Р
Е Ш Е
Н И Е № 88
гр. Пловдив, 03.08.2020
г.
Пловдивски Апелативен съд – трети
граждански състав в открито заседание на двадесети май две хиляди и двадесета
година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Елена Арнаучкова
Величка
Белева
при секретаря Нели Богданова, като
разгледа докладваното от съдията Белева в.гр.д. № 64/2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ответника по спора Т.Т.Т.,
ЕГН – ********** изцяло Решение №
1406 от 29.11.2019 г., поправено с Решение № 2703 от 30.12.2019 г.
/ неправилно именувано Определение / по чл. 247 от ГПК, постановено по гр.д. №
244/2019 г. на ОС – Пловдив, с което Т.Т.Т., ЕГН – ********** е осъден да
заплати на Р.И.К., ЕГН – ********** лв. сумата 68 000 лв., представляваща
незаплатено възнаграждение по сключен между тях във връзка с въззивно гр.д.
№ 263/2017 г. на АС – Пловдив /
първоинстанционно гр.д. № 1559/2015 г. на ОС – Пловдив / Договор за правна защита, съдействие и упълномощаване
от 24.04.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяването на иска до окончателното й изплащане, направените деловодни разноски в размер на
2 720 лв., както и възнаграждение на адвокат Т.Ф. в размер на 2 690
лв. – на основание чл. 38 ал. 2 във вр. ал. 1 т. 3, предложение последно от ЗА.
Поддържаните от въззивника оплаквания са за неправилност на решението, искането
– за неговата отмяна и отхвърляне на иска. Претендира направените за двете
инстанции деловодни разноски.
Въззиваемият – ищец е депозирал
отговор за неоснователност на жалбата. Претендира се от защитника му по чл. 38
ал. 1 т. 3, предложение последно от ЗА адвокат Ф. присъждане на възнаграждение
по чл. 38 ал. 2 от ЗА и за въззивната инстанция.
Съдът установи следното:
Производството пред
първоинстанционният съд е образувано по предявен от въззиваемия Р.К. срещу
въззивника Т. иск с правно основание чл. 286 ЗЗД във вр. чл.36 ал.ал. 1 и 4 от
ЗА – за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 68 000 лв. / от
които 8 000 лв. като абсолютна сума и 60 000 лв. – 10% такса успех върху
материалния интерес – цената на иска от 600 000 лв./ на основание Договор
за правна защита, съдействие и упълномощаване от 24.04.2017 г..
По делото е безпротиворечиво установено че
процесния договор е сключен между страните по настоящото дело във връзка с
въззивно гр.д. № 263/2017 г. на Апелативен Съд – Пловдив, образувано по жалба
на ищеца по спора В.Х.срещу Т.Т.. С договора Т. е възложил на К. в качеството
му на адвокат да престира правна помощ и съдействие, като извършва възложената
му от Т. правна работа / чл. 1 ал. 1/, както и да го представлява по делото –
до приключването му във въззивна инстанция, и извършва всички допустими от
закона процесуални действия с оглед защитата на неговите права и интереси – чл.
1 ал. 2. Насрещната престация по облигацията е заплащане на възнаграждение от
възложителя Т. в размер на 12 000 лв., платимо на три равни части с падежи – при подписването, на датата 30.05.2017 г. и на
датата 30.06.2017 г. / чл. 2 ал. 1 от
договора /, както и 10% такса успех - на
база материалния интерес, при „ спечелване
на делото след окончателното му приключване „
/ чл. 2 ал. 2 т. 2.2 от договора.
Като твърди че от договореното възнаграждение
в размер на 12 000 лв. са заплатени от ответника Т. единствено 4 000
лв. – при сключване на договора, ищецът претендира за осъждането на Т. да му
заплати разликата от 8 000 лева.
Претендира и договорената и също незаплатена такса успех в размер на 10% от
материалния интерес - 60 000 лв. при
цена на иска от 600 000 лв., като поддържа условието за плащането й да се
е осъществило - делото е приключило с одобрена от съда спогодба в полза на
клиента му – ответника Т.. Поддържа съдебната спогодба по делото да
е пряк резултат от извънсъдебна спогодба от 28.03.2018 г. / т.нар. „ голяма
спогодба „/, тъй като е сключена в
изпълнение на поети от страните по делото задължения по последната. Страни по същата
освен Х.и Т. са и други, свързани с тях физически и юридически лица, чрез нея
са уредени всички съществуващи между тях имуществени спорове, предмет на висящи
искови и изпълнителни производства. Ищецът – лично и чрез работа в неформално
съдружие със своите колеги адвокати Д.и Ф. – с които от години работят
съвместно в обща кантора, участвал активно за постигането на този резултат –
сключването на извънсъдебната спогодба. С оглед което работата му по нея
съставлява изпълнение от негова страна и на престацията, дължима по процесния
договор, сключен във връзка с въззивно гр.д. 263/2017 г. на АС – Пловдив.
В депозирания отговор Т. признава да не е
заплатил претендираното възнаграждение, но оспорва неговата дължимост. Възвежда
пълно неизпълнение на облигацията от страна на адвокат К., както и че
приключването на делото със съдебна спогодба изобщо и по смисъла на вложеното в
това понятие съдържание на чл. 2 ал. 2 т. 2 от договора не осъществява хипотеза
„ спечелване на делото“. В насока на
първо посоченото възражение поддържа ищецът да не е извършвал никакви
фактически и правни действия по въззивно гр.д. № 263/2017 г. на АС – Пловдив,
конкретно - не е депозирал отговор на въззивната жалба, не е участвал в
преговорите и съставянето на спогодбата, приключваща спора и не се е явявал в
съдебните заседания по делото с изключение на последното такова, когато тя е
била одобрена. Делото е водено и приключено със спогодба единствено вследствие
престацията на втория му довереник адвокат Б., която осъществявала както
процесуалното представителство от негово име и за негова сметка, така и
преговорите с пълномощника на насрещната страна – адвокат Д., довели до
сключването на спогодбата и одобряването й от съда. С оглед което счита че
заплатените по договора 4 000 лв. напълно възмездяват ищеца за извършената
работа. В насока второ посоченото възражение поддържа че „ спечелване на делото
„ изобщо и конкретно по смисъла на чл. 2 ал. 2 т. 2.2 от договора е
отхвърлянето на иска с влязло в сила съдебно решение, постановено в
състезателен исков процес, който да се е развил на три инстанции. Възразява още
- евентуално, в случай че горните две възражения бъдат приети за неоснователни,
че клаузата за резултативно възнаграждение на чл. 2 ал. 2 т. 2.2. от
облигацията е нищожна поради противоречие със закона – чл. 36 от ЗА, изискваща
договореното адвокатско възнаграждение да е справедливо и обосновано. Поддържа
да е и нищожна като противоречаща на морала. При съпоставката й с положения от
ищеца за постигането на резултата по спора труд била очевидна нейната
несправедливост и накърняване на добрите нрави.
Зачитането й като справедлива и морално валидна би довело не до овъзмездяване на положения от адвоката труд,
а до неговото неоснователно обогатяване. Възразява т.нар. „ голяма спогодба „
да е относима към предмета на спора и конкретно към дължимото от ищеца изпълнение
по процесния договор. При преценката на това изпълнение счита че следва да се има предвид само престираното от
адвокат К. по в.гр. № 263/2017 г. - за което само
договорът е сключен. Освен това поддържа
ищецът да не е участвал и да няма принос за сключването на т. нар. „голяма
спогодба „. Тя била постигната единствено в резултат на работата на адвокати Б.
/ за Т. и свързаните с него физически и юридически лица / и Д. / за Х.и свързаните с него физически и
юридически лица/. Евентуално – ако се приеме тази извънсъдебна спогодба да е в
предмета на процесния договор и адвокат К. - лично и в съдружие с адвокат Д.,
да имат също принос за постигането й се възразява че за тази си работа те са
получили отделни възнаграждения – договорените и заплатени такива по всяко едно
от висящите дела, споровете по които обхванати и разрешени със спогодбата.
Предмет на приложеното гр.д. № 1559/2015 г.
по описа на ОС – Пловдив е предявен на 04.06.2015 г. от В.Х.срещу Т.Т. иск с
правно основание чл. 422 от ГПК – за признаване за установено дължимостта на парично
вземане на Х.към Т. по издадена заповед за незабавно изпълнение, произтичащо от
сключено между Т. и Т.Х.споразумение от 25.06.2013 г., вземането по което – в
размер на 600 000 лв., цедирано от Т.Х.на сина й В.Х.. Пред окръжният съд Т.
е бил представляван от адвокат Р.К., от адвокат В.Д.– преупълномощена от
адвокат К. и от адвокат Е.Б., упълномощена в хода на производството – на
16.05.2016 г. и считано от с.з. на 26.05.2016 г.. На първа инстанция
производството е приключило в с.з. на 09.02.2017 г., постановено е решение от
20.02.2017 г., с което искът е отхвърлен като неоснователен. Спорът е със
значителна фактическа и правна сложност. Наличните в първоинстанционното дело
данни сочат на активно участие на адвокат К. и преупълномощената от него
адвокат Д.в защитата на клиента им Т. по спора. Договореното възнаграждение за
адвокат К. за окръжният съд е абсолютна сума, без резултативна клауза и е било
заплатено.
Целия
предмет на спора – с казаната по горе фактическа и правна сложност, е пренесен и във въззивното производство по
гр.д. № 263/2017г. на АС – Пловдив, образувано по жалбата на Х.против
първоинстанционното решение за отхвърлянето на предявения от него иск. По
жалбата е депозиран отговор от адвокати Б. и Д.. Единствените
извършвани във въззивното производство процесуални действия са за неговото
спиране по взаимно съгласие и отлагане след възобновяването му - до изповядването
и одобряването в последното съдебно заседание на спогодба по спора, съгласно
която ответникът Т. не дължи на ищеца Х.претендираната от последния
искова сума в размер на 600 000 лв. на основание сключено между тях
споразумение от 25.06.2013 г., за която издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 160/2015 г. на РС – Карлово и образувано изп.д. № 6889/2016 г. на ЧСИ
А.. Спиране по чл. 229 ал. 1 т. 1 от ГПК е поискано още в
първото по делото открито съдебно заседание - поради стартирали преговори за
спогодба. След възобновяването му делото е било отлагано три пъти по искане на
страните, като основание за отлагането е отново продължаващи преговори за
доброволно уреждане на спора чрез спогодба, като е изрично заявено и от двете насрещни страни че постигането на такава е
изцяло обусловено от постигането на друга извънсъдебна спогодба – т.нар. от тях „голяма спогодба „,
във връзка и за уреждането и на множество други съществуващи между тях и
свързани с тях трети лица материални правоотношения, предмет на висящи и
приключили искови и изпълнителни
производства. Изцяло в този смисъл са и показанията на разпитаните като
свидетели по настоящото дело адвокати на
страните – адвокатите Д., Б. и Д..
Всъщност между страните няма спор че
постигната и одобрена по в. гр.д. № 263/2017 г. съдебна спогодба е изцяло
обусловена от извънсъдебната. Последната е представена и се установява че е сключена на 28.03.2018 г. между Т.Т. и В.Х.,
както и между още 14 броя физически и юридически лица, 13 от които свързани с
тях, а именно – Т.Х./ майка на В.Х.и
съдружник с Т.Т. в СД „ Р.„/; СД „Р.“; Г.С.Т.,
М.Т., С.Т. и Б.Т.– които съответно съпруга, дъщеря, син и снаха на Т.Т.; „ Р.Х.„
ООД – със съдружници Т.Т., сина му С.Т.; „ В.„ ЕООД и „ А.„ ЕООД – с едноличен
собственик и управител В.Х.; „ Р. „ ООД – съдружцици Б.и С.Т.; „ Т.„ ЕООД –едноличен собственик и
управител Р.А., „ Т.„ ООД – съдружници С.Т. и В.Х.. С нея гореспоменатите
страни уреждат по изложения начин съществуващи между тях спорни материални
правоотношения и се задължават - след изпълнение на поетите по спогодбата
задължения, да прекратят посочените в нея съдебни и изпълнителни производства – чрез отказ от иск по една част от делата и
чрез сключване на спогодба по другата част - сред които и в.гр.д. № 263/2017 г.
на АС – Пловдив / първоинстанционно гр.д. № 1559/2015 г. на ОС – Пловдив/ между
В.Х.и Т.Т..
Във връзка с изпълнението на процесния
договор от ищеца от страните са ангажирани гласни и писмени доказателства.
Според показанията на ищцовия свидетел адвокат В.Д., Т. - както и
свързаните с него физически и юридически лица са клиенти на общата им с адвокат
К. кантора още от началото на 2015 г.. Между Т. и съдружника му в СД „ Р. Т., Х.и
сие „ Т.Х.се „водела война „. Двамата и свързаните с тях трети физически и
юридически лица имали заведени десетки дела, висящи към онзи момент. Кантората
на свидетелката и ищеца адвокат К. осъществявала правната защита на Т. в лично
качество, както и на представляваното от него СД „ Р. … „, също и на съпругата
му, сина и дъщерята, защитата на насрещните страни се осъществявала от адвокат Д..
По част от делата договорите за правна защита били сключвани с Д., по друга
част – с адвокат К., но и двамата били запознати с всички дела и работили
съвместно по тях – чрез изрично или неформално преупълномощаване. Договора за
правна защита по конкретното въззивно гр.д. 263/2017 г. на АС – Пловдив бил
единствения с уговорено резултативно възнаграждение. Правната помощ по този
спор осъществявали адвокат К. и свидетелката - преупълномощена от него още на първа
инстанция със съгласието на доверителя Т., като двамата съвместно престирали
дължимата на Т. защита. В хода на първоинстанционното производство Т. сключил
договор за защита по това дело и с втори адвокат - Е.Б.. Отговора на въззивната
жалба бил изготвен със съвместна работа от свидетелката, адвокат К. и адвокат Б.. Веднага след това – през месец
май 2017 г. Т. им заявил че с Т.Х.и свързаните с нея физически и юридически
лица желаят да уредят изцяло споровете си и да прекратят делата – искови и
изпълнителни. Още същия месец свидетелката и адвокат К. започнали срещи и
преговори с насрещните страни и техните адвокати. В преговорите на страната на Т.
участвала и адвокат Б.. Между страните и адвокатите им били проведени повече от
десет срещи – основната част в кантората на адвокат Д. и няколко в хотел „ Т.„
– с В.Х.и адвокат Д.. Преговорите били трудни и продължителни, страните и в
частност Т. непрекъснато променяли позициите си, отказвали се от вече
постигнати уговорки – конкретно посочени от свидетеля, и се започвало
отначало. Приключили в края на 2017 г.,
след това кантората им извършила извънсъдебни правни действия с оглед
постигнатите договорености, сред които конкретно посочени от свидетеля са учредяване
на двете нови дружества „ Т.„ ООД, Х.Д.“ ООД чрез апорт на недвижими имоти,
което станало в кантората на нотариус С.– в тази насока по делото представен
протокол от ОС на СД „ Р. … „ за взети решения за учредяване на две дружества с
ограничена отговорност и за апортиране на имоти на събирателното дружество в
тях, което събрание проведено с участието на адвокати К., Ф. и Д.. През март
2018 г. се подписала извънсъдебната спогодба, приключваща и спора по в.гр.д. №
263/2017 г. Тя била оформена в писмен вид от адвокат Д. по изрично негово и на
клиента му В.Х.настояване, след което изпратена за съгласуване със свидетелката
и адвокат К., а те от своя страна запознали Т. с нея в кантората си. През
времетраенето на преговорите по извънсъдебната спогодба в.гр.д. № 263/2017 г.
било спирано и отлагано по взаимно съгласие на Х.и Т., като в съдебните
заседания за Т. с казаните по горе искания
се явявала адвокат Б..
Изцяло в горния смисъл и показанията на ангажирания
от ответника свидетел И.Д.. Т.Т. се представлявал от адвокатите Д.и К. както по конкретното в.гр.д. № 263/2017 г.-
първоинстанционно гр.д. 1559/2015 г., така и при водените преговори за
извънсъдебната спогодба, впоследствие като представител на Т. се включила
адвокат Е.Б.. Свидетелят познава колегите си Д.и К. като адвокати на Т. още от края на 2014 г., когато стартирали
първите дела между Т. и СД „ Р. … от една страна и клиента му В.Х.от друга. Без
извънсъдебната спогодба съдебната такава по посоченото в.гр. дело 263/2017 г. на
АС – Пловдив не би била осъществима. Преговорите по нея от страна на Т. се
водели с адвокат Б. и адвокат Д., на някои от срещите присъствал и адвокат К..
С кантората на последните свидетелят комуникирал преимуществено чрез адвокат Д..
Работата била трудоемка, напрегната и продължителна. Били проведени поне 15
срещи, които се осъществили в кантората на свидетеля и в хотел „ Т.„. И
извънсъдебната спогодба , и съдебната такава по делото 263/2017 г. били
оформени в писмен вид от свидетеля. Извънсъдебната се подписала в кантората на
адвокат Б. и в присъствието на адвокатите Д.и К.. За изпълнение на поетите по
нея ангажименти от страна на Т. свидетелят твърди да се обръщал към колегите си
Б. и Д., но не знае кой адвокат какви правни и фактически действия е извършил в
тази насока. Не е запознат с вътрешните отношения между Т. и неговите адвокати.
Съдебната спогодба свидетелят изпратил за съгласуване и на адвокат Б., и в
кантората на адвокати Д.и К. – по изрично настояване на Т.. Подписана била в
съдебното заседание в присъствието на адвокат К. и адвокат Б. за Т. –
удостоверено и от водения за заседанието протокол.
Ангажирания от ответника свидетел Е.Б.
депозира показания че отговора по въззивната жалба е изготвен само от нея. В
тази насока тя се обърнала към адвокат Д.само с молба да изложи в писмен вид фактите по делото, но в полученото в тази
връзка от Д.не могла да се ориентира, поради което се наложило сама да се
запознае с фактите по делото. След като изготвила отговора го съгласувала само
с Т. и след неговото одобрение го депозирала по делото. Свидетелката заявява да
не знае че и адвокат К. е имал пълномощия за въззивното производство, с него в
тази връзка не е имала контакти и била
много изненадана от явяването му в последното съдебно заседание, на
което се одобрила спогодбата. Категорична е че нито той, нито адвокат Д.са участвали
в изготвянето на спогодбата по делото, нито са имали някакъв принос за
постигането й. Тя била съгласувана само с нея като пълномощник на Т. и с адв. Д.
– за насрещната страна. Заявява обаче че преди
внасянето й в съда лично я е изпратила и на адвокат Д., но от последната
отговор не постъпил. Свидетелката твърди да й е известна извънсъдебната
спогодба от 28.03.2018 г., в която също лично участвала в качеството й на
адвокат на Т.. Нещо повече - идеята за уреждането на всички спорове чрез тази
спогодба била нейна, тя инициирала и преговорите между страните в тази връзка.
Срещите между страните по тази спогодба продължили около 1 година, осъществявали се основно в нейната кантора,
един, два пъти – и в кантората на адвокат Д.. Не знае за срещи в хотел „ Т.„. Адвокати
К. и Д.нямали принос за извънсъдебната спогодба. Те се явили на една, максимум две
от срещите, но в качеството си на представляващи СД „ Р. … „ и „ Р.Х.„ ООД, а
не на Т.Т. в лично качество. Не взели участие в преговорите, не извършили
правни и фактически действия. В предмета на последната като условие за
преустановяване на споровете между страните и прекратяване на водените между
тях дела е извършването на множество извънсъдебни правни действия – така напр. сключване
на няколко цесионни договора, нотариални
прехвърляния на имоти и др., за които свидетелката заявява да не ги е
извършвала и да не знае кой ги е извършил.
Във връзка с възражението за изплатени други
адвокатски хонорари, които относими към
работата на ищеца по извънсъдебната спогодба, поради което обуславящи – според
ответника, извод за недължимост на възнаграждението за нея по процесния договор
са представени договори за правна защита и съдействие с адвокат К. за част от делата,
предмет на извънсъдебната спогодба както следва:
По т.д. № 181/2015 от ОС – Пловдив - договор от 26.08.2015 г.
между СД „ Р. Т., Х.и сие „ чрез представляващ Т.Т. и адвокат Р.К. с договорено
възнаграждение в абсолютна сума – без резултативен хонорар;
По
т.д. № 419/2015 г. на ОС – Пловдив - договор от 24.08.2015 г. между СД „ Р. Т.,
Х.и сие „ чрез представляващ Т.Т. и адвокат Р.К. с договорено възнаграждение в
абсолютна сума – без резултативен хонорар и преупълномощаване от К. за адвокат Д.;
По в.т.д. 774/2016 г. на АС – Пловдив / първоинстанционното гр.д. 419/2015 г. -
договор от 21.10.2016 г. между СД „ Р. Т., Х.и сие „ чрез представляващ Т. и
адвокат Р.К. с договорено възнаграждение в абсолютна сума – без резултативен
хонорар;
По т.д. 122/2016 г.на ОС – Пловдив / предмет
надължимост на суми по изп.д.№ 8/2015 г. и изп.д. № 213/2015 г. /- договор от
23.02.2016 г. между СД „ Р. Т., Х.и сие „, представлявано от Т.Т. и адвокат Р.К.
с договорено възнаграждение в абсолютна сума – без резултативен хонорар.
Представени са искови молби, отговори и
съдебни решения – във връзка с които сключвани гореописаните договори, видно от
които насрещна страна по споровете е В.Х.Х..
Представен е и договор за цесия от 01.06.2017
г. с цедент СД „ Р.…“ и цесионер Р.К., с предмет прехвърляне на вземане на
цедента срещу В.Х.в размер на 125 000 лв.главница, ведно с лихви и
разноски – съгласно и произтичащо от влязло в сила съдебно решение по т.д. №
419/2015 г. на ОС – Пловдив и издаден обратен изпълнителен лист, срещу цена 9 980 лева. Посочено е в договора че т.д.
№ 419/2015 г. на ОС - Пловдив е приключило с резултат отхвърляне на
установителния иск по чл. 422 от ГПК на В.Х.срещу СД „ Р. … „ за така
посочената сума от 125 000 лв., която обаче междувременно е била събрана и
изплатена на Х.по образуваното въз
основа на издадената заповед за незабавно изпълнение изпълн. д. № 361/2014 г.
по описа на ЧСИ В.Ц., затова и вземането се прехвърля под отлагателно условие и
влиза в сила между страните при настъпване на едно от двете по ранни
събития: 1/влизането в сила на съдебното
решение по делото и издаването на обратен изпълнителен лист, 2/ обезсилване на
издадения изпълнителен лист в полза на Х.. Нито едно от двете условия няма данни
да е настъпило. Напротив – от извънсъдебната спогодба се установява че спора по
т.д. № 419/2015 г. на ОС – Пловдив /
висящо към момента на сключването й във ВКС / е уреден по следния начин – В.Х.се задължава да заяви
пред ВКС отказ от този иск / предявен като частичен от общ размер 150 000
лв. – видно от данните по делото /, но събраните
вече 125 000 лв. в полза на Х.се признават от СД „ Р. … „ като задължение на
дружеството към същия и остават за него, а Х.признава че не му дължи разликата
до 150 000 лева.
Представен е още договор от 04.05.2015 г. за абонаментно
обслужване от адвокат В.Д.с възложител „ Р.Х.„ ООД чрез управителя му С.Т. с
месечно възнаграждение 1 000 лв. – заплащана на същата от дружеството в
периода май 2015 г. – май 2018 г.
Във връзка с възражението че при
договорянето на 10 % такса успех върху
материалния интерес при спечелване на делото страните не са имали предвид
сключването на спогодба, а съдебно решение за отхвърлянето на иска след
проведен триинстанционен състезателен процес е разпитан В.К. - съдружник в „ Р.Х.„ ООД наред с Т. и С.Т..
Според показанията в края на 2014 г. свидетелят лично препоръчал на Т. адвокат Д.и го завел в
кантората й, в която работел и адвокат К..
С последния се запознал за пръв път при това си посещение. При
преговорите адвокат Д.заявила че адвокатския й хонорар е 3% върху интереса и
още 10% такса успех след спечелване на делото на всички инстанции с решение. Т.
се съгласил. Това били принципни уговорки, устни, договори още не били
подписани. Те касаели няколко спора на Т. и СД „ Р.… „ с В.Х., в т.ч. и спорът
по споразумението, предмет на гр.д. 1559/2015 г. След това свидетелят
присъствал лично и на още няколко срещи в кантората, които Т. провел с Д.и К.,
знае да са заведени делата, в които защитници на Т. са и двамата адвокати. Не
знае какви договори Т. подписал за тези дела – с кой от адвокатите и за какви
възнаграждения. През април 2018 г. имало събрание на „ Р.Х.„ ООД, на което присъствали
и Д.и К. във връзка с незаплатен им хонорар от 18 000 лв. за дело 1559..
Съдружниците единодушно взели решение че този хонорар е неоправдано висок и не
съответства на подписаните договори от 05.01.2015 г., които - според свидетеля,
са за 3% върху интереса и 10% такса успех, но последната само при „ спечелване на делата „ със съдебно
решение след три инстанции.
При така установеното и след съвкупна
преценка на ангажираните доказателства във връзка със становищата и
възраженията на страните окръжният съд е намерил иска за основателен с подробно
изложени мотиви. С оглед значителната фактическа и правна сложност на
конкретния спор към момента на сключването на договора е прието уговореното
възнаграждение - в абсолютна сума и като резултативен хонорар, да не се явява в
противоречие със закона и добрите нрави, тъй като е справедливо, обосновано и е
налице еквивалентност на насрещните престации. Този извод не се променя от
приключването на спора със съдебна спогодба, предвид установеното по делото за
нейното постигане. Поради пряката връзка между съдебната спогодба и
постигнатата извънсъдебна спогодба и предвид разпоредбата по чл. 1 ал. 1 от
договора за правна защита е прието че извънсъдебната
спогодба е също в предмета на договора, макар към датата на сключването му
идеята за нея да не е била все още възникнала. Затова и работата по извънсъдебната
спогодба следва да се има предвид при преценка валидността на възнаграждението
и значителната фактическа и правна сложност на последната обосновава в още по
голяма степен извод то да е справедливо, обосновано и в съответствие с добрите
нрави поради еквивалентност на насрещните престации. За неоснователно е прието
и възражението ищецът да не е извършил възложената му работа. Прието е че работата е извършена в пълния й дължим
обем – лично и/или чрез адвокат Д., като извършените само от последната
действия в изпълнение на поръчката следва да се считат извършени лично от ищеца,
тъй като са на основание превъзлагане със съгласието и знанието на довереника и
в негов интерес и са позволени от закона. Намерено е за неоснователно възражението че за
работата по „ голямата спогодба „ ищецът е бил възмезден чрез заплатени
хонорари по представените договори за адвокатска защита, сключени във връзка с
другите водени дела, обхванати от спогодбата, както и с прехвърленото вземане
по договор за цесия. За неоснователно е прието възражението че постигната
съдебна спогодба не е договореното между страните „ спечелване на делото „ във
връзка с дължимостта на таксата успех по чл. 2 ал. 2 т.т. 2.2 от облигацията.
Прието е изхода на делото да е в полза на ответника не само при разрешаването
на спора с влязло в сила съдебно решение, но и при постигната съдебна спогодба
– които законът / чл. 234 ал. 3 от ГПК / приравнява по сила и при преценката в
тази насока от значение е единствено съдържанието на спогодбата.
Във въззивната жалба се поддържа
първоинстанционното решение да е неправилно като необосновано и постановено в
противоречие с материалния закон. Не намирал опора в процесния договор изводът
на съда че в предмета му освен процесуално представителство по конкретното
въззивно гр.д. № 263/2017 г. е и възлагане, съответно оказване на правна помощ
и съдействие, сред която правна работа е и работата по извънсъдебната спогодба.
Поддържа се възражението тази спогодба да е извън предмета на договора и последният
– т. 1 от него, има за предмет правна
работа само по конкретното дело. „ Голямата
спогодба „ била извън предмета на това дело, тъй като с нея се уреждали и
множество други взаимоотношения и с трети за в.гр.д. № 263/2017 г. лица и факта
че те са свързани чрез родствени или фирмени връзки със страните Х.и Т. не води
до извод в противна насока – както неправилно приел окръжният съд, още повече
че за всяко едно от обхванатите от извънсъдебната спогодба дела на адвокатите
по тях – сред които и ищецът, са заплащани възнаграждения въз основа на
сключени със съответните страни договори за правна защита и съдействие. Като
така работата на ищеца по извънсъдебната спогодба не е в изпълнение на
процесния договор и не следва да се има предвид при преценката за действителността,
съответно дължимостта на възнаграждението по него. Поддържа се че като приел
противното съдът извършил недопустимо смесване на различни фактически и правни
отношения и игнорирал и подменил волята на страните по конкретната облигация.
Настоява се и че работа не е извършвана от ищеца – лично, както по „ голямата
спогодба „, така и по в.гр.д. 263/2017 г. в изпълнение на възложената такава с
договора – видно от показанията на всички разпитани свидетели. Извършени
действия от страна на адвокат Д.са без
съгласие за превъзлагане от доверителя Т. и като така не следва да
ползват довереника. Така липсата на положен от последния труд обосновава извод
за недължимост на претендираното от него възнаграждение. Настоява се и на възведените
възражения за нищожност на договореното възнаграждение поради противоречие със
закона – несправедливо и необосновано по смисъла на чл. 36 от ЗА, и на добрите
нрави – нееквивалетност на насрещните престации. Настоява се и че постигната по
делото съдебна спогодба не е „
спечелване на делото „ по смисъла на чл.2 ал. 2 т.2.2 от процесния договор,
обуславящо дължимост на резултативния хонорар. Действителната воля на страните
в тази насока била установена от показанията на свидетеля Колев, които
неправилно окръжният съд не кредитирал. Освен това „ спечелване на делото „ по
принцип е разрешаването на спора в полза на съответната страна само с влязло в
сила съдебно решение, но не и приключването на делото със съдебна спогодба –
независимо от нейното съдържание. Затова и ако страните по процесната облигация
са имали воля резултативния хонорар да се дължи и при прекратяване на делото на
основание постигната съдебна спогодба, това е следвало изрично да бъде посочено
в договора, каквото посочване не е налице.
Жалбата настоящата инстанция намира за
неоснователна.
От гореустановеното се налага извод че
страните като довереник / въззиваемия – ищец / и доверител / въззивника –
ответник / са обвързани от облигация, съдържаща съществените елементи на
договор за поръчка – възмезден предвид че се касае за договор за правна защита
и съдействие – чл. 36 ЗА, при който е разрешено от закона / чл. 36 ал. 4 от ЗА
/ дължимото възнаграждение да се уговоря в абсолютна сума и като резултативен
хонорар – кумулативно, доколкото случаят е извън изключенията по горецитираната
разпоредба. Предмет на настоящия спор е иск за реалното изпълнение на този договор
от страна на доверителя – заплащане на договореното възнаграждение - и в абсолютна сума и резултативно.
Следователно правното основание на иска е чл. 79 ал. 1 пр. 1 във вр. чл. 286 и
следв. от ЗЗД във вр. чл. 36 ал. 1 от ЗА.
Както се каза по горе спорът по приложеното
първостепенно гр.д. № 1559 / 2015 г. на ОС – Пловдив е със значителна
фактическа и правна сложност, която изцяло е пренесена и в образувано по
жалбата на Х.срещу решението на ОС – Пловдив въззивно производство – в.гр.д. №
263/2017 г. на АС – Пловдив, във връзка с което e
сключен и процесния договор от 24.04.2017 т. за правна защита и съдействие. Ето
защо - предвид значителната фактическата и правна сложност на делото при
образуването му на втора инстанция, възнаграждението за него към момента на сключването на договора настоящия
съд намира – противно на твърдяното от въззивника, да не се е явява в
противоречие с нормата на чл. 36 ал. 2, предл. 2 от ЗА като необосновано
и несправедливо, съответно да не е в противоречие с добрите нрави поради
неравностойност на насрещните престации.
Действително във въззивното производство спорът
не се е развил със зададената му значителна фактическа и правна сложност. Въззивно
гр.д. № 263/2017 г. на АС - Пловдив е било спирано и отлагано по искане и на
двете страни – във връзка с отпочнати и извършвани преговори за доброволно
уреждане на процесния и други свързани с него спорове, след което приключено със съдебна спогодба в
полза на довереника Т. - предвид съдържанието й според което се признава от Х.търсена
с предявения от него иск сума от 600 000 лв. да не му се дължи от ответника
Т.. Но този изход - във връзка с установеното относно постигането на спогодбата
по делото, не обосновава извод за възникнало след сключването на облигацията
основание, имащо за последица недължимост на адвокатското възнаграждение като
противно на закона и на морала. Безспорно
установено е по делото че съдебната спогодба по в.гр.д. № 263/2017 г. е
изцяло вследствие сключената извънсъдебна спогодба – коментирана по горе, без
която конкретната такава не би била постигната, както и че извънсъдебната
спогодба е с фактическа и правна сложност, многократно по голяма от тази на
спора по в.гр.д. № 263/2017 г.. Пряката връзка между извънсъдебната спогодба и
съдебната такава по конкретното дело е основание да се приеме че работата от
страна на довереника К. по извънсъдебната спогодба е работа и по съдебната, с
която е приключило в.гр.д. № 263/2017 г., поради което тази му работа се явява възложена
с процесния договор и престирана в негово изпълнение – макар към момента на
сключването му идеята за спогодба все още да не е била възникнала между
страните по делото. Като аргумент в тази насока следва да се отбележи и
безспорния факт че във връзка с
извънсъдебната спогодба между довереника и доверителя Т. не е договаряно и
заплащано отделно възнаграждение. Този извод не се променя от факта че по
извънсъдебната спогодба адвокат К. е участвал и като довереник на другите
участвали в нея трети за спора лица / свързаните с Т. /, между които от една
страна и Х.и свързаните с него трети лица – от друга страна, са също заведени и
висящи съдебни и изпълнителни
производства, за всяко от които са сключени между третите лица и адвокат К.
договори за правна защита и съдействие. Договорените и евентуално заплатени от
третите лица на адвокат К. по тези висящи дела хонорари са неотносими към
дължимото му се по в.гр.д. № 263/2017 г.
на основание процесния договор възнаграждение. Защото – както правилно е отбелязал и
окръжният съд, работата по извънсъдебната спогодба за всеки от адвокатите по
включените в предмета й дела се явява работа и по тези дела, за всяко от които
съответно е сключен договор за правна помощ с договорено дължимо
възнаграждение. Затова и адвокатските възнаграждения, заплатени от третите лица
по образуваните от и срещу тях производства, не се явяват заплатени от
въззивника Т. в изпълнение на процесния договор между него и адвокат К.. Не се
установява да е във връзка с погасяване на процесното негово задължение и сключения между СД „ Р. …
като цедент и адвокат К. като цесионер
Договор за цесия от 01.06.2017 г.. Не се установява прехвърленото с този
договор вземане да e във връзка и да съставлява възнаграждение за работата по извънсъдебната
спогодба. А и както се каза по горе, договорът е с отлагателно условие, което няма
данни да е настъпило, а предвид
постигнатите с извънсъдебната спогодба съглашения досежно цедираното вземане –
няма вероятност да се осъществи и
занапред. Изобщо по делото липсват данни
за заплатен от въззивника на въззиваемия отделен хонорар във връзка и за
работата на последния по извънсъдебната спогодба, за която – по казаните по
горе съображения, настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд като
също намира да се явява в изпълнение на процесния договор.
Неоснователни
са и възраженията на въззивника за недължимост на възнаграждението поради
неизпълнение от страна на довереника на възложената му работа – неучастие във
в.гр.д. № 263/2017 г., неучастие и в извънсъдебната спогодба. По въззивната
жалба на Х.е депозиран отговор от адвокати Б. и
Д., след което – както се каза по горе, делото е било спирано и
неколкократно отлагано по искане на страните без явяването на въззиваемия К.,
респ. на преупълномощено от него лице в съдебните заседания. Но
незначителността на така извършените по делото процесуални действия и неявяването
на довереника К. в съдебните засадения, в които са заявени не обуславя извод за
неравностойност на престираното от него - предвид казаното по горе относно
работата за постигане на извънсъдебната спогодба, обуславяща и приключването на
спора по делото с изповяданата пред съда спогодба. Участието в последните на
адвокат К. – лично и чрез адвокат Д.по превъзлагане от него, е несъмнено
установено от събраните по делото и коментирани по горе писмени и гласни
доказателства. В противна насока са единствено показанията на адвокат Б., които
поради противоречието им с всички останали доказателства не се кредитират –
както правилно е приел и първостепенния съд. Работата на адвокат Д.ползва и
довереника на въззивника - адвокат К. и
представлява работа и на последния по изпълнението на договора. Съгласно
чл. 283 от ЗЗД довереникът може да се извърши възложената му работа и чрез
друго лице, ако е овластен за това от доверителя или ако това е станало
необходимо за запазване интересите на доверителя. В случай на превъзлагане на
работата от довереника без овластяване от доверителя той дължи незабавно
уведомяване на последния за заместването и отговаря за действията на заместника
си като за свои. В случая въззивникът се е ползвал изцяло от постигнатите с
участието на адвокат Д./ в качеството й на овластен от довереника К. негов
заместник / спогодби като такива в негов интерес, а данните по делото сочат че
е бил съгласен със заместването – знаел
е за него и не се е противопоставил. С оглед което действията на заместника следва
се считат извършени от довереника адвокат К.
в полза на доверителя Т.. Съответно възведеното възражение че след като
процесния договор не съдържа клауза за преупълномощаване работата на адвокат Д.по
спогодбата не следва да се счита като работа на адвокат К. в изпълнение на
договора се явява неоснователно.
Резултативния хонорар е договорен при „
спечелване на делото“ след окончателното му приключване. Както правилно е приел
окръжният съд съдебната спогодба по чл. 234 ал. 3 от ГПК е също приключване на
делото - окончателно, а дали то е „ спечелено „ зависи от съдържанието на
спогодбата – в случая изцяло в полза на доверителя Т.. Не намира опора в договора възражението на
въззивника че в съдържанието на записания термин „ спечелване на делото „
договарящите имали предвид само разрешаването на спора с влязло в сила съдебно
решение, при това след като процесът се е развил на три инстанции.Такова
ограничително изискване относно дължимостта на резултативното възнаграждение не
се съдържа в облигацията. От показанията на свидетеля К.също не се обосновава
извод за воля на страните в така твърдяната от жалбоподателя насока.
В заключение договорът е валидно сключен
между страните, действителен е и е изпълнен е от въззиваемия - ищец.
Възнаграждението на последния е справедливо, обосновано, равностойно на възложеното
и престираното от него и заплащането не би довело до неоснователното му
обогатяване. При липса на спор че не е платено от въззивника – ответник –
досежно търсената с иска разлика, то се явява дължимо от него и правилно е осъден да го
заплати. Неоснователно е възражението му че платените 4 000 лв. напълно
възмездявали въззиваемия за работата му и постигнатия чрез нея резултат.
С оглед изложеното обжалваното решение се
потвърждава. На Т.Ф. като адвокат на въззиваемия по чл. 38 ал. 1, т.3,
предложение последно от ЗА се присъжда на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА
възнаграждение в размер на минимума по Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – сумата 2 570 лева.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
Потвърждава Решение № 1406 от
29.11.2019 г., поправено с Решение № 2703 от 30.12.2019 г.
/ неправилно именувано Определение / по чл. 247 от ГПК, постановено по гр.д. №
244/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Осъжда Т.Т.Т., ЕГН – **********
да заплати на адвокат Т.И.Ф., ЕГН - ********** на основание чл. 38 ал. 2 във
вр. ал. 1 т. 3, предложение последно от ЗА възнаграждение в размер на 2 570
/ две хиляди пeтстотин и седемдесет / лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен
Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: