МОТИВИ:
НОХ № 396/2016г.
Подсъдимият О.С.М. ***,
е предаден на съд по обвинение за
извършено престъпление по чл. 343 ал.1 б.”б” предл.2 във вр. с чл. 342 ал.1 от НК, осъществено по време, начин и място, подробно описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
В съдебно заседание
подсъдимият се признава за виновен и чрез процесуалния си представител прави
искане за съкратено съдебно следствие, на основание чл. 371 т.2 от НПК, като
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. На основание
чл. 372 ал.4 от НПК съдът, след като установи, че самопризнанието се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства, с протоколно определение
обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанията, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Съдът, на основание чл. 373 ал.3 от НПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.12.2015 г. около 12:30 часа, в гр.Кърджали, подс.
М. управлявал лек автомобил, марка „Опел", модел „Астра" с рег. № К
7028 АК, движейки се по ул. „Сан Стефано" в посока към бул. „Тракия".
По същото време св.Г.П.П. е управлявала лек автомобил, марка „Шевролет",
модел „Матиз" с рег.№К 7866АХ по ул. „Отец Паисий" в посока от
Учителския институт към Пощата. На кръстовището на ул. „Сан Стефано" и ул.
„Отец Паисий" е спряла на знак „Стоп" и понеже не е имала видимост от
паркирани по ул. „Сан Стефано" автомобили е потеглила с автомобила и е
спряла един метър в платното за движение на ул. „Сан Стефано". Огледала се
е и не е видяла идващ към кръстовището автомобил и отново е потеглила да
пресича кръстовището, като 1,15 сек. след тръгването си е имала техническата
възможност да види идващия автомобил, марка „Опел", модел „Астра" с
рег.№ К 7028 AK, управляван от М., но не го е видяла и е продължила
движението си. При приближаване към кръстовището, подсъдимият М. е управлявал
автомобила си със скорост 59.0 км./ч., като е имал техническата възможност да
види навлезлия в кръстовището лек автомобил, марка „Шевролет", модел
„Матиз" с рег.№ К 7866AX, управляван от св.Г.П., когато е бил на 50 м. от
мястото на удара, при дължина на опасната зона на спиране на автомобила му в
конкретната обстановка от 39.20 м. Подсъдимият М. видял автомобила на Г.П. на
около 20 м. от мястото на удара, задействал е спирачната система и при
намаление на скоростта от 59,0 км./ч. на 42.9 км./ч., вследствие задействане на
спирачната система, е ударил челно със своя автомобил във лявата му част,
автомобила, управляван от П., в зоната между двете врати. След удара лекият
автомобил „Опел Астра" е спрял в лявата пътна лента на ул. „Сан
Стефано", а лекият автомобил „Шевролет Матиз" е спрял също в тази
лента-и двата автомобила, насочени косо към Пощата. И двата автомобила са били
технически изправни, водачите не са били употребили алкохол. Подсъдимият М. е
имал техническа възможност да предотврати удара с аварийно спиране при движение
с допустимата скорост до 50 км./ч. (той е имал тази възможност и при скоростта
, с която се е движил -59 км./ч.), защото е могъл да забележи внезапно
възникналата опасност-навлезлия в платното л.а. „Шевролет Матиз" в
момент-3,02 сек. преди удара, когато се е намирал на 48.00 м. от мястото на
удара, при дължина опасната зона на спиране -39,20 м. Подс. М. не е имал техническата
възможност да предотврати удара с маневра, защото пресичащия кръстовището л.а.
„Шевролет Матиз" е заемал последователно двете пътни ленти. Св.Г.П. не е
имала техническа възможност да предотврати удара с аварийно спиране.
Вследствие на удара-ПТП-то, на пострадалата Г.П. било
причинено телесно увреждане-счупване на лявата срамна кост на таза, довело до
трайно затрудняване на движението на левия крак за около 2 месеца при обичаен
ход на оздравителния процес.
С деянието си водача- О.М., е нарушил правилата за
движение по Закона за движение по пътищата (ЗДв.П), като:
- при избиране на скоростта на движение, с която се е
движил (59,0 км/ч) не се е съобразил с характера и интензивността на движението
и с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие, нарушавайки чл.20, ал. 2 от ЗДвП-,, Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението".
- при избиране на скоростта на движение, с която се е
движил (59.0 км/ч) е превишил нормативно разрешената за движение скорост на
движение в населено място от 50 км./ч., нарушавайки разпоредбата на чл.21, ал.1
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)- При
избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h:
С деянието си подс. М. по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на Г.П.П.,***, изразяваща се в счупване на лявата срамна
кост на таза, довело до трайно затрудняване на движението на лявия крак за
около 2 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.
От
правна страна, при така установените по делото обстоятелства, с
деянието си на 14.12.2015 г., подсъдимият М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението
по чл.343, ал.1, б. „б", предл.2-ро, вр. чл.342, ал.1 от НК, а именно затова че:
На 14.12.2015 г. в гр.Кърджали, при управление на
моторно превозно средство-лек автомобил, марка „Опел", модел „Астра"
с рег.№К 7028 АК е нарушил правилата за движение, като:
- при
избиране на скоростта на движение, с която се е движил (59,0 км/ч) не се е
съобразил с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие,
нарушавайки чл.20, а. 1.2 от
ЗДвП-,, Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението ".
- при
избиране па скоростта па движение, с която се е движил (59.0 км/ч) е превишил
нормативно разрешената за движение скорост на движение в населено място от 50
км./ч., нарушавайки разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Г.П.П., изразяваща се в
счупване на лявата срамна кост на таза, довело до трайно затрудняване на
движението на левия крак за около 2 месеца при обичаен ход на оздравителния
процес.
От субективна страна, деянието е извършено виновно, при форма на
вина-непредпазливост по чл.11, ал.З от НК - подсъдимият не е предвиждал
настъпването на обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди (нормативно възложени задължения от ЗДвП и фактически такива
(„могъл") предвид видимостта в участъка и възможността да възприеме
пресичащия автомобил.
Фактическите
изводи, включени в предмета на
обвинението, се подкрепят от събраните при разследването материали: показанията
на свидетелите - Н., П., П., Х.М.; приложените към делото писмени доказателства
и доказателствени средства - протокол за оглед на ПТП, докладна записка,
протокол за ПТП, характеристика, справка-съдимост и др., както и извършените по
делото медицинска, химическа и автотехнически експертизи.
Тази фактическа обстановка се
потвърди и прие от съда при условията на чл. 373 ал.3 от НПК. При оценка на
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, съдът прецени, че
всички те са еднопосочни и непротиворечиви, съответстващи на самопризнанията на
подсъдимия, поради което не следва да бъдат обсъждани.
При определяне на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия, и базирайки се на двата основни принципа, залегнали в
разпоредбата на чл.54 от НК – принципите на законност и индивидуализация, съдът
прецени:
- обществената
опасност на деянието е над типичната за този вид престъпления, засягащи
обществените отношения, свързани със сигурността на транспорта и здравето на
гражданите, с оглед на това, че нарушението на правилата за движение е
извършено на най- оживената пътна артерия на гр. Кърджали, при което резултата
е бил настъпване на ПТП.
- обществената
опасност на дееца е ниска: касае се за млад човек с чисто съдебно минало, добри характеристични данни по
местоживеене, в хода на съдебното следствие се
признава за виновен, съжалява за извършеното.
С оглед на изложеното съдът
намира, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, към минималния, предвиден
в текста на закона размер, а именно ‘лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което наказание, съгласно разпоредбата на чл. 373
ал.2 от НПК във вр. с чл. 58а ал.1
от НК, следва да бъде намалено с 1/3, или наказанието, което трябва да изтърпи
подсъдимия, следва да бъде в размер на 4 месеца лишаване от свобода. По- малък размер наказание би
снижило общопредупредителното и възпитателно въздействие на наказателната
репресия и ще направи наказанието недостатъчно ефикасно.
Така определеното наказание, с оглед тежестта на
деянието, личността на дееца, липсата на формални пречки за приложението на чл.
66 ал.1 от НК, както и възможността осъдения да се поправи и превъзпита без да
бъде отлъчван от свойствената му социална среда, може и следва да бъде отложено
с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Така наложеното наказание по вид, размер и условия на
изтърпяване напълно отговаря на извършеното и ще осъществи изцяло целите на
личната и генерална превенция на закона.
На основание чл. 343г от НК подсъдимият следва
да бъде осъден с кумулативно предвиденото наказание “лишаване от право да
управлява МПС”, чиито срок с оглед тежестта на нарушението и трайно установената практика на съдилищата , следва
да бъде определено в размер на 12
месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството за правоуправление.
Подсъдимият
следва да бъде осъден да заплати по сметка на КРС направените по делото
разноски за вещи лица по назначените
съдебно- медицинска
и автотехническа експертизи общо в размер на 442.50
лева.
Водим от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: