ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Варна, №260036./19.01.2021 година
Варненският апелативен съд –
търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА
БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
Като разгледа докладваното от съдия
В. Аракелян в. ч. т. дело № 611/2020 г. по описа на
Апелативен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 от ГПК.
Подадена е частна въззивна жалба от „Юробанк България“ АД /предишно наименование „Банка
Пиреос България“ АД/, чрез адв. К.К. против определение № 282 от 01.07.2020 г., постановено по т. д. № 108/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е прекратено производството по делото.
В частната жалба се излагат доводи за
неправилност на съдебния акт. Сочи за неправилен извода на съда, че не е
обвързан със „Сини Консулт“ ЕООД /в ликвидация/. Твърди, че банката
му се явява кредитор до размера на дружествения дял на едноличния собственик на
капитала. Твърди, че кредиторите остават незащитени от недобросъвестни действия
на ликвидатора – едноличен собственик на капитала на дружеството. Моли за
отмяна на определението.
В законоустановения срок не са постъпили
отговори от „Сини Консулт“ ЕООД /в ликвидация/ и Р.Р.Х..
Частната жалба е подадена от
надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред Добричкия
окръжен съд е образувано по предявени субективно и обективно съединени искове
от „Юробанк България“ АД /предишно наименование„ Банка Пиреос България“ АД/ срещу
„Сини консулт“ ЕООД /в ликвидация/ и Р.Р.Х., за прогласяване нищожността на
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 34, том VI, рег. № 4498, нот. дело № 651/06.11.2018 г. по описа
на нотариус Обретен Обретенов, рег. № 109, с район на действие Районен съд –
гр. Балчик, със сключването, на който „Сини консулт“ ЕООД /в ликвидация/
прехвърля свой недвижим имот на Р.Р.Х., в изпълнение на свое задължение по
споразумение към договор за търговско упълномощаване от 01.11.2017 г. с правно
основание, определено от първоинстанционния съд чл. 26, ал. 2 от ЗЗД - липса на
основание; чл. 26, ал. 2 от ЗЗД – невъзможен предмет; чл. 26, ал. 1 от ЗЗД –
противоречие на закона.
В исковата молба се сочи, че
„Юробанк България“ АД /предишно наименование „Банка Пиреос България“ АД/ на
22.10.2008 г. е сключила договор за кредит № 1233/2008 с „МБИ“ ЕООД, по който Д.Б.Д.
бил поръчител. Поради неизпълнение по договора банката предприела действия по
реда на чл. 417 от ГПК и било образувано ч. гр. д. № 3583/2013 г. по описа на
РС-Враца. Била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на
09.09.2013 г. Съдът осъдил солидарните длъжници „МБИ“ ЕООД и Д.Б.Д. да заплатят
главница в размер на 95 993,91 лв. и 7 502,99 лв. възнаградителна лихва за
периода 30.08.2012 г. до 30.04.2013 г.; 8 003,88 лв. наказателна лихва за
периода 01.10.2012 г. до 04.09.2013 г.; 78,43 лв. административна такса
имуществена застраховка по договора за кредит за периода 25.02.2013 г. до
04.09.2013 г., ведно със законната лихва до окончателното заплащане;
2 231,58 лв. държавна такса и 600 лв. адвокатски хонорар. Сочи се, че с
оглед горното било образувано и. д. № 39/2017 г. по описа на ЧСИ Георги Дичев,
рег. № 781, с район на действие гр. София. По молба на банката бил наложен
запор върху дружествения дял на едноличния собственик на капитала на „Сини
Консулт“ ЕООД /в ликвидация/. Ищецът излага, че с решение по т. д. № 3078/2017
г. по описа на СГС, Т. О., съдът прекратил търговско дружество „Сини Консулт“
ЕООД /в ликвидация/ по предявения от „Юробанк България“ АД /предишно
наименование „Банка Пиреос България“ АД/ иск на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК. Сочи, че на 06.11.2018 г. Д.Б.Д. в качеството си на ликвидатор на „Сини
Консулт“ ЕООД /в ликвидация/ извършил прехвърляне на недвижим имот на
дружеството вместо изпълнение, като сделката е обективирана в нотариален акт №
34, том VI, рег. № 4498, дело
№ 651 от 2018 г. по описа на нотариус Обретен Обретенов, рег. № 109, с
район на действие Районен съд – гр. Балчик. С оглед горното, ищецът обосновава
претенциите си, като моли съда да прогласи така сключения договор за нищожен,
поради липса на основание, в условията на евентуалност поради невъзможен
предмет или противоречие на закона, излагайки твърдения, че е ощетен като
кредитор на „Сини Консулт“ ЕООД /в ликвидация/.
В депозирания отговор на
исковата молба, ответникът Р.Р.Х. оспорва ищцовите претенции като недопустими и
неоснователни. Инвокира доводи за наличието споразумение между него и „Сини
Консулт“ ЕООД /в ликвидация/, с оглед на което е сключена атакуваната от ищеца
сделка. Ответникът твърди, че към момента на прехвърлянето на имота единствено
той се е легитимирал като кредитор в производството по ликвидация.
С определение № 282 от
01.07.2020 г., постановено по т. д. № 108/2019 г., Добричкият окръжен съд е
отменил определение, постановено в открито съдебно заседание за даване ход на делото и е прекратил производството.
В мотивите си излага, че не е налице правен интерес за ищеца от така
предявените установителни искове за прогласяване на нищожност по чл. 26 от ЗЗД.
В този смисъл приема, че „Юробанк България“ АД /предишно наименование „Банка
Пиреос България“ АД/ е трето лице по отношение на сключената сделка за
покупко-продажба и че като такава би имала интерес, само ако след
прогласяването на нищожността на сделката, имущественото право се върне в
правната сфера на „Сини консулт“ ЕООД /в ликвидация/ и на базата на
облигационни отношения с нея, банката се облагодетелства от тази промяна като
кредитор на дружеството. Първоинстанционният съд е приел, че не е налице такава
хипотеза и че обстоятелството, че едноличният собственик на капитала на „Сини
консулт“ ЕООД /в ликвидация/ е длъжник на банката е ирелевантно.
По същество:
Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на установителен иск и за нея съдът следи служебно.
Поначало правен интерес имат, респективно разполагат с право на иск, носителите
на материални права, които поради оспорването им са засегнати от правния спор.
В случая жалбоподателят цели намеса в чужда правна сфера, искайки от съда да
бъде прогласена нищожност на сделка, сключена между ответните страни, в която
той не участва. Правната теория и съдебната практика са единни по въпроса, че
общото правило търпи отклонение при установителния иск, който може да бъде
упражнен и от лице, което не е субект на правоотношението, представляващо
предмет на иска, но е носител на права, които зависят от спорното
правоотношение /в този смисъл - Решение № 133 от 22.11.2011 г. на ВКС по т. д.
№ 17/2011 г., I т. о., ТК/. В такава хипотеза правният интерес следва да е
обоснован от ищеца, отричащ спорното право в отношенията между субектите на
правоотношението, с твърдения, позволяващи да се приеме, че евентуално
положително за него решение би постигнало определения, целен от него, правен
резултат, защитавайки непосредствено правната му сфера /Решение № 30 от
3.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 207/2018 г., I т. о., ТК/.
В настоящия случай жалбоподателят излага твърдения, че е
кредитор на „Сини консулт“ ЕООД /в ликвидация/ за стойността на дружествения
дял на едноличния собственик. В тази връзка сочи, че с прогласяването на
нищожността на атакуваната сделка, имуществото ще се върне в патримониума на
„Сини консулт“ ЕООД /в ликвидация/, откъдето „Юробанк България“ АД като негов
кредитор ще може да се удовлетвори като получи следващия ѝ се
ликвидационен дял, след осребряване на имуществото по надлежния ред.
Настоящият съдебен състав, счита, че взискателят „Юробанк
България“ АД /предишно наименование „Банка Пиреос България“ АД/, в качеството
си на кредитор с изискуемо вземане към длъжника Д.Б.Д. – едноличен собственик
на капитала на „Сини консулт“ ЕООД /в ликвидация/, насочвайки изпълнение върху
дела на този съдружник по реда на чл. 517, ал. 4 от ГПК, не придобива
качеството на кредитор и на търговското дружество. С влизането в сила на
постановеното решение по т. д. № 3078/2017 г. по описа на СГС, настъпва
прекратяване на дружеството и възниква вземането на едноличния собственик на
капитала, като единствен съдружник спрямо дружеството за изплащане на
равностойността на дела му, но не възниква ново, различно по съдържание вземане
на кредитора - взискател спрямо търговското дружество. Качеството му на
кредитор на Д.Б.Д. - едноличния собственик на капитала на дружеството не го
превръща в кредитор и на търговското дружество, както е прието и в решение № 30
от 22.04.2009 г. по т. д. № 353/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о.
Законодателят не е уредил отношението между ликвидационната
процедура и изпълнителното дело, между ликвидатора и съдебния изпълнител. В доктрината
също се приема, че взискателят на
съдружника не е кредитор на дружеството. Следователно той не може да бъде
удовлетворен от ликвидационната процедура по арг. от чл. 267 от ТЗ, от което
следва и липсата на правен интерес. Аrgumentum
a fortiori по време на ликвидацията може да се изчерпи имуществото на
дружеството и да не остане нищо за съдружника. Неговият взискател не е кредитор
на дружеството и не може да се конкурира в ликвидационната процедура с неговите
кредитори /така Сталев, Ж., Мингова, А., Попова, В., Стамболиев, О., Иванова,
Р., Бълграско гражданско процесуално право, Десето преработено и допълнено
издание, С., 2020, Сиела, с.1206-1208/.
Вън от горното и само за пълнота на изложението, настоящият
съдебен състав сочи, че не споделя изводите на първоинстанционния съд, че
липсва правен интерес, с оглед на това, че в случай на прогласяване на
нищожността на атакуваната сделка, имуществото ще се върне в патромониума на
„Сини Консулт“ ЕООД /в ликвидация/ - лице което не е обвързано в облигационни
отношения с банката. Както вече бе посочено, правен интерес от прогласяване
нищожността на сделка е налице не само когато за ищеца - трето за договора
лице, съществува непосредствен интерес от това, но и когато интересът му е
евентуален, когато за него би имало косвена полза от уважаване на
установителния иск /в този смисъл Определение № 407 от 20.06.2013 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 3896/2013 г., III г. о., ГК; Определение № 390 от 13.05.2011 г. по
ч. т. д. № 138/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.; Решение № 11 от 09.02.2009 г. по
гр. д. № 634/08 г. на ВКС, ТК, I т. о./. Нищожността на договора представлява
засягането му от най-тежък порок, поради което той е напълно негоден да породи
желаните от страните правни последици. В случая ищецът твърди наличието на абсолютна
нищожност, при наличието на която по правило договорът не произвежда действие,
включително не проявява вещно-правен ефект, като дори наличието или не на СПН е
ирелевантно за възникването на нищожността на сделката /Определение № 16 от
8.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2401/2020 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Костадинка Недкова/. Въпреки това крайните изводи и на двете инстанции съвпадат
с оглед съждението за липсата на правен интерес от така предявените искове на
„Юробанк България“ АД /предишно наименование „Банка Пиреос България“ АД/.
Предвид гореизложеното, обжалваното
определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 282 от 01.07.2020 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т. д. № 108/2019 г.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаване на страните по реда на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.