№ 273
гр. С., 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. И.
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500411 по описа за 2021 година
С решение № 260015 от 19.02.2021 г. по гр. д. № 766/2019 г. по описа на К.ския
районен съд е прекратен брака, сключен между Д. Л.. Х. и Д. М. Х. като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи; определено е местоживеенето на детето
Б. Д. Х. при ищцата Д. Х.; съдът е предоставил упражняването на родителските права по
отношение на детето на страните на майката, като е определил бащата да осъществява
контакт с детето всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 ч. до 16.00 ч., без
преспиване едната седмица и с преспиване другата седмица, както и 20 дни през лятото по
време, което не съвпада с годишния отпуск на майката; определил е също така бащата да
има право да вижда и взема детето Б. при себе си първата половина от зимната и пролетната
ваканция с преспиване; определил е бащата да заплаща месечна издръжка на детето в размер
на 250 лева, считано от датата на влизане в сила на решението за развод до навършване на
пълнолетие на детето или настъпване на законни причини, водещи до изменение или
прекратяване на издръжката; осъдил е бащата да заплати издръжка за детето Б. Д. Х. в
размер на 1000 лева за периода 01.05.2019 год. – 21.10.2019 год.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата в частта
относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака; в частта относно
режима на лични контакти на детето с бащата, както и в частта за издръжката. Моли съда да
приеме, че вина за разстройството на брака има единствено съпругът; иска съдът да
определи режим на лични отношения на детето с бащата без преспиване, като през първите
1
6 месеца същите бъдат осъществявани в контактен център; моли ответникът да бъде осъден
да заплаща на детето издръжка в размер на 300 лева, платима до 10-то число на текущия
месец.
Подадена е и въззивна жалба от ответника срещу решението в частта, с която съдът е
приел, че същият има вина за разстройството на брака; в частта, с която е осъден да заплати
на детето издръжка за минал период от време, както и в частта относно определения режим
на лични отношения между него и детето. Счита, че вина за разстройството на брака има
единствено съпругата; претендира разширен режим на лични отношения с преспиване, като
взема детето всеки втори и четвърти петък от месеца в 18 ч. в петък и го връща в 18 ч. в
неделя, тъй като живее в гр. С. и за да осъществява личните отношения следва да пътува до
гр. К., където е местоживеенето на детето. Желае също така да вижда и взема детето при
себе си и за Коледните, Новогодишните празници, Великден и половината от зимната и
пролетната ваканции, както и 30 дни през лятото, като този период трябва да се съгласува
между родителите до края на месец май ежегодно, тъй като майката е учителка и ползва
платен годишен отпуск през цялата лятна ваканция. Сочи, че майката целенасочено се
стреми да осуети или ограничи контактите му с детето, което е недопустимо. Твърди, че още
от момента на фактическата раздяла през м. май 2019 год. е започнал доброволно да заплаща
издръжка на детето, предоставяйки значителни парични суми, поради което неправилно
съдът го е осъдил да заплати издръжка за минал период.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните са сключили граждански брак на 02.05.2010 год., видно от удостоверение
на СО-район Б..
Детето на страните Б. е родено на 09.02.2012 год. /удостоверение за раждане от
16.02.2012 год. на СО-район „О.“/.
Според удостоверение, издадено от СУ „П.Б.“ ищцата получава брутно трудово
възнаграждение в размер около 1000 лева средно месечно.
По делото не се спори, че майката и детето обитават апартамент в гр. К. с площ 75,88
кв.м., съсобствено на ищцата и нейната сестра.
Детето е ученичка в СУ „Д-р П.Б.“, гр. К..
По делото не се спори, че ответникът понастоящем обитава обект - ателие въз основа
на представения по делото заем за послужване от 01.11.2019 год., находящо се в гр. С., ж.к.
„И.“.
С преводно нареждане от 04.07.2019 год. Д.Х. е превел на ищцата сумата 500 лева с
посочено основание „издръжка“. На 04.09.2019 год., 07.11.2019 год. и 07.12.2019 год.
ответникът е превел на ищцата сумите 539 лева, 150 лева и 200 лева на същото основание –
издръжка.
Според представения социален доклад на ДСП-„В.“ от 19.03.2020 год. страните са във
фактическа раздяла от м. май 2019 год., като оттогава детето се отглежда от майката.
2
Същото учи в СУ „П.Б.“, гр. К., като детето е здраво, не страда от остри, хронични и др.
заболявания; ответникът е самоосигуряващ се, като работи по договори за клинични
проучвания в областта на фармацевтиката; понастоящем бащата обитава ателие в гр. С., в
който има предвиден кът за детето, което само е избрало обзавеждането. Родителите имат
проблеми в комуникацията по въпросите, свързани с детето. В присъствие на майката
общуването на детето с бащата е затруднено. Според допълнителния социален доклад от
30.09.2020 год., изготвен след посещение в жилището на бащата, последното се намира в гр.
С., жк. И. и представлява двустайно ателие, предоставено на бащата за ползване от негови
приятели. Състои се от хол със спалня, малка кухня и още една стая, която е ремонтирана. В
жилището има необходимите условия детето да остава при бащата с преспиване.
Според справка относно извършена проверка по преписка по описа на РУ-К. на
10.10.2020 год. бил получен сигнал на тел. 112 от ответника за това, че не може да вземе
детето съгласно определение за привременните мерки по делото, тъй като ищцата не е на
адреса в гр. К.. При посещение на адреса от полицейски инспектор при позвъняване също
никой не отворил.
По делото е представен и социален доклад на ДСП-гр. К., според който майката
споделя притесненията си пред социалните работници от по-разширен режим на лични
отношения на бащата с преспиване, тъй като същият бил хаотичен, закъснявал след работа, а
роднините му настройват детето срещу нея. В дома на майката детето разполага с всичко
необходимо за нормалното му отглеждане, като жилищните условия са много добри.
Майката работи като учител в учебното заведение, в което учи детето. Работната заплата на
майката към момента на изготвяне на социалния доклад е в размер около 1100 лева месечно.
Майката споделя, че бащата помага финансово за отглеждането на детето, като от м. август
2019 год. превежда по 200 лева на месец по банков път. Преките и непосредствени грижи за
малолетното дете се полагат от майката, като същото поддържа контакти и с баба си и дядо
си по майчина линия. По данни от класния ръководител на детето същото не проявява
проблемно поведение в училище; тя е послушно и добро дете; посещава редовно учебните
занятия и не отсъства без уважителни причини; майката е ангажирана в образователен
аспект за детето; Б. посещава училище винаги спретната и чиста; има изградени хигиенни
навици; бабата и дядото по майчина линия също са ангажирани с детето и го вземат от
училище. Б. е привързана към майка си, като между тях има изградена силна емоционална
връзка.
Според съдебно-психологичната експертиза на в.л. М. при проведената среща в
присъствието на двамата родители на 04.11.2020 год. детето било видимо напрегнато.
Родителите започнали да се обвиняват взаимно пред детето, като липсвала каквато и да било
нормална комуникация. Б. показва силна емоционална привързаност към майката, чувства се
достатъчно защитена и сигурна. Към бащата детето проявява амбивалентно отношение, като
поведението на бащата я прави понякога емоционално объркана и напрегната, отчитат се
преживявания на гняв и тъга. Не разбира отхвърлящото отношение на бащата към майката.
Изпитва желание родителите й да се съберат. Очакванията на детето са и към двамата
3
родители, но повече – към бащата. Това е така и поради факта, че напускайки къщата,
независимо от причините, Б. приема бащата като инициатор на разпада в семейството.
Според вещото лице и двамата родители показват сравнително добро познаване на
интересите и личността на детето, като в интерес на последното е да общува еднакво и с
двамата. Детето има изградена емоционална връзка и с двамата родители. Не са налице
признаци на отхвърляне на когото и да било от родителите. Детето не се чувства застрашено
в общуването си с бащата. Има очаквания за по-добро разбиране и съобразяване с
желанията и поведението й, но не отказва да продължи да се вижда с него.
Според показанията на свидетелката П. страните не живеят заедно от м. май 2019
год., като детето споделило, че причина за раздялата са честите караници между родителите
й. Преди раздялата грижите за детето полагала основно ищцата. Майката разчита на
емоционална и финансова подкрепа и на родителите си. Знае от ответника, че той редовно
заплаща издръжка на детето, като плащанията са всяка седмица.
Съгласно показанията на св. И. – майка на ищцата, според нея причина за развода
между страните били закъсненията на ответника след работа, неучастието му в
домакинските задължения, отсъствието му през почивните дни от дома, което обяснявал със
служебните си ангажименти. Детето се притеснявало от срещите с баща си. Детето почти не
поддържа връзка с родителите на бащата.
Според свидетелските показания на св. Х. – майка на ответника, същата живее със
съпруга си във В.Т., като впечатленията й от живота на семейството са предимно от
провежданите телефонни разговори. Рядко се събирали заедно. Снаха й често се обаждала да
се оплаква от закъснения на съпруга си и др. преди развода. Според свидетелката
ответникът напуснал семейното жилище поради честите скандали, предизвиквани от
съпругата. След определянето на привременните мерки ищцата създавала пречки в
общуването на детето с бащата; обиждала роднините на бащата пред детето и др.
Свидетелката присъствала на случаи, когато бащата вземал детето при себе си и то му
казвало, че го обича. При срещите с бащата детето първоначално е притеснено, но после се
отпуска. Страхува се от реакцията на майка си, тъй като се случвало майката да заплашва
бащата с полиция, ако детето остане да спи при него. Ответникът винаги е заплащал
издръжка на детето. В дома на бащата има всички условия за гледане на детето, като същото
има кът, което може да се обособи като самостоятелна стая, но детето засега предпочита да
спи при баща си на спалнята в хола. В момента детето посещава психолог по настояване на
майката. Според свидетелката майката прави всичко възможно детето да се дистанцира от
бащата.
Според показанията на св. М. – сестра на ответника, последният споделил с нея, че
основна причина за развода са предизвикваните от съпругата скандали. След фактическата
раздяла ответникът непрекъснато търсел контакт с детето Б. и искал да участва активно в
живота й, но споделял със свидетелката, че контактите му са възпрепятствани от ищцата.
Свидетелката била очевидец на опити за вземане на детето от страна бащата, при което
ищцата започвала скандали и отправяла обидни думи към роднините на ответника пред Б..
4
Многократно се случвало майката да не предаде детето в деня, определен за лични
контакти, под различен претекст /карантина, неразположение и др./, като се държала
провокативно и не дала на детето дори да поздрави баща си. Според свидетелката детето се
чувства щастливо при срещите с баща си, но поради скандалите между родителите по повод
тези срещи детето се затваря в себе си и става все по-притеснено. Бащата е много грижовен,
работи като магистър фармацевт дава добри съвети за лечение в различни ситуации. В дома
му за детето има всички необходими условия, вкл. пространство за игри и почивка. Когато
детето пребивавало при бащата за осъществяване на личните контакти, майката
непрекъснато звъняла по телефона, като детето било постоянно под напрежение да не
пропусне някое от обажданията. Случвало се майката да откаже да предаде детето на
ответника с обяснението, че е болно, без да даде каквито и да било сведения на бащата за
здравословното му състояние и без да позволи да го види.
Според приетата във въззивното производство съдебно-психологична експертиза на
в.л. Г. и двамата родители имат достатъчен родителски капацитет в интелектуално,
емоционално и социално отношение, но както бащата, така и майката не са преодолели
конфликтните си взаимоотношения. Бащата познава добре детето и неговите потребности.
Майката от своя страна го подкрепя в трудната за него криза на идентичността в периода на
съзряването. Детето е идентифицирано повече полово и ролево със своята майка. Между
двете са се установили доверителни отношения и е изградено чувство на привързаност.
Паралелно с това обаче детето е въвлечено в конфликта между родителите и макар и
декларативно заявява, че не иска да се вижда с баща си, но в същото време поведението му е
жизнеутвърждаващо и няма данни да изпитва негативни чувства. В случая детето е в криза
на лоялност към отглеждащия го родител. Майката се страхува да не изгуби контрол над
детето и съзнателно или не ограничава контактите с бащата. На този етап все още няма
данни за синдром на родителско отчуждение, макар че конфликтът на лоялност е силно
изразен, т.е. подкрепа от страна на детето на отглеждащия го родител и защитна позиция
спрямо другия родител, като детето реално е в риск от появата в бъдеще на такъв синдром.
В най-добър интерес на детето е да има връзка и с двамата родители.
Според изготвения във въззивното производство социален доклад на ДСП-гр. К. през
м. март 2021 год. по искане на ответника в СИС-гр. К. е образувано изпълнително дело,
касаещо режима на личните му контакти с детето. С цел превенция на родителското
отчуждение с бащата родителите са насочени да ползват социална услуга към ЦОП „П.“, гр.
К.. От друга страна, майката е уведомила ДСП-К., че тя и детето Б. са потребители на
Детски контактен център към фондация „Ц.О.в.“ в гр. С., което дава възможност за
осъществяване на срещи между малолетното дете и неговия баща. Все още не е стартирала
процедура по предоставяне на социална услуга по издаденото направление. От страна на
родителите няма постигнато съгласие за съвместно ползване на една и съща социална
услуга. При проведена среща с бащата в ДСП-К. същият е заявил, че не поддържа контакт с
детето от една година, като телефонният му номер е блокиран от телефона на детето, като
при всички опити да се види с дъщеря си в определения режим на лични контакти е
5
възпрепятстван от страна на майката. При проведена среща с майката същата заявила, че
детето не желае да ходи при баща си, тъй като нямал правилен подход към нея.
Понастоящем ищцата получава месечно възнаграждение на длъжността „учител“ в размер
на 1270 лева месечно. Майката споделя, че бащата заплаща дължимата издръжка, но не за
месеца, през който се дължи. От м. юни 2021 год. ответникът работи на длъжност
фармацевт-магистър към „Г.З.“ ЕТ, гр. С..
Видно от представената във въззивното производство служебна бележка от ЕТ „Г.З.“,
гр. С., ответникът работи на длъжността магистър-фармацевт с брутно трудово
възнаграждение към месец март 2022 год. в размер на 650 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Производството е по чл. 59, ал. 2 от СК.
Решението на районния съд е влязло в сила като необжалвано в частта, с която
бракът между страните е прекратен; упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака дете Б. е предоставено на майката и е определено местоживеенето на
детето да бъде при ищцата Д.Х.; ответникът е осъден да заплаща на детето издръжка в
размер до 250 лева месечно, считано от влизане в сила на решението за прекратяване на
брака; ползването на семейното жилище е предоставено на ищцата и съдът е постановил
след прекратяването на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име – И..
Спорен е въпросът за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брака.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че по делото е
доказана вината и на двамата съпрузи за отчуждението между тях и прекратяването на
брака. По делото не се спори, че съпрузите са във фактическа раздяла от м. май 2019 год.,
когато ответникът напуснал семейното жилище. От събраните по делото доказателства не се
установи при какви обстоятелства е станало това и каква е била конкретната причина за
напускането на жилището от страна на Д.Х.. Не се доказа поведението на съпруга да е
резултат на виновно поведение на ищцата или същото да е оправдана реакция на нейни
брачни провинения, които да са направили съвместното съжителство невъзможно. Установи
се, че още преди фактическата раздяла съпругата се оплаквала от закъсненията на ответника
след работа, неучастието му в домакинските задължения, отсъствието му през почивните
дни от дома, което същият обяснявал със служебните си ангажименти /св. И./. Последното
обстоятелство не се оспорва и от ответника, видно от твърденията в писмения отговор на
исковата молба. Съдът намира, че напускането на семейното жилище безспорно
представляват противобрачно поведение на ответника. От друга страна, по делото е
установено и виновно поведение на съпругата за разстройството на брака, предвид
предизвикваните скандали с участието и на ищцата, която с по-невъздържания си характер
често реагирала остро на отсъствията и закъсненията но ответника от дома /св. Х. и М./.
Настъпилото отчуждение в резултат на честите отсъствия на съпруга по работа; постоянната
ангажираност на ищцата с грижите за детето, както и влошаването на отношенията на
6
страните се дължи на виновното поведение и на двамата съпрузи. От напускането на
семейното жилище от страна на ответника до настоящия момент нито една от страните не е
направила опит за заздравяване на брачната връзка. С оглед това съдът намира, че вина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
Съгласно чл. 59, ал. 2 от СК при допускането на развод, ако не се постигне
споразумение относно отглеждането и възпитанието на децата съдът служебно постановява
на кого от съпрузите се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките
относно упражняването им, личните отношения между децата и родителите и издръжката на
децата. В случая упражняването на родителските права е предоставено на майката. Спорен е
въпросът за личните контакти на детето Б. с бащата и режима на личните отношения.
Личните отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права, са много важен и съществен момент в системата от
мерки по чл. 59, ал. 2 от СК. Поддържането на такива отношения се налага, както в интерес
на детето, така и на родителя. Същевременно, то е и в съответствие с изискванията на
морала и обществения интерес. Съдържанието на тези мерки зависи от обстоятелствата на
конкретния случай. За да се ограничи правото на лични отношения за родителя, на когото не
е предоставено упражняването на родителските права, като се намали времетраенето им, е
необходимо да са установят такива обстоятелства, които несъмнено и категорично сочат на
сериозно увреждане интересите на детето от срещите му с този родител, в случая - с
бащата, и създаването на реални предпоставки за застрашаване на неговото физическо или
психическо здраве.
При преценка за това как и през какъв период от време да се осъществяват личните
контакти на детето с детето съдът съобрази обстоятелството, че в отношенията си с детето и
поведението пред него не се установи бащата да е имал укорими прояви, които да
застрашават морала на детето, неговата психика или да му вредят по какъвто и да било
начин. От приетите по делото социални доклади и свидетелски показания може да се
направи косвено извод, че по време на съвместното съжителство с детето досега и двамата
родители са се грижили добре за него – същото е с нормално физическо и емоционално
развитие, комуникативно, спокойно и в отлични взаимоотношения с роднини и близки от
социалната му среда, като не се установи негативно отношение спрямо бащата, независимо
от периода на фактическа раздяла. Бащата притежава достатъчен родителски капацитет в
интелектуално, емоционално и социално отношение, познава добре детето и неговите
потребности. Случаите, при които детето вербално декларира, че не иска да се вижда с баща
си, се дължат не на негативни чувства, а на обстоятелството, че детето е въвлечено в
конфликта между родителите, довело до криза на лоялност към отглеждащия го родител
/съдебно-психологична експертиза на в.л. Г./. Според вещите лица по делото и двамата
родители показват сравнително добро познаване на нуждите и личността на детето, като в
интерес на последното е да общува еднакво и с двамата.
По делото съдът намира за неоснователен довода на ищцата, че детето не би следвало
да преспива при бащата през периодите на осъществяване на личните контакти в събота
7
срещу неделя и един месец през годината. Установи се, че понастоящем бащата живее в гр.
С. в жилище – ателие въз основа на сключен договор за заем за послужване. Според
допълнителния социален доклад от 30.09.2020 год. на ДСП-„В.“, изготвен след посещение в
жилището на бащата, в него има необходимите условия за отглеждане на детето, вкл. с
преспиване.
Обстоятелството, че детето се отглежда от майката в друго населено място само по
себе си не представлява основание за ограничаване режима на лични отношения на детето с
неговия баща. Не се установи бащата да съжителства с лица, чието поведение да се отрази
неблагоприятно за детето, неговото здраве и психика през периодите на пребиваването му
при него. Детето следва да се поощрява от всеки от двамата родители и от трети лица да
контактува самостоятелно с другия родител и през по-продължителни периоди от време,
като му се даде възможност да го опознае и обикне повече. Такъв по-гъвкав режим с
преспиване при бащата е необходим още повече и поради това, че детето продължително
време не е осъществявало пълноценен контакт с този родител и в негов интерес е да се
възстанови емоционалната близост и привързаност между тях. Съдът следва по своя
преценка да определи конкретния режим на лични отношения, без да е обвързан от
исканията на страните. В случая определеният от първоинстанционния съд режим не
съответства напълно на интересите на детето, тъй като същият не дава възможност за по-
пълноценен контакт на детето с бащата /определен е само един уикенд от месеца с
преспиване/. С оглед възстановяване на близостта и привързаността между бащата и детето
и избягване на опасността от родителско отчуждение /такъв риск съществува, видно от
експертизата на в.л. Г./ тях, следва да бъде определен режим, при който бащата да взема
детето при себе си с преспиване. Съдът намира, че периодът на престой на детето при
бащата следва да е всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до
18.00 ч. в неделя. Неудачен е предложения от бащата вариант за вземане на детето в петък,
тъй като същото посещава учебни занимания /ученичка е в пети клас/ и има нужда от
почивка и повече свободно време непосредствено след учебните занимания, като пътуването
му в учебен ден от гр. К. до гр. С. ще натовари излишно детето.
С оглед конфликтните отношения между страните и обстоятелството ,че през
последната година майката под различен претекст възпрепятства пълноценните контакти на
бащата с детето, следва да бъде уважено и направеното от ответника искане във въззивната
жалба за определяне на режим на лични отношения на детето през Коледните,
Новогодишните празници, Великден и ваканциите, както следва - през четните години
детето ще бъде по време на Коледните празници от 10.00 ч. на 24 декември до 18.00 часа на
25 декември при своя баща, а по време на Новогодишните празници ще бъде със своята
майка; през нечетните години детето по време на Коледните празници ще бъде при своята
майка, а по време на Новогодишните празници от 12.00 ч. на 31 декември до 18.00 ч. на 01
януари – при своя баща; двамата родители ще се редуват помежду си пролетна и зимна
ваканции, като в четна година през пролетната ваканция детето ще бъде при баща си, а
зимната ваканция при майка си и обратно - в нечетна година детето ще бъде пролетната
8
ваканция при майка си, а зимната ваканция – при баща си; Великденските празници на
нечетна година детето следва да прекарва с баща си от 10. 00 ч. на Разпети Петък до 12. 00 ч.
в понеделника след деня Великден, а всяка четна година – с майка си, като при
осъществяване на режима на лични отношения бащата следва да взема детето от дома на
майката и да го връща отново на същия адрес. Бащата ще има право също така да вижда и
взема детето 20 дни през лятната ваканция, като задължава майката до 31 май всяка година
да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска си заедно с детето /планирана почивка,
екскурзия и др./, респ. през кой календарен период същото може да пребивава при бащата в
продължение на посочения срок от 20 дни, а ако майката не направи това в посочения срок
бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено
майката до 15 юни на съответната година. Не следва да бъде определян режим на лични
отношения на детето с бащата през есенната ваканция с оглед кратката й продължителност
и необходимостта детето да я оползотвори в почивка.
По въпроса за дължимата от ответника издръжка, съдът намира следното:
Задължението за издръжка към непълнолетно дете се отличава със своя абсолютен
характер, като в разпоредбата на чл.142, ал.2 СК е определен минималният размер на тази
издръжка: 1/4 от минималната работна заплата за страната /от 01.04.2022 год. - 710 лева/ или
същата възлиза на 177,50 лв. Решението е влязло в сила като необжалвано от ответника в
частта, с която е осъден да заплаща на детето издръжка в размер на 250 лева. Съдът намира
за неоснователно оплакването на въззивницата, че издръжката следва да бъде определена в
по-голям размер. В случая същата е определена значително над минималния предвиден в
закона размер. Определянето на издръжка в по-голям размер няма да е съобразена с
възможностите на родителя, чиито доказани доходи по делото са в размера на минималната
работна заплата за страната. По делото не може да се направи извод, че ответникът получава
трайни доходи, които да му позволяват да отделя средства за издръжка за детето за
разликата над 250 лева месечно.
По претенцията на ищцата за заплащане на издръжка за минал период, съдът намира
следното:
Според показанията на св. П. и Х. ответникът винаги е заплащал издръжка на детето.
Това се установява и от приложените по делото писмени доказателства – видно от
представените по делото преводни нареждания Д.Х. е превел на ищцата следните суми: 500
лева на 04.07.2019 год., 539 лева на 04.09.2019 год., 150 лева на 07.11.2019 год. и 200 лева на
07.12.2019 год. с посочено основание „издръжка“. Според изготвения във въззивното
производство социален доклад на ДСП - гр. К. пред социалните работници майката също е
заявила, че бащата заплаща дължимата издръжка, макар че според нея това ставало с
известна забава /“не за месеца, през който се дължи“/. Следователно искът за заплащане на
издръжка за периода 01.05.2019 год. – 21.10.2019 год. е изцяло недоказан и подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която съдът е осъдил ответника да
9
заплати на ищцата сумата 1000 лева, представляваща издръжка за детето Б. за посочения
минал период и в частта, с която ответникът е осъден да заплати държавна такса в размер на
40 лева върху определения размер на издръжка за минало време, като вместо него съдът
постанови друго, с което да отхвърли иска като неоснователен. Решението следва да бъде
отменено и в частта относно определения режим на лични отношения на детето с бащата,
като вместо него бъде определен посочения в мотивите на настоящото решение режим. В
останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260015 от 19.02.2021 г. по гр. д. № 766/2019 г. по
описа на К.ския районен съд в ЧАСТТА, с която съдът е приел, че ВИНА за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, сключен между Д. Л.. Х. /след прекратяването на брака
– И./ с ЕГН ********** и Д. М. Х. с ЕГН **********, имат и двамата съпрузи, както и в
ЧАСТТА, с която Д. М. Х. е осъден да заплаща месечна издръжка на детето Б. Д. Х. в размер
на размер на 250 лева, считано от датата на влизане в сила на решението за развод до
навършване на пълнолетие на детето или настъпване на законни причини, водещи до
изменение или прекратяване на издръжката.
ОТМЕНЯ решението на КРС в ЧАСТТА относно определения режим на лични
отношения между бащата Д. М. Х. и детето Б. Д. Х., родено на 09.02.2012 год., както и в
ЧАСТТА, с която Д. М. Х. е осъден да заплати на ищцата Д. Л.. Х. издръжка за детето Б. Д.
Х. в размер на 1000 лева за периода 01.05.2019 год. – 21.10.2019 год., и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати държавна такса в размер на 40 лева върху определения
размер на издръжка за минало време, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д. М. Х. с ЕГН ЕГН **********
и детето Б. Д. Х. с ЕГН **********, родено на 09.02.2012 год., както следва: бащата Д.Х.
има право да взема детето при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от
10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване; през четните години детето ще бъде по
време на Коледните празници от 10.00 ч. на 24 декември до 18.00 часа на 25 декември при
своя баща с преспиване, а по време на Новогодишните празници ще бъде със своята майка;
през нечетните години детето по време на Коледните празници ще бъде при своята майка, а
по време на Новогодишните празници от 12.00 ч. на 31 декември до 18.00 ч. на 01 януари –
при своя баща с преспиване; двамата родители ще се редуват помежду си пролетна и зимна
ваканции, като в четна година през пролетната ваканция детето ще бъде при баща си, а
зимната ваканция при майка си и обратно - в нечетна година детето ще бъде пролетната
ваканция при майка си, а зимната ваканция – при баща си; Великденските празници на
нечетна година детето следва да прекарва с баща си от 10. 00 ч. на Разпети Петък до 12. 00 ч.
в понеделника след деня Великден с преспиване, а всяка четна година – с майка си; бащата
ще има право също така да вижда и взема детето 20 дни през лятната ваканция с преспиване,
10
като задължава майката до 31 май всяка година да уведоми писмено бащата кога ще ползва
отпуска си заедно с детето /планирана почивка, екскурзия и др./, респ. през кой календарен
период същото може да пребивава при бащата в продължение на посочения срок от 20 дни,
а ако майката не направи това в посочения срок бащата ще има право да определи дните,
през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 15 юни на съответната
година, като при осъществяване на режима на лични отношения бащата следва да взема
детето от дома на майката и да го връща отново на същия адрес.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Л.. Х. /след прекратяването на брака – И./ с ЕГН **********
срещу и Д. М. Х. с ЕГН ********** за заплащане на сумата 1000 лева – издръжка за детето
Б. Д. Х. за периода 01.05.2019 год. – 21.10.2019 год., ведно със законната лихва, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБългария в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11