Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр.Русе, 04.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд V-ти гр.с-в, в публично
заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 508
по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е установителен
иск по реда на чл.422 от ГПК.
Ищецът
“Маргел-М”ЕООД, гр.София, представлявано от управителя Борислав Ангелов Борисов
твърди, че продал и доставил на ответника стоки, определени по вид и
количество, подробно описани в издадените от дружеството-ищец 6 бр. фактури в
периода 27.03.2014 г. – 06.04.2015 г. на обща стойност 5 470.79 лв. с
включен ДДС, с падеж на плащане по тях – 30 календарни дни от датата на
издаване на съответната фактура. Въпреки многократните покани и телефонни
разговори, до плащане не се стигнало. Поради това ответникът дължал на ищеца и
лихва за забава по всяка фактура, чиито общ размер за периода 24.10.2014 г. –
22.10.2017 г. възлизал на 1 417.97 лв. Поради неизпълнение на задълженията
си спрямо ищеца, срещу ответника била издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК. По образуваното ч.гр.д.№ 7440/2017 г. на РС-Русе длъжникът се
възползвал от правото си да извърши плащане на част от процесните фактури след
подаване на заявлението и на това основание, и във връзка с предходни плащания
по останалата част от фактурите, направил възражение срещу издадената заповед
за изпълнение. Ищецът твърди, че с платежното нареждане от 03.11.2017 г. ответникът
изплатил дължимата главница по описаните 6 бр.фактури, като останала дължима
сума в размер на 1 114.73 лв., представляваща лихва за забава по фактури с
№№ *********/27.03.2014 г. /от 128.71 лв./ и **********/06.04.2015 г. /от
982.02 лв./. Предвид изложеното, претендира съдът да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца горната сума.
Претендира и разноските по настоящото и по заповедното производство.
Ответникът
“Центро”ЕООД, гр.Русе, не взема становище по исковата претенция.
Съдът, като съобрази представените по
делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
По приложеното към настоящото
дело ч.гр.д.№ 7440/2017 г. по описа на РС-Русе, срещу “Центро”ЕООД, гр.Русе е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК в полза на
“Маргел-М”ЕООД, гр.София, за заплащане на сумите: 5 470.79 лв., дължима по
фактури №№ *********/27.03.2014 г.,
*********/04.04.2014 г., *********/02.02.2015 г., *********/03.02.2015 г.,
**********/26.02.2015 г. и
**********/06.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от
23.10.2017 г. до окончателното й плащане, лихва за забава за периода 24.10.2014
г. – 22.10.2017 г. в общ размер 1417.97
лв. и деловодни разноски – 137.78 лв. държавна такса и 848 лв.
адв.възнаграждение.
Депозирано е възражение по реда
на чл.414а ГПК, в което длъжникът сочи, че е изплатил изцяло задължението си
към заявителя по процесните 6 фактури, прилагайки преводно нареждане от
03.11.2017 г. за сумата 4 358.82 лв. с основание за плащане – по фактура №
*********/27.03.2014 г. - 422.35 лв. и фактура № **********/06.04.2015 г. –
3936.47 лв. По останалите 4 фактури във възражението е посочено, че сумите са
платени с наложен платеж при доставка на стоката чрез куриерска фирма “Спиди”.
С оглед установяване
основателността на установителната претенция за лихва за забава върху сумите по
първата и последната фактури, в настоящото производство по искане на ищеца е
прието заключението на съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните.
Според вещото лице, извършило проверка в счетоводствата на двете дружества,
общата стойност на процесните шест фактури действително възлиза на
5 470.79 лв., от която към 23.10.2017 г. /датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК/ дължимата главница е в размер на 4 358.82 лв.,
а лихвата за забава е 1113.35 лв. В табличен вид са посочени и плащанията конкретно
по всяка фактура. От отговора на втория въпрос по експертизата става ясно, че
преди образуване на заповедното производство с наложен платеж в брой е
заплатена стойността на стоките по фактури
№№ *********/04.04.2014 г., *********/02.02.2015 г., *********/03.02.2015
г. и **********/26.02.2015 г., а тези, предмет на фактури №№ *********/27.03.2014 г. и
**********/06.04.2015 г., на обща стойност 4 358.82 лв., са платени с
банковия превод от 3.11.2017 г., т.е., след като заповедното производство е
било образувано. Тъй като продажната цена по посочените по-горе четири фактури
е платена в уговорения падеж – при доставката на стоките, лихва за забава не се
дължи и не е изчислявана от експерта. Дължимото обезщетение за забава върху
главниците по първата и последната фактури възлиза на сумата 1113.35 лв., от
която 128.57 лв. по фактура *********/27.03.2014 г. и 984.78 лв. по фактура
**********/06.04.2015 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи:
Предявеният иск е установителен за вземането на “Маргел-М”ЕООД, гр.София, към ответника “Центро”ЕООД, гр.Русе, с правно основание
чл.422 ГПК. Предмет на настоящото производство е само акцесорната претенция за
заплащане на лихва за забава върху сумите, дължими по фактури №№ *********/27.03.2014 г. и **********/06.04.2015 г.
По делото безспорно се установява, че стойността
на стоките, закупени и доставени на ответника по цитираните две фактури, е
заплатена едва на 03.11.2017 г., т.е., след образуване на заповедното
производство и много след падежа на паричното вземане. Поради това и на
основание чл.86 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава както
следва: за главницата от 422.35 лв. по фактура *********/27.03.2014
г. лихвата за забава за периода 24.10.2014 г. – 22.10.2017 г. съгласно
съдебно-икономическата експертиза възлиза на сумата 128.57 лв. За главницата от
3936.47 лв. по фактура **********/06.04.2015 г. лихвата за забава за периода
07.05.2016 г. – 22.10.2017 г. съгласно експертното заключение възлиза на сумата
984.78 лв.
При това положение установителната претенция
следва да бъде уважена за общата сума от 1113.35 лв., а над нея до
претендираните 1114.73 лв. същата се явява неоснователна и като такава следва
да се остави без уважение.
Съобразно изхода на настоящото дело, в тежест на
ответника следва да се присъдят направените от ищеца деловодни разноски за
двете производства, а именно: 627.45 лв. за настоящото дело и 332.93 лв. за
заповедното производство.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЦЕНТРО“ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.”Хан Кубрат”1, бл.РКС,
ет.2, офис 3, представлявано от управителя Г. Антонова Райкова, на основание
чл.422 ГПК, че дължи на “МАРГЕЛ-М”ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район Подуяне, бул.”Ботевградско шосе”441 А,
представлявано от управителя Борислав Ангелов Борисов, сумата: 1 113.35 лв., представляваща обезщетение за забава върху главници по фактури №№ *********/27.03.2014
г. и **********/06.04.2015 г. за периода 24.10.2014 г. – 22.10.2017 г., предмет
на Заповед за изпълнение на парично задължение № 4453/25.10.2017 г., издадена
по ч.гр.д.№ 7440/2017 г. по описа на РС-Русе, като ОТХВЪРЛЯ установителния иск
за сумата над 1113.35 лв. до претендираните 1114.73 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЦЕНТРО“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Русе, ул.”Хан Кубрат”1, бл.РКС, ет.2, офис 3,
представлявано от управителя Г. Антонова Райкова, да заплати на “МАРГЕЛ-М”ЕООД,
гр.София, с ЕИК *********, 332.93 лв.
разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 7440/2017 г. по описа на РС-Русе и 627.45 лв.
разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Русе в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: