Р Е Ш Е Н И Е
№ ….. 23.07. 2018 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорският районен съд V – ти граждански
състав
На
девети юли 2018 година
В
открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ТЕНЕВА
при
участието на секретаря Тонка Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Тенева, гражданско дело № 1873 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 във вр. с
чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ.
Производството е образувано по искова молба на И.Б.П.
против „Средна гора“ АД гр. Стара Загора, за признаване на
уволнението му за незаконно, неговата отмяна и възстановяване на предишната му
длъжност.
В молбата се твърди, че ищецът е работил по трудово
правоотношение в ответното дружество "СРЕДНА ГОРА" АД от 23.04.1984г.
до 31.12.1989г. и от 13.05.1991г. до 26.03.2018г., (общо почти 30 години), на
която дата му била връчена Заповед № 51/26.03.2018г., с която трудовото му
правоотношение било прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на
труда - поради съкращаване на щата за длъжността, която заемал - Ръководител
отдел „Технологичен".
В исковата молба се твърди, че това не е първият опит
да бъде уволнен от работодателя си, като предходните два пъти след проведени
съдебни дела е бил възстановяван на работа.
Сега било третото му поред
уволнение - с процесната Заповед № 51/26.03.2018г., с която трудовото
правоотношение е прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда
- поради съкращаване на щата за длъжността, която заемал - Ръководител отдел
„Технологичен".
Оспорва уволнението,
извършено със Заповед № 51/26.03.2018г., издадена от изпълнителния директор на
ответното дружество, като изцяло незаконосъобразно.
На първо място, оспорва по основание извършеното
уволнение — твърди, че записаното в заповедта основание - „съкращаване на
щата" по чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, поради промяна в щатното
разписание на дружеството и закрИ.е на длъжността „Ръководител отдел
„Технологичен", не отговаряло на действителността. В действителност
съкращаване в щата на предприятието не е извършвано, нито е реално е провеждан
подбор по чл. 329 ал. 1 от КТ, за който се говори в Заповедта за уволнение. Твърди,
че прекратяване на трудовото правоотношение се дължи на лична основа –
упорството на ищеца да разкрива нередности в предприятието.
Твърди, че дори и да са съставяни документи за
съкращаване в щата, за закрИ.е на длъжности, за извършен подбор и други, то те
са формално съставени и не отговаряли на обективната действителност. Самият
ищец твърди, че е поискал да му бъдат
предоставени цитираните в Заповедта за прекратяване на ТПО документи - Протокол
от 14.04.2016, за извършен подбор, решение от съвета на директорите от
01.10.2015г.; ново щатно разписание от 01.10.2015г., мнение на ТЕЛК № 0190 от
зас. № 010 от 18.01.2018г. и предварително разрешение, дадено от Инспекцията по
труда изх. номер 18019994/20.03.2018г., но му било отказано.
Твърди, че страда от онкологично заболяване, посочено
в Списъка на заболяванията на Наредба № 5 на МЗ от 20.02.1987г., при които
лицата ползват особената закрила, посочена в чл.333, ал.1, т.3 КТ, и за него е
важно да знае как работодателят му е преодолял закрилата. Иначе казано,
действително ли се е снабдил с мнение от ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по
труда.
Видно от цитираните в
заповедта за уволнение документи - мнение на ТЕЛК № 0190 от зас. № 010 от
18.01.2018г. и предварително разрешение, дадено от Инспекцията по труда изх.№
18019994/20.03.2018г., същите са с дати 18.01.2018г. и съответно 20.03.2018г. —
дати значително предхождащи по време искането на работодателя да посочи закрилите,
от които се ползва. Според ищецът работодателят е трябвало да се снабди тези
документи след като той му посочи закрилите, от които се ползва, което е и
негово задължение и след като представи тези, дадени му документи пред съответната
ТЕЛК, а не преди това. В този смисъл били и разпоредбите на Наредба № 5 на МЗ
от 20.02.1987г.
Работодателят обаче в случая
се е подготвил предварително, снабдявайки се с разрешенията при това несъмнено
в нарушение на цитираните законови разпоредби.
Освен това самият факт на
снабдяване на тези документи - при несъмнено наличие, на заболяване, което
попада в обхвата на закрилата, от която се ползва, съгласно Наредба № 5 на МЗ
от 20.02.1987г., за ищеца е неясно как работодателят се е сдобил с мнение от
ТЕЛК и от ДИТ - гр.Стара Загора, с така желаното от него разрешение, за да се
освободи от него като служител.
Мнението от ТЕЛК при УМБАЛ
„Проф. Д-р Ст.Киркович" АД и процесното разрешение от ДИТ - гр.Стара
Загора, били незаконосъобразно издадени - в нарушение на разпоредбите на чл.1,
ал.1, т.З, чл.2, чл.З и чл.4 от Наредба № 5 на МЗ от 20.02.1987г., поради което
ги оспорва.
Този факт опорочава и
извършеното уволнение и е формално основание за отмяна на незаконосъобразното
уволнение, което е извършено, въпреки закрилата от която се ползва по реда на
чл.344, ал.З от КТ, вр.с чл.1, ал.1, т.3 от Наредба № 5 на МЗ от 20.02.1987г.,
като лице, страдащо от онкологично заболяване.
Искането е : Да се признае
за незаконосъобразно прекратяването на трудовото му правоотношение, извършено
със Заповед № 51/26.03.2018г., издадена от изпълнителния директор на ответното
дружество "СРЕДНА ГОРА" АД, със седалище гр.Стара Загора, адрес на
управление гр.Стара Загора, ул."Калояновско шосе" № 2, регистрирано в
Търговския регистър при АВ с ЕИК *********, представлявано от управителя
Александър Любенов Палешутски, и да се отмени като незаконно извършеното със
същата заповед уволнение;
Да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност Ръководител отдел „Технологичен" при работодателя "СРЕДНА
ГОРА" АД, със седалище гр.Стара Загора.
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от
ответното дружество, в който исковете се оспорват като неоснователни.
Счита, че процедурата по
съкращаване на щата е проведена при стриктно спазване на разпоредбите на
Кодекса на труда. Към датата на прекратяването на трудовото правоотношение И.Б.П.
е заемал длъжността „ръководител отдел „Технологичен" в Средна гора АД по
силата на трудов договор № 66 / 13.05.1991 г.
С Протокол от 01.10.2015 г.,
Съветът на директорите на дружество „Средна гора" АД е взел решение за
промяна в организационната структура на управление и приемане на нова структура
на управление, считано от 01.11.2015 г. Към протокола е приложена схема на
новоприетата структура. Въз основа на приетата нова структура на дружеството,
със заповед № 85 / 01.10.2015 г. е направено изменение в длъжностното
разписание, считано от 01.11.2015 г. като отдел „Технологичен" се
обединява с отдел „Качество" и се създавал нов отдел „Технологичен и
качествен контрол". Направени били и други промени. Във връзка със
създаването на нов отдел длъжностите „ръководител отдел „Технологичен" и
ръководител отдел „Качество" се съкращават и се разкривала нова длъжност
„ръководител отдел „Технологичен и качествен контрол" /ОТКК/. Утвърдено
било ново щатно разписание, в сила от 01.11.2015 г., в което длъжността,
заемана от ищеца не съществувала. Всичко това сочело, че е осъществено реално
съкращаване в щата, длъжността „ръководител отдел „Технологичен" е премахната,
считано от 01.11.2015 г. Съставени били всички документи, които отразяват
съкращаването в щата на длъжността, заемана от ищеца.
С цел спазване на законовите
разпоредби при прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване в щата, със заповед № 37 / 01.04.2016 г. била назначена
комисия за извършване на подбор между служителите, заемали длъжностите
„ръководител отдел „Технологичен" и „ръководител отдел „Качество", по
реда на чл. 329, ал. 1 КТ. Със същата заповед била определена и методиката за
оценка на подбираните служители. В изпълнение на заповедта, комисията е
извършила подбор съобразно критериите, определени от работодателя. Работата на
комисията била отразена в протокол от 14.04.2016 г. Видно от текста на протокола
била спазена както разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ, така и на заповед № 37 /
01.04.2016 г.
С това били изпълнени двете
законови предпоставки за осъществяване на съкращение в щата съобразно
разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ: отпаднала е необходимостта от
съществуването на длъжността „ръководител отдел „Технологичен" за
дейността на Средна гора АД и е утвърдено ново щатно разписание, в сила от
01.11.2015 г.
Твърдението на ищеца, че не
било налице реално съкращаване в щата и че същото не било извършено по
установения в закона ред се оспорва като изцяло неоснователно и неправилно.
Съветът на директорите е приел нова структура на дружеството, утвърдено е ново
щатно разписание, считано от 01.11.2015 г. Извършен бил подбор съобразно
разпоредбата на чл. 329 КТ. Заповедта, с която е прекратен трудовия договор на
ищеца е мотивирана и е посочено, както правното основание за прекратяване на
трудовия договор на ищеца - чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, така и причините за
прекратяване - съкращаване в щата. Трудовите функции на заеманата от ищеца
длъжност „ръководител отдел „Технологичен" са частично запазени, поради
което е извършен и подбор съобразно чл. 329 КТ и изрично издадена заповед на
работодателя, описана по-горе, за назначаване на комисия за извършване на подбор
и определяне на критерии за оценка на подбираните служители. Предвид
обстоятелството, че било налице сливане на два отдела, подборът бил направен
между служителите, заемащи длъжността „ръководител отдел".
При прекратяване на трудовия
договор на ищеца била спазена и закрилната разпоредба на чл, 333, ал. 1, т. т.
2 и т. 3 КТ, във връзка със заболяване на ищеца, ползващо се със закрила по
Наредба № 5 на МЗ / 20.02.1987 г. и в качеството му на трудоустроен работник /
служител.
В Експертно решение на ТЕЛК
№ 0190 от зае. 010 / 18.01.2018 г., Втори състав на TEJIK към УМБАЛ „Проф. д-р
Ст. Киркович" АД, издадено по повод служебно писмо, изх. № 51 / 12.12.2017
г. на изпълнителния директор на Средна гора АД, гр. Стара Загора с искане за
произнасяне по Наредба № 5 на МЗ / 20.02.1987 г., е посочено, че И.Б.П. страда
от заболяване, което се ползва със закрила. По този начин е спазена
разпоредбата на чл. 333, ал. 2 КТ и взето мнението на ТЕЛК. С писмо, изх. №
18019994 / 20.03.2018 г., Дирекция „Инспекция по труда", гр. Стара Загора
е дала предварително разрешение за прекратяване на трудовия договор на ищеца на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Всичко това сочи, че са изпълнени законовите
разпоредби за прекратяване на трудов договор при наличие на законова закрила на
работника/служителя съобразно Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при
които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333,
ал. 1 от Кодекса на труда.
Неотносими към спора били и
оплакванията относно предходни прекратявания на трудовия договор на ищеца.
На работодателя е била
известна закрилата, с която се ползва ищецът и закрилната разпоредба на чл. 333 КТ е била спазена преди връчване на обжалваната заповед и прекратяване на
трудовия договор на ищеца. Връченото на 26.03.2018 г. писмо за ползваните от
ищеца закрили е имало за цел работодателят да провери дали за ищеца не са
възникнали нови закрили, за които той няма информация. Видно от отговора на
ищеца, удостоверен на писмото, връчено на 26.03.2018 г., не са посочени други
закрили, освен заболяването по Наредба № 5. Видно от Експертното решение на
ТЕЛК № 0190 / 18.01.2018 г., преди постановяване на същото, ищецът е бил
призован и се е явил и представил медицинска документация, подробно описана.
Това означава, че е бил уведомен за започналата процедура във връзка с даване
на предварително разрешение за прекратяване на трудовия му договор от Инспекция
по труда.
Предвид гореизложеното, моли
да се отхвърлят предявените от И.Б.П. срещу дружеството обективно съединени
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, както и да се присъдят на ответника
разноски по делото.
Съдът, като обсъди събраните доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
По отношение на иска по чл.
344 ал. 1 т. 1 от КТ във вр. с чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ.
За основателността на този иск ищецът е необходимо да докаже
наличие на трудово правоотношение с ответника, както и неговото прекратяване.
В тежест на ответника е да докаже законността на основанието за
уволнението, в конкретния случай - да докаже положителния факт на реалното
съкращение на щата и спазване на процедурните изисквания във връзка с
прекратяване на трудовото правоотношение, ако такива са налице /чл. 329 КТ, чл.
333 КТ/.
Видно
от представените по делото доказателства дружеството работодател „Средна гора“
АД е издало на 26.03.2018 г. и същият ден е била връчена Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца И.П. на длъжност „Ръководител
отдел технологичен“. Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение
е посочено съкращаване в щата – чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ съгласно утвърдено
щатно разписание от 01.11.2015 г. и извършен подбор по чл. 329 от КТ от
14.04.2016 г., както и на основание мнение на ТЕЛК от 18.01.2018 г. и
разрешение от Инспекция по труда от 20.03.2018 г.
Страните
не спорят за датата на прекратяване на трудовия договор, а именно 26.03.2018 г.
– работодателят е включил в заповедта за уволнение дължимото на работника
обезщетение за неспазено предизвестие. Съдът приема, че същото е изплатено и
датата на прекратяване е именно тази на връчване на заповедта, а не след
изтичане на предизвестието по чл. 326 от КТ. Въпреки че тази дата има значение
в настоящия случай само за проверка на допустимостта на исковете с оглед сроковете
по чл. 358 от КТ. Исковете са допустими като депозирани в двумесечния срок от
уволнението и следва да бъдат разгледани по същество.
С
оглед правилното решение по настоящото дело следва да се обсъдят и предходните
две решения между страните, постановени по гр.д. № 4584/2015 г. по описа на РС
Стара Загора и по гр.д. № 3064/2016 г. пак по описа на РС Стара Загора.
Първото
дело между страните е образувано след като ищецът е обжалвал Заповед за
дисциплинарно уволнение от 01.09.2015 г., с която заповед и считано от същата
дата – 01.09.2015 г. е прекратено трудовото му правоотношение със „Средна гора“
АД.
Решението
е постановено на 01.02.2016 г. и с него Заповедта за уволнение е отменена
поради немотивираност на същата с оглед наложеното най-тежко наказание „дисциплинарно
уволнение“, както и поради неспазване на изискването на чл. 333 ал. 1 т. 3 от КТ. Със същото решение И.П. е възстановен на работа като ръководител на отдел
„Технологичен“.
Междувременно
след като ищецът П. е бил уволнен в предприятието са настъпили структурни
промени. Видно от представения по делото Протокол от заседание на Съвета на
директорите на ответното дружество – Александър Палешутски, Борислав Динев и И.Вангелов,
е приета нова структура на управление, като отдел „Технологичен“ преминава към
отдел „Качество“ (настъпва сливане, за което има събрани и гласни
доказателствени средства). Приложена е схема. Със Заповед от 01.10.2015 г.
изпълнителният директор на „Средна гора“ АД е закрил някои ръководни длъжности,
а други е трансформирал. От Заповедта е видно, че се закрива длъжността
„зам.директор по производствено техническите въпроси“, трансформира се
длъжността „ръководител технически отдел“ в длъжността „зам. Директор по
техническите въпроси“. Трансформира се длъжността „ръководител производствен
отдел“ в длъжността „зам. директор по производствените въпроси“. Трансформира
се длъжността „енерго - механичен отдел“ в длъжността „ръководител отдел
поддръжка“. Отдел „Технологичен“ се обединява с отдел „Качество“ в нов отдел
„Технологичен и качествен контрол“ (ОТКК), като длъжностите ръководител на
отдел „Качество“ и на отдел „Технологичен“ се съкращават, а се открива нова
длъжност „Ръководител отдел Технологичен и качествен контрол“.
Приложени
са старото и ново щатно разписание, съгласно които длъжностите за ръководители
на отдели от общо седем стават четири, както и конкретно се установява, че вече
не съществуват длъжностите „Ръководител отдел качество“ и „Ръководител отдел
Технологичен“, а се създава една нова длъжност „Ръководител отдел Технологичен
и качествен контрол“. Отбелязано е, че новото щатно разписание е влязло в сила
от 01.11.2015 г.
След
като ищецът И.П. е бил възстановен на работа с Решението от 01.02.2016 г. по
гр.д. № 4584/2015 г. е получил съобщение от районния съд по чл. 345 от КТ на
18.03.2016 г. В законоустановения двуседмичен срок ищецът се е явил на работа и
със Заповед на изпълнителния директор от 01.04.2016 г. е възстановен съгласно
постановеното решение на заеманата преди това длъжност „Ръководител отдел
Технологичен“. Със същата дата 01.04.2016 г. е назначена комисия за извършване
на подбор по чл. 329 от КТ между заемалите длъжността „Ръководител отдел
Технологичен“ И.П. и „Ръководител отдел Качество“ Дияна Атанасова по отношение
на новосъздадената длъжност „Ръководител отдел ОТКК“. След извършване на
подбора е издадена Заповед за уволнение поради съкращаване в щата – чл. 328 ал.
1 т. 2 от КТ с дата 12.05.2016 г. Тази Заповед също е обжалвана от ищеца и е
образувано гр.д. № 3064/2016 г. по описа на РС Стара Загора. Уволнението е
отменено като незаконосъобразно поради наличието на закрила за работника по чл.
333 ал. 1 т. 3 от КТ, като въпросът дали е имало реално съкращаване в щата не е
разглеждан и обсъждан по същество нито от районния съд, нито от горните
инстанции. И.П. е възстановен на заеманата длъжност „Ръководител отдел
Технологичен“. Решението е влязло в сила на 05.10.2017 г. и П. е изпратил
уведомление, че иска да бъде възстановен реално на предишно заеманата длъжност.
Видно от представеното трудово досие на ищеца със Заповед от 06.11.2017 г.
ищецът е допуснат до работа.
Между
страните е спорно дали е преодоляна на първо място закрилната разпоредба на чл.
333 ал. 1 т. 3 и ал. 2 от КТ, както и че е следвало да бъде извършена нова
процедура по съкращаване на щата и нов подбор т.е. твърди се, че реално няма
съкращаване в щата.
На
първо място следва да се отбележи, че настоящото дело не е идентично с досега
постановените решения между страните от 2015 г. насам. Обжалва се нова Заповед
за уволнение от 26.03.2018 г. и преди да бъде разгледана по същество същата
следва да се обсъди ползва ли се от закрилната разпоредба на чл. 333 ал. 1 т. 3
от КТ ищеца.
Съгласно
приложено към личното трудово досие ЕР на ТЕЛК от 18.01.2018 г. ищецът И.П.
страда от заболяване, което попада в закрила съгласно Наредба № 5 от 20.02.1987
г. Констатирана е 31 % инвалидизация с противопоказания за психо – физично
напрежение и работа с токсични вещества. Водещата диагноза е злокачествен
меланом на кожата т.е. онкологично заболяване. Няма предписания за
трудоустрояване. Мнението е дадено след изрично искане на работодателя във
връзка с настоящото уволнение. Работодателят изрично е поискал от ищеца
информация за други заболявания, каквато не е постъпила т.е. с даденото ЕР
следва да се счита, че е изяснено здравословното състояние на работника.
Мнението
на ТЕЛК трябва да има съдържанието, визирано по чл. 4, ал. 2 от Наредба №
5/1987 г., но адресат на това задължение не е работодателят, а ТЕЛК.
Работодателят не може да контролира дали решението на ТЕЛК е мотивирано и по
какъв начин. Той е длъжен да изпрати мнението такова, каквото го е получил на
Инспекцията по труда, за да даде (или да откаже) даването на разрешение за
уволнение. Ако работодателят не е поискал или не е получил мнението на ТЕЛК в
разумен срок преди да поиска разрешение от инспекцията, закрилата по чл.333,
ал.1, т.3 от КТ не е преодоляна и уволнението следва да бъде отменено само на
това основание. Ако обаче работодателят е получил мнението на ТЕЛК и го е
изпратил на Инспекцията по труда с искане за разрешение, той е изпълнил
задължението си по Наредба № 5 от 1987 г., независимо от това какви мотиви съдържа
експертното решение на ТЕЛК – в този смисъл Решение № 177/19.07.2017 г. по
гр.д. № 3777/2016 г. на IV ГО
на ВКС.
Ето
защо съдът намира, че е преодоляна защитата по чл. 333 ал. 2 от КТ и следва да
бъде разгледан спорът дали е преодоляна и закрилната разпоредба на чл. 333 ал.
1 т. 3 от КТ, а именно надлежно разрешение от Инспекцията по труда.
Мнението
на ТЕЛК не е задължително за Инспекцията по труда. Нейната преценка е суверенна
и може да бъде дадена, въпреки че лицето страда от посочено заболяване в Наредба
№ 5/1987 г. и становището на ТЕЛК е, че не следва да бъде уволнявано – в този
смисъл проф. В. Мръчков „Преглед на практиката на ВКС по предварителна закрила
при уволнение“ сп. Адвокатски преглед бр. 12/2013 г.
Отделно
от гореизложеното разрешението на ДИТ няма задължително съдържание и не подлежи
на отделен съдебен контрол, а именно защо е дадено разрешение, след като лицето
несъмнено има онкологично заболяване, в каквато насока са и възраженията в
исковата молба. Разрешението е с дата 20.03.2018 г. след изрично постъпило
искане на „Средна гора“ АД с вх.номер от 16.03.2018 г. т.е. следва даденото
мнение на ТЕЛК, касае именно работника И.Б.П. и е по отношение на закрила,
свързана със заболяване на лицето – посочени са като основание за издаване чл.
333 ал. 1 т. 2 и 3 от КТ. Следва да се отбележи, че настоящото мнение на ТЕЛК
преповтаря ЕР от 2015 г., което е било представено при предходното уволнение и
при което отново е било дадено разрешение от ДИТ за уволнение. Единствената
причина да бъде отменено уволнението е, че мнението на ТЕЛК е било даден в
отдалечен период от време преди предходното уволнение.
Водим
от горното съдът намира, че е преодоляна и закрилната разпоредба на чл. 333 ал.
1 т. 3 от КТ.
Следва
да бъде разгледано по същество дали уволнението на основание съкращаване в щата
е законно, като се разгледат възраженията във връзка с предходното дело № 3064/2016
г., както и тези, че реално съкращаване в щата и подбор не е имало.
На
първо място следва да се отбележи, че с Решение по гр.д. № 3064/2016 г. по
описа на РС Стара Загора ищецът И.Б.П. е допуснат до работа, тъй като е
възстановен съгласно решението, макар и по делото да са налице доказателства,
че към момента на възстановяването му длъжността не е съществувала поради
съкращаване в щата.
Когато
незаконно уволнен поради съкращаване на щата работник бъде възстановен на
заеманата длъжност, работодателят не е длъжен да прави промени в щатното
разписание с оглед възстановяване на тази длъжност в него. Това е логично с
оглед неоспоримия факт, че всяко юридическо лице, в случая предприятие разполага
с автономия за това от колко и какви работници има нужда и съдът не може да са
намесва в щатното разписание.
Това
е и обвързващото тълкуване, дадено в Решение № 327/14.11.2013 г. по гр.д. № 69/2013
г., ІV г.о., ВКС. В такава хипотеза, работодателят има само задължение да
допусне възстановения работник (служител), щом се е явил на работа в срок.
Въпрос на работодателска целесъобразност е дали да бъде променено действащото
щатно разписание, като се възстанови длъжността, заемана преди уволнението от
възстановения работник, без това да следва императивно от възстановяването на
трудовото правоотношение – в този смисъл е и Решение № 34 от 16.02.2015 г. по
гр.д. № 5826/2014 г. на IV ГО
на ВКС; Решение № 106 от 30.03.2015 г. по гр.д. № 5857/2014 г. на IV ГО на ВКС.
С
влизане в сила на решението по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, с което се възстановява
незаконно уволненият работник (служител), прекратеното трудово правоотношение
се възстановява. Този ефект настъпва и тогава, когато длъжността, заемана преди
уволнението, вече не съществува по щата на предприятието или то, или част от
него, е закрито. В подобни хипотези, работодателят има само задължение да
допусне възстановения работник (служител), щом се е явил на работа в срок.
Може, но няма задължение да му предложи да заеме друга длъжност (в случая няма
предписание на здравните органи и работникът не е трудоустроен) или да започне
работа в друго поделение на същия работодател. Въпрос на работодателска
целесъобразност е и дали да бъде променено действащото щатно разписание, като
се възстанови длъжността, заемана преди уволнението от възстановения
работник/служител, но последното не следва императивно от възстановяването на
трудовото правоотношение.
Поради
това неоснователни са възраженията, че работодателят е следвало да извърши ново
съкращаване в щата и нов подбор по чл. 329 от КТ – няма по отношение на кои
длъжности да го стори. Несъстоятелни са и възраженията, че има сила на
пресъдено нещо по отношение на съкращаването в щата – решението е постановено
съобразно чл. 344 ал. 3 от КТ т.е. без да се разглежда трудовият спор по
същество.
За
да прецени дали е законосъобразно уволнението, съдът следва да установи, дали основанието,
поради което е прекратено трудовото правоотношение е налице към дата на
уволнението т.е. дали към 26.03.2018 г. има съкращаване на щата ръководител
отдел „Технологичен“ и дали е налице задължение за подбор, а ако такъв се
налага законосъобразно ли е извършен. Без значение е, че съкращаването в щата
може да се е случило още преди решението по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – в този
смисъл и Решение № 327/14.11.2013 г. по гр.д. № 69/2013 г., ІV г.о., ВКС.
Видно
от представеното старо и ново щатно разписание в сила от 01.11.2015 г., заповед
на изпълнителния директор на „Средна гора“ АД, свидетелски показания на зам.директорите
Борислав Динев и И.Вангелов, приложените длъжностни характеристики (в личното
трудово досие и на л. 35 от гр.д. № 3064/2016 г.) за длъжността „началник ТКО“
към Трудовия договор и за новата длъжност „Ръководител ОТКК“ несъмнено се установява,
че е налице съкращаване в щата. На мястото на две длъжности е създадена една
нова обща комбинирана длъжност – ръководител отдел Технологичен и ръководител
отдел Качество са се обединили в длъжност Ръководител отдел „Технологичен и
качествен контрол“ (вж. „Коментар на Кодекса на труда“ десето издание стр.
932). В този смисъл е и съдебната практика –реално съкращаване на щата има и
когато се премахне щатна бройка за определена длъжност, без да отпаднат
трудовите ѝ функции, когато част от тях се запазват и преминават към
друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други
длъжности – в настоящия случай между Ръководител отдел „Технологичен и
качествен контрол“ и зам.директора Борислав Динев - Решение № 106 от 30.03.2015
г. по гр.д. № 5857/2014 г. на IV ГО на ВКС.
След
като има реално съкращаване на щата следва да се обсъди дали е било налице
задължение на работодателя да извърши подбор по чл. 329 от КТ.
Правото
на подбор е субективно право на работодателя, което съпровожда неговото право
на уволнение. То може да се прилага само на три основания: при закриване на
част от предприятието, съкращаване в щата и намаляване на обема на работа. В
някои случаи подборът е задължение на работодателя и правото на уволнение не
може да се реализира без да е упражнен подбор т.е. част от неговата
законосъобразност е – например когато съкращаването засяга една или много от
множество еднородни трудови функции (длъжности) в предприятието.
Настоящият
случай не е такъв – работодателят не е бил длъжен да извършва подбор.
Не
е задължителен подборът, когато уволнението засяга съкращаването на единствена
длъжност или на всички щатни бройки с еднородни трудови функции.
Съкратена
е една единствена длъжност, като трудовата функция е престанала да съществува
като съществено съдържание на отделна длъжност, поради което подборът не е
задължителен - Решение № 304 от 20.10.2014г. по гр.д. № 2344/2014 год. по описа
на ВКС. При наличието на трансформация, когато трудовата функция на съкратената
длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществени различаваща се функция и
при разпределяне на между други длъжности със съществено различаващи се функции
не възниква задължение на работодателя за подбор. Такова задължение за
работодателя може да възникне само ако трудовите функции на различните
длъжности не се различават по същество – в този смисъл Решение № 404 от
06.01.2014 г. по гр.д. № 1968/2013 г. IV ГО на ВКС.
Водим
от горното съдът намира, че уволнението е законно и искът следва да се
отхвърли.
Искът
по чл. 344 ал. 1 т.2 от КТ за възстановяване на предишната длъжност е обусловен
от изхода по иска за уволнение, поради което същият следва да се отхвърли.
По разноските:
Производството по трудови дела е безплатно за
работниците и служителите независимо от тяхното процесуално качество /чл.359 КТ/. Те обаче не са освободени от отговорността за заплащане на разноските,
направени от другата страна по делото, когато тя го е спечелила и е била
представлявана от адвокат или юрисконсулт. Заплащането на тези разноски при загубване
на делото работникът или служителя дължи на работодателя на общо основание
/чл.78 ал.3 ГПК/. Ищецът следва да заплати на ответника сумата от 1200 лева разноски за адвокат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Иван Б.П. с ЕГН **********, с адрес ***
по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ да се признае за незаконосъобразно прекратяването
на трудовото му правоотношение, извършено със Заповед № 51/26.03.2018г.,
издадена от изпълнителния директор на ответното дружество "СРЕДНА
ГОРА" АД, със седалище гр.Стара Загора, адрес на управление гр.Стара
Загора, ул."Калояновско шосе" № 2, с ЕИК *********, представлявано от
управителя Александър Любенов Палешутски, и да се отмени като незаконно извършеното
със същата заповед уволнение и по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ да бъде възстановен
на заеманата преди уволнението длъжност Ръководител отдел „Технологичен"
при работодателя "СРЕДНА ГОРА" АД, със седалище гр.Стара Загора, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Иван Б.П. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на "СРЕДНА
ГОРА" АД, със седалище гр.Стара Загора, адрес на управление гр.Стара
Загора, ул."Калояновско шосе" № 2, с ЕИК *********, представлявано от
управителя Александър Любенов Палешутски сумата от 1200 лева разноски за
адвокат.
Решението може да бъде обжалвано пред Старозагорски
окръжен съд в двуседмичен срок от датата на постановяването му –
23.07.2018 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: