РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Карлово, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20205320101122 по описа за 2020 година
Производството е по отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК, предявен от В. М. В., ЕГН: **********, от гр.
С., ул. „С.К.“ №*, чрез адв. П.К. против „Ф.И.“ ЕАД с ЕИК: ************,
седалище и адрес на управление: гр. С., община С., район Л., ул. „Х.И.“ №**,
ет*, представлявано от Л. Д. - и. д..
Ищцата твърди, че през 2012 г. ищцата получила кредит от „Ю.Б.“ АД /
„П. б.“/ в размер на 2322,00 лв., който кредит към 31.08.2013 г. бил
просрочен.
Три години по - късно, най вероятно с цесия, за която не била известена,
„Ю.Б.“ АД прехвърлило този кредит на ответното дружество „Ф.И.“ ЕАД.
Към 31.05.2018 г. просрочието било повече от 360 дни, видно от приложената
справка от БНБ – ЦКР, с която ищцата се снабдила. От справката се
установявало, че падежът по кредита 31.08.2012 г.
От същата тази справка ищцата установила, че дължи на ответното
дружество сумата от 3058 лева по получен кредит. Задължението възникнало
на 18.10.2013 г., като сумата от 3058 лева била главница, без лихва – видно от
същата справка.
1
От датата на падежа – 31.08.2012 г., до датата на подаване на исковата
молба минали повече от 5 години. Съгласно чл.110 ЗЗД „С изтичането на
петгодишна давност се погасяват всички вземания,за които законът не
предвижда друг срок“, т.е. процесната сума от 3058,00 лв., която ищцата
дължала на ответното дружество, вече била недължима поради изтичане на
погасителната давност за нейното събиране – чл.111, ал.1, т.3 от ЗЗД.
Ищцата моли, съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи сумата от
3058.00 лева по договор за кредит, сключен на 13.11.2006 г. с „Б. п. б.“ АД,
поради погасяването на задължението по давност на основание чл.110 ЗЗД и
чл.111, ал.1, т.3 от ЗЗД, считано от 31.08.2012 г. Претендира направените по
настоящото дело разноски.
Ответното дружество, чрез пълномощника си юрк. К. оспорва иска.
Твърди, че на 13.11.2006 г. между ищцата В.М. Г. (понастоящем В.) и „Б. п.
б.“ АД бил сключен договор за кредитна карта Euroline, по силата на който
кредитополучателят имал право многократно да усвоява и погасява в рамките
на първоначално предоставен кредитен лимит. Договорът бил сключен при
общи условия, представляващи неразделна част от същия. Съгласно чл. 20,1
от ОУ, при изтичане на валидността на първоначалната карта, картоиздателят
издавал нова, която била подчинена на същите условия като първоначалната.
Предвидена била и възможност за прекратяване на договора от страна на
картоиздателя (чл. 15 ОУ) и от страна на картоползвателя (чл. 13 ОУ).
Ответникът изрично заявява, че договорът не е бил прекратен от
картоиздателя, а по делото не били представени доказателства и не били
въведени твърдения и за прекратяването му от картоползвателя.
Предвид изложеното с оглед характеристиката на продукта – кредит под
формата на кредитен лимит (главница), който може да бъде усвояван
многократно чрез кредитна карта и да бъде погасяван многократно на
минимални месечни вноски, съдържащи лихва, ответникът счита, че поради
липсата на данни за прекратяване на договора от която и да било от страните
и с оглед предвидената възможност за многократно преиздаване на картата,
към датата на подаване на исковата молба, както и към момента на изготвяне
на отговора на исковата молба, все още не е настъпил падежът на вземането
за главница.
2
Твърди, че срокът на погасителната давност започва да тече от момента,
в който вземането е станало изискуемо и предвид липсата на изискуемост на
вземането за главница, то счита, че спрямо същата към момента не тече
давностен срок, по аргумент от по-силното основание същият не бил изтекъл.
Предвид дължимостта на вземането за главница, дължими били и
акцесорните вземания за лихви (мораторна лихва за забава) за период от три
години преди датата на входиране на исковата молба, доколкото на осн. чл.
115, б. „ж“ ЗЗД давност не тече докато трае съдебния процес относно
вземането.
С договор за цесия от 30.09.2013 г. ответното дружество придобило
вземането по гореописания кредит от кредитодателя. В полза на цесионера
било издадено пълномощно, по силата на което същият бил упълномощен от
цедента да уведоми длъжниците за прехвърляне на вземането съгласно
изискванията на чл. 99 ЗЗД. До длъжника било изпратено уведомление за
цесия, което било получено от нея 18.11.2013г., което било видно от
представената обратна разписка. В тази връзка изцяло оспорва твърдението на
ищцата, че не е уведомена за цесията и че същата не е породила действие
спрямо нея. Дори и съдът да не приеме, че уведомлението за цесия е редовно
връчено на 18.11.2013г., ответникът счита, че ищцата е била редовно
уведомена за цесията в рамките на предходното производство между същите
страни по гр. д.1664/2019г. на PC К..
Ответникът моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноските по
делото.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Искът е допустим. Съдът следи служебно за правният интерес от
предявения отрицателен установителен иск във всяко едно положение на
делото. Съобразно константната практика на ВКС (решение № 127 от
29.10.2010 г. по т. д. № 20/2010 г. на Първо Т.О. на ТК, определение № 391
от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 396/2009 г. на Първо Г.О. на ВКС,
решение № 60 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1213/2010 г. на Първо Г.О.,
определение № 356 от 19.06.2014 г. по ч. гр.д. № 1587/2014 г. на Първо Г.О.,
решение № 362 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 8/2011 г. на Първо Г.О. на ВКС,
решение № 133 от 22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на Първо Т.О.,
3
определение № 359 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4268/2013 г. на Второ
Т.О) правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги
конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът от
предявяването на такъв иск следва да бъде доказан от ищеца и като
положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко
положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено
вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи
конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от
предявяване на установителния иск. Такива обстоятелства са например
започнало и висящо принудително изпълнение, покана от ответника да се
издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла. Оспорването в
отговора на исковата молба също би обусловило правния интерес от
предявения установителен иск, а настоящият случай е именно такъв.
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени
доказателства – заявление-договор за издаване на кредитна карта от
13.11.2006 г. и справка за кредитополучател от 26.06.2018 г., издадена на
основание Наредба 22 на БНБ за ЦКР, че на 13.11.2006 г. между ищцата ВЛ.
М. В. и „Б. п. б.“ АД е бил сключен договор №643042 за кредитна карта
Euroline, по силата на който кредитополучателят има право многократно да
усвоява и погасява суми в рамките на първоначално предоставен кредитен
лимит от 2322.00 лева.
Представеното заявление-договор за издаване на „Euroline“ кредитна
карта е подписано от ищцата и служител на картоиздателя. В същото се
съдържа декларация, в която ищцата изрично заявява, че е запозната с
Общите условия, приема ги и ги разбира. Следователно, приемането на
Общите условия от нейна страна е действително съгласно чл.16, ал.1 ЗЗД.
В справката от 26.06.2018 г. е отразено, че кредитополучателят Л. М. В.
има текущо задължение към „Ф.И.“ ЕАД в размер на 3058.00 лева, с
просрочие над 360 дни.
Безспорно е също, че с договор за цесия от 30.09.2013 г. „Б. п. б.“ АД е
прехвърлило вземането си по горепосочения договор в полза на ответното
дружество „Ф.И.“ ЕАД. Към договора за цесия е приложено и известие за
доставяне, за което ответникът твърди, че удостоверява получаването от
страна на ищцата на уведомлението по чл.99 ЗЗД за прехвърлянето на
4
вземането.
Този факт се оспорва от ищцата, по чието искане е открито
производство по чл.193 от ГПК по оспорване истинността на Известие за
доставяне (приложено в оригинал по делото на л.82), връчено на 18.11.2013 г.
досежно автентичността на положения подпис в графата „подпис на
получателя“. С оглед разпределената от съда доказателствена тежест, по
искане на ищцата е назначена съдебно-почеркова експертиза. От експертното
заключение, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено,
се установява, че подписът в графата „подпис на получателя“ е изпълнен от
В. М. В.. При така установеното от експертизата, известието за доставяне
следва да се счита за годно писмено доказателство, а оспорването му съдът
признава за недоказано.
Тук следва да се посочи, че с исковата молба и уточняващите такива е
формулиран петитум, с който ищцата оспорва дължимостта на процесната
сума на основание изтекла погасителна давност. В този смисъл е и докладът
на съда по чл.146 ГПК, който не е оспорен от страните и е обявен за
окончателен. Ето защо настоящият съдебен състав не намира за необходимо
да обсъжда дали са спазени изискванията на чл.99 и сл. от ЗЗД и породила ли
е ефект спрямо ищцата цесията от 30.09.2013 г.
Релевантният за изхода на делото въпрос е на коя дата задължението е
станало изискуемо и изтекъл ли е законовият давностен срок.
От назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ищцата е ползвала кредитна карта Euroline с номер
9502320898551010. На 13.11.2006 г. е усвоявала суми в рамките на кредитния
лимит в размер на 1409.44 лв. На 31.01.2007 г. от банкомат са изтеглени на 3
пъти общо 200.00 лв. Начислените лихви, такси и други акцесорни
задължения по процесния договор за кредит са в общ размер на 3083.47 лв.
Направени са 12 бр. плащания за намаляване на задълженията по кредитната
карта в общ размер на 761.52 лв., като първото плащане е от 04.12.2006 г., а
последното – от 17.06.2018 г. Непогасеният кредитен лимит /главница/ по
процесния договор е 2108.40 лв., а размерът на дължимата мораторна лихва за
забава, начислена върху размера на главницата, за периода от 08.09.2017 г. до
08.09.2020 г. е 641.89 лв.
Съгласно чл.1.1 от общите условия за издаване и използване на карта
5
„Euroline“, картата, която се издава по договора се предава на картодържателя
чрез препоръчано писмо. В чл.4 от общите условия е посочено, че картата
може да бъде използвана от картодържателя за заплащане на сделки в
търговски обекти, като картоиздателят кредитира картодържателя чрез
извършените плащания за негова сметка на продавачите в търговските
обекти, а в чл.5 – че картата може да се ползва на АТМ устройства за теглене
на суми, както и за теглене на суми в брой на касите на дружеството до
оповестения от картоиздателя лимит.
В чл.7.1 от ОУ е посочено, че кредитният лимит се съобщава на
картодържателя при предаване на картата, а всеки нов лимит се оповестява на
картодържателя с месечните извлечения във връзка с движението по кредита.
Съгласно чл.9 от ОУ, кредитодателят изпраща на картодържателя
месечно извлечение, в които се посочва информация за всички операции
извършени с картата, както и минималната месечна вноска, нейния падеж и
кредитния лимит. В чл.10 е предвидено, че картодържателят може да плати в
срок изцяло всички суми по извлечението, но може да плати част от тях,
която е в размер най-малко на минималната месечно вноска, както и
задълженията, по отношение на които е налице забава. Съгласно чл.11 от ОУ,
картодържателят следва да заплаща на издателя лихва, посочена в месечните
извлечения, която представлява възнаграждение за кредитодателя. В таблица
към общите условия са посочени размерите на таксите които се събират по
договора и лихвените проценти.
В чл.15.1 от ОУ е предвидено, че картоиздателят има право да прекрати
договора, в случай, че получателят, не е изплатил минимални месечни вноски
по две последователни месени извлечения, като в случай на прекратяване на
договора, задълженията на картодържателя стават незабавно изискуеми.
Предвид обстоятелство, че вземането по делото произтича от договор за
кредит, приложима е разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна
погасителна давност за главницата и кратка 3-годишна давност за лихвите (в
този смисъл Решение №261/12.07.2011г. по гр.д. №795/2010г. на ВКС,
ГК, IV г.о., Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС,
ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на ВКС, ТК, II т.о.) .
При договора за кредит е налице неделимо плащане и договореното връщане
на кредита на погасителни вноски не превръща договора в такъв за
6
периодични платежи, а представлява частични плащания по него (В този
смисъл Решение № 28 от 05.04.2012 г. ВКС ,IІІ гражданско отделение и
Решение № 261 от 12.07.2011 година ВКС, IV гражданско отделение).
Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента, в
който вземането стане изискуемо.
След анализ в цялост на Общите условия за издаване и използване на
карта „Euroline“ съдът достигна до извода, че връщането на заемната сума и
дължимите по договора други суми не е обвързано със срок, с изключение на
задължението за връщане на минималната месечна вноска. Връщането на
останалата част от вземанията по договора за главница, такси и
възнаградителна лихва е дължимо едва при прекратяване на договора, до
който момент кредитополучателят може да погаси задълженията си по
кредита, но същите не са изискуеми. По делото не са представени
доказателства, а и не се навеждат твърдения, че договорът е прекратен. Тоест,
не се установи нито предсрочна изискуемост на сумите по договора, нито
изтичане на срока, нито настъпването на друго основание кредиторът да
търси плащане на всички дължими суми по него. В този смисъл вземането не
е станало изискуемо, поради което и давността не е започнала да тече.
Предвид изложеното съдът намира доводите на ищеца за изтекла
погасителна давност за неоснователни и предявеният отрицателен
установителен иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди ответника да
заплати на ищцата направените по делото разноски в общ размер на 400.00
лева, от които 150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение и 250.00 лева
за депозит за вещо лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
По делото е възложена и изготвена по искане на ищцата съдебно-
почеркова експертиза, депозитът по която не е внесен – общо 200.00 лева, от
които 120.00 лева следва да се изплатят на вещото лице М.С. и 80 лева да се
преведат по сметка на ОДМВР П.. Тези суми следва да бъдат присъдени с
настоящия съдебен акт.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на основание чл. 194, ал.2, пр. І-во от
ГПК, направеното от ищцата В. М. В., ЕГН: **********, от гр. С., ул. „С.К.“
№* оспорване на истинността на Известие за доставяне, връчено на
18.11.2013 г.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният от
В. М. В., ЕГН: **********, от гр. С., ул. „С.К.“ №* иск за признаване на
установено по отношение на „Ф.И.“ ЕАД с ЕИК: *************, седалище и
адрес на управление: гр. С., община С., район Л., ул. „Х.И.“ №**, ет.*,
представлявано от Л. Д. - и. д., че не дължи сумата от 3058.00 лв. (три хиляди
и петдесет и осем лева) по договор за кредит, сключен на 13.11.2006 г. с „Б. п.
б.“ АД, поради погасяването на задължението по давност на основание чл.110
ЗЗД и чл.111, ал.1, т.3 от ЗЗД, считано от 31.08.2012 г.
ОСЪЖДА В. М. В., ЕГН: **********, да заплати на „Ф.И.“ ЕАД с ЕИК:
***************, седалище и адрес на управление: гр. С., община С., район
Л., ул. „Х.И.“ №**, ет.*, представлявано от Л. Д. - и. д., направените по
делото разноски в размер на 400.00 лв. (четиристотин лева).
ОСЪЖДА В. М. В., ЕГН: **********, да заплати на М. Д. С., от гр. П.,
ул. „Б.“ №** сумата от 120.00 лв. (сто и двадесет лева), представляваща
възнаграждение за изготвена съдебно-почеркова експертиза.
ОСЪЖДА В. М. В., ЕГН: **********, да заплати по сметка на ОДМВР
– гр. П. сумата от 80.00 лв. (осемдесет лева) за изготвена съдебно-почеркова
експертиза от М. Д. С. – вещо лице в областта на техническото изследване на
документи в сектор БНТЛ при ОДМВР П..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред П. о. с. в двуседмичен срок от
връчване на страните.
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
8