Определение по дело №301/2018 на Районен съд - Ловеч

Районна прокуратура Ловеч е внесла обвинителен акт срещу Н.Л.Б., с ЕГН ********** за това, че през месец март 2011 година, при условията на продължавано престъпление - на два пъти: на неустановена дата в периода 01.03 - 27.03.2011 г. и на 28.03.2011 г., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у С.Н.Б. ***, както следва: на неустановена дата в периода 01.03-27.03.2011 г. - че ще предяви граждански иск за непозволено увреждане пред Районен съд Т. от името на Н.С.Б. и Ц.Р.Б. и ще ги представлява в качеството си на адвокат по гражданското дело; на 28.03.2011 година - че ще предяви от негово име граждански иск пред Районен съд П., във връзка с претенции, произтичащи от неизпълнение на договор за паричен заем и ще го представлява в качеството си на адвокат по гражданското дело, като с това му е причинил имотна вреда общ в размер от 950,00 лева; както и за това, че на неустановена дата през първата половина на 2016 година, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у С.Н.Б. ***, че ще предяви от негово име граждански иск за неоснователно обогатяване пред Районен съд Ловеч и ще го представлява в качеството си на адвокат по гражданското дело, като с това му причинил имотна вреда в размер на 180,00 лева.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвиненията срещу подсъдимия, със същата фактическа обстановка и правна квалификация. Прокурорът счита, че обвинението е доказано несъмнено от събрания по делото доказателствен материал, като в подкрепа на този си извод излага подробни съображения за виновност на подсъдимия. Прокурорът предлага на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода при минимума, изтърпяването, на което да се отложи за срок от три години, като на основание чл. 23, ал. 1 НК се определи между двете наказания лишаване от свобода общо за срок от една година, което се отложи за срок от три години. В пледоарията си прокурора излага доводи за основателност на заявените граждански искове за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Частният обвинител и граждански ищец в хода на съдебните прения не излага конкретно становище по обвинението и основателността на гражданския иск, като предоставя преценката изцяло на съда.

Повереникът по същество излага становище за доказаност на обвинението, като излага подробни съображения в тази насока. Досежно заявените граждански искове застъпва становище за тяхната основателност както за имуществените, така и за неимуществените вреди.

Защитникът на подсъдимия пледира за постановяване на оправдателна присъда. Същият счита, че повдигнатото обвинение не е доказано от обективна страна, като излага подробни съображения в тази насока.

В съдебно заседание подсъдимият дава обяснения, а в хода на съдебните прения се присъединява към позицията на защитника си за недоказаност на обвинението. Заявява, че поведеното му може да е морално укоримо, но не и престъпно. В последната си дума подсъдимият отрича да е получил облага от пострадалия.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Н.Л.Б. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, местоживеене ***, женен е, с ЕГН **********, неосъждан.

            На 15.11.2010 г., около 18,00 часа, свидетелите Н.Б. и съпругата му Ц.Б., се прибирали с автомобила си от гр. Т.. В близост до с. Б.И. те претърпели ПТП. Автомобилът управлявал свидетелят Б.. Било тъмно, поради което той карал на фарове. Изведнъж нещо се стоварило върху автомобила им и към тях полетели стъкла. Първоначално не разбрал какво се е случило. Излезли от автомобила. По телата си имали наранявания, кръв, но можели да се движат. На място пристигнала полиция, а за произшествието се съставил протокол. Причина за ПТП-то бил удар на автомобила във вол, част от стадо, оставено без надзор от пастира му. Автомобилът на свидетелите Б. бил отстранен от пътя, а те се прибрали вкъщи. През следващата година /2011 г./ Б. решили да търсят обезщетение за причинените им вреди от произшествието. Подкрепа срещнали от пострадалия С.Б. /техен син/, който се съгласил да им предостави средства за завеждане на дело. За консултация Б. се обърнали към подсъдимия Б.. Той бил единственият адвокат, който те познавали от Адвокатска колегия Ловеч. Причината да го потърсят била, че Б. и свидетеля Н.Б. ***, далечни роднини, като и че преди те търсили услугите му по правни въпроси. Свидетелите Н. и Ц. Б. осъществили няколко срещи с подсъдимия, преди да вземат решение за завеждане на дело за заплащане на обезщетение. В периода 01-27.03.2011 г. пострадалият Б. и свидетелят Б. посетили кантората на подсъдимия Б.. Б. предал сумата от 300,00 лв. на Б. за завеждане на делото във връзка с ПТП-то. Във връзка с плащането Б. не предоставил разписка на Б. с мотива, че кочанът му е свършил. След плащането на сумата Б. напуснал кантората на Б. и оставил него и свидетеля Б. да уточнят подробностите около завеждането на делото делото.

На 28.03.2011 г. пострадалият Б. възложил на подсъдимия Б. да заведе от негово име дело срещу бившия му работодател - А. Т. пред РС П., за заплащане на сума в размер около 10 000,00 лв. През 2005 г. Б. сключил договор за банков кредит с „***/” ЕАД в размер на 7 000,00 лв., а сума по кредита предоставил на А. Т. А., при когото работил като шофьор по онова време. Уговорката между двамата била А. да изплаща вноските по кредита. С договор от 17.07.2007 г. А. встъпил в дълг и се задължил солидарно с Б. да отговаря за връщането на сумата по кредита, отпуснат от ***АД. За вземанията по договора за кредит против Б. е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2469/2008 г. по описа на РС П., а въз основа на него, пред ЧСИ Т.К. е образувано изп. дело № 620/2008 г. По делото към 26.01.2011 г., чрез удръжки от трудовото възнаграждение на С.Н.Б., е събрана сума в размер на 9 705,99 лв. За събирането на това вземане подсъдимият Б. се ангажирал да представлява пострадалия Б.. В тази връзка Б. и Б. сключили договор за правна защита и съдействие. В него договорили заплащането на сумата от 650,00 лв. Б. овластил Б. в правата да го представлява по делото, като подписал пълномощно. Договорената сума Б. предал на ръка на Б. на 28.03.2011 г.

След възлагането на двете дела свидетелите Н. и Ц.Б.и пострадалия С.Б. започнали да се интересуват от хода им. За делото с ПТП-то подсъмият Б. уведомил свидетелите Б., че са спечелили обезщетение в размер на 1 200,00 лв., но решението е обжалвано в Ловеч. Казвал им, че делото се бави, тъй като съдията, който го разглежда, лекува детето си в чужбина и отсъства; че делото е върнато в Т. за ново разглеждане; че адвоката на ответника отсъства, поради което то е отложено за след шест или девет месеца. По отношение на делото в П. подсъдимият уведомил пострадалия, че то е спечелено.

През 2014 г. пострадалият Б. и съпругата му взели решение да прекратят брачната си връзка. За подготовката на молбата за развод по взаимно съгласие пострадалият се обърнал отново към подсъдимия. Б. възложил на Б. завеждането на делото и защитата по него, като двамата сключил договор за правна защита и съдействие, в който договорили възнаграждение от 400,00 лв. Б. овластил подсъдимия с правата да го представяла по делото и му подписал пълномощно. Въз основа на изготвената от подсъдимия Б. молба е образувано гр. д. № 1107/2014 г по описа на РС Ловеч. По него, с решение от 18.09.2014 г., е прекратен гражданския брак между С.Н.Б. и Валентин Н.Б. и одобрено споразумение относно последиците от прекратяването на брачната връзка.

През време на брака на пострадалия с Валентина Б., Б. изтеглил банков кредит. Средствата от него вложили в ремонт на семейното жилище и в закупуването на движими вещи. След прекратяването на брака им Б. изплатил остатъка от кредита. С подсъдимият водили разговори той да заведе дело от името на Б. против съпругата му за връщане на част от платените суми по кредита. Във връзка с тези им уговорки, през първата половина на 2016 г. подсъдимият се свързал с пострадалия по телефона, като му поискал сумата от 180,00 лв. С.Б. не се намира в страната, поради което се обадил на майка си, като я помолил, да изтегли сумата от неговата сметка, с дебитната карта, която той ѝ оставил, и да я предаде на подсъдимия. Свидителят Ц.Б. изтеглила сума в размер на 200,00 лв. от сметката на пострадалия и от нея предала 180,00 лв. на подсъдимия.

            В края на м. март 2016 г. пострадалия и свидетеля В.Б. пътували до Австрия. Повод за пътуването била среща на пострадалия с бившия му работодател, в която В.Б. трябвало да участва като преводач. Пострадалият и свидетелят се познавали от преди. Б. се свързал със свидетеля Б. лично, а с подсъдимия се чул по повод на пътуването. Пътували с личния автомобил на Б., като крайната им дестинация била селце в Ю.А.. Тръгнали в събота и се върнали в понеделник. По време на пътуването свидетелят и пострадалият разговаряли по телефона със свои близки. Разговори между пострадалия и подсъдимия през това време не са водени. За услугите си свидетелят В.Б. не поискал възнаграждение, а пострадалият му предал сумата от 100,00 лв.

            През 2017 г. свидетелят Б. посетила канцеларията на Окръжния съд в Ловеч. От подсъдимия Б. тя знаела, че делото за ПТП-то се е гледало в районен съд и се обжалва в ОС Ловеч. От съда я уведомили, че няма заведено дело при тях. Повод за тази проверка било, че след 2016 г. на подсъдимия Б. били възложили вече три дела, а по нито едно от тях нямали резултат. Това накарало свидетеля Б. да направи проверка в Т.. Посетила кантората на подсъдимия, а той ѝ дал номера на делото, образувано с Т. - № 1176. Б. посетила съда в Т. и попитала за делото по номера, посочени ѝ от подсъдимия. От канцеларията ѝ отговорили, че нямат такъв номер дело. Б. носила със себе си протокола за ПТП-те, като поискала да ѝ направят справка за образувани дела по името на причинителя на вредата. При справка се оказало, че няма заведено дело от тяхно име срещу това лице. Служителите попитали за името на адвоката, който го е завел, а като чули името на подсъдимия Б., заявили, че не го знаят. Служителите в съда изпратили свидетеля Б. в прокуратурата. Там също извършили проверка, но не открили да има заведени дела срещу посоченото от Б. лице. Свидетелят Б. повторно посетила съда в Т., от където на 22.05.2017 г. ѝ издали документ, че при тях нямат заведено дело срещу И. П. И., от с. Малка желязна, във връзка с настъпило ПТП. Б. се обадила на пострадалия Б. и го уведомила за резултатите от извършената от нея проверка. На казаното от нея той реагирал гневно, раздразнително и се ядосал, като споделили съмненията си, че делата, които е възложил на подсъдимия, също не са заведени. Б. на два пъти се опитала за извърши проверка в съда в П., дали е заведено дело от името на пострадалия Б., но ѝ отказали. Тя и пострадалия посетили РС П.. От направената справка установили, че в периода 01.03.2011 г. до 07.08.2017 г. от името на С.Б. или срещу него в РС П. няма заведени граждански и наказателни дела, за което му било издадено удостоверение. От подсъдимия пострадалият знаел, че във връзка със спора с работодателя му има заведено изпълнително дело при ЧСИ К.. От извършената при него проверка се установило, че такова изпълнително дело не е образувано.

След като научил, че делата в Т. и П. не са заведени, пострадалият попитал подсъдимия какво се случва с делото срещу бившата му съпруга, което му възложил през 2016 г. Той му отговорил, че не е заведено. След неколкоктратин опити за среща с подсъдимия пострадалият успял да взема от него документите, които му бил предоставил във връзка с възложеното му дело против бившата му съпруга. Той се свързал със свидетеля Л., на която искал да възложи да заведе дело за неоснователно обогатяване срещу бившата му съпруга. Споделил с нея, че воденето на дело с такъв предмет е възложил на подсъдимия Б.. Л. направила справка дали дело с такъв предмет вече не е образувано от подсъдимия Б.. При справка тя установила, че от името на пострадалия, пред РС Ловеч, през 2014 г. е заведено единствено дело за развод. На свидетеля Л. пострадалия предал картонена папка с документите, които получил от подсъдимия. Сред тях имало и проект на искова молба и документи за закупени вещи и извършени строително-ремонтни работи. Нямало доказателства за сключения от пострадалия потребителски кредит и погА.ите суми по него, които Л. допълнително поискала и получила от него. Тя изготвила нова искова молба, въз основа на която на 31.08.2017 г., пред РС Ловеч, е образувано гр. д. № 1855/2017 г., по което производството е приключило с акт по същество. От разговорите на свидетеля Л. с пострадалия по повод завеждането на делото срещу бившата му съпруга, тя научила за други дела, които С.Б. имал намерение да води. Той споделил, че работа по тях е възложил на подсъдимия Б.. Едното от тях било срещу бившия му работодател, а другото във връзка с настъпило ПТП. Л. го посъветвала да провери на какъв етап се намират делата, а ако не са заведени, че за завеждането им е вече късно, тъй като исковете могат да бъдат посрещнати с възражения за давност. След направените справки от пострадалия, той се уверил, че делата не са заведени и послушал съвета на свидетеля Л., да не завежда исковете. На новината, че няма заведени дела, той реагирал гневно, бил ядосан и заявил, че ще си потърси правата.

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност гласните доказателства, събрани чрез показанията на свидетелите С.Н.Б., Ц.Р.Б., П.Н.Ц., Н.Х.В., В.Н.Б. /всичките дадени на съдебната фаза/, И.К.К. /дадени на съдебната фаза и приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, т. 2 НПК/, Н.С.Б. /дадени на досъдебната фаза, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 НПК, след изслушването на комплексна психолого-психиатрична експертиза, установяваща невъзможността на свидетеля, поради физическото и психическото му състояние, правилно да възприема факти, които имат значение за делото, да дава достоверни обяснения по тях, както и да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си за неопределено време/, чрез обясненията на подсъдимия Б. /частично/, както и приетите писмени доказателства: удостоверение изх. № 3442/08.08.2017 г., издадено от РС Ловеч /л. 19 от ДП/; удостоверение изх. № 1789/22.05.2017 г., издадено от РС Т. /л. 14 от ДП/; удостоверение изх. № 3335/08.08.2017 г., издадено от РС П. /л. 15 от ДП/; протокол за ПТП № 1178250/18.11.2010 г. /л. 26 ДП/; медицинско свидетелство № 59/2010 г. /л. 28 от ДП/; медицинско свидетелство № 58/2010 г. /л. 29 от ДП/; писмо изх. № 1171/11.09.2017 г. от Висши адвокатски съвет и разпечатка на електронна справка към него /л. 39 и 40 от ДП/; писма от АК Ловеч, изх. № 88/12.10.2017 г. и № 90/26.10.2017 г. и /л. 42-44 от ДП/; писмо изх. № 3815/05.09.2017 г. от РС Ловеч /л. 46 от ДП/; писмо изх. № 4802/08.09.2017 г. от РС Т. /л. 48 от ДП/; писмо изх. № 3742/08.09.2017 г. от РС П. /л. 50 от ДП/; АУАН № 735/2010 г. и наказателно постановление № 735/10/07.12.2010 г., издадено от началника на РУ на МВР Т. и преводно нареждане от 14.01.2011 г /л. 56-58 от ДП/; договор за правна защита и съдействие от 28.03.2011 г. и пълномощно от същата дата /л. 64 от ДП/; съдебно удостоверение, изх. № 1382/26.01.2011 г., издадено от ЧСИ Т.К. /л. 66 от ДП/; договор за встъпване в дълг от 16.07.2007 г. /л. 68-68 от ДП/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л. 91 от ДП/; автобиография /л. 92 от ДП/; справка за съдимост /л. 94 от ДП/; писмо изх. № ЦУ99-118/16.01.2018 г. от ОЗК „Застраховане” АД /л. 97 от ДП/; писмо от АК Ловеч, изх. № 61/29.05.2018 г., ведно с удостоверение № 5/29.05.2018 г. и решение № 2 от 30.11.2017 г. на Дисциплинарния съд на АК Ловеч /л. 54-56 от делото/; писмо от ***АД от 05.06.2018 г., ведно с приложени към него извлечение от сметки, открити на името на С.Б. /л. 68 – 76 от делото/; уведомително писмо от „Джон корнет транспорт” ЕООД, изх. № 100/23.10.2018 г., ведно със заповеди за командировка /л. 149-153 от делото/; искова молба /л. 288 от делото/; искова молба /л. 2-4, приложена по гр. д. № 1855/2017 г./; решение № 159/25.04.2018 г. по гр. д. № 1855/2017 г. на РС Ловеч /л. 135 – 137 по гр. д. № 1855/2017 г. на РС Ловеч/; искова молба /л. 3-4, гр. д. № 1107/2014 г./; пълномощно и договор за правна защита и съдействие /л. 6, гр. д. № 1107/2014 г./; решение № 445/18.09.2014 г по гр. д. № 1107/2014 г. на РС Ловеч /л. 20, гр. д. – 1107/2014 г./. При очертаване на фактите съдът не ползва показанията на свидетеля М.Б., тъй като той няма знание относно факти, включени в предмета на доказван. Изводите си съдът не основава и на показанията на свидетеля И.. Тя е личен лекар на пострадалия Б., като свидетелства относно здравния му статус към 2018 г., в частност за установено му заболяване – захарен диабет, за което той провежда поддържаща терапия. В рамките на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди не се твърди в следствие поведението на подсъдимия да е увредено здравето на пострадалия, поради което тези показания не са относими към фактите от предмета на доказване.

След анализ на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност съдът дава вяра на показанията на свидетелите С., Ц. и Н. Б., С. Л., П.Ц. и Н.В.. Всички те са логични последователни, вътрешно непротиворечиви относно главните факти и обстоятелства от предмета на доказване и подкрепени от останалия доказателствен материал, в частност писмените доказателства.

От показанията на тези свидетели съдът приема, че са установени обстоятелствата относно възбуждането на заблуждение у пострадалия С.Б., че подсъдимият ще заведе от негово име и от името на родителите му – Н. и Ц. Б., искове за заплащане на сума по заемно правоотношение срещу А. Т., бивш работодател на пострадалия; против бившата му съпруга за връщане на сума, платена при начална липса на основание и против пастира на стадо волове, за причинени вреди от ПТП, като ще ги представлява по тях. От показанията на същите свидетели се установява времето и мястото, където са извършени действията на разпореждане, размерът на сумите, с който пострадалият се е разпоредил.

Деятелността на подсъдимия по въвеждането на пострадалия в заблуждение се установява от показанията на свидетелите С., Ц. и Н. Б.. След ПТП-то при с. Б.И. свидетелите Ц. и Н. Б. са взели решение да заявят претенция за заплащане на обезщетение за причинените им имуществени вреди. В това си начинание те са подкрепени от сина им С.Б., който се е съгласил да им предостави средства за покриване на разходите за правна помощ. Б. са познавали подсъдимия, тъй като и преди са го търсили за правни съвети. Това, както и обстоятелството, че подсъдимият Б. и свидетеля Н.Б. *** са далечни роднини, е повлияло на преценката им да се доверят именно на него, възлагайки му защитата по делото. Преди подсъдимият да се ангажира със защита им по делото те няколко пъти са се срещали с него. Множеството срещи между подсъдимия и свидетелите Н. и Ц. Б. обяснява разминаването в показанията на пострадалия и неговите родители /разминаването е между показанията на пострадалия Б. и свидетеля Н.Б./ относно това, който е присъствал, респективно предал сумата от 300,00 лв. на подсъдимия. Свидетелите Ц.Б. и С.Б. в показанията си заявяват, че средствата са предадени на подсъдимия от пострадалия Б., след което той е оставил свидетеля Б. да доуточнят с подсъдимия подробностите по делото. Свидетелят Н.Б. твърди, че той също е присъствал на предаването на сумата. Това противоречие в показанията не е съществено. Същевременно тримата свидетели в показанията си последователно заявяват, че сумата от 300,00 лв., която подсъдимия Б. е поискал за завеждане на делото във връзка с ПТП-то при с. Б.И., е предоставена от пострадалия, както и че тя е предадена в кантората му, т. е. несъмнено е установено, че средствата са напуснали патримониума на пострадалия и в неговата правна сфера е настъпила вредата. За плащането на сумата подсъдимият не е предоставил разписка на пострадалия. С оглед отношенията на доверие между родителите на пострадалия и подсъдимия, които са ги накарали да се обърнат за правен съвет към него, както и обясненията, дадено от подсъдимия, че са му свършили кочаните, естествено те не са се усъмнили в действията му. Именно, с оглед тези отношения на доверие, те не са поискали разписка за платената сума нито в деня на предаването ѝ, нито впоследствие. В тази връзка не може да се сподели тезата на защитника на подсъдимия, че понеже назад във времето подсъдимият е предоставял правна помощ на свидетелите Б. безплатно, то и в случая той не е получил средства за поетата защита. Ако това бе така, т. е. защитата да е поета безплатно, защо малко след възлагането ѝ, договаряйки с пострадалия С.Б. го представлява по делото, което ще бъде заведено пред РС П., в сключения договор за правна защита и съдействие, Б. не е вписал, че предоставя защитата безплатно, а не срещу заплащане на възнаграждение от 650,00 лв. Аналогично, ако Б. е алтруист, както го представя защитника му в пледоарията си, защо, когато през 2014 г. подсъдимият се ангажирал да представлява С.Б. в бракоразводното дело със съпругата му, отново договаря с него да му заплати възнаграждение в размер на 400,00 лв. Ако се приеме за вярна защитната теза, че пострадалият е човек, който не е склонен да заплаща средства за предоставени му услуги, необяснимо е защо след пътуването до Австрия със свидетеля В.Б., Б. му е заплатил 100,00 лв., макар за работата си свидетелят да не е искал възнаграждение. Дали размерът на платеното от него възнаграждение е подходящ, дали е било 50,00 евро или 100,00 лв., е без значение за делото. Обстоятелството, че такова възнаграждение е заплатено, навежда на извода, че пострадалият Б. се е обърнал към подсъдимия за съдействие по възникнали правни спорове не защото е очаквал да си спести разход за правна помощ, а защото той му е имал доверие. Именно, с оглед доверителната връзка, която е изградена между пострадалия и подсъдимия, дори за делата, по които са налични писмени доказателства за поети ангажименти по защита от подсъдимия, разписки за плащане на договорените суми не са налични. От това не следва извод, че тези суми не са заплатени.

В пледоарията си защитникът на подсъдимия поддържа тезата, че от събрания по делото доказателствен материал не можело да се установи за какво е заплатена сумата от 300,00 лв. – процесуално представителство, проучване, разходи по пътуване или такси. Казаното не може да бъде споделено. От поведението на подсъдимия след предаване на сумата може да се съди, за какво тя е платена, а именно - във връзка с подготовката и воденото на претенцията за заплащане на обезщетение за вреди. Ако това не бе така, защо подсъдимият ще поддържа пред свидетелите Ц. и Н. Б. тезата, че делото е заведено, че е спечелено пред първа инстанция, че е обжалвано пред въззивната инстанция, че се бави произнасянето по него, поради личен проблем на съдия от състава, че е върнато за ново разглеждане пред първата инстанция. Ако сумата от 300,00 лв. бе предоставена за заплащане на такси и разходи по движението на делото, то би следвало тя да е изчерпана, с оглед множеството процесуални действия, за които подсъдимият е твърдял, че е извършил. Логично подсъдимият следваше да се обърне към семейство Б., за да поиска от тях още средства, защото, макар и да не им е вземал пари за извършвани от него правни услуги, не се установи той да е покривал техни разходи.

Не може да се сподели тезата на защита, че пострадал от тази деятелност на подсъдимия Б., не е С.Б., а свидетелите Н. и Ц.Б.. Бездействието на подсъдимия е лишило свидетелите Н. и Ц. Б. от възможността да защитят правата си пред съд и да получат обезщетение за причинените им вреди от ПТП. Това е така, тъй като през 2017 г., когато те са узнали, че подсъдимият не е завел дело от тяхно име, възможността за държавна принуда е била погА.а по давност. Ако тогава те са отнесли спора си пред съда, са рискували претенциите им да бъдат отхвърлени по давност. В следствие поведението на подсъдимия те са загубили възможност за съдебна защита на правата им, т. е. пропуснали са възможността да получат обезщетение при успешно проведено доказване, но в тяхната правна сфера не е настъпила имотна вреда в пряка причинна връзка с поведението на подсъдимия. Средствата, във връзка с поетата защита от подсъдимия, не са напуснали тяхната правна сфера, а тази на пострадалия С.Б..

Отново от показанията на свидетелите С., Н. и Ц. Б. се установява, че на 28.03.2011 г. подсъдимият се е ангажирал да заведе дело от името на пострадали С.Б. против бившия му работодател А. Т.. Отношенията си пострадалия и подсъдимия са обективирали в договор за правна защита и съдействие, като пострадалият е овластил подсъдимия с права да го представлява по делото. Несъстоятелна е тезата на подсъдимия в обясненията му, че не е предприел действия във връзка с възложената му защита, тъй като обективно нямало как да я реализира пред съда. Ако това бе така, защо той е сключил с пострадалия договор за правна защита и съдействие и защо във връзка с него е бил овластен с права за процесуално представителство пред съд. Тезата на подсъдимия, че средства, за които пострадалият търсил връщане от работодателя си, са изтеглени за покриване на разходи във връзка с причинена имуществена вреда, не е са в съответствие със събрания доказателствен материал. Видно от писмените доказателства през 2005 г. пострадалият е изтеглил кредит от „Райфайзенбанк България” АД. Ако предназначението на тази сума бе за погасяването на причинена от него имуществена вреда на работодателя му, защо две години след изтегляне на кредита, Т. се е задължил да отговаря за връщането ѝ, встъпвайки в дълга на пострадалия. Единственото логично обяснения за това е представеното от пострадалия, а именно, че след изтеглянето им, средства по кредита са предоставени в заем на А. Т.. Във вътрешните си отношения пострадалия и работодателя му Т. са уговорили последния да отговаря на връщането им пред банката, което обяснява и встъпването му в дълг. Тези уговорки не са изпълнени, а кредитът изцяло е погА. от С.Б.. Към датата на възлагане на защита на посъдимия /28.03.2011 г./ целият размерна дълга по кредита е погА., за което е ангажирано удостоверение от съдебния изпълнител, провеждал принудата.

Договорената сума във връзка със защитата по делото пред РС П. съдът приема, че е заплатена от пострадалия. Това не е удостоверено в разписката към договора за правна помощ, но ако тя не е платена, защо подсъдимият е поддържал заблудата у С.Б., че делото е спечелено, че по него е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело пред съдебен изпълнител К.. Ако във връзка с поетата защита подсъдимият не бе получил договорената сума, той би могъл във всеки един момент да уведоми пострадалия, че не е предприел действия по реализиране на защита, в какъвто случай би се реализирала гражданската му отговорност по Закона за адвокатурата. Това не би наложило поддържането на заблуждение за движение по делото, което е оправдано с оглед запазване на получените средства за защита.

След развода на пострадалия с неговата съпруга той е продължил да изплаща изтегления през време на брака им кредит, средствата от който са вложени в ремонт на семейното жилище и в закупуването на движими вещи. От показанията на свидетелите С.Б., Ц.Б. и С. Л., се установява, че защитата по спора с бившата му съпруга, пострадалият е възложил отново на подсъдимия. Мандатът е възложен устно. Към този момент пострадалият вече е възложил на подсъдимия защита по делото на неговите родители за вреди от ПТП, защитата по претенцията срещу бившия му работодател и процесуалното представителство по брачното дело. Последното възложено дело е приключило, като брака между него и съпруга му, е прекратен, т. е. по част от възложените дейности вече е бил наличен резултат.

В рамките на първата половина на 2016 г. подсъдимият е поискал от пострадалия сумата от 180,00 лв. за завеждане на дело срещу бившата му съпруга. Към този момент пострадалият е работил като международен шофьор, като дестинациите, по които е пътувал са били и в Австрия. За установяване периодите на пътуванията и дестинациите съдът е направил запитване до чешката фирма, към който пострадалият е работил към онзи момент, но исканата информация не е получена /касае за периода в началото на 2016 г до 08.04.2016 г., когато пострадалия е започнал работа при „Джон корнет” ЕООД, като данни за пътуванията му в командировка от там насетне до средата на 2016 г. в кориците на делото са налични/. За това, че пострадалият добре е познавал пътищата в Австрия, резултат от пътуванията му до там по работа, свидетелстват показанията на свидетеля В.Б.. В края на м. март 2016 г. той е пътувал с пострадалия до Австрия като преводач, като при това пътуване му е направило впечатления, че пострадалият е добре ориентиран в пътната инфраструктура и не ползва навигационна система. Това потвърждава, че той често е пътувал до Австрия

Сумата от 180,00 лв. не е заплатена лично от пострадалия, а от неговата майка, която я е изтеглила от сметката му. По делото е събрана информация относно откритите сметки на името на С.Б. и движението по тях в първата половина на 2016 г. На името на Б. за процесния период в ***АД са открити четири банкови сметки, като една от тях е разплащателна /BG70UNCR70001520712139/, а във връзка с нея, е издадена дебитна карта. От извадката за движението по тази сметка се установява, че от нея, с дебитната карта, от АТМ устройства, разположени в гр. Ловеч, за процесния период са направени 35 тегления на суми в размер от 50,00 до 400,00 лв. Пет от теглените суми са в размер на 200,00 лв. /такава сума пострадалия заявява в показанията си, че свидетелят Б. е изтеглила от сметката му. Б. не посочва в показанията си размера на изтеглена от нея сума, но казва, че тя е била малко над дадената на подсъдимия – 180,00 лв./. Суми в този размер са изтеглени на 09.02.2016 г.; на 04.03.2016 г.; на 01, 04 и 06 април 2016 г. На една от тези дати следва да е заплатена сумата от 180,00 лв. на подсъдимия. В кориците на делото няма доказателства на тези дати пострадалия да се намирал извън страната. От ангажираните по делото заповеди за командироването му, е установено, че той е бил извън страната в периода от 09.04.2016 г. до 05.06.2016 г. и от 19.06.2016 г. до 30.06.2016 г. В тези отрязъци от време, с издадена на негово име дебитна карта, от АТМ устройства в Ловеч, са извършени 10 тегления на суми от сметката му. Това потвърждава показанията, както на пострадалия, така и на свидетеля Ц.Б., че докато С.Б. е бил в чужбина свидетелят Б. е разполагала с дебитната му карта, теглила е пари от сметката му и е предала на подсъдимия поисканата от него сумата от 180,00 лв.

            За възлагането на дела с посочения по горе предмет от пострадалия на подсъдимия изводи могат да се направят освен от показанията на свидетелите С., Ц. и Н.Б. и от тези на свидетелите С. Л., П.Ц. и Н.В.. В. и П. са близки с пострадалия и неговите родители, като пред тях те се споделяли за правните спорове, които имат, както и че защитата по тях са възложили на подсъдимия. Свидетелят Л., след като пострадалия научил, че нито едно от възложените дела на подсъдимия не е заведено, е поела защита му по спора за неоснователно обогатяване срещу бившата му съпруга. В показанията си тя потвърждава, че е виждала представения от посъдимия проект на искова молба по делото, но уточнява, че ангажираните с нея документи не са били относно кредита, изтеглен от пострадалия, а във връзка с неговото разходване. Това е показателно, че извършената от посъдимия дейност по възложената му претенция не е било добра основа за завеждане на искова претенция. Ако това бе така, то логично този проект на искова молба нямаше да остане в кантората на посъдимия /компютъра му, от който той заявява, че го е разпечатал и предоставил на пострадалия/, а щеше да бъде внесена в съда. За предприетите действия във връзка с тази претенция подсъдимият не е уведомил пострадалия повече от година след поемане на защита му. За бездействието му пострадалия е научил случайно, след извършена от проверка от страна на свидетеля Б., във връзка с образуването и движението на делото за ПТП в Т..

В обясненията си подсъдимият не отрича, че поведението му е укоримо, но оспорва то да е престъпно. Въвеждането в заблуждение на едно лице, за да се разпореди то със свое имуществено благо, е морално укоримо. Наред с това, то е въздигнато в престъпление в действащия наказателен кодекс. Признанието на посъдимия потвърждава изложените от съда до тук изводи по фактите относно въвеждането в заблуждение на пострадалия, извършените разпоредителни действия от него и последващото поведение на посъдимия, свързано с поддържането на заблудата за оправдаване на основанията за получаването на сумите. Тези последващи действия не са част от фактическия състав на измамата, но следва да се отчетата на фона на цялостното поведение на подсъдимия в периода от 2011 г. до средата на 2017 г. – от въвеждането в заблуждение на пострадалия и извършените в тази връзка разпоредителни действия от него, до момента, в който той е узнал, че по делата, възложени на подсъдимия, той не е предприел никакви действия.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подъсдимият Н.Л.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като на неустановена дата в периода 01.03-27.03.2011 г. и на 28.03.2011 г., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у С.Н.Б. ***, че ще предяви граждански иск за непозволено увреждане пред Районен съд Т. от името на Н.С.Б. и Ц.Р.Б. и ще ги представлява в качеството си на адвокат по гражданското дело и на 28.03.2011 г., че ще предяви от негово име граждански иск пред Районен съд П., във връзка с претенции, произтичащи от неизпълнение на договор за паричен заем и ще го представлява в качеството си на адвокат по гражданското дело, като с това му е причинил имотна вреда общ в размер от 950,00 лева.

От обективна страна на неустановена дата в периода 01-27.03.2011 г. подсъдимият е въздействал върху съзнанието на пострадалия /свидетеля С.Б./, като е формирал неверни представи у него, че в качеството си на адвокат ще заведе и ще представлява неговите родители /свидетелите Н. и Стоянка Б./ в производството пред РС Т. за заплащане на обезщетение за претърпени от тях имуществени вреди от ПТП, настъпило през м. октомври 2010 г. близо до с. Б.И.. Подсъдимият е проявил активност при формирането на убеждението у пострадалия. Той предварително е провел няколко срещи с родителите на пострадалия, на които са обсъдени въпроси във връзка със завеждане на делото. Възползвал се е от доверието, което е изградил във времето с родителите на пострадалия, предоставяйки им правна помощ. Те не са разполагали със средства за покриване на разходите по защита, но с оглед тези отношения на доверие, пострадалият се е съгласил да им ги предостави. На 28.03.2011 г. подсъдимият е формирал неверни представи у пострадалия, че ще заведе от негово име и ще го представлява по гражданско дело пред РС П. във връзка с претенции, произтичащи от неизпълнение на договор за паричен заем. За извършване на тези действия подсъдимият е имал мандат от пострадалия и пълномощно за процесуално представителство пред съд. Преди възлагането на поръчката подсъдимият се е срещал с ответника по исковата претенция с цел уреждане на отношенията между тях, т. е. той е показал, че е заинтересован от благоприятния изход на спора за пострадалия и че има готовност да съдейства за решаването му, включително по пътя на преговорите.

В следствие на активното поведение на подсъдимия у пострадалия са се формирали неверни представи, проявили се във формата на заблуждение, че подсъдимият ще заведе от името на родителите му иск за заплащане на вреди от ПТП и от негово име против бившия му работодател във връзка със заемно правоотношение и ще представлява в качеството си на адвокат него и тях. Тази заблуда е поддържана до момента, в който пострадалият е извършил действия на разпореждане, като е заплатил на подсъдимия по първото възложено дело сумата от 300,00 лв. и 650,00 по второто. Подсъдимият не е имал намерения да изпълни поетите ангажименти. Изводът си за това съдът формира на база последващото поведение на подсъдимия, който след получаването на сумите е предприел действия, с който е поддържал заблуда у пострадалия, че е предприел действия по възложените му дела. По отношение на делото за заплащане на обезщетение за ПТП той е уведомявал родителите на пострадалия, че е завел дело в РС Т., по което в тяхна полза е присъдено обезщетение в размер на 1 200,00 лв. Заявил им е, че определеният размер на обезщетението е нисък, поради което е пренесъл спора пред въззивната инстанция. При заявения интерес от страна на свидетелите Н. и Ц. Б. за хода на делото, той им е заявявал, че делото се бави поради личен проблем на съдия от състава, че решението е отменено, а делото върнато за ново разглеждане в РС Т., където е отлагано за дълги периоди от време, поради ангажираност на адвоката на ответника. Тази заблуда е поддържана в продължителен период от време – до пролетта на 2017 г., когато свидетеля Б. се усъмнила в достоверността на казаното ѝ от подсъдимия и след направена проверка в РС Т. установила, че дело от нейно име и от името на съпруга ѝ, не е завеждано. Именно тя е уведомила пострадалия, който се усъмнил, че действия не са предприети и по другото дело, което е възложил на подсъдимия. За него подсъдимият е поддръжал заблуждение у пострадалия, че е заведено и приключило с решение в негова полза, че за събиране на вземането в негова полза е издаден изпълнителен лист. Дори, след като от направените справки в РС П., пострадалият е узнал, че подсъдимият не е завел възложеното му дело срещу бившия му работодател, той е продължил да отрича, заявявайки, че вземането е възложено за събиране на ЧСИ. При направената справка в кантората на свидетеля К. пострадалият е установил, че казаното от подсъдимия не отговаря на истината, т. е., че от негово име срещу А. Т. няма образувано изпълнително дело за събиране на присъдени суми, по изпълнителен лист. Обстоятелството, че само по отношение на второто възложено дело, отношенията между страните са обективирани в договор за правна защита и съдействие, не влиза в противоречие с направения по горе извод. Измамливите действия по възбуждане заблуждение, дори и да са формирани от лице, което по занятие се занимава с предоставяне на правни услуги, не винаги предполага наличието на писмена следа, та дори това да е почерк в дейността на измамника. При воденето на едно гражданско делото, ангажирането на договор за правна защита и съдействие има значение единствено досежно доказване и присъждане на разноските, сторени въз връзка с предоставената правна помощ. Несъмнено, за извършване на действия пред съд, процесуалният представител, вкл. адвокат, следва да е надлежно овластен. Упълномощаването следва да се извърши в писмена форма /формата е за доказване по аргумент от 33 ГПК/, освен ако упълномощаването не са извършва в съдебно заседание, като изявлението на упълномощителя се обективира в съдебния протокол. Във връзка с казаното, по първото дело, възложено от пострадалия, не е изготвено пълномощно в полза на подсъдимия, който заявил пред свидетеля Б., че кочаните му са свършили. В бланката от кочана на адвоката са инкорпорирани както договорът за правна помощ, така и пълномощното. Липсата на кочан не е аргумент да не са изготви договор и пълномощно, тъй като по отношение на двете сделки законът не поставя изискване да се извършат на типова бланка, по утвърден образец. Подсъдимият е имал възможност да предложи изготвяне на пълномощно за представителство по това дело, но не го сторил, което е индикация, че той не е имал намерение да реализира поетата защита. Като адвокат той е бил наясно, че без пълномощно не може да извърши действия пред съд от името на родителите на пострадалия. По второто възложено дело отношенията между пострадалия и подсъдимия са оформени документално, изготвени са пълномощно и договор за правна помощ. При наличие на тези документи, при учредена представителна власт, подсъдимият обективно е можел да извърши действия пред съд от името на пострадалия, но въпреки това не е предприел такива в периода 2011 г. до 2017 г.

В следствие на въвеждането му в заблуждение, пострадалият е извършил действия на разпореждане, като е заплатил на подсъдимия веднъж сумата от 300,00 лв. и втори път сумата от 650,00 лв.

В резултат на тези разпореждания е настъпила имотна вреда, изразяваща се в намаляване актива на имуществото на пострадалия.

От субективна страна подсъдимият е извършил двете деяния при наличие на пряк умисъл. Той е съзнавал общественопасния характер на деянията, съзнавал е, че въвежда в заблуждение пострадалия, че осъществява поведение, с което у пострадалия се формират неверни представи за образуване и процесуално представителство по две дела. Подсъдимият е предвиждал, че в следствие на поведението му, ще възбуди у пострадалия неправилни представи за предстоящо образуване на гражданските дела, които използва, за да го мотивира да заплати адвокатско възнаграждение. Подсъдимият е предвиждал двете разпореждания на пострадалия, че със заплащане на сумите ще настъпи вреда в имуществото на пострадалия. Съзнавайки неизбежното настъпване на тази вреда, подсъдимият е целял имотна облага за себе си.

Престъпната деятелност на подсъдимия е изявена с две отделни деяния - първото извършено на неустанована дата в периода 01-27.03.2011 г., а второто на 28.03.2011 г., като и двете от тях осъществяват състава на престъплението измама, засягат един и същи непосредствен обект. С оглед мястото, времето и начина на извършването им, деянията са осъществени при една и съща обстановка, разкриваща едно и също трайно отношение на подсъдимия към засегнатите обществени отношения и са извършени през непродължителен период от време /едно след друго в рамките на месец март 2011 г./, като второто деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на първото. По изложените съображения двете деяния са извършени от подсъдимия при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК.

Подъсдимият Н.Л.Б. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъпление чл. 209, ал. 1 НК, като на неустановена дата през първата половина на 2016 година, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у С.Н.Б. ***, че ще предяви от негово име граждански иск за неоснователно обогатяване пред Районен съд Ловеч и ще го представлява в качеството си на адвокат по гражданското дело, като с това му причинил имотна вреда в размер на 180,00 лева.

От обективна страна на неустановена дата първата половина на 2016 г. подсъдимият е въздействал отново върху съзнанието на пострадалия /свидетеля С.Б./, формирайки у него неверни представи, че в качеството му адвокат ще заведе граждански иск за неоснователно обогатяване и ще го представлявява пред РС Ловеч. Подсъдимият е имал знание относно семейния статус на пострадалия, тъй като е участвал като адвокат в гражданско дело пред РС Ловеч, в което е прекратен гражданския му брак. Производството по делото е преключило с акт по същество, т. е. подсъдимият вече е спечелил доверието на пострадалия, че може да доведе претенциите му до успешен край. Той е имал представа относно детайлите и развоя на отношенията между пострадалия и бившата му съпруга, поради което естествено е на него да се възложи защита по спора за връщане на сумите по изтеглен през време на брака потребителски кредит. От прекратяването на брака на пострадалия до възлагането на делото на подсъдимия за неоснователно обогатяване е изминал период от близо две години. В рамките на този отрязък от време е обсъждан момента, в който делото да бъде заведено, поведението на пострадалия във връзка с обслужването на кредита, като инициативата за започването е дошла от подсъдимия, което се свързал с Б. и е поискал от него заплащането на сумата от 180,00 лв. До този момент посъдимият е поддръжал заблудата у пострадалия и родителите му, че възложените му по-рано дела се развиват благоприятно за тях. Формираната представа у пострадалия, че делата му вървят добре също е способствала за вземането от него на решението да възложи на подсъдимия делото за неоснователно обогатяване срещу бившата му съпруга.

В следствие на активното поведение на подсъдимия у пострадалия са се формирали неверни представи, проявили се във формата на заблуждение, че подсъдимият ще заведе от негови име дело за неоснователно обогатяване. Пострадалият е предоставил на подсъдимия изискани му документи, т. е. обезпечил е възможността подсъдимият да предприеме действия по изготвяне на искова молба и внасянето ѝ в РС Ловеч. Обстоятелството, че по повод тези отношения между страните не е съставен договор за правна защита и съдействие, вкл. пълномощно, не изключва извода, че е налице въвеждане в заблуждение. При евентуално завеждане на делото, за което подсъдимият се ангажирал, той е можел да изиска от пострадалия да изготви пълномощно за процесуално представителство или да го покани да участва наред с него в евентуално насрочените открити съдебни заседания, в които също би могъл да бъде упълномощен. Въпреки това, действия в тази насока не са предприети от подсъдимия. Близо година след възлагане защитата по този гражданскоправен спор, пострадалият случайно разбрал, че по него не е извършено нищо – не е образувано гражданско дело. Последвалото връщане от подсъдимия на документите, ведно с препис от подготвен проект на искова молба, в която липсва детайлно изясняване параметрите на спора и приложени доказателства, не дисквалифицира, а потвърждава извода, че подсъдимият не имал никакви намерения да предприеме действия по защита правата на пострадалия пред съд.

В следствие на въвеждането на заблудата у пострадалия, той е извършил действия на разпореждане, като е заплатил на подсъдимия сумата от 180,00 лв. Тя е изтеглена от сметката му от свидетеля Б. и предадена на подсъдимия.

В резултат на това разпореждане е настъпила имотна вреда, изразяваща се в намаляване актива на имуществото на пострадалия.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянията си, съзнавал е, че въвежда в заблуждение свидетеля С.Б., убеждавайки го, че може да подготви и заведе от негово име претенция за неоснователно обогатяване, като е изискал необходимите аз това документи. Подсъдимият е съзнавал, че въз основа на това му активно поведение у пострадалия се формират неверни представи, че ще предприеме необходимите действия за защита на правата му, заради които ще вземе решение да се разпореди със сумата от 180,00 лв. Подсъдимият е съзнавал и предвиждал, че вследствие на въздействието си върху св. Б. ще възбуди и поддържа у него неправилни представи за действителността, което използва, за да го мотивира да се разпореди със сумата от 180,00 лв. Подсъдимият е предвиждал, че измаменото лице /св. Б./ ще извърши фактическо имуществено разпореждане със сумата от 180,00 лв., в следствие на което за него ще настъпи имота вреда. Съзнавайки неизбежното настъпване на тази вреда, подсъдимият е целел имотна облага за себе си.

По изложените съображения съдът призна подсъдимия Н.Л.Б. за виновен и в извършване на престъпление чл. 209, ал. 1 НК.

Съдът индивидуализира наказанията на подсъдимия за извършените от него две престъпления в рамките на санкциите, предвидени за всяко от тях, ръководейки се от разпоредбите на общата част на наказателния кодекс, отчитайки степента на обществена опасност на деянието и подсъдимия, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства /чл. 54, ал. 1 НК/.

За престъплението по чл. 209, ал.1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът изведе от доказателствата по делото добрите характеристични данни на подсъдимия и чистото му съдебно минало /подсъдимия е дисциплинарно наказан от АК, но за деяние, различно от това, за което му е повдигнато обвинение - за това, че не е сключил договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност” по смисъла на чл. 50 ЗА, вр. чл. 469 КЗ за вредите, които могат да настъплят за виновно неизпълнение на неговите задължения/. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът приема това, че престъплението е извършено от дееца в качеството му на адвокат, при осъществяване на дейността му като такъв. Дейността на адвоката е конституционно регламентирана. Тя е свързана с отстояването и защитата на законни права и интереси на гражданите и следва да се ползва с високо обществено доверие. С оглед на това, действията по въвеждане в заблуждение, с цел набавяне на имотна облага, извършени от адвокат, в кръга на изпълнението на задълженията му като такъв, са с по-укорими. С тях се подравя доверието към професията адвокат и адвокатската гилдия, която е призвана да брани, а не да нарушава права, признати от обективното право. Наред с това, съдът отчита, че първото престъпление, за което подсъдимият бе признат за виновен е продължавано по смисъла на чл. 26 НК и като такова е извършено с два отделни акта, намиращи се в обективна и субективна връзка. Това налага извод, че както престъплението, така и личността на дееца, разкриват по-висока степен на обществена опасност. Ръководейки се от горните критерии и с оглед постигане на целите по чл. 36 НК, съдът определи наказанието на подсъдимия за престъплението по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК в размер на една година и три месеца лишаване от свобода.

За престъплението на чл. 209, ал. 1 НК е предивидено наказание лишаване от свобода от една до шест години. Отново като смекчаващи обстоятелства следва да се вземат предвид посочените по горе добрите характеристични данни на подсъдимия и чистото му съдебно минало. Отегчаващо обстоятелство е, че подсъдният е извършил действията по въвеждане в заблуждение, с цел да набави имотна облата, при изпълнение на дейността си като адвокат, т. е. в кръга на упражняваната от него професия като адвокат. Ръководейки се от горните критерии и с оглед постигане на целите по чл. 36 НК, съдът определи наказанието на подсъдимия за престъплението по чл. 209, ал. 1 НК в размер на една година лишаване от свобода.

Съдът не намери основание за приложение на чл. 55 НК, защото установените по делото смекчаващи обстоятелства не са многобройни /техният брой е обичаен и не е оказал съществено влияние при вземане на решението за извършване на деянието/, а и което и да е от тях няма изключителен характер /никое от тях не е оказало много и необичайно силно въздействие при вземане на решение за осъществяване на деянието/.

Двете престъпления, за които подсъдимият бе признат за виновен, са извършени от него преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. С оглед на това последните се намират в отношение на реална съвкупност. Затова съдът прие, че е налице основание за прилагане на чл. 23, ал. 1 НК и определи на подсъдимия общо най-тежко наказание между тези наложените му за двете престъпление, а именно: една година и три месеца лишаване от свобода /за престъплението по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК/.

Съобразявайки, че подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода към момента на извършване на престъпленията, за което бе признат за виновен, че липсват актуални данни за рецидивна престъпна дейност, съдът прецени, че за постигане целите на чл. 36 НК не е необходимо да се изтърпява ефективно така определеното наказание лишаване от свобода, поради което на основание чл. 66, ал. 1 НК отложи изпълнението му за три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила, без прилагане на мерка за пробационен надзор в новия изпитателен срок.

В хода на делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 1 130,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от 27.03.2011 г. върху сумата от 300,00 лв., от 28.03.2011 г. върху сумата от 650,00 лв. и от 01.07.2016 г. върху сумата 180,00 лв. до окончателно изплащане на вземането и 3 000,00 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.07.2016 г. до окончателното изплащане на вземането.

По заявената претенция за вреди е налице активна процесуална легитимация у пострадалия С.Б.. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 НПК и с оглед твърденията в обвинителния, същият е пострадал и има право да предяви граждански иск в наказателното производство. Искът е предявен на деликтно основание /чл. 45 ЗЗД/. За осъществяване на фактическия състав на деликта е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните елементи: противоправно деяние, вреди, причинени на ищеца от ответника и причинна връзка между деянието и последвалия вредоносен резултат. Съдът прие, че искът е доказан по основание. С извършените престъпления подсъдимият е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане, като е причинил на С.Б. имуществена вреда в размер на 1 130,00 лв., както и неимуществени вреди – болки и страдания. При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът се ръководи от критерия справедливост, установен с чл. 52 ЗЗД, като прецени следните обстоятелства, установени в конкретното дело: естеството и интензитета на негативните изживявания /гняв, ярост, желание да потърсиш отговорност/, периодът на болките и страданията, обстоятелството, че деянието е извършено от адвокат, в кръга на изпълняваната от него дейност; невъзможността пострадалия и неговите близки да получат защита на правата си пред съд, поради погасяването по давност на възможността за принуда; обстоятелството, че по едно от възложените деля пострадалия не е загубил възможността за съдебна защита. С оглед изброените обстоятелства и прилагайки критерия справедливост, установен с чл. 52 ЗЗД, съдът прецени, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди от престъплението следва да се определи на 2 000,00 лв. За последната сума съдът осъди подсъдимия да я заплати, ведно със законната лихва, от 01.07.2016 г. до окончателното ѝ плащане /чл. 86, ал. 1, вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД/, като отхвърли иска разликата до пълния претендиран размер от 3 000,00 лв.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия Н.Л.Б. *** разноски в размер на 378,52 лв. При извода за основателност на гражданския иск подсъдимият бе осъден да заплати в полза на РС Ловеч и държавна такса в размер на 125,20 лв. При изхода на спора в тежест на посъдимият е възложено да заплати на пострадалия сумата от 1 672,00 лв.- сторени разноски.

 

СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: