РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Враца 28.01.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 19.01.2021 г.
/деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН
ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия раденкова
КАН дело № 491 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Б.т.к.“ ЕАД ***, депозирана чрез пълномощника
юрисконсулт М.К., против Решение № 45 от 28.07.2020 г. на Районен съд – Оряхово,
постановено по АНД № 100 по описа на съда за 2020 г., с което е изменено НП №
К-030511/09.04.2020 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за
областите Видин, Монтана и Враца, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при
КЗП, в частта относно размера на наложените имуществени санкции за нарушения на
чл. 47, ал. 1, т. 8 и на чл. 47, ал. 1, т. 10 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, като същите са намалени и за двете нарушения от 1000,00
лева на 500,00 лева.
В касационната жалба са изложени твърдения, че решението на първата съдебна
инстанция е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, в
несъответствие с целта на закона и е необосновано - касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Поддържа се изложеното и в
първоинстанционната жалба твърдение за неспазване в производството по налагане
на административно наказание на изискуемите от законодателя в чл. 52, ал. 4 и
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН императивно изброени реквизити. Сочи се, че изводите на
съда са изградени върху неправилните фактически констатации, изложени в НП,
като не е извършен анализ на действителната фактическа обстановка въз основа на
представените доказателства. Твърди се, че тези нарушения касаят правото на
защита на наказания субект и са основание за отмяна на решението на първата
съдебна инстанция, както и по същество отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата - Комисия за защита на потребителите, РД за областите
Видин, Монтана и Враца, редовно призован в съдебно заседание не се явява. От
процесуалния представител ст. юрисконсулт С.Д. е постъпило писмено становище по
същество на спора, в което са изложени твърдения за неоснователност на
касационната жалба, а оспореното решение като законосъобразно и обосновано моли
да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Враца, прави заключение за
неоснователност на касационната жалба. Намира, че описаното нарушение е напълно
доказано, поради което районният съд не е допуснал нарушение на материалния
закон и процесуалните правила при постановяване на своето решение и предлага
същото да бъде оставено в сила.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК , приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на касационна
проверка е Решение № 45/28.07.2020 г., постановено по АНД № 100 по описа на
Районен съд – Оряхово за 2020 г., с което е изменено НП № К-030511/09.04.2020 г. на Директора на Регионална дирекция
за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, като
наложените на касатора имуществени санкции за нарушения на чл. 47, ал. 1, т. 8
и чл. 47, ал. 1, т. 10 от ЗЗП са намалени и за двете нарушения от 1000,00 лева
на 500,00 лева.
За да постанови този резултат районният съд е приел, че АУАН е съставен и
НП издадено от компетентни органи, в съответствие с предоставените им
правомощия и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Прието е, че
описаното в АУАН нарушение напълно кореспондира с посоченото в НП, като в тях
достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено, точно е
посочена правната квалификация, както и правилно е приложена съответната
санкционна норма на чл. 204 от ЗЗП. От анализа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства по безспорен и категоричен начин е установено, че при
сключване на договор извън търговския обект, между БТК ЕАД - София и потребител
- физическо лице, дружеството в нарушение на чл. 47, ал. 1, т. 8 и на чл. 47,
ал. 1, т. 10 от ЗЗП не е предоставило на потребителя информация за правото му на
отказ от договора, условията, срокът и начинът, по който може да се упражни.
Липсвали и указания, че при упражняване на правото на отказ по чл. 48, ал. 3 от
ЗЗП, потребителят е длъжен да заплати на търговеца разходи по чл. 55, ал. 5 и
ал. 6 от ЗЗП, определени в разумни граници. Съдът е обсъдил института на
чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения, като е
преценил, че в случая са застрашени обществените отношения, свързани със
защитата на потребителите, поради което не са налице основания за прилагането
му. Липсата на данни за други подобни нарушения, както и представените
доказателства, че договорът за интернет между БТК ЕАД и потребителят е
анулиран, а начислените суми за тази услуга са сторнирани от месечния
абонамент, съдът е приел за смекчаващи отговорността обстоятелства и на
основание чл. 27, ал. 2 от ЗАНН е определил имуществената санкция в минимално
предвидения в разпоредбата на чл. 204 от ЗЗП размер – 500,00 лева за всяко от
нарушенията.
Решението е правилно.
Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствената съвкупност и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените
правила.
Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са
налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата
обстановка. Обсъдени са всички възражения изложени в жалбата, включително относно
датата и мястото на нарушението, като са формирани обосновани изводи за тяхната
неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен
състав. Споделят се също така изводите на РС, че по делото са ангажирани
достатъчно, убедителни и непротиворечиви доказателства относно извършеното от
дружеството нарушение, но предвид смекчаващите отговорността обстоятелства,
целите на наказанието ще бъдат постигнати
в пълнота с налагането на имуществена санкция в минимален размер, а
именно 500,00 лева за всяко от двете установени нарушения. Правилна е и преценката
на въззивния съд, че въпросът за субективната страна на нарушението не следва
да бъде обсъждан, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна и
безвиновна.
Предвид изложеното на основание чл. 221, ал.
2, изр. 2 от АПК изцяло се споделят подробните и задълбочени мотиви в
решението на РС - Оряхово, поради което същите не следва отново да бъдат преповтаряни.
При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за
отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо,
обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон,
преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да
игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата
касационна инстанция възприема напълно.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че оспореното
решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователна.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 45 от 28.07.2020 г., постановено по АНД № 100/2020 г. на Районен
съд – Оряхово.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.