Решение по дело №687/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260015
Дата: 28 август 2020 г. (в сила от 1 декември 2020 г.)
Съдия: Калин Валентинов Иванов
Дело: 20201630100687
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта

№ 260015 / 28.8.2020 г.

№ ... / ... г.

                                                                                             

                РЕШЕНИЕ

      гр. М., 28.08.2020 г.

                                                                         

           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              РАЙОНЕН СЪД- гр. М., трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 12.08.2020 г. в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН   ИВАНОВ

                  

при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д. № 687 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Разглежда се иск с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, във вр. с чл. 76, т.9 от ЗБЛД.

 

Ищцата Р.Н.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в качеството си на майка и. законен представител на малолетното дете-И.. М. Й., ЕГН xxxxxxxxxx е предявила срещу М.Н.Й., ЕГН xxxxxxxxxx xxx искова молба със следния петитум: съдът да издаде разрешение на осн. чл. 127а, ал.2 от СК, във вр. с чл. 76, т.9 от ЗБЛД да се издаде паспорт за задгранично пътуване на детето И.., както и. при настъпване на предпоставките за издаване на документ за самоличност на детето-без да е необходимо съгласието на бащата-ответник за това; да разреши пътуване на детето извън пределите на Р. България, придружавано от майката Р.Н.К. или упълномощено от нея лице при настъпила необходимост за това и. в интерес на детето.

В исковата молба се твърди следното:

Страните живеели на семейни начала и. от съвместното си съжителство имат родено едно дете- И.. М. Й., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxxг. в гр.М..

С решение № 644/22.10.2019г. по гр.д.№ 1641/2019г. по описа на РС-М., на ищцата са предоставени упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете И.., като на бащата е определен режим на лични контакти с детето всяка втора и. четвърта събота или неделя от месеца, по споразумение между родителите и. по местожителство на детето от 09:00ч. до 18:00ч., както и. 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения отпуск на майката. Ответникът е осъден да заплаща и. месечна издръжка за детето в размер от 180,00 лв. месечно.

Тъй като отношенията между страните са изключително кратки и. делови, много рядко осъществяват някакви разговори и. то във връзка с детето. Към настоящия момент живеят разделени, като майката изцяло е поела грижите за детето. Не е възможно да възстановят отношенията си и. да заживеят отново като семейство.

При необходимост от това да се наложи пътуване независимо до къде и. по какъв повод, ищцата винаги е принудена да търси ответника и. да моли за пълномощно в тази връзка, с което се създават затруднения както за нея, така и. за детето.

През учебната 2019/2020г. детето И.. е ученичка първи клас в СУ,,Св. К. и. М.‘‘ в с. Л., обл.М..

Последно ответникът изпратил пълномощно една година преди подаване на иск.молба, когато било необходимо да се приберат с детето от Испания, където ищцата била на работа.

Бащата напълно се бил дезинтересирал от детето, не комуникирал с него или с майката.

В публичното съдебно заседание ищцата К., редовно призована, не се явява, вместо нея адв. Д. поддържа иска.

Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В законния едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба, като искът се оспорва като недопустим и. неоснователен.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Ц., който оспорва иска.

             Заинтересованата страна ДСП-М., редовно призована, не се явява и. не се представлява на проведеното съдебно заседание, като е представила писмено заключение, относимо по случая.

            Доказателствата са писмени.

              Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразените становища, на осн. чл. 235, ал.2 ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, приема следното:

              Искането е допустимо. Разгледано по същество то е основателно.

            По делото не се спори за следното:

         С решение № 644/22.10.2019г. по гр.д.№ 1641/2019г. по описа на РС-М., на ищцата са предоставени упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете И.., като на бащата е определен режим на лични контакти с детето всяка втора и. четвърта събота или неделя от месеца, по споразумение между родителите и. по местожителство на детето от 09:00ч. до 18:00ч., както и. 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения отпуск на майката. Ответникът е осъден да заплаща и. месечна издръжка за детето в размер от 180,00 лв. месечно.

Тъй като отношенията между страните са изключително кратки и. делови, много рядко осъществяват някакви разговори и. то във връзка с детето. Към настоящия момент живеят разделени, като майката изцяло е поела грижите за детето. Не е възможно да възстановят отношенията си и. да заживеят отново като семейство.

През учебната 2019/2020г. детето И.. е ученичка първи клас в СУ,,Св. К. и. М.‘‘ в с. Л., обл.М..

Съдът, като взе предвид горното, намира, че искът следва да се уважи и. да се даде исканото разрешение, тъй като: съгласно горецитираното решение № 644/22.10.2019г. по гр.д.№ 1641/2019г. по описа на РС-М., на ищцата са предоставени упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете И.., както и. местоживеенето, респективно детето живее при ищцата К. и. тя се грижи за него. На следващо място, страните трудно и. рядко комуникират помежду си и. при възникване на необходимост от това да се наложи издаване на международен паспорт, лична карта или друг документ за детето И.., или при нужда от задгранично пътуване на детето-независимо къде и. по какъв повод, ищцата винаги ще бъде принудена да търси ответника Й. да моли за пълномощно в тази връзка, с което биха се създали значителни затруднения и. неудобства както за нея, така и. за малолетното дете.

Направените твърдения от процесуалният представител на ответника, че: ищцата не се грижи за детето/била извън страната повече от 6 м. и. за детето се грижела някаква бабичка/, останаха непотвърдени, тъй като не се ангажираха доказателства в тази връзка, а твърденията и. доводите на страните, сами по себе си нямат доказателствена стойност.

         С оглед на изяснената по делото фактическа обстановка, съдът намира искането за основателно и. направено изключително в интерес на малолетното дете И.., за който съдът служебно следи, поради което следва да се уважи.

При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ищцата Р.Н.К. има право да й бъдат присъдени в пълен размер реализираните от нея деловодни разноски в общ размер от 530,00 лв.

         Водим от горното, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 127а, ал.2 от СК, във вр. с чл. 76, т.9 от ЗБЛД

 

                                                    Р  Е  Ш  И.:

 

         РАЗРЕШАВА на осн. чл. 127а, ал.2 от СК, във вр. с чл. 76, т.9 от ЗБЛД да се издаде: паспорт за задгранично пътуване на малолетното дете И.. М. Й. ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx г. в гр.М., както и. при настъпване на предпоставките за издаване на документ за самоличност на детето-без да е необходимо за това съгласието на бащата на детето-  М.Н.Й., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, КАКТО И. РАЗРЕШАВА пътуването на детето И.. М. Й. ЕГН xxxxxxxxxx извън пределите на Република България, придружавано само от майката Р.Н.К., ЕГН xxxxxxxxxx xxx или упълномощено от нея лице при настъпила необходимост за това и. в интерес на детето.

 

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК М.Н.Й., ЕГН xxxxxxxxxx xxx  ДА ЗАПЛАТИ на  Р.Н.К., ЕГН xxxxxxxxxx xxx сумата от общо 530, 00лв. реализирани деловодни разноски по делото/ 30,00 лв. внесена държавна такса по делото и. 500,00 лв. адвокатско възнаграждение.

 

          Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.     

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: