№ 43304
гр. София, 24.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110152803 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
Постъпила е молба от ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД от 02.09.2024г. с
искане за изменение на решението в частта за разноските, като се откаже присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение на ищеца, евентуално същите се намалят. Ответникът навежда
довод, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност и своевременно е било направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Не било доказано реално заплащане
на адвокатско възнаграждение от страна на ищеца. Евентуално, обстоятелството, че ищецът се е
съгласил да заплати необосновано висок размер на адв. възнаграждение, не можело да се отнесе в
тежест на ответника. С позоваване на решение на СЕС по дело С – 438/22 се възразява, че съдът не
е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени в НМРАВ, във
връзка с нормата на чл.101 ДФЕС, защитаваща конкуренцията на пазара на стоки и услуги.
Ответната страна по искането – “Застрахователно еднолично акционерно дружество
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, е подало отговор в законоустановения срок. Поддържа, че
в случая му се следват присъдените разноски за адв. възнаграждение предвид обема на
предоставената правна защита за обосноваване на предявения иск. Своевременно били
представени доказателства за реално изплащане на претендираните разноски за адв.
възнаграждение. Ответникът бил дал повод за завеждане на делото и претендираният размер на
адвокатския хонорар бил съобразен с НМРАВ, като присъдените разноски за адв. възнаграждение
включвали и ДДС по арг. от пар.2а от ДР на НМРАВ. По делото били събирани писмени
доказателства, било изслушано заключение по САТЕ. Предвид изложените аргументи не можело да
се приеме, че направените от страна на ищеца разноски за адв. възнаграждение са прекомерни.
Съдът, след като взе предвид направеното искане по чл.248, ал.1 ГПК, възраженията на
ответната страна и доказателствата по делото намира следното :
Искането по чл.248, ал.1 ГПК е процесуално допустимо – подадено е в срока по чл.248, ал.1
ГПК от легитимирана страна.
С решението по делото съдът е присъдил на ищеца разноски за адв. възнаграждение
съразмерно с уважената част от иска. Съдът е направил извод, че претендираното от ищеца адв.
1
възнаграждение действително е платено. Съдът няма основание да ревизира така направената
констатация, защото плащането е доказано посредством фактура № **********/25.09.2023г., в
която е начислено адв. възнаграждение по повод процесната щета в размер на 863,30 лева с ДДС
(719,42 лева без ДДС) и платежно нареждане на сумата от 863,30 лева в полза на адвоката от
страна на ищеца, като в основанието за плащане е цитиран номерът на горепосочената фактура.
Плащането на адв. хонорар се потвърждава и от извлечение от банкова сметка на адвоката, в което
е отразен банковият превод на хонорара, начислен в посочената фактура. При това извършването на
претендирания разход за адвокатско възнаграждение е доказан и подлежи на присъждане предвид
изхода на делото съгласно чл.78, ал.1 ГПК.
В мотивите на решението в частта за разноските съдът е приел за неоснователно
възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, който извод съдът не намира основание да
променя. Действително съдът не е обвързан от НМРАВ съгласно решение на СЕС по дело C-438/22
(задължително за настоящия съд на основание чл.633 ГПК), като предвидените в Наредбата
размери на адвокатските възнаграждения могат да бъдат само ориентир за определяне на размера
на адв. възнаграждение във всеки отделен случай - в този смисъл е определение № 959 от 5.03.2024
г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 5106/2023 г. и определение № 712 от 21.03.2024 г. на ВКС по к. т. д. №
175/2023г. В случая правната и фактическа сложност не е изключително ниска, защото по делото са
събирани писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно – автотехническа
експертиза. Платеното от ищеца адв. възнаграждение отговаря на минималния размер по НМРАВ
(чл.7, ал.2, т.2, вр. чл.2а ДР на НМРАВ), като намаляването на разноските в тази част под
минималния размер няма да е съобразено нито с нивото на правната и фактическа сложност на
делото, нито с пазарната цена на предоставената адвокатската услуга, която по съществото си
представлява упражняване на високо квалифицирана дейност.
Предвид горното съдът намира, че искането по чл.248 ГПК е неоснователно и следва да се
отхвърли.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.248 ГПК от ответника „Застрахователна компания Лев Инс“
АД от 02.09.2024г. за изменение на решение от 27.08.2024г. по гр.д. № 52803 по описа за 2023г. по
описа на СРС, 64 – ти състав в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2