Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 512/10.08.2023 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на девети август през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Димитрана Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 493 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 276 и сл. от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е по искане и уточнение по него обективирано в декларация от И.М.П.
изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗООТ „Бойчиновци” към
Затвора гр.Враца, с която се иска прекратяване на незаконосъобразни действия от
страна на Началник Затвора – Враца, изразяващи се в отнемане на лични вещи и
прекратяване действието по фактическото задържане на въпросните вещи, без да е
съставен протокол за претърсване и изземване, с което е нарушен чл.95, ал.2 от ЗИНЗС и чл.75 от ЗИНЗС. Твърди се, че вещите – телевизионна игра; кафе машина с
капсули притежава от 2019г., както и радиочасовник притежаващ от 2011г., за
които е получил разрешение от Началник Затвора – Враца. Излага доводи, че са
нарушени основните му човешки права, което е породило у него чувство на страх
/при една от срещите му бил заплашен, да не пише за вещите/. Иска се
преустановяване на действието на Началника на Затвора гр.Враца, който да бъде
задължен да преустанови незаконосъобразното задържане на вещите при липса на
протокол и за които има разрешение.
В съдебно заседание жалбоподателя се явява
лично доведен от органите на ОЗ "Съдебна охрана" Монтана. Поддържа
искането си по доводи изложени в него. По съществото на делото желае да се преустанови незаконосъобразното
задържане на вещите при липса на протокол и за които има разрешение.
Ответната страна – началника на Затвора –
Враца, чрез процесуалния си представител Г*** Х*** ст. юрисконсулт към Затвора
Враца, оспорва жалбата. В писмено становище излага доводи за нейната
неоснователност свързани със спазване на разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Моли
за оставяне на жалбата без уважение, като неоснователна и недоказана.
Окръжна прокуратура Монтана уведомена за
образуваното производство не се явява представител.
Съдът, като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото и се установява от
приложените справки, че И.М.П.
изтърпява наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗООТ „Бойчиновци” към
Затвора гр.Враца.
На 21.01.2023г. на основание Заповед
№Л-223/20.01.2023г. на Началник Затвора гр.Враца на л.63 по делото служители на
НОС от ЗОЗТ „Бойчиновци“ и ЗООТ „Враца“ са приведени в учебна тревога, като е
извършено претърсване на спални и сервизни помещения и личен обиск на лишените
от свобода. В приложена докладна записка №1390/24.01.2023г. е отразено, че на
21.01.2023г. около 06:30часа е извършено претърсване на спалните помещения на
лишените от свобода, като при претърсването и обиска на лишени от свобода в
спално помещение №6 в което е настанен л.св.И.П. не са открити неразрешени вещи
и предмети, видно от съставения протокол №5/21.01.2023г. на л.70 по делото.
По устно разпореждане на г-н Р.В*** – зам.
Началник на Затвора гр.Враца от жалбоподателя се твърди, че са му иззети телевизионна игра и кафе машина с
капсули за които има разрешение от Началник Затвора гр.Враца от 2019г., както и
радиочасовник притежаващ от 2011г. отново с разрешение от Началник Затвора
гр.Враца.
В писмена справка от ответника се твърди, че по устно
разпореждане на гл.инсп. Вачев са иззети за проверка два броя видеоигри, като
една е на л.св.И.П..
На 23.01.2023г. от жалбоподателя е депозирана
декларация заведена с рег. №М-626/25.01.2023г. до Началник Затвора гр.Враца,
видно от л.30 по делото в която желае да му бъде върната телевизионната игра – „Плейстейшън
4“, която притежава от 2019г. и същата му е била разрешена от Началник Затвора
гр.Враца. По повод декларацията е изготвена докладна записка от мл. инсп. П*** П*** до Началник Затвора гр.Враца, видно от л.31 по
делото, в която е отразено, че при направената проверка на видеоигри на л.св.И.П.,
а именно „PlayStation 4 SONY“ няма
забранени вещи и предмети, но играта поддържа безжична комуникация wifi.
На 09.03.2023г. от жалбоподателя е депозирана жалба
заведена с рег. №М-1888/09.03.2023г. до Началник Затвора гр.Враца, видно от
л.32 по делото отново с искане да му бъде върната телевизионната игра – „Плейстейшън
4“, която притежава от 2019г. и същата му е била разрешена от Началник Затвора
гр.Враца. Наред с това сочи, че играта му е взета без изготвяне на протокол за
претърсване и е лишен от личната си собственост.
По повод последвала жалба вх.№Ж-539/11.07.2023г. по
описа на ГДИН е изготвен отговор ИЗ – 8017/21.07.2023г. от страна на ГД“ИН“,
видно от л.33 по делото, връчен на л.св.И.П. на 24.07.2023г., в който жалбата
му се приема за неоснователна и не е констатирано нарушение от страна на
служители на ЗО „Бойчиновци“ към Затвора гр.Враца.
Видно от справката изготвена от ответника по делото,
не се отрича факта, че при извършеното претърсване на 21.01.2023г. от л.св. П.
е иззета за проверка само и единствено видеоигра, както и, че е бил уведомен да
изнесе играта при свиждането с близки, като след премахване на безжичната
комуникация, да подаде нова молба за получаване на веща. Посочено е, че молба
за изнасяне на видеоиграта не е подавана от л.св. И.П.. Наред с това в
справката е отразено, че за иззетата видеоигра не е съставен протокол, тъй като
лишения от свобода е представил служебна бележка, която е регистрирана в
електронното му досие.
От приложените служебни бележки на л.19 и л.21 по
делото се установява, че по молби но л.св. И.П. му е разрешено на 05.01.2019г.
да внесе Плейстейшън 4, джойстик и 3бр. захранващи кабели, а на 19.10.2019г.
кафе машина със 100бр. капсули. Видно от приложената разпечатка от електронното
досие на л.св.И.П. на л.34 по делото в нея фигурират „Плейстейшън 4“, джойстик;
3бр. захранващи кабели и кафе машина, описани с индивидуализиращи белези по
издадените служебни бележки.
По делото е приложена Заповед №ЛС-04-268 от
17.06.2022г. на министъра на правосъдието ведно с утвърдения списък на
разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да
получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места
лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в
затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в
затворите.
По делото устно и непосредствено е изслушан
л.св. И.М.П.
изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗООТ „Бойчиновци” към
Затвора гр.Враца. От обясненията на жалбоподателя по същество се потвърждава
описаното по-горе фактическа обстановка. По отношение на радиочасовника
заявява, че притежава същият от 2011г., като не е могъл да извади служебната
бележка, тъй като през 2015г. е обновена системата им и нямат налични
документи. Твърди, че поискания от него свидетел, ще установи наличието на
радиочасовник който му е спомен от дядо му. Сочи, че в пенитенциарното
заведение няма свободна интернет мрежа и наличието на wifi се ползва за свързване на играта с
джойстика, както и, че при претърсването първоначално е отразено в протокола,
че няма забранени вещи и предмети. Твърди се, че вещите са му взети заедно със
служебните бележки с които са му били разрешени, като е бил уведомен че след
проверка ще му се върнат.
С оглед твърденията на жалбоподателя устно и непосредствено в качеството на
свидетел е разпитан К.Р.Й. чийто показания съдът кредитира като достоверни, тъй
като кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства и са
дадени след предупреждение от наказателна отговорност. Свидетеля Й. потвърждава
факта на иззетите вещи без наличието на съставен протокол, като конкретно
описва същите, така както са посочени от жалбоподателя.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените по-горе писмени и гласни доказателствени
средства.
От
правна страна съдът намира следното:
Искането с правно основание чл. 276, ал. 1 ЗИНЗС е депозирано от активно процесуално легитимиран да го предяви, тъй като
изтърпява наказанието си лишаване от свобода в ЗООТ „Бойчиновци” към Затвора
гр.Враца, като действията свързани с прекратяване на фактическото задържане на вещите и
липсата на изготвен протокол за претърсване и изземване, с което се твърди
нарушение на чл.95, ал.2 от ЗИНЗС и чл.75 от ЗИНЗС продължава и към настоящия
момент, както и спрямо
него по отправени заплахи във връзка с депозирането на жалби за които се
твърди, че нарушават забраната по чл.3 от ЗИНЗС са и очевидно и обективно
предстоящи, като същите съществуват, както към момента на искането, така и при
произнасяне на съда, поради което е допустимо.
Разгледано по същество е основателно по следните съображения:
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС е
разписано, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според ал. 2 на чл.3
от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Този текст отразява
принципно положение, свързано с принципа на законност и правов ред в Република
България и като всеки принцип е установен с норма, която има материално-правен
характер и нарушението й дава отражение в личната или имуществената сфера на
гражданите.
Съгласно чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС, всеки лишен
от свобода или задържан под стража може да иска: по т. 1- прекратяването на
действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно
лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3; по т. 2 – извършването на
действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по
чл. 3. Съгласно ал. 2 на чл.276 от ЗИНЗС липсата на изрично формулирано в
нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка
искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението по чл. 3.
Съгласно чл. 280, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът се произнася с разпореждане в срока по
чл. 278, ал. 1, като съгласно ал. 2, с разпореждането съдът може да отхвърли
искането /т. 1/ или да разпореди на органа по изпълнение на наказанията или на
съответно длъжностно лице да извърши конкретни действия, с които да предотврати
или да прекрати безусловно действията или бездействията, представляващи
нарушение на чл. 3, като определи срок за това /т. 2/. Съгласно чл. 283 от ЗИНЗС, за неуредените в тази част въпроси се прилагат съответно разпоредбите на
глава петнадесета, раздел І от АПК.
На основание чл. 277, ал.4 от ЗИНЗС съдът е
изискал от началника на Затвора Враца предоставяне на данни във връзка с
твърдяното действие по
фактическото задържане на вещи разрешени от Началника на затвора гр.Враца за
които е налице служебна бележка, без да е съставен протокол за претърсване и
изземване, с което е нарушен чл.95, ал.2 от ЗИНЗС и чл.75 от ЗИНЗС, като в
писмена справка въпреки наличието на служебни бележки за телевизионна игра и
кафе машина, не се отрича факта на изземване единствено на телевизионна игра по
устно разпореждане, без обаче да се сочат конкретни мотиви за това при
наличието на дадено преди това разрешение за нейното държане.
Видно от приложеният списък на разрешените лични вещи, предмети
и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си
или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража
по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите
общежития и арестите в затворите утвърден със Заповед №ЛС-04-268 от
17.06.2022г. на министъра на правосъдието в т.5 Битови вещи буква „г“ е
посочена кафемелачка, в буква „з“ е отразен портативен радиоприемник, без
записващо устройство, а в буква „й“ електронни игри които не поддържат безжична
комуникация. Отделно от това в раздел IV Други вещи и предмети лишените от
свобода от затворнически общежития от открит тип могат да разполагат с
допълнителни предмети, вещи и хранителни продукти, като вида и количеството им
се определя със заповед на Началника на затвора. В случай както към датата на
издаване на заповедта, така и преди това предвид издадените служебни бележки от
Началник Затвора гр.Враца, не се установява жалбоподателя да е държал
неразрешени му вещи - телевизионна игра; кафе машина с капсули и радиочасовник.
Още повече, че ако беше така, то по отношение на него би се наложило дисциплинарно
наказание за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 1 във вр. чл.
100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС, каквито данни липсват по делото и не се твърдят от
страните.
Във всички случаи действията по претърсване,
обиск и изземване на вещи, чието притежание, ползване и пренасяне е забранено
от закона или от компетентен административен орган, както и отнемането на
собствеността им са нормативно регламентирани и се обективират в съответен акт,
подлежащ на контрол за законосъобразност. Наличието на забранени вещи на свой
ред влече и съответните последици по налагане на дисциплинарно наказание и
отнемането им в полза на Фонд "Затворно дело" с нарочна заповед, която също подлежи на
съдебен контрол.
В тази връзка според чл. 87 от ППЗИНЗС,
при извършване на обиск и претърсване, както и при проверка на личните вещи на
лишените от свобода се съставя протокол от служителите, които са ги извършили,
независимо дали са намерени или не неразрешени вещи и предмети, като изключение
се допуска в случаите по чл. 92, ал. 1 от ЗИНЗС и по чл.
95, ал. 3 от ЗИНЗС /ал. 1/.
Според ал. 3, намерените при извършване на обиск и претърсване пари и вещи,
чието държане не е разрешено или не е установено чия собственост са, се описват
в протокола и се изземват.
От друга страна съгласно чл.86, ал.2 от
ППЗИНЗ по заповед на началника на затвора, на поправителния дом, на
затворническото общежитие, на заместник-началника на затвора по режимна и
надзорно-охранителна дейност, на инспектора по надзорно-охранителна дейност, а
в тяхно отсъствие на ръководителя на дежурната част, при необходимост се
извършват допълнителни обиски и претърсвания по всяко време на денонощието,
като в случая е било извършено претърсването и изземването със съставен
протокол №5 от 21.01.2023г. на л.70 по делото касаеш шесто спално помещение,
където е настанен жалбоподателя и в който е отразено, че „не са открити
забранени вещи и предмети“, след което е последвало устно разпореждане за
„изземване“ на вещи, без наличието на протокол за претърсване и обиск и без
посочени основания и мотиви за изземването на посочените по-горе вещи. Правната
разпоредба на чл. 95, ал.4 от ЗИНЗС сочи субсидиарното
приложение на НПК за всички случаи, неуредени от ЗИНЗС при извършването на
обиск и претърсване. Тази именно разпоредба касае изземването /независимо с
каква цел се прави/ на електронни игри да бъде извършено в присъствието и на
специалист - какъвто в случая не присъствал. Електронната игра не е била иззета
нито по реда на НПК, нито по реда на ППЗИНЗС, предвиждащ в чл.85, ал.2
присъствието и на други служители, освен тези на НОС при необходимост.
От друга страна и съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените
вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на НПК лица, настанени в
затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат
при себе си и да ползват. Съгласно, ал. 2, първо изречение от същата
разпоредба, предметите и парите, държането на които не е разрешено, или не е
установено чия собственост са, се изземват. По смисъла на чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС собствеността им се отнема в полза на Фонд "Затворно
дело" със заповед на началника на затвора, която подлежи на обжалване,
каквато заповед също липсва в конкретния случай. Т.е. в случая от една страна
ответника приема, че държаните вещи не са разрешени, след като ги изземва без
протокол за претърсване и изземване, а от друга по отношение на тези вещи е
налице издадена служебна бележка за разрешаването им същите да се държат от
жалбоподателя, което по същество представлява незаконосъобразно действие от
страна на ответника. По делото въпреки твърдението на ответника, че е иззета
единствено електронната игра, са събрани достатъчно писмени и гласни
доказателства и за наличието на разрешение лишения от свобода П. да държи кафе машина и радиочасовник,
съдържащи се в издадената служебна бележка, списък с личните вещи на л.св.П.,
които кореспондират с показанията и на разпитания свидетел К.Й., поради което и
твърденията на жалбоподателя не са изолирани, а са подкрепени с надлежни
доказателства, които не са оборени от ответника. Факта,
че сочените от жалбоподателя вещи са „иззети“ по устно разпореждане без
спазване на реда разписан от законодателя в разпоредбата на чл.95, ал.2 от ЗИНЗС и чл.87 от ППЗИНС не се опровергава от ответника, а напротив се
потвърждава.
В конкретния случай е безспорно, че спрямо лишения от свобода е упражнено само
правомощието за лишаване от държанието /владението/ върху конкретни лични
негови вещи, но не се е стигнало до отнемане на собствеността върху тях, чрез
постановяване на конкретен административен акт – заповед по смисъла на чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС, каквато не се установява по делото.
За прецизност, следва да се посочи, че наличието на
„безжична комуникация“, ако се приеме, че това е причината за задържане на
електронната игра не е уточнена под каква форма, технологии
и методи за доставка е същата, тъй като може да бъде: Сателитна комуникация; Мобилна
комуникация; Безжична мрежова комуникация; Инфрачервена комуникация и Bluetooth
комуникация, докато технически се възприема, че
безжичната връзка на електронната игра е с джоистика, за да може да функционира
по предназначение.
Предвид горното, се установиха противоправни
фактически действия в нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС изразяващи се в
обстоятелства водещи до уронване човешкото достойнство и породеното чувство на
страх, от страна на специализиран орган по изпълнение на наказанията - началника
на Затвора Враца, относно фактическото незаконосъобразно задържане на телевизионна игра; кафе машина
с капсули и радиочасовник, за които е получил разрешение от Началник Затвора –
Враца чрез издадена служебна бележка, без да е съставен протокол за претърсване
и изземване, с което е нарушен чл.95, ал.2 от ЗИНЗС и чл.87
от ППЗИНС поради
което искането се явява основателно и следва да се уважи.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.276,
ал.1, т.1 във вр. чл. 280, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, Административен съд Монтана ІІ-ри
състав,
Р А З П
О Р Е Д И:
Началника на затвора град Враца следва да
прекрати незаконосъобразното си бездействие спрямо И.М.П. изтърпяващ наложено му
наказание „лишаване от свобода” в ЗООТ „Бойчиновци” към Затвора гр.Враца, изразяващо се в незаконосъобразно задържане на
телевизионна игра - „Плейстейшън 4“; кафе машина и радиочасовник, за които е
получил разрешение от Началник Затвора – Враца чрез издадени служебни бележки,
за изземването на които не е съставен надлежен протокол за претърсване и
изземване в нарушение на чл.95, ал.2 от ЗИНЗС и чл.87
от ППЗИНС, като предаде същите на собственика им /л.св. И.П./ в срок от ТРИ ДНИ.
Разпореждането на основание чл. 281 от ЗИНЗС
може да се обжалва с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд
– Монтана, в тридневен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се разглежда по реда на глава ХІІІ от АПК
и не спира изпълнението.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от разпореждането,
да се изпрати незабавно на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: