до 13.08.2018 г. е било проведено лечение по клинична пътека №114 поради удавяне и несмъртоносно потъване във вода, вследствие на което е възникнала остра сърдечна недостатъчност; проведена му е образна диагностика, извършена е рентгенография на гръдна клетка; назначена е терапия и проведено лечение, след което му се е подобрило общото състояние и е изписан по собствено желание като клинично здрав, без да се нуждае от по-нататъшно лечение. Според намиращите се на лист 7 и 13 справки ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, поради което здравната каса не е поела средствата за неговото лечение. Съгласно представените заповед №Р – 52/30.01.2018 г. и заповед №Р-188/04.04.2018 г. на изпълнителния директор на лечебното заведение стойността на лечението по клинична пътека №114 за неосигурени пациенти е в размер на 2200 лева. По делото е представена и декларация от 13.08.2018 г. на самия ответник Х.П.К. (на лист 12), в която той сочи, че е запознат с прекъснатите си здравноосигурителни права към датата на постъпването в лечебното заведение; запознат е, че на основание на чл.52 от Закона за здравното осигуряване следва да заплати стойността оказаната медицинска помощ съгласно утвърдения ценоразпис в размер на 2200 лева по клинична пътека №114. Затова в съдебното заседание назначеният особен представител на ответника е заявил, че по делото са събрани всички доказателства относно искането на болницата, че ответникът дължи търсената сума в размер на 2200 лева. Следователно предявеният иск по чл.52 от Закона за здравното осигуряване във връзка с чл.79 и сл. от Закона за задълженията и договорите за признаването за установена дължимостта на сумата от 2200 лева, представляваща стойността на проведеното лечение, заедно със законната лихва от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (08.11.2018 г.) до окончателното плащане, е изцяло основателен и трябва да бъде уважен.        

       С оглед изхода от спора и на основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и направени разноски по гр. дело №676/2019 г. по описа на ДРС в размер на 528 лева (в това число внесена държавна такса в размер на 44 лева, заплатен депозит за назначаването на особен представител на ответника на първоначални разноски на ищеца в размер на 384 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева). В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, поради което ответникът трябва да бъде осъден да заплати разноските по частно гр. дело №4557/2018 г. по описа на ДРС в размер на 94 лева (в това число 44 лева внесена държавна такса и 50 лева заплатено адвокатско възнаграждение).

       Водим от горното, на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.52 от Закона за здравното осигуряване във връзка с чл.79 и сл. от Закона за задълженията и договорите, Добричкият районен съд

 

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

РЕШИ:

 

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК в отношенията между страните по делото, че Х.П.К. с ЕГН ********** *** има следното неплатено парично задължение (за което е издадена Заповед за изпълнение №2574/12.11.2018 г. по частно гр. дело №4557/2018 г. по описа на ДРС) към УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ “СВЕТА МАРИНА”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.“Х. Смирненски“ №1, представлявана от изпълнителния директор проф. д-р *** – за сумата от 2200 (две хиляди и двеста) лева, представляваща стойността на оказаното му в периода от 11.08.2018 г. до 13.08.2018 г. лечение по клинична пътека №114 в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение при МБАЛ“Света Марина“ЕАД, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (08.11.2018 г.) до окончателното плащане.

       ОСЪЖДА Х.П.К. с ЕГН ********** *** да заплати на УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ “СВЕТА МАРИНА”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.“Х. Смирненски“ №1, представлявана от изпълнителния директор проф. д-р ****, направените от  него разноски по гр. дело №676/2019 г. по описа на ДРС в размер на 528 (петстотин двадесет и осем) лева, както и сторените разноски по частно гр. дело №4557/2018 г. по описа на ДРС в размер на 94 (деветдесет и четири) лева.

       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: