№ 6867
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна М.ова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Й.ка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20241100500489 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №6291/23.04.2023г. по гр.д. № 32577 по описа за 2022г. на
Софийски районен съд, 145-ти състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Л. С. Р., ЕГН ********** и М.
С. Р., ЕГН ********** дължат на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
********* с адрес: гр.София, ул. „Ястребец” № 23Б поотделно всеки от тях
заплащане на сумите, както следва: сумата от по 1793,88лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението 30.06.2022г. до изплащането й,
представляващи ½ стойността на потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент с абонатен № 325538 в гр. София, ул. **** за
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. ; сумата от по 30,38лв, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението 30.06.2022г. до изплащането й,
представляващи ½ цената на разпределението на топлинната енергия за
имот, представляващ апартамент с абонатен № 325538 в гр. София, ул. ****
за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. , за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 35538/2022г. на Софийски
1
районен съд, като Л. С. Р., ЕГН ********** и М. С. Р., ЕГН ********** са
осъдени да заплатят на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********
поотделно сумата от по 255,49лв. представляващи съдебни разноски по
исковото дело и по заповедното дело, като неоснователни са отхвърлени
исковете за обезщетение за забава на плащането на главниците съответно от
по 236,98лв. за топлинната енергия и от по 5,71лв. за цената на дяловото й
разпределение.
С Определение № 31393/07.09.2023г. по гр.д. № 32577 по описа за 2022г.
на Софийски районен съд, 145-ти състав е оставена без уважение молба от
16.06.2023г. на Л. С. Р., ЕГН ********** и М. С. Р., ЕГН ********** за
изменение на решението в частта за разноските, като им се присъдят
припадащите се разноски в частта, в която исковете са отхвърлени.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
172160/16.06.2023г. по регистъра на СРС от ответниците по исковете Л. С. Р.,
ЕГН ********** и М. С. Р., ЕГН ********** в частта, в която исковете са
уважени. Изложили са съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния
закон. Посочили са , че събраните доказателства установявали да са в
облигационни правоотношения с ищеца по доставка на топлинна енергия,
приетият нотариален акт не доказвал , че са собствените на имота, копието на
документа не било заверено, не установявало идентичност на посочените в
него лице и въззивниците, нямало актуална справка от органа по
вписванията, затова и по предходни други две съдебни производства исковете
на ищеца срещу тях били отхвърлени. Нотариалният акт бил от преди 28
години. Заявлението за откриване на партида за имота било от 3-то лице.
Топломер не бил преминал през метрологична проверка. Претендирали са
разноски.
Срещу така постановеното определение е депозирана частна жалба вх. №
287933/16.10.2023г. от Л. С. Р., ЕГН ********** и М. С. Р., ЕГН **********.
Навели са твърдения, че определението е неправилно. Решението на СРС в
отхвърлителната част било влязло в сила, за тази част от предмета на делото
им се дължали разноски, нямало основание СРС да извърши прихващане
между дължимите от насрещните страни разноски. Вземането на ищеца за
разноски не било изискуемо , ликвидно, не било и направено изявление за
2
прихващане от ищеца. Претендирали са разноски.
Въззиваемият-ищец Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* е
оспорил въззивната жалба. Посочил е че решението е правилно. Не е изразил
становище по частната жалба. Претендирал е разноски. Оспорило е поради
прекомерност претенцията на въззивниците за разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – Техем Сървисис”ЕООД,
ЕИК ********* не е изразило становище по жалбите.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
202510/29.09.2022г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* срещу
Л. С. Р., ЕГН ********** и М. С. Р., ЕГН ********** с която е поискало от
съда да признае за установено от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415
от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД, че ответниците му дължат поотделно всеки от тях заплащане на
сумите, както следва: сумата от по 1793,88лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението 30.06.2022г. до изплащането й, представляващи ½
стойността на потребена топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент с абонатен № 325538 в гр. София, ул. **** за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г. ; сумата от по 30,38лв, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението 30.06.2022г. до изплащането й, представляващи ½
цената на разпределението на топлинната енергия за имот, представляващ
апартамент с абонатен № 325538 в гр. София, ул. **** за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г. , обезщетение за забава на плащането на
главниците съответно от по 236,98лв. за топлинната енергия и от по 5,71лв.
за цената на дяловото й разпределение, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 35538/2022г. на Софийски
районен съд, като му се присъдят разноски по делото. Навело е твърдения, че
ответниците са потребител на топлинна енергия в имота, и количества и на
стойност за които е предявен иск, дължали и стойност на услугата дялово
разпределение на енергията, изпаднали в забава на плащането им. Оспорил е
поради прекомерност претенцията за разноски на насрещните страни.
Ответниците по исковете - Л. С. Р., ЕГН ********** и М. С. Р., ЕГН
********** са оспорили исковете. Посочили са, че не са собственици или
3
ползватели на имота през периода, не били ползвали услугите на ищеца,
представеното нечетливо копие не доказвало това обстоятелство , имената им
не фигурирали в списъка на етажните собственици. По друго съдебно дело
исковете на ищеца срещу тях били отхвърлени. Не било уточнено за кой
апартамент са исковете, не било доказано количество потребена енергия,
задълженията били погасени по давност. Претендирал е разноски
Третото лице помагач на страната на ищеца – Техем Сървисис”ЕООД,
ЕИК ********* е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 35538/2022г. на СРС, съгласно
което по заявление вх.№ 136100/30.06.2022г. е издадена заповед за
изпълнение, с която е разпоредено Л. С. Р., ЕГН ********** и М. С. Р., ЕГН
********** да заплатят на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********
поотделно всеки от тях заплащане на сумите, както следва : сумата от по
1793,88лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 30.06.2022г.
до изплащането й, представляващи ½ стойността на потребена топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент с абонатен № 325538 в гр.
София, ул. **** за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. ; сумата от по
30,38лв, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 30.06.2022г. до
изплащането й, представляващи ½ цената на разпределението на топлинната
енергия за имот, представляващ апартамент с абонатен № 325538 в гр.
София, ул. **** за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. , обезщетение за
забава на плащането на главниците съответно от по 236,98лв. за топлинната
енергия и от по 5,71лв. за цената на дяловото й разпределение, разноски от
132,68лв. За така издадената заповед длъжниците са уведомени на
15.08.2022г., на 24.08.2022г. са подали възражение без да обосновават същото,
на 31.08.2022г.. заявителят е уведомен за необходимостта да представи
доказателства, че е предявил иск в едномесечен срок от съобщението и такива
е представил на 29.09.2022г.
Приет е нотариален акт № 119/04.10.1991г. съгласно който С.Х.С. е дарила
на внучките си М. С. Р. и Л. С. Р., представлявания от законния им
представител – баща им С.Н.Р. апартамент на ет. 2 на ул. **** в гр. София.
Приета е неоспорена от страните молба- декларация от 13.11.2001г. носеща
подпис , положен за автора й, съгласно която 13.11.2001г. С.Н.Р. е поискал от
ищеца да открие партида на негово име за апратамент № 9, ет.2, ул. ****, гр.
4
София с абонатен № 325538, като е декларирал, че семейството му се състои
от 2-ма члена и ползва имота за жилищни нужди.
Приети са протокол от 31.10.2001г., договор от 02.10.2001г., съгласно които
на 31.10.2001г. ОС на ЕС на сграда в гр. София, ул. **** са избрали и
възложили на Техем Сървисис”ЕООД да извършва дяловото разпределение на
топлинната енергия в сградата.
Приети са съобщения към фактури издадени от ищеца, сочещи като
потребител Л. С. Р..
Приети изравнителни сметки , издадени на името на Л. С. Р.
Приети са протоколи за отчет, сочещи като потребител Л. С. Р., но за снети
показания не е положен подпис на потребител на 06.06.2021г., през 2020г. за
ап. 9 не е осигурен достъп за отчет.
С прието по делото, неоспорено от страните заключение съдебно-
техническата експертиза, вещото лице е посочило, че за процесния период от
реално потребена топлинна енергия в апартамент № 9 с абонатен № 325538 е
в размер на 3587,80лв.
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
вещото лице е посочило, че при ищеца са начислени задължения за имота на
името на ответника в ищецът е начислил като дължими процесните суми,
нямало данни да са платени.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за
заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в
5
сграда - етажна собственост, на цена на дяловото й разпределение, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год.
за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, че е носител на
вземане за цена на дялото й разпределение, поради което и за ответника да е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на
същото.
По делото не се спори а и се установи от приети книжа по заповедно дело,
че по повод на заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно
производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането
на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е осъден да му заплати
процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна енергия за
процесния имот за процесния период в размерите на процесните суми за които
е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като
заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил установителния иск.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните
нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба за
топлоснабдяването.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-
148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г.
за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
6
24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според
ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ , чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл.
състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
7
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Същевременно, съдът приема, че по делото не е установено, че
ответниците са клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува енергия за собствени
битови нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия,
са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на
цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните
общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за
битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това трето
лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на
8
топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г.
на ОСГК на ВКС).
В случая по делото се установи от приетия нотариален акт , че през
процесния период имотът е бил собственост на ответниците при равни квоти.
Нотариалният акт сочи достатъчно ясно приобретателите и имот.
Обстоятелството, че този нотариален акт е от 1991г. не може да обоснове
извод, че вече е изгубил значението си и доказателствената си стойност.
Ответниците не са доказали след съставянето на нотариалния акт от 1991г. да
са загубили правата, придобити по сделката за дарение по нотариалния акт от
1991г.
Същевременно, съдът приема, че от 13.11.2001г. договорно
правоотношение за доставка на топлинна енергия в имота е възникнало между
ищеца и С.Н.Р.. Приетата молба-декларация от 13.11.2001г. носи подпис,
положен за него, същата е подадена в момент, в който ответниците вече са
били придобили имота и са били пълнолетни. Така не може да се предполага,
че тази молба-декларация е подадена от С.Р. по причини различни от
упражняване на свои права за своя сметка. С тази молба С.Р. ясно е посочил,
че желае на негово име да се открие партида за апартамент № 9 с абонатен №
325538 в гр. София на ул. **** . Не се твърди и не се установява ищецът да е
отхвърлил искането по тази молба- Обстоятелство, че в система на ищеца
записванията през процесния период сочат като потребител Л. Р. и тези
записвания са пренесени и в система на топлинния счетоводител, не могат да
обосноват извод, че това лице е потребител на топлинна енергия в имота.
Това е така, защото тези записвания са едностранни и сочат изгодни за ищеца
обстоятелства, които са опровергани от останалите събрани по делото
доказателства. При така възприето съдът приема, че за процесния период е
съществувало облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия
в между Топлофикация София”ЕАД и С.Р., възникнало между тях по
постигнато съгласие за същото и отговорността на ответниците не може да
бъде ангажирана от ищеца за заплащане на процесните суми.
С оглед гореизложеното решението на районния съд в частта, в която е
уважил исковете за заплащане на топлинна енергия и за дяловото й
разпределение следва да се отмени и исковете за тези суми следва да се
отхвърлят.
9
По частната жалба:
Съдът приема, че частната жалба е основателна. С решението на СРС част
от исковете са отхвърлени /която част не е предмет на въззивното дело по
въззивната жалба/ и за тази част от предмета на делото на ответниците се
дължат разноски. Нито една от страните не е направила изявление за
прихващане, касаещо претенции на страните за съдебни разноски, неправилно
СРС е извършил такова прихващане служебно.
Районният съд е приел, че направените от всеки ответник съдебни разноски
по исковото и по заповедното дело в е размер от по 950лв. като с оглед на
изхода на делото всеки ответник има право на разноски от по 126,38лв. Срещу
този извод на СРС няма оплаквания на страните и съдът приема, че не може в
това производство да пререшава размер на дължимите разноски. Така съдът
приема, че решението на СРС следва да се измени в частта за разноските, като
на всеки ответник се присъдят разноски за производство по СРС по
отхвърлената от СРС част от исковете в размер от по 126,38лв.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззиваемия –ищец
следва да се постави отговорността за разноски на въззивниците-ответници по
исковете за предмета на делото по въззивната жалба , а решението на СРС в
частта, в която разноски са поставени в тежест на ответниците следва да се
отмени. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки ответник разноски
за производство пред СРС в размер на общо 823,62лв. /по заповедно дело и по
исково дело/; разноски за възнаграждение за адвокат в производство пред СГС
в размер от по 550лв.; разноски за държавна такса за въззивна жалба от по
36,49лв. и разноски за държавна такса по частната жалба от по 7,50лв.
Разноските за възнаграждение за адвокат са определени от база от по 550лв.
при съобразяване на направеното възражение за прекомерност от ищеца. Тази
сума е възприета от СРС като съответстваща на сложността на делото и този
извод въззивният съд възприема като правилен, включително при
съобразяване на липсата на възражения на страните срещу този му извод.
Разноските за производство пред СРС са определени от въззивния съд при
съобразяване на възприето от СРС , всеки ответник е направил разноски за
адвокат от по 950лв. , които могат да се поставят в отговорност на ищеца.
Срещу този извод на СРС няма оплаквания на страните и съдът приема, че не
10
може в това производство да пререшава този въпрос.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №6291/23.04.2023г. по гр.д. № 32577 по описа за
2022г. на Софийски районен съд, 145-ти състав в частта, с която е признато за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.
от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Л. С. Р., ЕГН
********** и М. С. Р., ЕГН ********** дължат на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* с адрес: гр.София, ул. „Ястребец” № 23Б
поотделно всеки от тях заплащане на сумите, както следва : сумата от по
1793,88лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 30.06.2022г.
до изплащането й, представляващи ½ стойността на потребена топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент с абонатен № 325538 в гр.
София, ул. **** за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. ; сумата от по
30,38лв, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 30.06.2022г. до
изплащането й, представляващи ½ цената на разпределението на топлинната
енергия за имот, представляващ апартамент с абонатен № 325538 в гр.
София, ул. **** за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. , за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 35538/2022г. на
Софийски районен съд, като Л. С. Р., ЕГН ********** и М. С. Р., ЕГН
********** са осъдени да заплатят на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
********* поотделно сумата от по 255,49лв. представляващи съдебни
разноски по исковото дело и по заповедното дело и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени с искова молба вх.№
202510/29.09.2022г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* срещу
Л. С. Р., ЕГН ********** и М. С. Р., ЕГН ********** с която е поискало от
съда да признае за установено от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415
от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД, че Л. С. Р., ЕГН ********** и М. С. Р., ЕГН ********** дължат на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* поотделно всеки от тях
заплащане на сумите, както следва: сумата от по 1793,88лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението 30.06.2022г. до изплащането й,
представляващи ½ стойността на потребена топлинна енергия в имот,
11
представляващ апартамент с абонатен № 325538 в гр. София, ул. **** за
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. ; сумата от по 30,38лв, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението 30.06.2022г. до изплащането й,
представляващи ½ цената на разпределението на топлинната енергия за
имот, представляващ апартамент с абонатен № 325538 в гр. София, ул. ****
за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. , за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 35538/2022г. на Софийски
районен съд,
ОСЪЖДА Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* с адрес:
гр.София, ул. Ястребец” № 23 да заплати на Л. С. Р., ЕГН ********** на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от общо 1417,61лв. (хиляда
четиристотин и седемнадесет лева и 0,61лева), представляващи съдебни
разноски , направени производството пред Софийски районен съд и
Софийски градски съд по исковете за главниците.
ОСЪЖДА Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* с адрес:
гр.София, ул. Ястребец” № 23 да заплати на М. С. Р., ЕГН ********** на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от общо 1417,61лв. (хиляда
четиристотин и седемнадесет лева и 0,61лева), представляващи съдебни
разноски , направени производството пред Софийски районен съд и
Софийски градски съд по исковете за главниците.
ОТМЕНЯ Определение № 31393/07.09.2023г. по гр.д. № 32577 по описа
за 2022г. на Софийски районен съд, 145-ти състав, с което е оставена без
уважение молба от 16.06.2023г. на Л. С. Р., ЕГН ********** и М. С. Р., ЕГН
********** за изменение на решението в частта за разноските, като им се
присъдят припадащите се разноски в частта, в която исковете са отхвърлени
от СРС /по исковете за заплащане на обезщетение за забава на плащането на
главниците до 27.05.2022г/ и вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ Решение №6291/23.04.2023г. по гр.д. № 32577 по описа за
2022г. на Софийски районен съд, 145-ти състав в частта за разноските , като
ОСЪЖДА Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* с адрес: гр.София,
ул. Ястребец” № 23 да заплати на Л. С. Р., ЕГН ********** на основание на
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от общо 126,38лв. (сто двадесет и шест лева и
0,38лв), представляващи съдебни разноски , направени производството пред
Софийски районен съд по исковете за обезщетение за забава на плащането на
12
главниците за периода до 27.05.2022г.; ОСЪЖДА Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* с адрес: гр.София, ул. Ястребец” № 23 да
заплати на М. С. Р., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от общо 126,38лв. (сто двадесет и шест лева и 0,38лв), представляващи
съдебни разноски , направени производството пред Софийски районен съд по
исковете за обезщетение за забава на плащането на главниците за периода до
27.05.2022г.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – Техем Сървисис”ЕООД, ЕИК *********.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13