Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София , 25.02.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №16436 по описа на
СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск по чл.49 ЗЗД .
К.Т.С. ЕГН ********** *** иска да се
осъди Държавна агенция „Т.о.“ да му заплати на основание чл.49 ЗЗД сумата от 31
500 лева – незаплатена част от обезщетение за неимуществени вреди /болки и
страдания/ и сумата от 1000 лева обезщетение за имуществени вреди
/разлика между обезщетения за неработоспособност от НОИ и трудово
възнаграждение , което ищецът би получил за периода 29.06.2012 г – 24.09.2012
г/ от трудова злополука на ищеца като тогавашен служител в МВР – ПТП на
29.06.2012 г в гр.София на кръстовището на бул.Васил Левски и ул.Хан Крум , при
което ищецът е получил черепно-мозъчна травма , мозъчно сътресение с изпадане в
безсъзнание , суспектна линейна фрактура на лява париетална кост, диабет и диабетна полиневропатия
; ведно със законната лихва от 29.06.2012 г до окончателното плащане на сумите
.
Ищецът твърди , че като бивш служител на
СД „ОТО“-МВР претърпял трудова злополука / ПТП / , от която ПТП е получил
описаните увреждания . Повече от месец ищецът бил хоспитализиран , а
неработоспособен - общо57 дни . Изпитал значителни болки и страдания и не
получил пълния размер на трудовото си възнаграждение .
Ответникът оспорва иска по основание и
размер . Не оспорва , че към датата на ПТП ищецът е бил държавен служител в МВР
, а за вредите от ПТП на ищеца е заплатено
обезщетение по чл.238 ал.1 ЗМВР в размер на 8433,60 лева / 6 месечни
възнаграждения за средна телесна повреда/ . Според ответника в медицинската
документация на ищеца има данни за артериална хипертония и признаци на диабет
преди процесното ПТП т.е. ПТП не е причинила тези заболявания . Според
ответника ищецът отказал да постъпи своевременно в лечебно заведение , с което
е съпричинил вредите . Претендираните
обезщетения са в прекомерен размер .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Ищецът представя епикриза на МИ – МВР-
ЦКБ , Клиника по неврология според която е постъпил на 03.07.2012 г и е изписан
на 10.07.2012 г . Поставена е диагноза черепно-мозъчна травма , мозъчно
сътресение , суспектна линейна фрактура на лява париетална кост.
Ищецът представя епикриза от НМТБ-Цар
Борис III, Клиника по неврология и отоневрология
, според която е постъпил на 02.08.2013 г и е изписан на 05.08.2013 г .
Поставена е дигноза захарен диабет , неинсулинозависим тип и мозъчна съдова болест .
Ищецът представя медицинско удостоверение
от 27.11.2014 г на МИ-МВР-ЦЕЛК. Според удостоверението ищецът е претърпял лекостепенно мозъчно сътресение със загуба на съзнанието .
Ищецът представя компютърно томографско изследване от 10.07.2012 г и медицинско
направление .
Ищецът представя амбулаторни листове от
03.12.2012 г и от 31.07.2013 г за захарен диабет и оплаквания от главоболие .
Ищецът представя болнични листа за
периода 29.06.2012 г – 24.08.2012 г поради черепно-мозъчна травма и
сътресение на мозъка . Според приложена справка ищецът през този период са 41
работни дни .
Ищецът представя констативен протокол за
ПТП от 29.06.2012 г и служебна бележка от 11.11.2013 г според което на виновния
водач И.И.е издадено наказателно постановление .
С разпореждане №14717 от 18.07.2012 г на
СУСО злополуката на ищеца е призната за трудова по чл.55 ал.1 КСО .
Ищецът представя епикриза
на Й.С.от 2011 г за онкологично заболяване .
Не се спори и е видно от представеното
от ответника трудово досие на ищеца , че същият е бил служител на СД „ОТО“-МВР
към датата на ПТП , а впоследствие и на ответника Държавна агенция „Т.о.“ .
Служебното му правоотношение е прекратено със заповед от 17.12.2014 г поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст .
На 17.12.2014 г ищецът е поискал от
ответника да му бъде изплатено обезщетение по чл.238 ал.1 ЗМВР .
Със заповед от 19.03.2015 г на
председателя на Държавна агенция „Т.о.“ е наредено да се изплати на ищеца
парично обезщетение в размер на 6 брутни месечни възнаграждение съгласно чл.238
ал.1 , 5 ЗМВР .
Според докладна записка на П.Н.ищецът е
претърпял ПТП на 29.06.2012 г по време на връщане от стадион „Раковски“ ,
където е бил по работа .
Ищецът представя ЕР на ТЕЛК от
29.08.2013 г по водеща диагноза апнея по време на сън
, както и диабет с неврологично усложнения , артериална хипертония , артроза .
Според писмо на „ДЗИ-Ж.“ ЕАД поради
трудова злополука на 29.06.2012 г на ищеца е преведена сумата от 90 лева обезщетение за 42 дни временна
неработоспособност по групова застраховка „Живот“ на служители на МВР.
С молба от 19.01.2018 г ищецът признава , че е получил сумата от 90 лева
от „ДЗИ-Ж.“ ЕАД , както и „около 8000 лева“ обезщетение по чл.238 ал.1 ЗМВР .
Според изслушаната по делото
съдебно-медицинска експертиза на вещото лице Е.И. ; от ПТП ищецът е получил черепно-мозъчна
травма , мозъчно сътресение , суспектна линейна
фрактура на лява париетална кост. Лекуван е
консервативно с медикаменти . Пълното възстановяване е било за 1-2 месеца . Възможно
е стресът да е отключил диабета , но в основата за възникване на диабета са
наследствени фактори , начин на живот , наднормено тегло .
В о.с.з на 20.11.2018 г вещото лице И.
уточнява , че черепно-мозъчната травма не може да причини диабет . В случая
ищецът има усложнения от диабета /диабетна полиневропатия/
, за чието проявление са необходими години да възникнат т.е. диабетът е съществувал и преди ПТП . В
случая е имало съмнения за счупена
теменна кост , но не са представени съответните изследвания .
Според разпитания пред съда свидетел Т.С.
/син на ищеца/ , след ПТП ищецът се прибрал замаян , залитал и повръщал , не
можел да стои на краката си . Съпругата на ищеца имала рак на гърдата и му било
трудно да се грижи за нея , бил притеснен от заболяването й . След ПТП у ищеца
се отключил диабет .
Според изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Г.М. ; ищецът е получил 8533,60
лева обезщетение по чл.238 ЗМВР / 6 брутни заплати по 1405,60 лева/ .
Дължимото нетно трудово възнаграждение за периода 29.06.2012 г – 24.08.2012 г
би било в размер на 2469,84 лева , ищецът е получил 2336,08 лева обезщетение
за временна неработоспособност ; или разликата е в размер на 133,76 лева
. Ищецът е получил сумата от 90 лева от „ДЗИ-Ж.“ ЕАД .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявени са искове по чл.49 ЗЗД за
неимуществени и имуществени вреди от трудова злополука на ищеца , който е бил
държавен служител от МВР към датата на злополуката ПТП .
Съгласно § 30 от ПЗР на ЗИД на Закона за
специалните разузнавателни средства , ответникът е правоприемник в задълженията
на СД „Оперативни т.о.“ към МВР и
надлежен ответник .
Неоснователни са възраженията на
ответника срещу правната квалификация на исковете по чл.49 ЗЗД . Тази правна квалификация е възприета в
практиката на ВКС за сходни случаи - определение №827 от 23.06.2011
г по
гр.д. № 361/2011 г, ГК ,
ІІІ ГО
на ВКС , решение №669
от 07.10.2009
г по
гр.д. № 1284/2008 г, ГК ,
ІІІ ГО
на ВКС , решение №288 от 15.01.2018 г по гр.д.№59/17 г на
ВКС , IV ГО , решение №56 от 01.03.2011 г по гр.д.№117/10 г
на ВКС , IV ГО и определение №316 от 01.06.2011 г по
ч.гр.д.№249/2011 г, ГК , ІV ГО на ВКС. За вреди над определените в ЗМВР обезщетения – в
случая е приложим чл.255 ал.1 ЗМВР /отм./ тъй като ПТП е от 2012 г - служителите
на МВР могат да търсят обезвреда по общите правила на ЗЗД – чл.49 ЗЗД. По
аналогия на чл.200 КТ работодателят носи риска от увреждане на здравето на
служителите от МВР при или по повод изпълнение на служебни задължения . Не може да се приеме , че ЗМВР /отм./
третира по-неблагоприятно служителите на МВР от останалите държавни служители ,
работници и служители . В този смисъл са т.23 от Тълкувателно решение №6 от
06.11.2013 г по тълк.дело № 6/2012 г, ОСГТК на ВКС и
решение №311 от 08.01.2019 г по гр.д.№1144/18 г на ВКС , IV
ГО.
В случая безспорно
е налице деликт /ПТП с увреждане на ищеца по време на работа / , което е и
трудова злополука на ищеца – издадено е разпореждане №14717 от 18.07.2012 г на
СУСО. Съставен е констативен протокол за ПТП от 29.06.2012 г , както и е
издадена служебна бележка от 11.11.2013 г от МВР , според която на виновния
водач И.И.е издадено наказателно постановление .
Недоказано е възражението
за съпричиняване . Според СМЕ няма данни за влошаване на състоянието на
ищеца поради несвоевременно постъпване в лечебно заведение .
По
иска за неимуществени вреди .
При доказани предпоставки на деликта
съдът следва да определи обезщетение за неимуществени вреди по справедливост. При
преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици
настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо
обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост / решение № 99/08.10.2013 г.
по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по
т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният
еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС №
4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност
/решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .
В случая безспорно се доказа , че ищецът
е ищецът е получил черепно-мозъчна травма и мозъчно
сътресение, от които се възстановил в общи линии за два месеца , а известно
време след това е имал главоболие . Относно т.нар суспектна
линейна фрактура на лява париетална кост /съмнения за счупена теменна кост/ , според
вещото лице д-р Е.И. не са представени съответните изследвания , за да
може счупването да се потвърди като несъмнено такова .
Не се доказаха по категоричен начин
твърденията на ищеца , че от ПТП е възникнал диабет . Според вещото лице д-р
Е.И. ищецът е бил с наличен диабет много преди процесното ПТП , бил е
подложен на множество рискови фактори – стрес в работата , наднормено тегло ,
онкологично заболяване на съпругата му и пр. В тази връзка не могат да се
кредитират показанията на св. Т.С. /син на ищеца/ , че диабетът на ищеца е
възникнал от ПТП, още повече , че същият свидетел посочва , че основен проблем
на семейството през този период е заболяването на съпругата на ищеца .
Като съобрази всички тези фактори съдът
счита , че ПТП е било само фактор за влошаване на диабета и обезщетение в
размер на 15 000 лева адекватно отстранява болките и страданията от
злополуката . От тази сума трябва да се приспадне заплатеното обезщетение от 8533,60
лева обезщетение по чл.238 ЗМВР , както и сумата от 90 лева застрахователно
обезщетение от „ДЗИ-Ж.“ ЕАД за сметка на работодателя . На ищеца се дължи сумата от 6376,40 лева , като за тази сума искът
трябва да се уважи и да се отхвърли за разликата до предявения размер от 31 500
лева .
По
иска за имуществени вреди
Според заключението на ССЕ дължимото
нетно трудово възнаграждение за периода 29.06.2012 г – 24.08.2012 г би било в
размер на 2469,84 лева , ищецът е получил 2336,08 лева
обезщетение за временна неработоспособност ; или разликата е в размер на 133,76 лева. За тази сума искът трябва
да се уважи и да се отхвърли за разликата до предявения размер от 1000 лева .
С оглед изхода
на делото в тежест на ответника са деловодните разноски на ищеца в размер на 389,32
лева /по компенсация/ . При извършените изчисления адвокатското
възнаграждение на ищеца е намалено от 4000 лева на 1800 лева поради
прекомерност , а на ответника е определено 300 лева юрисконсултско
възнаграждение .
На основание чл.78
ал.6 ГПК в тежест на ответника е и сумата от 168,25 лева - част от
държавна такса , от която ищецът е бил
освободен , съобразно уважената част от исковете .
Водим от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Държавна агенция „Т.о.“ да заплати на К.Т.С. ЕГН **********
*** на основание чл.49 ЗЗД сумата от 6376,40 лева – незаплатена част от
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ и сумата от 133,76 лева
обезщетение за имуществени вреди /разлика между обезщетения за
неработоспособност от НОИ и трудово възнаграждение , което ищецът би получил за
периода 29.06.2012 г – 24.09.2012 г/ от трудова злополука на ищеца като
тогавашен служител в МВР – ПТП на 29.06.2012 г в гр.София на кръстовището на
бул.Васил Левски и ул.Хан Крум ; ведно със законната лихва от 29.06.2012 г до
окончателното плащане на сумите .
ОТХВЪРЛЯ исковете на К.Т.С. ЕГН ********** *** с правно
основание чл.49 ЗЗД срещу Държавна агенция „Т.о.“ за разликата над 6376,40
лева до предявения размер от 31 500 лева – незаплатена част от обезщетение
за неимуществени вреди /болки и страдания/ ; и за разликата над 133,76 лева
до предявения размер от 1000 лева обезщетение за имуществени вреди /разлика
между обезщетения за неработоспособност от НОИ и трудово възнаграждение , което
ищецът би получил за периода 29.06.2012 г – 24.09.2012 г/ от трудова злополука
на ищеца като тогавашен служител в МВР – ПТП на 29.06.2012 г в гр.София на
кръстовището на бул.Васил Левски и ул.Хан Крум ; ведно със законната лихва от
29.06.2012 г до окончателното плащане на сумите .
ОСЪЖДА Държавна агенция „Т.о.“ да заплати на К.Т.С. ЕГН **********
*** сумата от 389,32 лева деловодни разноски /по компенсация/ .
ОСЪЖДА Държавна агенция „Т.о.“ да заплати по сметка на
СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 168,25 лева част
от държавна такса , съобразно уважената част от исковете .
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :