№ 115
гр. София, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000501800 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
С решение №261423 от 04.03.2021г., постановено по гр.д.№16365/2018г., СГС е
осъдил ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК000694286, да заплати на К. В. К.,
ЕГН**********, и Е. В. К., ЕГН**********, действаща чрез попечителя си К. В. К., сумата
от по 42 225лв. на всеки един, на основание чл.208 от КЗ-отм., представляваща обезщетение
по договор от 02.06.2015г. за имуществена застраховка „Каско Стандарт“ за л.а.“Тойота
Ланд Круизер“ с ДК№******** за вреди от настъпилото на 17.03.2016г. застрахователно
събитие, както и сумата от по 7 485лв. на всеки, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 16.04.2016г. до подаване на исковата молба –
05.12.2018г., ведно със законната лихва върху отделните главници от подаване на исковата
молба до изплащането, като е отхвърлил исковете по чл.208 от КЗ-отм. за разликата до
пълните предявени размери 52 710лв.
Срещу решението в осъдителната му част е постъпила жалба от ответника
ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“, в която се правят оплаквания за неговата
неправилност.Налице са основания за отхвърляне на предявения иск за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от ищците имуществени вреди, тъй като е
налице договорно неизпълнение на задължението на застрахования да положи обичайните и
разумни предохранителни мерки за опазване на застрахованото имущество.В условията на
евентуалност, ако съдът прецени, че са налице основания за уважаване на заявената
1
претенция, то са налице основания за намаляване размера на обезщетението по реда на
чл.207, ал.2 от КЗ-отм.От представените по делото Общи условия към застрахователния
договор е видно, че застрахователят може да откаже да изплати застрахователно
обезщетение, ако вреди са настъпили в резултат на „умишлени или причинени с груба
небрежност действия на застрахования, на членовете на неговото семейство или
упълномощения водач, както и на лицата на работа при застрахования или на които той е
предоставил МПС под наем, за послужване, на лизинг и др“.Причина за настъпването на
застрахователното събитие е поведението на водача Н. П., която е управлявала
застрахования автомобил с превишена и несъобразена с пътните условия скорост.От
заключението по допуснатата САТЕ се установява, че автомобилът е бил управляван в
градски условия със скорост от 82км.ч., при ограничение от 50км.ч, което съставлява
нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.Именно това е причината автомобилът да
загуби устойчивост и напусне платното за движение, вследствие на което е настъпил и
пътния инцидент.За да се прецени дали водачът е проявил груба небрежност следва да се
вземе предвид какво е превишението на установената от закона скорост, а не на скоростта, с
която автомобилът би могъл да премине завоя и да не катастрофира.Превишението на
скоростта е с 32км.ч., което е основание да се приеме, че застрахователното събитие е било
причинено от извършени с груба небрежност действия на водача.Горното е основание за
отхвърляне на предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпените от
застрахования имуществени вреди.Решението е неправилно и в частта, в която е определен
началния момент, от който застрахователя дължи заплащането на законната лихва върху
главницата.При настъпването на тотална щета, какъвто е и процесния случай,
застрахователят дължи заплащането на обезщетение след като застрахованият представи
доказателства за сваляне на автомобила от отчет.Това задължение е било изпълнено след
подаване на искането за плащане на обезщетение, от който момент следва да се счете, че
застрахователят е изпаднал в забава.С оглед на горното моли съда да отмени решението в
обжалваната част и постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло предявените
искове, а в условията на евентуалност да намали размера на обезщетението.
Ищците не са депозирали отговор на исковата молба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
Жалбата на ответника е в срок и производството пред въззивния съд е процесуално
допустимо.Разгледана по същество е частично основателна.
Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, поради което съдът е
обвързан от оплакванията на ответника, които са свързани с неговата правилност.Не е
спорно между страните, че по отношение на л.а.“Тойота Ланд Круизер“ с ДК№******** е
бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“, застрахованият е
платил всички застрахователни премии, както и относно това, че на 17.03.2016г. е настъпило
ПТП, в резултат на което е настъпила тотална щета на превозното средство.Спори се
относно това дали поведението на водача Н. П., която е причинила ПТП, при което е
2
настъпило увреждането на процесния автомобил може да бъде квалифицирано като „груба
небрежност“, което изключва отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение
за претърпените от застрахования вреди.
Разпоредбата на чл.211 от КЗ-отм. предвижда, че застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон
или в застрахователния договор.Касае се за хипотеза, при която застрахованият не
изпълнява виновно задължения предвидени в закона и договора, което неизпълнение се
намира в пряка причинна връзка със съществено увеличаване на риска или е довело до
неговото реализиране и затова следва да се приеме, че при изпълнението на тези задължения
не би се стигнало до настъпване на застрахователното събитие.В случая неизпълнението се
изразява в нарушаване правилата за движение по пътища, които регламентират пределната
скорост на движение в населени места.
В т.1.4, раздел ІХ на представените с отговора на исковата молба Общи условия на
ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ към договори за имуществена застраховка „Каско
Стандарт“ е предвидено, че застрахователят не покрива щети в резултат на „умишлени или
причинени с груба небрежност действия на застрахования, на членовете на неговото
семейство или упълномощения водач, както и на лицата на работа при застрахования или на
които той е предоставил МПС под наем, за послужване, на лизинг и други“.В т.22, раздел
„Дефиниции“ е посочено, че „груба небрежност“ по смисъла на т.1.4 е „поведение на
застрахования, при което той съзнава последиците от извършването или неизвършването на
определено действие, но се надява, че предвижданите от него последици по една или друга
причина няма да настъпят.Посочени са неизчерпателно хипотези, при което следва да се
приеме, че е налице груба небрежност от застрахования.Става въпрос за тежки нарушения
на правилата за движение по пътищата, при които поведението на застрахования е
несъобразено с това, което всеки в същата ситуация би съобразил.
От заключението по допуснатата по делото САТЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено се установява следния механизъм на настъпване на ПТП,
при което е настъпило увреждането на застрахования автомобил : лек автомобил “Тойота
Ланд Круизер“ с ДК№******** се е движил в гр.Видин, ул.“Цар Симеон Велики“ с посока
на движение към ОД на МВР.При преодоляване на десен завой водачката е загубила
контрол над автомобила, като е преминала от лявата страна на улицата.Автомобилът се
качва на тротоара, като при движението си напред се удря в три дървета, два стълба от
уличното осветление и два пътни знака, след което автомобилът се преобръща.Причината за
настъпване на пътния инцидент е движение на водача със скорост по-висока от
разрешената/82км.ч. при ограничение 50км.ч./ и липсата на непрекъснат контрол върху
управлението на автомобила.Критичната скорост, при която не би настъпило поднасяне на
автомобила при преодоляване на десния завой е била 73км.ч.
Не може да се приеме, че поведението на водача съставлява „груба небрежност“,
което е основание да се изключи отговорността на ответника.За да се приеме, че водачът е
3
съзнавал възможното настъпване на ПТП,е необходимо да се установи, че е имал представа
за голямата вероятност автомобила да загуби устойчивост и да не може да преодолее
предстоящия десен завой.За това е необходимо да се установи не с колко километра е била
превишена установената за конкретния пътен участък пределна скорост на движение на
автомобила, а разликата между критичната скорост на движение на превозното средство,
която би позволила на водача да преодолее десния завой, и тази, с която същият се е
движил.Именно това отношение може да се разглежда като индициращ факт, че водачът е
съзнавал несъмненото настъпване на пътния инцидент.От заключението по допуснатата
САТЕ се установява, че критичната скорост е била превишена с 9км.ч., поради което не
може да се формира извод за наличието на представи у водача за възможното настъпване на
ПТП.От горното следва, че не е налице изключен риск и наличието на предпоставки за
отхвърляне на претенцията срещу застрахователя.
В представеното по делото писмо от 20.09.2017г. се установява, че застрахователят е
отказал да изплати претендираното обезщетение за имуществени вреди поради това, че
застрахователното събитие е в резултат на извършени с груба небрежност действия на
застрахования.Това не изключва правото на застрахователя по чл.207, ал.2, изр.2 от КЗ, да
намали размера на застрахователното обезщетение, ако се установи, че застрахованият не е
взел необходимите мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди.В
процесния случая такова евентуално възражение е било направено от застрахователя в срока
за отговор на първоначалната искова молба, поради което следва да се приеме,че същото е
част от предмета на делото.За да се приеме, че в полза на застрахователя е възникнало
правото да намали размера на обезщетението не е необходимо да се установи, че е налице
причинна връзка между неизпълнението на конкретното задължение и настъпването на
застрахователното събитие, а е достатъчно неизпълнението да е способствало настъпването
на събитието и/или да повлияе върху размера на вредите.В случая безспорно поведението на
застрахования е способствало за настъпване на застрахователното събитие.Въпреки горното
предявените искове следва да се уважат, тъй като ответникът не е ангажирал
доказателствени средства за установяване на обичайната практика на застрахователите в
сходни случаи относно процента, с който следва да се намали размера на обезщетението/в
ОУ на застрахователите размера не посочен размера на редукция/.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена
застраховка подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор.При настъпване
на застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен от
разпоредбата на чл.208, ал.3 от КЗ-отм., която предвижда, че последното трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.По
делото е била допусната САТЕ, от заключението на която се установява какъв е
действителния размер на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие.Размерът на следващото се обезщетение следва да съобрази с тази стойност.
Задължението на застрахователя е срочно, поради което същият следва да заплати и
4
законната лихва от изтичане на срока по чл.107, ал.1 от КЗ-отм., който започва да тече от
момента на представяне на всички документи от страна на застрахованото лице, които му
дават право да получи плащане от застрахователя.В случая застрахованият е сезирал
застрахователя с искане за плащане на 30.03.2016г., към който момент все още
регистрацията на моторното превозно средство не е била прекратена.Последното е
предпоставка за изплащане на обезщетението, тъй като разпоредбата на чл.193, ал.3 от КЗ-
отм. предвижда, че „преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на
моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от
потребителя на застрахователна услуга доказателство за прекратяване на регистрацията на
моторното превозно средство“.Независимо, че застрахователят не е дал такива указания към
застрахования в предвидените в чл.105 от КЗ-отм. срокове, то следва да се приеме, че до
прекратяване на регистрацията на автомобила същият не е изпаднал в забава.Между
страните не е спорно, че регистрацията на МПС е била прекратена на 27.04.2017г., от който
момент застрахователят дължи заплащането на законната лихва върху следващото се
обезщетение за имуществени вреди.Изчислен служебно от съда размерът на законната лихва
върху обезщетението от 42 225лв., за периода от 27.04.2017г. до подаване на исковата молба
в съда – 05.12.2018г., е в размер на 6 897.3лв.Исковете на застрахованите за заплащане на
законната лихва върху главницата е частично основателен и следва да се уважи в посочения
размер, а за разликата до 7 485лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Налице е частично несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и
въззивния съд относно размера на дължимата се лихва за забава, поради което решението в
обжалваната част като неправилно следва да бъде отменено в частта, в която предявените
искове за заплащане на законна лихва върху главницата са били уважени за разликата над
6 897.3лв.
На страните следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция
разноски.Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за прекомерност на заплатеното
от насрещната страна адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в размер близък до
минималния по Наредба №1 за МРАВ – уговореният размер е 2 100лв., а минималният е
2 021лв
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261423 от 04.03.2021г., постановено по гр.д.№16365/2018г. на
СГС в частта, в която ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК000694286, е осъден да
заплати на К. В. К., ЕГН**********, и Е. В. К., ЕГН**********, действаща чрез попечителя
си К. В. К., законната лихва върху сумата от по 42 225лв. за всеки един от ищците, на
основание чл.208 от КЗ-отм., представляваща обезщетение по договор от 02.06.2015г. за
имуществена застраховка „Каско Стандарт“ за л.а.“Тойота Ланд Круизер“ с ДК№********
5
за вреди от настъпилото на 17.03.2016г. застрахователно събитие, за периода от 16.04.2016г.
до 26.04.2017г., за разликата над 6 897.3/шест хиляди осемстотин деветдесет и седем цяло и
тридесет/лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на К. В. К., ЕГН**********, и Е. В. К., ЕГН**********,
действаща чрез попечителя си К. В. К., срещу ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“,
ЕИК000694286, за заплащане на законната лихва върху сумата от по 42 225лв. за всеки един
от ищците, на основание чл.208 от КЗ-отм., представляваща обезщетение по договор от
02.06.2015г. за имуществена застраховка „Каско Стандарт“ за л.а.“Тойота Ланд Круизер“ с
ДК№******** за вреди от настъпилото на 17.03.2016г. застрахователно събитие, за периода
от 16.04.2016г. до 26.04.2017г., за разликата над 6 897.3/шест хиляди осемстотин деветдесет
и седем цяло и тридесет/лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №261423 от 04.03.2021г., постановено по гр.д.
№16365/2018г. на СГС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА К. В. К., ЕГН**********, и Е. В. К., ЕГН**********, действаща чрез
попечителя си К. В. К., да заплатят на ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“,
ЕИК000694286, сумата от 321.87/триста двадесет и едно цяло и осемдесет и седем/лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса за въззивното
производство.
ОСЪЖДА ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК000694286, да заплати на К.
В. К., ЕГН**********, и Е. В. К., ЕГН**********, действаща чрез попечителя си К. В. К.,
сумата от 4 153.8/четири хиляди сто петдесет и три цяло и осемдесет/лв., представляваща
разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6