№ 765
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Емилия Ат. Колева
Анна Кофинова
при участието на секретаря Бранимира В. И.а Пенова
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20251100605950 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа НПК.
С Присъда от 30.04.2025г. постановена по НЧХД № 16411/2022г., Софийски районен
съд, НО, 105 състав е признал подсъдимата М. Ч. К. за невиновна в това: в периода от
21.11.2022 г. до 03.12.2022 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление, във
водена кореспонденция в мобилното приложение „Вайбър“ от собствения си мобилен
телефонен номер **** на мобилен номер ********** на К. Б. К., да е разпространила обида,
като написала /казала/ съдържащи унизителни за честта и достойнството му думи и изрази,
както следва:
1. На 21.11.2022г. между 11:15ч. и 22:56ч. да е разпространила обида, като изпратила
текстови съобщения посредством мобилното приложение „Вайбър“ от собствения си
мобилен телефонен номер на телефонния номер на своя съпруг К. К., съдържащи нещо
унизително за честта и достойнството на последния, чрез думи и изрази – „боклук такъв“ и
„боклук“;
2.На 23.11.2022г. между 09:08ч. и 23:09ч. да е разпространила обида, като изпратила
текстови съобщения посредством мобилното приложение „Вайбър“ от собствения си
мобилен телефонен номер на телефонния номер на своя съпруг К. К., съдържащи нещо
унизително за честта и достойнството на последния, чрез думи и изрази – „боклук мръсен“,
„боклук“, „отвратителната ти персона“, „нагъл навлек“, „гнусно материалистично
нищожество“;
1
3.На 26.11.2022г. в 18:28ч. да е разпространила обида, като изпратила текстово
съобщение посредством мобилното приложение „Вайбър“ от собствения си мобилен
телефонен номер на телефонния номер на своя съпруг К. К., съдържащо нещо унизително за
честта и достойнството на последния, чрез израза „смешен меркантилен изрод“;
4.На 27.11.2022г. между 09:02ч. и 21:40ч. да е разпространила обида, като изпратила
текстовсъобщения посредством мобилното приложение „Вайбър“ от собствения си мобилен
телефонен номер на телефонния номер на своя съпруг К. К., съдържащи нещо унизително за
честта и достойнството на последния, чрез думи и изрази – „навлек“, „боклук мръсен“,
„нищожество инфантилно“, „неспособен дебил“, „изгний някъде, мухльо“;
5.На 28.11.2022г. между 08:05ч. и 20:43ч. да е разпространила обида, като изпратила
текстови съобщения посредством мобилното приложение „Вайбър“ от собствения си
мобилен телефонен номер на телефонния номер на своя съпруг К. К., съдържащи нещо
унизително за честта и достойнството на последния, чрез думи и изрази – „боклук мръсен“,
„изроде“;
6.На 02.12.2022г. в 08:09ч. да е разпространила обида, като изпратила текстови
съобщения посредством мобилното приложение „Вайбър“ от собствения си мобилен
телефонен номер на телефонния номер на своя съпруг К. К., съдържащи нещо унизително за
честта и достойнството на последния, чрез думи и изрази – „боклук“, „умри в мизерията си“;
7.На 03.12.2022г. в 12:08ч. да е разпространила обида, като изпратила текстови
съобщения посредством мобилното приложение „Вайбър“ от собствения си мобилен
телефонен номер на телефонния номер на своя съпруг К. К., съдържащи нещо унизително за
честта и достойнството на последния, чрез думите „навлек“ и „изрод“.
С оглед на това, на основание чл. 304 от НПК подсъдимата е опрадана по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2 вр. чл. 146,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от частния тъжител К. Б. К. и
допълнение към нея, в които се излагат възражения за необоснованост на съдебния акт
поради противоречие със събраните по делото доказателства и неправилно приложение на
материалния закон. Наведени са и доводи за предубеденост на съдебния състав, постановил
оправдателната присъда. Моли се присъдата да бъде отменена, като бъде постановена нова
такава, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение.
С Определение по чл. 327 и сл. НПК въззивният съд е приел, че за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно следствие.
В хода по същество повереникът на частния тъжител поддържа жалбата и доводите,
изложени в нея и моли същата да бъде уважена. Претендира направени по делото разноски.
Подобно становище поддържа и частния тъжител. Конкретно навежда твърдения, че
процесните мобилни номера се ползват съответно от него самия и подсъдимата, въпреки, че
се водят с титуляр БСП.
2
Подсъдимата в хода по същество оспорва изложеното във въззивната жалба. Оспорва
да е ползвала мобилния номер, посочен от тъжителя, като според нея липсвали
доказателства относно номера, от който били изпратени твърдените съобщения, нито за
адресата им. Твърдени, че все още голяма част от документите й са в жилището, обитавано
от тъжителя, поради което последният разполагал с тях. Прави възражение за прекомерност
на претендираните разноски, както и за липса на доказателства за тяхното заплащане.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по
делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда по реда на чл.
314 НПК, намери за установено следното:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд. По
делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата,
нужни за неговото правилно решаване.
Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и
доказателствени средства първата инстанция законосъобразно е приела следната фактическа
обстановка, която се споделя и от настоящия съд:
Подсъдимата М. Ч. К. с ЕГН ********** е родена на ****г. в гр. София, българка,
български гражданин, неосъждана, с висше образование, с адрес: гр. София, бул. ****.
Същата работи като адвокат, вписан в САК от 2004г., като в адвокатския регистър е
посочен телефон за връзка ****. Били посочени и други телефони за връзка, между които и
****.
Частният тъжител К. Б. К. и подсъдимата М. Ч. К. имали сключен граждански брак,
от който имат две деца.
Към 2022г. отношенията между съпрузите се влошили, като тъжителят споделял това
със своите колеги от Националния съвет на БСП – свидетелите Р.К., Т.К. и Д.Ж.. В този
период подсъдимият споделил също така с тези свидетели, че получава съобщения по
мобилния си телефон от подсъдимата М. К., като някои от тях им показал. Свидетелите
възприели съдържанието на съобщенията като обидно.
На 29.09.2024г. в СРС била депозирана искова молба от подсъдимата М. Ч. К. срещу
К. Б. К. за прекратяване на сключения между тях на 17.06.2006г. граждански брак. В
исковата молба от страна на ищцата М. К. бил посочен телефон за връзка ****.
Визирания телефонен номер бил от мрежата на оператора „Виваком България“ ЕАД,
като се водел на абонат БСП. Датата на активация на СИМ-картата с този мобилен номер
била 13.06.2012г., като същият бил закрит на 02.03.2023г.
В периода от 21.11.2022г. до 03.12.2022г. в гр. София във водена кореспонденция в
мобилното приложение „Вайбър“, неустановено лице изпратило съобщения до мобилен
номер ****, ползван от частния тъжител К. Б. К..
В съобщенията се съдържали и следните думи:
На 21.11.2022 г. между 11:15 ч. и 22:56 ч. – „боклук такъв“ и „боклук“;
3
На 23.11.2022 г. между 09:08 ч. и 23:09 ч. – „боклук мръсен“, „боклук“,
„отвратителната ти персона“, „нагъл навлек“, „гнусно материалистично нищожество“;
На 26.11.2022 г. в 18:28 ч. – „смешен меркантилен изрод“;
На 27.11.2022 г. между 09:02 ч. и 21:40 ч. – „навлек“, „боклук мръсен“, „нищожество
инфантилно“, „неспособен дебил“, „изгний някъде, мухльо“;
На 28.11.2022 г. между 08:05 ч. и 20:43 ч. – „боклук мръсен“, „изроде“;
На 02.12.2022 г. в 08:09 ч. – „боклук“, „умри в мизерията си“;
На 03.12.2022 г. в 12:08 ч. – „навлек“ и „изрод“.
Наличието на депозирана искова молба от подсъдимата М. К. срещу тъжителя К. К.
за прекратяване на сключения между тях граждански брак и датата, на която същият е бил
депозиран в СРС, СГС направи на база приобщената по делото искова молба /л. 123-125 от
първоинст.дело/. От съдържанието й може да се направи извод и относно мобилния номер,
който е бил посочен от подсъдимата като телефон за връзка - ****. Относно датата на
входиране на исковата молба, съдът съобрази съдържащия се на първата страница печат от
регистратурата на СРС, в който е посочена дата 29.09.2022г. Фактът, че в исковата молба е
бил посочен именно процесният номер като телефон за връзка от страна на подсъдимата,
може да доведе до извод, че този телефон е ползван от подсъдимата и в инкриминирания
период, който следва датата 29.09.2022г., отразена като дата на депозиране на исковата молба
в съда.
Наличието на влошени отношения между страните към 2022г. се извежда от
показанията на свидетелите Р.К., Т.К. и Д.Ж. – колеги на тъжителя, чиито твърдения са
еднопосочни в тази насока. В тази насока съдът кредитира и искова молба за развод,
коментирана по-горе и информация от психолог в Център „Отворена врата“ /л. 62-64 от
първоинст.дело/. Няма пречка показанията на свидетелите да бъдат кредитирани и в частта,
в която същите навеждат твърдения, че в този период тъжителят им е споделял и показвал
съобщения, за които твърдял, че ги е изпратила подсъдимата, и които свидетелите възприели
като обидни.
Така изнесеното от свидетелите, обаче, във връзка с тези съобщения, не са достатъчни
за настоящия състав, за да приеме за безспорно установено, че същите са били изпращани
именно от подсъдимата, нито да приеме за безспорно установено какво е било и конкретното
съдържание на съобщенията, които са видели. Това е така, тъй като от една страна
свидетелите пресъздават сведения относно автора на съобщенията единствено от самия
тъжител, който е страна по делото и този смисъл заинтересован от неговия изход. От друга
страна, посоченото от свидетелите, че съобщенията имали обидно съдържание, без нужната
конкретика относно тяхното съдържание, на практика представлява тяхно субективно
мнение, което няма необходимата доказателствена стойност.
Този състав не кредитира представеното от подсъдимата решение № 7794 от
28.04.2024г. на СРС, доколкото същото е със заличени лични данни и от неговото
съдържание не може да бъде направен извод кои са страните по него. Дори и да бъде прието,
4
че решението касае предявената от подсъдимата искова молба за развод, то фактът на развод
между страните няма никакво значение за изхода на настоящото дело.
Фактът на упражнявана от подсъдимата професия на адвокат, вписан в САК и
посочения в регистъра на адвокатурата телефон за връзка от нея **** /различен от
инкриминирания/, както и наличието на други телефони за връзка, посочени в регистъра, се
установява от приложената по делото разпечатка от регистъра на адвокатурата. Този факт не
се оспорва и от самата подсъдима. Отразеният телефон на гърба на разпечатката – **** се
намира сред много други и е към дата 28.06.2006г., значително предхождаща
инкриминирания период, поради което този факт не може да послужи като основание да
бъде прието за безспорно именно този номер да е бил ползван от подсъдимата и в
инкриминирания период. С аналогични доводи този състав счита, че приложената визитна
картичка в копие /л. 121/, съдържаща отразен същия телефонен номер, също не може да
обуслови извод, че този телефон е бил ползван от подсъдимата и в инкриминирания период,
доколкото тази визитна картичка няма достоверна дата.
От приобщените справка на мобилния оператор Виваком /л. 222 от първоинст.дело/
се установява, че мобилен номер **** е регистриран на името на абонат – БСП, като същият
е бил активиран на 13.06.2012г. и закрит на 02.03.2023г.
Относно съдържанието на процесната кореспонденция съдът, подобно на първата
инстанция кредитира приложените към тъжбата разпечатки, но същите не съдържат
конкретен телефонен номер, от който са били изпратени, а единствено имената М. К..
Наличието на тези имена по никакъв начин не води до безспорен извод, че съобщенията са
били изпратени от телефонен номер ****, нито, че са били изпратени от подсъдимата М. Ч.
К.. Това е така, тъй като изписаните имена „М. К.“ над съобщенията могат да отговарят на
друг мобилен номер, различен от инкриминирания. Отделно, начинът, по който се записва
даден мобилен номера в мобилния телефон на едно лице, зависи от самия него. Т.е., само
факта на изписани имена М. К. върху разпечатките, приложени към тъжбата, не е
достатъчен, за да бъде прието, че именно подсъдимата е автор на съобщенията.
Дори и да бъде прието, че телефонният номер, от който са били изпратени
съобщенията, е именно телефонен номер ****, то това по никакъв начин не води априори до
извод, че този телефонен /мобилен/ номер е бил ползван от подсъдимата към
инкриминирания период от 21.11.2022г. до 03.12.2022г., тъй като същият е с абонат - БСП, а
не подсъдимата.
С аналогични доводи, свързани с факта, че визираният мобилен телефонен номер е с
абонат БСП, настоящият съдебен състав не счита, че пълномощното, за което се твърди да е
част от водената кореспонденция, е достатъчно, за да бъде прието, че същата изхожда от
подсъдимата, и това е така, въпреки съдържанието му, от което е видно, че изхожда от М. Ч.
К..
При така установената фактическа обстановка, СРС е направил обоснован и
законосъобразен извод от правна страна, че повдигнатото срещу М. Ч. К. обвинение за
5
извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
се явява недоказано по нужния безспорен за осъдителна присъда начин.
Както е посочила и първата инстанция, по делото се установява единствено факта на
получени съобщения в периода от 21.11.2022г. до 03.12.2022г. чрез Вайбър на телефона,
ползван от тъжителя от телефонен номер ****, който е бил регистриран на абонат БСП.
Действително, употребените в тези съобщения думи и изрази: „боклук такъв“;
„боклук“; „боклук мръсен“; „нагъл навлек“; „гнусно материалистично нищожество“
„смешен меркантилен изрод“ ; „навлек“, „нищожество инфантилно“, „неспособен дебил“,
„изгний някъде, мухльо“; „изроде“; „умри в мизерията си“; „изрод“, имат обиден характер,
доколкото с тях би могло да се накърни честта и достойнството на адресата; „отвратителната
ти персона".
По делото, обаче, не се установява кой е авторът на тези съобщения, в които се
съдържат и процесните изрази, за което подробни доводи бяха изложени по-горе в
доказателствения анализ.
Съдът не споделя възраженията на защитата за необоснованост на атакувания
съдебен акт и неправилно приложение на материалния закон. Първата инстанция е посочила
кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, като е направила
конкретен анализ на събраните доказателства.
Този състав не констатира и допуснати в хода на съдебното следствие доказателства,
които да са засегнали правата на някоя от страните в процеса.
Не може да бъде направен и извод за предубеденост на съдебния състав на СРС,
разгледал делото, в каквато насока са наведени възражения, мотивирани със забавянето му
насрочване. Делото е било образувано на 23.12.2022г., като още на дата 02.01.2023г. съдията-
докладчик е дал указания за отстраняване на нередовности на тъжбата. Молба в изпълнение
на дадените указания е била депозирана от тъжителя на 20.02.2023г., като до 11.01.2024г.
съдията-докладчик отново дал допълнителни указания за отстраняване констатирани
нередовности на тъжбата, които са били отстранени от тъжителя с молба от 24.01.2024г.
последвало е насрочване на делото в открито заседание едва на 24.09.2024г.
Констатираното забавяне на насрочване на делото, макар и не напълно обосновано,
само по себе си не води априори до извод за липса на безпристрастност на съдебния състав.
В хода на съдебното следствие са събирани доказателства, посочени както от тъжителя, така
и от подсъдимата, като не е даден приоритет на нито една от страните, които трябва да
послужат като критерий относно безпристрастността на първата инстанция. С оглед на
горното, възраженията на тъжителя и повереника в тази насока се явяват неоснователни.
С оглед на всичко изложено, настоящият въззивен състав счита, че присъдата, като
правилна и законосъобразна, следва да бъде потвърдена изцяло.
Правилно при този изход на делото СРС е оставил без уважение искането на тъжителя
за присъждане на разноски. Такива не му се дължат и в настоящото производство.
6
От страна на подсъдима не са сторени разноски и пред двете инстанции.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл. 334‚ т. 6 НПК, вр. чл. 338 НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XV-ти въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 30.04.2025г., постановена по НЧХД № 16411/2022г.,
Софийски районен съд, НО, 105 състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7