Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
23.12.2020 година
град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 30.11.
2020 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: Даниела Калчева
като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВ
т.д. № 120 по
описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.
Ищците И.Б.Л.
и С.Б.Л. твърдят, че на 22.02.2017 г., около
07:40 часа, в гр. К., на бул. ****се е движил т.а, „М.А.“ с peг. № ****, управлвяван от М.С.В.,
който нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал велосипедиста и техен дядо Б.Д.Г.на 75 години. В резултат на получените
при катастрофата телесни увреждания на 26.02.2017 г. Б.Г.е починал.
Във връзка с причиняване на
процесното ПТП било образувано НОХД по описа на Окръжен съд - Стара Загора,
което към настоящия момент не е приключило. Причина за настъпване на ПТП били допуснатите
от М.С.В. нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната
ситуация за водача на т.а. са били налице определени, фиксирани в закон
задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. С оглед на
изложеното в случая съществувала пряка причинна връзка между деянието на М.В.и
настъпилите общественоопасни последици - смъртта на Б.Д.Г..
Твърди се, че за увреждащия т.а. „М.А.“
с peг. № ****, управляван от М.С.В., има сключена застраховка “Гражданска
отговорност”, з.п. BG/08/116001932972/ 14.07.2016 г. със срок на валидност една
година, считано от 20.07.2016 г. до 19.07.2017 г. с „Д.З.“ АД, гр. С.. По
силата на този договор, застрахователят покривал отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на
трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява минималният размер на
обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите за 2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците били предявили претенциите си за изплащане на обезщетение пред „Д.З.“
АД и са представили всички документи, с които разполагат. С о.р. от 29.03.17г. било
направено уведомление до застрахователя за процесното ПТП. По случая били
образувани застрахователни преписки с номера *********/ 2019 г. и *********/
2019 г., по които застрахователят е отказал изплащането на обезщетение. С оглед
на изложеното, в случая за ищците бил налице правен интерес да предявят
претенциите си за плащане пред съда.
При процесното ПТП загива Б.Д.Г., на
75 години. Същият е получил тежки
несъвместими с живота травми, довели до смъртта му.
Твърди се, че ищците И.Б.Л. и С.Б.Л.
са внуци на Б.Г.. Загиналият е бил в добро здравословно състояние, енергичен
човек. Бил е деен, активен, винаги се е занимавал с нещо. Б.Г.е бил в много
близки отношения в внуците си и заедно със съпругата си е полагал постоянни
грижи за тяхното отглеждане. Децата били израснали с постоянното присъствие и
грижи от дядо си, той е бил опора на семейството, всички са разчитали на него и
са се радвали на неговите грижи и морална подкрепа. Ищците изключително тежко
преживявали смъртта на своя дядо, насилствената и неочаквана смърт прави
психическата травма от загубата по-голяма от обичайна такава. Между тях и
починалия е съществувала силна връзка, изпълнена с чувство на обич, уважение,
взаимна привързаност и подкрепа С причинената смърт И. и С. загубили моралната
и физическа подкрепа, обичта и топлината, която са имали в лицето на дядо си.
Моралните страдания на ищците, претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа
смърт на Б.Г.щели ги съпътстват през остатъка от живота им. Независимо от
изминалото време болката от загубата не утихва, в резултат на което ищците продължавали
да страдат и скърбят.
Несвоевременната, неочаквана и
безвъзвратна смърт на Б.Д.Г.е особено трагично обстоятелство, което завинаги
променило живота на семейството. Мъката им била огромна и не може да бъде
компенсирана с нищо.
Вредите на ищците били в резултат на
виновното поведение на водача на увреждащия автомобил М.С.В., а за причинените
от него вреди отговарял ответникът по делото „Д.З.“ АД, гр. С.. Съгласно чл.
432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания,
отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което
за ищците бил налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив
размер на обезщетението за причинените им неимуществени вреди. Предявеният иск
бил съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително
претърпените болки и страдания от причинената смърт, а от друга страна с лимита
на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2017 г. и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид.
Молят съда, да осъди
ответника, Д.З.“ АД да заплати на ищците обезщетение за причинените им
неимуществени вреди в размер от 30 000 лв. частичен иск от по 60 000 лв. за
причинените им неимуществени вреди от смъртта на дядо им Б.Д.Г..
Претендират законната лихва върху
сумата, считано от 01.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Молят да им бъдат присъдени направените
по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
с ДДС.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответното дружество „Д.З.“
АД, с който счита предявените исковете
за процесуално допустими, но неоснователни, поради което ги оспорват изцяло,
както по основание, така и по размер.
Счита, че не са налице всички нужни
предпоставки за възникване на отговорност на Дружеството по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за вредите, които
ищците твърдят да търпят.
Намират, че в конкретния случай
ищците нямат право на обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта
на пострадалото лице, тъй като с ангажираните по делото доказателства не се
установява наличието на всички нужни материално правни предпоставки за това.
Претенцията на ищците се базирала на
постановеното Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1 по
описа на ВКС, ОСНГТК за 2016 г., като до 21.06.2018 г. същите бяха изцяло
неоснователни само въз основа на установеното в Постановление № 4 от 25.05.1961
г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и
обявеното с ТР за изгубило сила Постановление № 2 от 30.11.1984 г., тъй като
ищците не попадали в кръга лица, които са материално правно легитимирани да
претендират обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта на
пострадалото лице. Посочва изчерпателно тълкувателните решения на ВКС, които
касаят конкретната хипотеза на търсене на обезщетение за вреди, като посочва,
че правото да се получи обезщетение не е абсолютно и че претендиращото
обезщетение по изключение лице трябва посредством пълно и главно доказване да
формира несъмнен извод у съда, че същото
е било създало трайна, близка
и дълбоко емоционална връзка с починалия, заради съдържанието на която търпи
морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най- близките {кръга лица очертан с
Постановленията от 1961 г. и от 1969 г.); действително е претърпяло сериозни по
интензитет и продължителност морални болки и страдания; е било толкова силно привързано към пострадалия, че смъртта му е
причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Счита, че с така ангажираните към
исковата молба доказателства не се установява кумулативното наличие на всички
описани по - горе предпоставки, които да обуславят неимуществени вреди
подлежащи на обезщетяване съгласно постановеното в ТР. Подробно аргументира
становището си по този въпрос в отговора.
На следващо място счита, че по
делото не са ангажирани доказателства, доказващи по безспорен начин извършено
противоправно деяние от страна на застрахован в Дружеството водач, в пряка
причинно следствена връзка с което ищците да търпят посочените в исковата молба
вреди.
Твърди, че след справка с част от
книжата по НОХД, образувано във връзка с процесното ПТП се установявало, че
пострадалият е нарушил редица правила за движение по пътищата, като в
качеството си на участник в движението {велосипедист) е управлявала е
велосипеда си, които подробно описва.
Посочва, че нарушенията на правилата
за движение по пътищата от един участник в движенето, макар и настъпили първи
по време, не освобождават останалите участници в движението от задължението им
да сторят нужното за да не допускат настъпването на ПТП.
С оглед на горното оспорва
твърдените в исковата молба причини, обстоятелства и механизъм на настъпване на
процесното ПТП, както и че за настъпването на същото отговорност носи
застрахован в Дружеството по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите водач.
В случай, че наказателното
производство приключи с присъда срещу водача на МПС и отчитайки, че по НОХД не
са разглеждани гражданско правните последици от ПТП, като принос на пострадалия
за настъпване на установеният вредоносен резултат (с оглед приложението на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД), квоти на съпричиняване и др., прави възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия велосипедист, като препраща към по -
горе изложените нарушения на правилата за движение по пътищата.
Намира, че тези нарушения обуславят
принос на пострадалия за настъпване на процесното ПТП и негативните последици
от същото възлизащ на не по - малко от 50 %.
При условията на евентуалност
твърди, че размерите на предявените искове са незаконосъобразни, тъй като са в
нарушение на разпоредбата на § 96 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/
на Кодекса за застраховането във връзка с чл. 493а, ал. 4 от КЗ. Съгласно § 96
от ПЗР на КЗ, обезщетението за неимуществени вреди за лицата по чл. 493а, ал. 4
от КЗ се определяло в размер до 5 000 лева.
Алтернативно, намира исковете за
неимуществени вреди за завишени и неотговарящи на реално претърпените душевни
болки и страдания, както и на утвърдената съдебна практика в тази насока,
относно присъжданите размери на обезщетения за неимуществени вреди по сходни
случай. Счита, че не всички претендирани вреди са последица от процесното ПТП,
поради което оспорва пряката причинно следствена връзка между събитието и
всички сочени в исковата молба последици.
Оспорва обстоятелството, че
отношенията между ищците и пострадалия се характеризират с изключителност, като
оспорва твърдението,че пострадалият е бил опора на ищците и е полагал грижи за
тях по смисълът, който се влага в исковата молба. Твърди точно обратното, че
пострадалият е бил на възраст, в която обичайно хората се нуждаят от грижи, а
не предоставят такива, както и че ищците никога не са живели в едно домакинство
с него, нито са били издържани или отглеждани от него.
С оглед на това изрично оспорва
твърденията за изключителност на болките и страданията от загубата на
пострадалия, както и че отношенията между ищците и пострадалия по сила и
интензитет надскачат обичайната и традиционна за българското семейство близост
на родствената им връзка.
Посочва, че размерът на претендираните
обезщетения не е справедлив и би довел до обогатяване на ищците като
претенцията не е съобразена с икономическата обстановка в страната.
Изразява становище, че неоснователността
на главните искове за води до неоснователност и на акцесорните такива за лихви
от претендираната дати. Алтернативно посочва, че съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ,
застрахователят по ЗГОА дължи само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата
на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Оспорва твърдението, че Дружеството дължи
лихви от сочената в исковата молба дата.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищците посочват,
че изложените от ответното дружество доводи по отношение възраженията на
ответника относно редовността на исковата молба са неоснователни.
От приложената към молбата влязла в
сила Присъда № 4/28.01.2020 г. по НОХ № 525/2019 г. по описа на ОС - гр. Стара
Загора се установявал механизма на ПТП, както и вината и противоправното
поведение на водача на л.а. М.В., подробно описан по - долу. Същият бил признат
за виновен в това, че на 22.02.2017 г., в гр. К., на бул.”***, в района на
кръстовището с пътен възел „А.”, при управление на МПС - товарен автомобил
марка „М.” модел „***А.” с рег.№ ****, нарушил пратилата за движение предвидени
в ЗДвП, в частност чл.50, ал.1 от ЗДвП, чл.46, ал.2 от ППЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на Б.Д.Г..
По отношение възраженията на
ответника относно основателността посочва, че ищците са метериалноправно
легитимирани да претендират обезщетение.
Считат, че приложената към молбата Присъда
№ 4/28.01.2020 г. по НОХ № 525/2019 г. по описа на ОС - гр. Стара Загора е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, поради което били абсолютно неоснователни и необосновани
оспорванията на ответника на механизма на ПТП и вината на водача на л.а.
Предвид изложеното, моли да бъде обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че процесното ПТП е настъпило на
22.02.2017 г. и в резултат на виновното и противоправно поведение на
застрахования при ответника водач, е причинена смъртта на Б.Д.Г..
Счита за неоснователни възраженията
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Б.Г..
Не били налице и основания за
намаляване на претендираното обезщетение, в какъвто смисъл било искането на
ответника.
Неоснователно било и оспорването на
предявените искове за неимуществени вреди по отношение техния размер. В случая
исковете били съобразени от една страна с принципа за справедливост, с оглед
причинените неимуществени вреди на ищците, а от друга страна - с лимита на
отговорност на ответника за 2017 г. и съдебната практика при компенсиране на
вреди от този вид.
Позовава се на разпоредба на чл.51
от ЗЗД, както и на правото на ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума от
посочените в чл.1. параграф 2 от Втора директива 84/5. кодифицирана с Директива
2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година
относно застраховката "Гражданска отговорност”, чиито чл. 9, ал.1
предвижда, следните минимални суми : в случай на телесно увреждане — минимална
застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие,
независимо от броя застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.
При констатиране на това
противоречие между европейското и националното право следвало съдът, в рамките
на своята компетентност, да приложи общностното право.
Поддържа претенцията си за заплащане
на лихви така, както е предявена.
Постъпил е допълнителен отговор, с
който ответникът поддържа изцяло изложеното в отговора си към исковата молба,
както и всичките си оспорвания, възражения и искания.
Продължава да оспорва наличието на
противоправно поведение от страна на водача на МПС. Липсвали данни
представената по делото присъда да е влязла в сила, поради което същата няма
последиците по чл. 300 от ГПК.
Твърди, че срещу дружеството са
заведени още няколко съдебни дела от роднини на починалия, по които вече е
работила САТЕ по поставените от нас въпроси. Докано било, че пострадалият е
управлявал велосипеда си в разрез с правилата за движение по пътищата, в
насрещното платно за движение.
Счита, че ако пострадалият е управлявал
велосипеда си законосъобразно, ПТП не би настъпило, а последиците от същото
(ако все пак настъпи) биха били много по - леки.
Хипотетично и за пълнота на
изложението сочи, че ако имаше влязла в сила присъда срещу водача на МПС, то
тогава безспорно ще е налице съществен принос на пострадалия велосипедист за
настъпване на процесното ПТП, в която насока препращаме към изложеното в
отговорът на исковата молба.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира
за установено следното:
Страните не спорят, че за
управляваното от М.С.В., моторно превозно
средство - товарен автомобил марка „М.“ модел „***А.“ с рег.№ ****
към датата на ПТП – 22.02.2017г. е имало валидна застраховка „Гражданска
отговорност” в „Д.З.“ АД с
полица BG/08/116001932972/ 14.07.2016 г..
Установява
се с влязла в сила Присъда № 4 от 28.01.2020 г. на ОС - Стара
Загора по н. о. х. д. № 525/2019 г., с
която водачът М.С.В., е признат за виновен в това, че на 22.02.2017г. около 07, 40 часа,
товарният автомобил, управляван от М.В.,
навлязъл в пътен възел "А.", като се движел в посока изток–запад по
локалното платно на ПП-I-6 за вход към гр. К. към бул. "***" в град К..
Движението било през светлата част на денонощието, при нормална видимост, на
сух пътен участък. При управлението на товарния автомобил марка "М."
модел "***А." с рег. № **** с прикачено ремарке, водачът преминал
стоп-линията и предприел навлизане по бул. "***" в град К., за
извършване на завой на ляво в посока от изток на юг. По същото време, от север
на юг, в източната част по платното за движение на бул. "***", се
движил със скорост около 12 км/ч велосипедиста Б.Г.. В зоната на кръстовището,
на около 10-11 метра по дължината на булеварда, северно от приетия ориентир и
на около 1-2 метра западно от ориентира по широчината на булеварда /място на
удара/, е настъпил удар между товарния автомобил и велосипеда като по
непредпазливост е причинил смъртта на Б.Д.Г., поради което и на основание чл.
343, ал. 1 б. "в" във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл.
373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 4 от НК, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК и чл. 54 от НК. Към момента на удара, товарният автомобил се е движел със
скорост около 8, 8 км/ч. В момента на удара, велосипедиста Б.Г.е бил разположен
ляво странично към предна дясна част на товарния автомобил "М. ***А.".
При удара гумата на велосипеда на пострадалия контактувала с дясната страна на
предната броня на товарния автомобил като гумата се плъзнала по предната дясна
част на бронята и оставила следа по нея. В следствие на този контакт, велосипедът
се наклонил на дясно и последвало падане на велосипеда на дясната си страна към
земята и удар на дясната ръкохватка на кормилото в асфалта, при което по нея се
образувало протриване. При падането на велосипеда върху пътното платно, от него
се отделило и изпаднало тялото на водача му Б.Г.. Тялото на пострадалия се
установило по гръб на пътното платно, с глава ориентирана на север и крака – на
югоизток. В следствие падането върху терена – пътното платно и при удара на
тялото на пострадалия в него, последния получил травматични увреждания. Полицейските
служители тествали водача на товарния автомобил, като техническото средство не
отчело наличие на алкохол в издишания от него въздух. Последният бил тестван и
с полеви наркотест "Drug Check 3000 Dreger", който не отчел наличие
на наркотични вещества. Екипът на спешна медицинска помощ откарал пострадалия Б.Д.Г.като поради тежкото му състояние около 10, 00 часа
било предприето транспортирането му в УМБАЛ "Проф. Д-р Ст. Киркович"
АД – Стара Загора, където постъпил в 10,25ч на 22.02.2017 г. в тежко общо
състояние.
От
препис- извлечение от акт за смърт на община гр. Стара Загора се установява, че
Б.Д.Г.е починал на 26.02.2017г.
След
направена служебна справка от съда, се установява, че Присъда № 4 от 28.01.2020
г. на ОС - Стара Загора по н.о.х.д. № 525/2019 г. е влязла в сила на 13.02.2020
г.
От
удостоверение за наследници с изх. № 1122 от 14.09.2019г. на община гр. К. се установява, че ищците И.Б.Л.
и С.Б. Лазарос са внуци на починалия Б.Д.Г..
Видно
от представената по делото кореспонденция, ищците са предявили претенция пред „Д.З.“
АД гр. С., за което е образувана щета по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”. С писмо с изх.№*********/2019г. и писмо с
изх.№*********/2019г. са уведомени, че според представителите на
застрахователната компания не се установява основание за определяне на
застрахователно обезщетение.
От заключението на назначената по делото
съдебно-автотехническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП е
следният: процесното ПТП настъпило на
22.02.2017 г., около 7:40 часа в гр.К. , на бул. ****на кръстовището с път I
-6, в условията на дневна светлина, при силен вятър, и сухо асфалтово покритие
на пътя. Асфалтовото покритие е дребнозърнесто с сухо, със следните участници: Товарен
автомобил „М.А.“ 2541 с рег.№ **** и прикачено към него товарно ремарке марка „В.“
с рег.№ *** управляван от водача М.С.В. и велосипедиста Б.Д.Г.е следният: Товарен
автомобил М.А. 2541 с рег.№ **** и прикачено към него товарно ремарке марка „В.“
с рег.№ ***, управляван от водача М.С.В. се е движил по подхода за гр. К. от
път I-6 в посока от изток на запад , като същия е извършил маневрата завой на
ляво, за да се включи в движението по бул.“***“ в посока на юг, без да се
съобрази и даде нужното предимство при наличен за него пътен знак Б2 „Стоп“ на
движещия се по улица с предимство бул.“***“ велосипедист Б.Д.Г., в посока от
север на юг в лентата за насрещно за него движение. Мястото на удара се намира
на около 2,6 м от източния край на асфалтовото покритие на бул.“***“ в
насрещната лента за движение спрямо посоката на движение на велосипеда.
В резултат на удара при процесното
ПТП и последиците от него е починал велосипедиста Б.Д.Г..
Вещото лице сочи, че пътното
платно на бул. “***“ с ширина
14,80м е двупосочно с четири
ленти за движение на ППС. Същите са разделени с хоризонтална маркировка
представляваща двойна непрекъсната линия между двете полуплатна и прекъсната
разделителна линия между двойката ленти за движение в една посока, като в
зоната на кръстовището липсва пътна маркировка. Асфалтовото
покритие на булеварда е износено с неравности, сухо. Участъка на ПТП е
хоризонтален, прав.
На около 15.00м източно от източния край на
пътното платно на булеварда за входа на гр.К. има поставен пътен знак Б2 „Стоп“
, както и нарертана „Стоп линия“.
Източно от бул. “***“ има локално пътно платно
успоредно на основното с ширина 5,60 м, като между него и основното пътно
платно на бул.“***“ има разделителен затревен остров с ширина около 5,10м. Няма
ограждения и пътна маркировка в зоната на кръстовището.
Пострадалият велосипедист се е
движил по бул.“***“ в посока от север на юг при нормална пътна обстановка,
дневна видимост, при сухо пътно асфалтово покритие на пътя. Процесният товарен
автомобил с прикаченото към него товарно ремарке се е движил в посока от изток
на запад , като е извършвал маневра завой на ляво. Скоростта на товарния
автомобил и ремаркето, прикачено към него експертизата приема за
равноускорителна от 0 до около 15 км/ч или средно около 7,5 км/ч или 2,08 м/с
/Счита се, че камиона с ремаркето е спрял пред поставения знак Б2 „Стоп“ и е
тръгнал от място в определен момент/. Скоростта на велосипедиста се приема на
средно около 11 км/ч или 3,05 м/с в предвид пътно-климатичните условия в района
на ПТП. Непосредствено преди настъпването на процесното ПТП велосипедиста се е
движил в насрещната за него лента за движение по бул.“***“.
При движението си пострадалия
велосипедист към момента на ПТП няма данни по делото дали е ползвал устройство
за излъчване на бяла или жълта при все, че велосипеда е бил оборудван с такова.
Няма доказателства по делото за наличие на червен светло отразител отзад на
велосипеда, бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи
отстрани на колелата, както и дали е бил облечен със светлоотразителна жилетка
и обезопасителна каска.
За велосипедиста
опасността настъпва в момента, когато предните състави на товарния автомобил
навлизат в кръстовището. От този момент до мястото на удара той е изминал
разстояние от около 2,60 м. Следователно велосипедистът не е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
пострадалият се е движил по път с предимство и няма данни по делото за наличие
на органичение на видимостта на водача на товарния автомобил към пътното платно
по улицата с предимство, а вече при навлизане в самия булевард видимостта му
значително се увеличава. По въпроса дали е било предотвратимо настъпването на
ПТП от страна на велосипедиста, вещото лице посочва, че целият процес е в
динамика и на практика товарният състав затваря пътя на велосипедиста.
Пострадалият не е имал възможност да предотврати ПТП-то и да заобиколи.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Д.С.Ж.твърди, че дядото на ищците – Б. приживе се е
грижил изцяло за тях от малки, бил им е като баща и са живеели заедно до
пълнолетието им, когато се е случил и инцидента. Дядо им е работил и е отделял
време за внуците си. Посочва, че родителите им били разведени, работили са и
децата изцяло живеели при дядо си, не контактували с баща си, а майка им
живеела в К. в друг апартамент. Свидетелката твърди, че децата загубили нещо
много свято за тях, животът им се променил, чувствали тъга, липса на баща. Все
още не били преживели скръбта, ходели на гробищата. Децата споделяли, че
чувстват празнина. Приживе правели различни подаръци и изненади на дядо си.
От показанията на свидетеля Ц.М.К. се установява, че живее на
семейни начала с майката на ищците и ги познава от петнадесет години. Твърди, че децата били много близки
с дядо си, ходели при него и предимно при него живеели, той ги е гледал, готвел
им, помагал им в училище, както и ходел на работа и им помагал финансово, а те
му правели подаръци. Посочва, че децата приели много тежко смъртта на дядо си,
били много привързани към него, все още плачели и говорели за него. В
показанията твърди, че все още не са превъзмогнали загубата на дядо си и към
настоящия момент ходят на гроба му всяка седмица, натъжават се като се говори
за него и им липсва. Сочи още, че той не е помагал на ищците, тъй като има дете
и помага на него.
При така
установеното от фактическа страна, могат да се направят следните правни изводи:
С оглед на изложените в исковата молба
обстоятелства и направеното искане, съдът счита, че са предявени искове с
правно основание чл. 432 от КЗ
във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно чл. 432 от Кодекса за застраховането увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ.
По силата на договора за застраховка гражданска
отговорност, застрахователят –
в случая „Д.З.“ АД покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях
имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във
връзка с притежаването и използването на моторни превозни средства, и за които
отговарят съобразно българското законодателство.
Съдът приема за безспорно установено, че при
настъпилото ПТП на на
22.02.2017 г., в гр. К., на бул. ”***,
в района на кръстовището с пътен възел „А.”, при управление на МПС - товарен
автомобил марка „М.” модел „***А.” с рег.№ ****, нарушил пратилата за движение
предвидени в ЗДвП, в частност чл.50, ал.1 от ЗДвП, чл.46, ал.2 от ППЗДвП и
чл.25, ал.1 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на Б.Д.Г.от гр. К..
В случая е налице влязла в
сила присъда, признаваща вината на водача за настъпване на произшествието
поради нарушаване правилата за движение и причинената в резултат на това смърт
по непредпазливост на пострадалото лице.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност, както и виновността на дееца. Т.е. относно фактите,
които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат
установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не
могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинената смърт на
пострадалото лице в резултат на настъпилото ПТП, именно заради което деецът е
наказан за престъпление по чл. 343, ал.1 б. “в“ във
връзка с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл.58а,
ал.4 от НК, във вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК и чл.54 от НК за причинена смърт по непредпазливост. Тези
факти са елемент от състава на престъплението и без наличието им извършителят
нямаше да бъде наказан за точно това престъпление.
Не е спорно, че към датата на процесното ПТП - 22.02.2017
г. е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по отношение увреждащия товарен
автомобил марка „М.” модел „***А.” с рег.№ **** със застрахователна
полица BG/08/116001932972/ 14.07.2016 г. със срок на валидност една година,
считано от 20.07.2016 г. до 19.07.2017 г.
При това положение, са налице всички елементи от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД.
Вредата (имуществена или
неимуществена) е елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Вредите са не само основание за отговорността при непозволено увреждане, но и
определят размера на обезщетението.
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432 от КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск
за неимуществени вреди се явява доказан по основание.
С ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и
Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на коментираното ТР е разяснено, че
най-близките на починалия се ползват с право на обезщетение, тъй като поради
естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те
търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по
степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да
получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени
вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.
52 ЗЗД.
От гледна точка на чл.
52 ЗЗД обаче е справедливо и
други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат
обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна,
трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят
морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на правото
на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата
на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл.
52 ЗЗД и на гарантираното с чл.
6, ал. 2 от Конституцията на Република България и с чл.
20 и чл.
47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и
Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, наред с
най-близките на починалия или вместо тях, в случай, че те не докажат, че са
претърпели вреди от неговата смърт. В традиционните за българското общество
семейни отношения бабите и дядовците и техните внуци, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато, поради конкретни житейски
обстоятелства, привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие
смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на
Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
Съдът намира, че от
разпита на свидетелите безспорно се установява наличието на отношения от вида
на коментираните. Свидетелските показания сочат на особена близост между ищците и
пострадалия. Проведено е пълно и главно доказване на факти, от които може да се
изведе съществуването на изключително близка привързаност, в резултат на която
смъртта на техния родственик причинява морални страдания с интензитет, надхвърлящ
обичайния.
Ищците са претърпели неимуществени вреди
вследствие смъртта на дядо им, който се е грижил за тях и с когото са били в
много близки
отношения още от ранната и детска възраст. Не съществуват съмнения, че между
тях е била налице силна и трайна връзка, като са се подкрепяли и си
помагали. И.Л.
и С.Л. са лишени завинаги от възможността да общуват с дядо
си Б.Г., което
обстоятелство се отразило в негативен план на ищците. Последните продължават да страдат от загубата -
променили се и се
натъжават,
когато говорят за него, често ходят на гроба му, защото им липсва.
При тези
обстоятелства и при съобразяване на факта, че паричният еквивалент не е в
състояние да компенсира напълно липсата за ищците, съдът намира за справедлив размер на
обезщетението, което им се следва сумата от 40 000 лева за всеки от тях, като за разликата
над присъдената до претендираната сума претенцията следва да се отхвърли.
Настоящият състав счита, че не
е ограничен от предвидения в разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ
/ДВ, бр. 101 от 2018 година/ максимален размер на обезщетението. В член 3,
параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО и чл. 1, параграф 2 от втората Директива
84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16.09.2009 година относно застраховката "Гражданска
отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол
върху задължението за сключване на такава застраховка, са посочени минималните
застрахователни суми по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност". В чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО са предвидени
минимални застрахователни суми в случай на телесно увреждане в размер на 1 000
000 евро за един пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на
пострадалите. Същите са и лимитите, посочени в чл. 1 параграф 2 от предходната
директива - 84/5/ЕИО. Посочените в директивите лимити за минималните
застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт са транспонирани в националното ни право - чл.
492 от сега действащия Кодекс за застраховането.
Доколкото, обаче в цитираните директиви не е
предвидена възможност за установяване на максимален размер на обезщетението за
неимуществени вреди на пострадало лице и не е установен такъв размер, съдът
счита, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр. 101/2018 година/
не е в съответствие с общностното право. Вярно е, че директивите нямат пряко
приложение във вътрешните отношения и не съдържат пряка уредба на правните
отношения, а техни адресати са държавите-членки, които трябва да ги
транспонират. При определени предпоставки, обаче е допустимо изключение от този
принцип. Тези предпоставки са посочени в практиката на СЕС /дело С-188/89/, а
именно: директивата да не е транспонирана или да е транспонирана неточно,
частично или неправилно; съответните й разпоредби, подлежащи на пряко
прилагане, да са повелителни, ясни и точни и да предоставят права на отделни
субекти, противопоставими на държавата-членка, неин орган или организация,
намираща се под юрисдикцията или контрола на тази държава или притежаващи
особени правомощия, които надхвърлят правомощията, характерни за отношенията
между частни лица. Уредбата на лимитите на застрахователните суми по
застраховка "Гражданска отговорност", съдържаща се в цитираните
по-горе разпоредби на Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО
отговоря на всички посочени изисквания. Те са повелителни, достатъчно ясни и
точни и се отнасят до права на частни лица, респективно на лица, пострадали от
пътно-транспортно произшествие и според съда те по изключение имат пряко
действие. По тази причина съдът счита, че не следва да съобразява размера на
обезщетението по § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018 година/.
Този извод е съобразен и с решение на Съда на
ЕО от 24.10.2013 г. по дело С - 277/12 /V. D. срещу B. A. /, което е
задължително за съда съгласно разпоредбата на чл. 633 ГПК, уреждаща действието
на решението по преюдициално запитване. Предмет на цитираното дело на Съда на
ЕО е именно преюдициално запитване, отправено на основание член 267 от ДФЕС.
Решението по преюдициалния въпрос е, че член 3, параграф 1 от Директива 72/166
и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в
смисъл, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при използването
на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди,
дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за
смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно
произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.
По изложените
съображения съдът счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди на
ищцата следва да бъде определено не в границите, установени по § 96, ал. 1 от
ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018 година/, а по справедливост, съобразно принципа
на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, при отчитане на установените обективни факти
и обстоятелства по конкретното дело.
По възражението за съпричиняване
трябва да се посочи, че такова по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице, когато
е безспорно установено, че с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпване
на увреждането. Такива доказателства по делото не са ангажирани, поради което и
възражението се явява неоснователно. В заключението по назначената по делото съдебно
автотехническа експертиза се посочва, че велосипедистът не е имал техническа
възможност да предотврати удара, последният се е движил по път с предимство и
велодсипедът му е бил оборудван с устройство за излъчване на бяла или жълта
светлина. Освен това от влязла в сила Присъда №
4/28.01.2020 г. по НОХ № 525/2019 г. по описа на ОС - гр. Стара Загора подсъдимият водач на
товарен автомобил М.В.бил
признат за виновен в това, че
нарушавайки правилата на ЗДвП и отнемайки предимството на велосипедиста, по
непредпазливост е причинил смъртта му. При това положение не се налага редукция на определения
по-горе размер на обезщетението от 40 000 лева.
Съгласно нормата на чл. 497 КЗ застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати - от
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 КЗ или изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ,
освен когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В случая доколкото
не са релевирани от страна на ответника твърдения относно непредставяне на
доказателства във връзка със застрахователното събитие по смисъла на чл. 106,
ал. 3 КЗ следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава и лихвата за
неимуществени вреди трябва да се присъди, считано от изтичане на три месеца от
датата на заявлението, което е получено от ответното дружество на 28.11.2019г. (л.20) - т. е. лихвите за забава от
застрахователя са дължими от 28.02.2020г.
При този изход на спора,
при уважаване на главния иск на ищците по чл. 432 от КЗ в съответната част, следва да се уважи и предявеният акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД. Следователно, при
горните мотиви ответникът следва да заплати законната лихва върху главницата от
40 000 лева, считано от 28.02.2020г. до окончателно плащане на задължението.
По изложените съображения, съдът приема, че
предявеният от И.Б.Л.
и С.Б.Л. ***
против „Д.З.“
АД гр. С. иск, с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 432 от КЗ за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на дядо им Б.Д.Г.е
частично основателен до размера от 40 000 лева, като в полза на ищците за всеки
от тях следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в посочения
размер.
За горницата
над този размер до пълния размер от 50 000 лева, предявен като частичен от 60 000 лева, искът
за неимуществени вреди е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По акцесорната
претенция за законна лихва върху главницата от 40 000 лева, считано от
28.02.2020 г. до окончателно плащане на задължението.
При този изход на делото ответното дружество
следва да заплати в полза на Окръжен съд – Стара Загора държавна такса върху
уважената част от иска в размер на 1600 лв. Ищците не са сторили разноски, тъй
като са освободени по реда на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което такива им
се дължат. Видно от представеното по делото пълномощно и такова със списъка по чл. 80
от ГПК, представляващата ищците адвокат П.К. е предоставила на ищците безплатна
адвокатска помощ и съдействие- чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, в който случай и на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на адв. П. К., претендираното минимално възнаграждение съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.01.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, а именно сума в размер на 1948 лв. с включен ДДС съобразно
уважената част от иска.
В полза на ответника ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на
141,16 лв.
Водим от изложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Д.З.” АД, ЕИК
***, бул. ***, гр. С. ***, чрез процесуален пълномощник
юрисконсулт В.Т. да заплати на И.Б.Л., ЕГН **********,*** сумата от 40 000
лева /четиридесет хиляди лева/, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на
причинената смърт от ПТП на неговия дядо Б.Д.Г., ведно със законната лихва от 28.02.2020г. до окончателното изплащане на
главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за неимуществени вреди в размер над присъдения до претендирания от
50 000 /петдесет хиляди/ лева, частичен иск от 60 000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА “Д.З.” АД, ЕИК
***, бул. ***, гр. С. ***, чрез процесуален пълномощник
юрисконсулт В.Т. да заплати на С.Б.Л., ЕГН **********,*** сумата от 40 000
лева /четиридесет хиляди лева/, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на
причинената смърт от ПТП на неговия дядо Б.Д.Г., ведно със законната лихва от 28.02.2020г. до окончателното изплащане на
главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за неимуществени вреди в размер над присъдения до претендирания от
50 000 /петдесет хиляди/ лева, частичен иск от 60 000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА “Д.З.” АД, ЕИК
***, бул. ***, гр. С. ***, чрез процесуален пълномощник
юрисконсулт В.Т. да заплати на адв. П.К., САК сумата от 1948 лв. с включен ДДС за адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА съобразно уважената част на исковата
претенция.
ОСЪЖДА “Д.З.” АД, ЕИК
***, бул. ***, гр. С. ***, чрез процесуален пълномощник
юрисконсулт В.Т. да заплати да заплати по сметка на ОС Стара Загора
сумата 1 600 лв., /хиляда и шестстотин лева/, представляваща държавната такса по делото съобразно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА И.Б.Л., ЕГН **********,*** и С.Б.Л., ЕГН **********,*** да заплатят на “Д.З.”
АД, ЕИК ***, бул.
***, гр. С. ***, чрез процесуален пълномощник
юрисконсулт В.Т. сумата от 141,16 лева - разноски
по делото съобразно отхвърлената част на исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му, пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: